има ли смисъл?
защо?
кога зарязах всички приятели?
защо зарязах всички приятели?
кога пораснах и станах студена и безчуствена егоистка?
има ли смисъл да не съм такава?
защо не искам да съм друга?
защо студенината ми граничи със злост?
    както всяко дете , и аз имах приятели. както всяка девойка и аз имах приятелки. и...
как тъка сега няма нито едните нито другите?
доста рано разбрах ,че и едните и другите са всъщност най верните ти врагове.
достатъчно навреме открих , че може единствено и само на себе си да разчитам. и спрях да се доверявам на хората. и спрях да ги търся за помощ. и спрях да очаквам помощ. и се превърнах за тях в студена, високоменра, надута , зла жена.
    човек се ражда сам и умира сам. богат е с приятелите си. / какво означава за вас тази дума- приятел?/ аз нямам приятели, аз имам добри познати. докато съм полезна съм приятелката им. и ако случайно затворя кранчето се превръщам в добра позната. за това предпочитам да не скъсявам с никого разстоянието от добри познати в нещо по вече. гадно е да си отвориш очите и да видиш че нямаш приятели и да си си мислил че имаш. нека всички да са добри познати и да разчитам само на себе си!
после пис:
няма връзка с отношенията ми с владо!
не се бъркайте, моля!
ако на него искам нещо да му кажа мога и на лични да го кажа нали?
просто като всеки човек и аз понякога имам нужда от приятели, но нещо има грешка в комуникациятя :) от различни светове като че ли сме, на различни езици май си говорим, с хората с които общувам в реала.

непознат номер. вдигам
-да. моля
-здравей!
-кого търсите?
- не ме ли позна?
/познах го разбира се! само че не исках да го позная/
- кажи?
- ами на 'еди къде съм' нали знаеш пързалката на плажа? имам разрешение да продавам сладолед.
- много добре ! радвам се за теб!/ хич не ми пука. аз като му предлагах да правим нещо той ми извади от 9 кладенеца вода за да ми откаже :)/
- за целия сезон наема ми е само 4 000 лв.
- много добре! ти още август ще си ги избил!
- нямам ги.
- аз няма да ти ги дам
- в неделя ще съм във варна. да ти звъна ли?
- не
- както искаш
това беше разговор който ме накара да разсъждавам на темата :)
защо когато аз поисках помощ от този човек той отказа? и аз не му исках да скача на пари. и как тъка днес си реши че аз ще му помогна? да мога! не не искам! даже мога да направя тъка че да работи за мен с неговото разрешително. и какво?
не искам да имам нищо общо с човек който се сеща за мен само когато бих могла да му помогна някак. това не е приятелство!

Спокойно Rumun.Не е при теб само така.Налага се да понасяме много неща.И дори да свикваме с тях.
Поздрави!

Добра тема, и аз виждам нещата по същият начин, но когато имам възможност, на такива сладурковци/сладурани им връщам елегантно жеста - препочитам да мислят за мен в бъдеще време, като за гадняр. Това ми връща усещането за справедливост...

ох , направо ги режа и забравям че съществуват!
немога да си губя ценото време от краткия си живот в разчистване на сметки :)
аз ще си продължа да си живея моя си живот , но вече без низкото познанство с подобен тип човек/човечка. всеки има шанс само веднъж да се опита да се сприятели с мен и никога втори път. / както едно прословито изречение- само веднъж имаме шанс да направим добро първо впечетление./
и после никой да не се чуди защо не мога да нарека никое живо същество - приятел.
е не чак никое:)
и нека никой не се сърди защо аз съм резервирана, студена, не отзивчива!
дори и малко зла :)

защото така ви е удобно. приятели има и ще има...въпросът е дали имаш сила да ги понесеш и приемеш, такива каквито се, без очкавания

уморих се да :
от мен да мине :)
когато човек изпадне в беда разбира колко от добрите му познати са му и приятели!
тогава аз разбрах че нямам приятели :) тогава аз затворих тази врата. и въпреки липсата на приятели оцелях. и въпреки всичко на пук на всичко не само оцелях, и съм добре :)
сега защо пак се тълпят около мен? толкова ли са късопаметни? как тъка забравиха че и аз някога се нуждаех от тях? как сега като съм добре отново се сетиха за мен? как когато оцелявах никой не се появи да попита - ти как си? не че щях да си призная. не че не си личеше че нищо не е наред при мен. но човек се чувства малко по силен да оцелее като знае че някой го е грижа за съдбата му.
защо когато няма нужда да ме питат и аз няма нужда да излъжа са тук има ги тъка наречените приятели, защо?

за това трябва д аима приятели..другото е удобен егоизъм и още по удобна слабост.

май предпочитам да съм егоистка отколкото да ме мислят за наивна глупачка!
и според мен слабост е да не съумея да им кажа на такива :
-стига! вън! аз бях до тук!
и вместо да кажа тъка да ги търпя да ми се катерят по главата и да си правят весело за моя сметка.