АЗ БЯХ „ТРЕВОЖНАТА РАЗВАЛИНА ОТ „ВИРДЖИНИЯ ТЕХ“

ДЖИМ БЪРДСОЛ

Преди седемнадесет години, когато учех във военния колеж в Блексбърг, Вирджиния, бях известен като „тревожната развалина от „Вирджиния Тех“. Вечно ме измъчваха такива ужасни тревоги, че често се разболявах. Всъщност толкова често се разболявах, че си имах постоянно запазено легло в болницата на колежа. Когато сестрата ме видеше да идвам, се втурваше да ми сложи инжекция. Безпокоях се за всичко. Понякога дори не можех да си спомня какво точно ме е обезпокоило. Изпитвах страх да не ме изхвърлят от колежа за лош успех. Скъсаха ме по физика и по други предмети. Знаех, че ми трябва среден успех от 75-84 точки. Тревожех се за здравето си заради унищожителните кризи на остро стомашно разстройство, тревожех се заради безсънието си. Тревожех се заради лошото ми финансово състояние. Чувствах се зле, задето нe можех да купя сладкиши на приятелката си и да я водя на танци толкова често, колкото ми сe искаше. Измъчваше ме страх, чe тя ще се омъжи за някой друг от кадетите. Ден и нощ се мятах заради някакви смътни проблеми.

В отчаянието си аз излях тревогите си пред професор Дюк Беърд, професор по бизнес администрация.

Тези петнадесет минути, които прекарах с него, допринесоха за здравето и щастието ми повече, от-колкото всичките останали четири години, прекарани в колежа. „Джим, каза ми той, трябва да приемеш фактите. Ако посветиш половината от времето, през което се безпокоиш, на решаването на проблемите си, няма да имаш никакви безпокойства. Безпокойството е зловреден навик, който си си създал.“ Той ми каза три правила за преодоляването на навика да се безпокоя:

ПърВо правило: Открий точно в какво се състои проблемът, който те безпокои.

Второ правило: Открий причината на проблема. Трето правило: Веднага направи нещо конструктивно за решаването на проблема.

След този разговор аз прекарах известно време в изработването на конструктивни планове. Вместо да се безпокоя за провала си на изпита по физика, се запитах защо са ме скъсали. Знаех, че причината не е в това, че съм тъп, защото иначе бях главен редактор на „Вирджиния Тех Енджиниър“.

Реших, че съм се провалил по физика, защото предметът не ми е интересен. Не се бях постарал достатъчно, защото не виждам с какво физиката ще ми е полезна като промишлен инженер. Сега обаче промених отношението си. Казах си: „След като ръководството на колежа изисква да си взема изпита по физика, за да получа диплома, откъде накъде ще се съмнявам в необходимостта от това?“

И аз отново се записах в курса по физика. Този път взех изпита, защото, вместо да си губя времето в безпокойство и недоволство от трудния предмет, учих усърдно.

Финансовите си безпокойства реших, като започнах да работя допълнително — продавах пунш на танцовите забави в колежа, взех назаем и малко пари от баща си, които му върнах след завършването.

Любовните си притеснения разреших, като поисках ръката на момичето, за което се страхувах, че ще се омъжи за друг. И тя стана госпожа Джим Бърдсол.

Сега, хвърляйки поглед назад, виждам, че проблемът е бил в объркването ми, в нежеланието да открия причините за тревогите си и да погледна на тях реалистично.