НЕ ОЧАКВАХ ДА ДОЖИВЕЯ УТРОТО

ДЖ. С. ПЕНИ

(На 14 април 1902 г. един младеж с петстотин долара 6 брой и един милион в решителност отворил дрогерия в Кемърър, Уайоминг — малко миньорско градче е хиляда жители, разположено на стар коларски път, прокаран от експедицията на Луис и Кларк. Младият човек живял с жена си на тавана над магазина, като използвал голям празен сандък от стоки за маса, а по-малки — за столове. Жена му увивала бебето в одеяло и го слагала да спи под щанда, докато помагала в обслужването на клиентите. Сега най-голямата верига магазини за текстилни стоки в света носи името на този човек — магазините „Дж. С.

Пени“. В САЩ има над хиляда и шестстотин такива магазини, във всеки щат. Неотдавна обядвах с господин Пени и той ми разказа най- драматичния момент в живота си.)

Преди години преживях тежко изпитание. Бях притеснен и отчаян. Безпокойството ми не беше свързано по никакъв начин с фирмата „Дж. С. Пени“, фирмата беше стабилна и преуспяваща. Но аз самият бях направил няколко неразумни вложения преди краха на борсата през 1929 г. Като мнозина други, се винях за събития, за които нямах никаква вина. От тревоги не можех да спя и се разболях от едно много мъчително заболяване, наречено херпес зостср. Бях целият в червени обриви. Посъветвах се с лекар — един човек, е когото някога учихме заедно в Хамилтън, Мисури. Доктор Елмър Егълстън, лекар в санаториума „Келог“ в Батъл Крийк, Мичиган. Доктор Егълстън ми каза да лежа и ме предупреди, че заболяването ми е много сериозно. Предписа ми строго лечение. Но нищо не помагаше. Отслабвах с всеки изминал ден. Бях съсипан нервно и физически, изпълнен с отчаяние, не виждах нито лъч надежда. Нямаше за какво да живея. Струваше ми се, че на света нямам нито един приятел, че дори и семейството ми се е обърнало против мен. Една вечер доктор Егълстън ми даде успокоително, но въздействието му скоро премина и аз се събудих с ужасното предчувствие, че това е последна¬та нощ в живота ми. Станах от леглото и написах прощални писма на жена си и сина си. Писах им, че не очаквам да доживея утрото.

Когато се събудих на следващата сутрин, с изненада открих, че още съм жив. Слязох на долния етаж и чух песен от малкия параклис, където всяка сутрин се провеждаше служба. Още си спомням химна, който пееха — „Бог ще се погрижи за теб“. Пристъпих в параклиса и изнурен, се заслушах в песента, в библейската притча и в молитвата. Изведнъж нещо се случи. Не знам как да го обясня. Бих го нарекъл чудо. Изведнъж се почувствах издигнат от тъмнината на някакъв затвор в топла ярка светлина. Сякаш бях се възнесъл в рая. Почувствах Божията сила, както ни-кога преди. Тогава разбрах, че не съм сам в грижите си. Че Бог бди над мен със Своята любов, готов да ми помогне. От този ден нататък в живота ми няма безпокойство. Сега съм на седемдесет и една години и най-драматичните и прекрасни двадесет минути от живота ми са прекараните в параклиса през онова паметно утро. „Бог ще се погрижи за теб.“

Дж. С. Пени е прозрял В един Върховен миг как

да преодолява безпокойството и е открил съвършения лек срещу него.