ОКОЛНА СРЕДА, ВРЕМЕ, ХАРМОНИЯ, И ВНИМАНИЕ

В: ВЕЧЕ РАЗБИРАМ ПО-ДОБРЕ потенциалните възможности на нещастието и провала. Можете да продължите сега с описание на следващия от седемте принципа. Кой е той?

О: Следващият принцип е принципът на влияние на околната среда.

В: Продължете и опишете този принцип на влияние на околната среда и неговата работа като определящ фактор в човешките съдбини.

О: Околната среда са всички ментални, духовни и физически сили, които оказват влияние на човешките същества.

В: Каква връзка съществува - ако изобщо има такава - между околната среда и хипнотичния ритъм?

О: Хипнотичният ритъм укрепва и затвърждава мисловните навици на човешките същества. Навиците на мисълта се стимулират от влиянията на околната среда. Казано с други думи, материалът, с който се подхранват мислите, идва от околната среда, в която човек съществува. А навиците на мисълта стават постоянни благодарение на хипнотичния ритъм.

В: Коя е най-важната част от околната среда за всеки човек, онази, която доминира над всички останали в зависимост от това дали човек използва ума си повече за позитивни, или за негативни цели?

О: Най-важната част от околната среда за всеки човек е онази, която създава контактите с останалите хора. Всички хора възприемат, съзнателно или несъзнателно, мисловните навици на онези, с които се свързват в най-близки взаимоотношения.

В: Искате да кажете, че продължителната връзка с човек, които мисли негативно, влияе и на другия човек?

О: Да, законът на хипнотичния ритъм кара всяко човешко същество да формира навици на мисълта, които хармонизират с доминиращите влияния в околната среда и особено с онази част от средата, създадена от връзката му с друг човек.

В: Тогава значи е важно човек да избира внимателно с кого установява близки взаимоотношения?

О: Да, интимните и близки връзки трябва да бъдат плод на грижлив избор по подобие на грижата, с която човек избира храната си. Важно е да се свързвате с приятелски настроени, позитивни и балансирани хора.

В: Кой вид взаимоотношения оказват най-силно влияние върху човека?

О: Тези с брачния партньор, с членовете на семейството, както и с колегите му в работата. Не толкова близките познанства и контактите с непознати оказват слабо влияние върху ума на човека.

Материалът, с който се подхранват мислите, идва от околната среда, в която човек съществува.

А навиците на мисълта стават постоянни благодарение на хипнотичния ритъм.

+ + + + + + +

Случвало ли ви се е да изпаднете в лошо настроение или да станете черногледи само защото сте прекарали известно време около личност с негативно присъствие? А ако това е вашият съпруг или съпруга, детето или бизнес партньорът ви? Хил препоръчва да мислим за позитивни и хармонични неща не само за да противодействат на негативните мисли, но и за да повлияваме на хората около нас, които мислят негативно. Ако този човек е вашият съдружник например, помислете дали искате да запазите тези отношения, или да се дистанцирате от отрицателната му енергия.

В: Защо брачният партньор оказва такова влияние върху ума на човека?

О: Защото бракът свързва хората с толкова силна духовна връзка, че тя става доминираща сила в ума им.

В: Как влиянието на околната среда може да бъде използвано, за да се излезе от капана на хипнотичния ритъм?

О: Всички влияния, които водят до създаване на определени мисловни навици, се затвърждават в ума чрез закона за хипнотичния ритъм. Човек може да промени тези въздействия, така че доминиращите сред тях да бъдат позитивни или съответно негативни, а после законът на хипнотичния ритъм ще ги превърне в постоянни.

В: Ако трябва да изкажем истината по друг начин, човек може да се изложи на каквото влияние на околната среда пожелае, независимо дали то е позитивно, или негативно, а законът на хипнотичния ритъм ще го превърне в трайно, когато прихване магнитуда на мисълта навик. Така ли работи този закон?

О: Точно така. Бъди внимателен с всички сили, пораждащи мисли - това са силите, които съставляват околната среда и определят съдбата на земните създания.

В: Кои хора успяват да контролират влиянията на околната среда?

О: Онези, които не се носят по течението. Всички, които са жертви на този навик, заплащат скъпо отказа да използват силата си, за да избират сами своята околна среда. Те се превръщат в жертви на всяко негативно влияние, идващо от същата тази среда.

В: Съществува ли спасение за онзи, който се носи по течението? Няма ли начин той да се изложи на действието на позитивно влияние?

О: Да, съществува такава възможност. Хората могат да спрат да се носят по течението, да придобият отново контрол върху ума си и да изберат околна среда, наситена с позитивни мисли. Това може да бъде постигнато чрез ясното дефиниране на целта.

В: Това ли е всичко, което трябва да се направи, за да се елиминира навикът човек да се носи по течението? Този навик просто нагласа на ума ли е?

О: Носенето по течението не е нищо друго освен негативна нагласа на ума - състояние на съзнанието, което се отличава с липсата на определена цел.

В: Каква ефективна тактика може да следва човек, за да живее в околна среда, която да му помогне максимално да се развива и да мисли позитивно?

О: Най-благоприятната е онази околна среда, създадена от приятелски настроени хора, които следват желанието да си помагат един на друг в постигането на някаква определена цел. Този тип обединения се нарича „Мозъчен тръст“. Чрез него човек може да се свърже с внимателно подбрани личности, всяка от които да допринесе за групата с познание, опит, образование или идея. С помощта на тези хора той ще осъществи своята цел.

Най-успешните лидери във всички области на живота се отварят за такъв род влияния на околната среда. Постигането на забележителни успехи е неосъществимо без подкрепяща среда и помощ от страна на други хора. Ако трябва да се каже истината по друг начин, те се опълчват срещу влиянието на негативната околна среда.

В: А какво да правят хората, които имат отговорности към своите роднини и няма как да се изолират от влиянията на негативната околна среда?

О: Никое човешко същество не може да зароби или задължи друго до такава степен, че да го лиши от възможността да си изгради самостоятелни мисловни навици и да живее в една позитивна околна среда. От друга страна, всеки човек има задължение към себе си да отстранява от средата си всякакво влияние, което дори леко да напомня за негативни мисловни навици.

В: Това не е ли много хладнокръвна философия?

О: Само силните оцеляват. Никой не може да бъде силен, ако не се откъсне от всички влияния, които развиват негативни навици на мисълта. Негативните навици на мисълта водят до загуба на способността за самоопределяне, без значение какво или кой е предизвикал тези навици. Позитивните навици на мисълта могат да бъдат контролирани от индивида и да бъдат насочени така, че да помагат за осъществяването на неговите желания и планове.

В: По метода на дедукцията от всичко, което казахте, си правя извода, че онези, които контролират факторите на околната среда, оказващи въздействие върху формирането на техните мисловни навици, се превръщат в господари на своята земна съдба, докато всички останали се управляват от нея. Правилно ли се изразявам?

О: Съвсем правилно.

В: Кое формира навиците на мисълта?

О: Всички навици се изграждат от наследени или придобити желания или мотиви. По този начин навиците възникват като последици от появата на определени желания.

В: Какво се случва в човешкия мозък, когато се формират навиците на мисълта?

О: Желанията са организирани импулси енергия, наречени мисли. Желанията, смесени с емоции, намагнетизирват мозъчните клетки, в които се съхраняват, и подготвят тези клетки да бъдат превзети и управлявани от закона за хипнотичния ритъм. Когато в мозъка се появи мисъл (т.е. когато тя се формира там) и се смеси със силна емоция или желание, тогава започва да действа законът за хипнотичния ритъм, който превръща мисълта в нейния физически еквивалент. Законът започва да работи първо с онези мисли, които са доминиращи в ума, т.е. които са смесени с най-силните желания и най-интензивните чувства. Навиците на мисълта се формират от повторението на едни и същи мисли.

В: Кои са най-силните основни мотиви или желания, задвижващи силата на мисълта?

О: Десетте най-често срещани мотива, онези, които предизвикват най-силна мисловна реакция, са следните:

• Желанието за секс и любов

• Желанието за физическа храна

• Желанието за духовна, умствена и физическа себеизява

• Желанието за живот след смъртта

• Желанието за власт над другите

• Желанието за материално благополучие

• Желанието за знание

• Желанието да подражаваш на другите

• Желанието да превъзхождаш другите

• Седемте основни вида страх

Това са доминиращите мотиви, които вдъхновяват по-голямата част от човешките действия и усилия.

В: А какво ще кажете за негативните желания като алчност, завист, сребролюбие, ревност, гняв? Не се ли изразяват те по- често, отколкото позитивните желания?

О: Всички негативни желания не са нищо друго освен изкривени позитивни желания. Те са били предизвикани от някаква форма на поражение, провал или от невъзможността хората да се адаптират към природните закони по позитивен начин.

В: Това дава нов поглед върху негативните мисли. Ако правилно съм ви разбрал, значи всички негативни мисли са следствие от нежеланието на човек да се хармонизира с природните закони или от неговия провал в опитите да се адаптира към тях. Така ли е?

О: Да, точно така е. Природата не допуска леност или вакуум от какъвто и да е вид. Цялото пространство трябва да бъде запълнено - и то е запълнено - с нещо.

Всичко съществуващо на света, независимо дали притежава физическо или духовно тяло, се намира в непрекъснато движение. Човешкият мозък не прави изключение. Той е бил създаден да възприема, организира, разпределя и изразява силата на мисълта. Когато личността не използва мозъка си, за да изразява позитивни и градивни мисли, природата запълва вакуума, като кара мозъка да действа под влиянието на негативните мисли.

Мозъкът не може да бездейства. Ако разбереш този принцип, ще съумееш да погледнеш с нови очи към въпроса за влиянията на околната среда и ролята, която те заемат в живота на човека. Освен това ще разбереш по-добре как работи законът за хипнотичния ритъм, тъй като точно той държи всичко и всички в непрекъснато движение чрез някаква форма на себеизразяване - посредством позитивни или негативни принципи.

Природата не допуска леност или вакуум от какъвто и да е вид. Цялото пространство трябва да бъде запълнено - и то е запълнено - с нещо... Когато личността не използва мозъка си, за да изразява позитивни и градивни мисли, природата запълва вакуума, като кара мозъка да действа под влиянието на негативните мисли.

+ ♦ + ♦ + ♦♦

 

Според мен изказването е изключително вярно, особено когато става въпрос за децата, които разполагат с толкова много свободно време! Дон Грийн, изпълнителен директор на фондация „Наполеон Хил", си спомня: „Когато бяхме малки, непрекъснато ни даваха някакви задачи, тъй като се смяташе, че „който си няма работа, Дяволът му намира". Интересен паралел, не мислители?

Природата не се интересува от морала в смисъла, който вие влагате в тази дума. Тя не се интересува дали нещо е правилно, или грешно. Не се влияе от правдата и неправдата. Тя се стреми само да накара всички да се движат по начин, който хармонизира с нейните закони!

В: Това е изключително интересна интерпретация на природните закони. Към кого мога да се обърна, за да намеря потвърждение на Вашите думи?

О: Към учените, към философите, към хората, които мислят с главата си. В крайна сметка обърни се към проявлението на физичните закони на майката природа.

За природата не съществува такова нещо като „мъртва материя“. Всеки атом материя непрестанно е в движение. Цялата енергия непрекъснато се движи. Никъде няма празнини. Времето и пространството са доказателства за движение - толкова плавно, че не може да бъде измерено от човешките същества.

В: Аха, човек някак стига до извода, от онова, което казвате, че източниците на надеждно познание са шокиращо малко.

О: Източниците на надеждно познание, които вие сте развили, са малко. Мозъкът на всеки нормално развит възрастен човек е потенциален ключ към цялото познание, което съществува във Вселената. Мозъкът на всеки нормално развит ВЪзРастен човек съдържа в себе си механизма, който дава възможност за директна комуникация с Безкрайния интелект, а в него се съдържа цялото познание, което съществува и което някога ще съществува.

В: Вашето изявление ме води към извода, че човешките същества могат да се превърнат в онова, което са вменили на онзи, наречен от тях Бог. Това ли имате предвид?

О: По закона на еволюцията човешкият мозък се усъвършенства така, че да може да общува по своя воля с Безкрайния интелект. Това усъвършенстване ще се извършва посредством организираното развитие на мозъка, чрез адаптацията му към законите на природата. Времето е факторът, благодарение на който ще се извърши усъвършенстването.

В: Какво причиняват циклично повтарящи се явления като например епидемиите, икономическите кризи, войните и вълните от насилие?

О: Всички подобни епидемии, на които стават жертви голям брой хора, са резултат от закона за хипнотичния ритъм. Той повелява, че природата събира мисли от подобен характер и кара тези мисли да се осъществяват чрез масови прояви.

В: Тогава Голямата депресия е била причинена от факта, че голям брой хора са излъчвали мисли на страх. Така ли е?

О: Точно така. Милиони хора мечтаят да получат нещо срещу нищо - чрез игри на борсата. Когато всички те внезапно открият, че са получили нищо срещу нещо, те са обладани от страх и тичат към банките, за да изтеглят парите си - и така се поражда паниката. Тъй като милиони хора изпълниха умовете си с мисли за страх и бедност, депресията се проточи с години.

Настоящата икономическа ситуация в САЩ и в целия свят бе предизвикана от някакъв подобен сценарий. Милиони си мечтаеха да получат нещо от нищо в областта на недвижимите имоти (вторични ипотеки, нереални оценки на имоти и т.н.), както и на финансовите пазари. Когато всичко започна да се разпада, те се уплашиха и паниката обзе всички. Можем ли да стабилизираме икономиката, като върнем мислите на тези милиони хора от страх обратно към стабилните пазарни принципи? Философията на Наполеон Хил може да ни покаже пътя. Изборът остава за нас.

В: От онова, което казвате, разбирам, че природата обединява доминиращите мисли на хората и изразява тези мисли чрез някаква форма на масова активност, например икономически депресии, бизнес подем и т.н. Така ли е?

О: Разбрал си ме правилно.

В: Нека продължим със седемте принципа. Продължете с описанието им.

О: Следващият принцип е времето, четвъртото измерение.

В: Каква връзка съществува между времето и действието на закона за хипнотичния ритъм?

О: Времето е законът за хипнотичния ритъм. Интервалът от време, необходим, за да се превърне една мисъл в постоянна, зависи от обекта и характера на тази мисъл.

В: Но Вие казахте, че единственото постоянно нещо във Вселената е промяната. Ако това е вярно, тогава времето непрекъснато се променя, то събира и разделя всичко - включително и навиците на мисълта. Тогава как може законът за хипнотичния ритъм да превърне в постоянни нечии мисловни навици?

О: Времето разделя всички мисловни навици на две основни групи - негативни и позитивни мисли. Разбира се, мислите на един човек се променят непрекъснато и се комбинират така, Че Да пасват на желанията на индивида. Те обаче не се промеНят от отрицателни към положителни или пък обратното освен чрез доброволно усилие от страна на личността.

Времето наказва човека за всички негови негативни мисли и го възнаграждава за всички позитивни според законите на природата и целите, които тези мисли преследват. Ако доминиращите мисли на един човек са негативни, времето го наказва за тях, като изгражда в неговото съзнание навика да мисли негативно и след това затвърждава този навик през всяка една секунда от неговото съществуване. Позитивните мисли също по силата на гореописания процес с времето се превръщат в постоянни навици. Терминът „постоянен“, разбира се, се отнася до физическия живот на индивида. В общия смисъл на тази дума нищо не е постоянно. Времето превръща навиците на мисълта в онова, което бихме могли да наречем „перманентно“ за живота на индивида.

В: Сега вече разбирам по-добре как работи времето. Какви други характеристики притежава то във връзка със земната съдба на човешките същества?

О: Времето е онова влияние на природата, чрез което човешкият опит може да дестилира в мъдрост. Хората не са родени мъдри, но са родени със способността да мислят и с течение на времето могат чрез мисълта да си пробият път до мъдростта.

Хората не са родени мъдри, но са родени със способността да мислят и с течение на времето могат чрез мисълта да си пробият път до мъдростта.

+ + + ♦♦ + +

Това, струва ми се, е едно от най-ценните разкрития в цялата книга. Използвайки способността си да мислим и да анализираме своя житейски опит - без значение дали той се състои от победи, или поражения - можем да придобием мъдрост. Наистина ли е толкова просто?

В: Могат ли младите хора да притежават мъдрост?

О: Само в доста ограничена форма. Мъдростта идва само с течение на времето. Тя не може да бъде наследена и не може да бъде отделена от човека и да се предаде на останалите по друг начин освен с времето.

В: Човек насила ли придобива мъдрост с течение на времето?

О: Не! Мъдростта идва само при онези, които не се носят по течението и които имат положителни навици на мисълта. Хората, които се носят по течението, и онези, чиито доминиращи мисли са негативни, никога не придобиват мъдрост освен на едно много елементарно ниво.

В: От казаното разбирам, че времето е приятел на човека, който тренира ума си да следва положителните навици на мисълта, и е враг на онзи, който се понася по вълната на негативното мислене. Така ли е?

О: Точно така е на практика. Хората могат да бъдат разделени на две групи - такива, носещи се по течението, и такива, които не се носят по течението. Първите винаги зависят от вторите, а времето превръща тези взаимоотношения в постоянни.

В: Имате предвид, че ако аз се нося по течението на живота без определена цел или смисъл, онзи, който не се носи по течението, може да стане мой господар, а времето действа единствено в посока да направи този господар по-силен и да утвърди властта му върху мен?

О: Това е истината.

Мъдростта идва само при онези, които не се носят по течението и които имат положителни навици на

мисълта.

♦ + ♦♦♦♦ +

Отново се замислям за нашите деца. При толкова много негативизъм около нас заради тероризма и финансовата криза, какво ще бъде дългосрочното му влияние върху децата? Необходимо е да ги въвлечем в положителни преживявания, за да развиваме ума им в положителна посока.

В: Какво е мъдростта?

О: Мъдростта е способността човек да се свърже с природните закони така, че да ги накара да му служат. Тя е и способността човек да се свърже с останалите хора така, че да спечели тяхното хармонично желание за сътрудничество и те му помогнат да получи от живота всичко, което желае.

В: Тогава акумулираното познание не е мъдрост?

О: Всемогъщи небеса, не! Ако познанието беше мъдрост, тогава постиженията на науката нямаше да бъдат впрягани с цел масово унищожение.

В: Какво е необходимо, за да се превърне акумулираното познание в мъдрост?

О: Време плюс желание за придобиване на мъдрост. Мъдростта никога не се натрапва на някого. Тя се придобива - ако изобщо се придобие - с помощта на позитивно мислене и доброволно полагани усилия!

В: Безопасно ли е всички хора да разполагат с познание?

О: За никого не е полезно да притежава огромно познание без мъдрост.

В: Каква е възрастта, на която повечето хора, започват да трупат мъдрост?

О: Повечето хора, които придобиват мъдрост, започват да го правят, когато прехвърлят четиридесет години. Преди тази възраст мнозинството от хората са твърде заети да трупат познание и да го организират в планове, за да си правят труда да търсят мъдростта.

В: Кое е житейското обстоятелство, чрез което най-често се достига до мъдрост?

О: Бедата и поражението. Това са универсалните езици на природата, с помощта на които тя дава мъдрост на онези, които са готови да я приемат.

В: Винаги ли бедите и поражението са носители на мъдрост?

О: Не, те я предават само на онези хора, които са готови да я приемат и които доброволно са я потърсили.

В: Какво определя готовността на човек да получи мъдрост?

О: Времето и мисловните навици на този човек.

В: Новопридобитото познание също толкова качествено ли е, колкото познанието, придобито по-отдавна?

О: Не, познанието, което е отлежало повече време, винаги е по-висше от онова, което е било придобито наскоро. Времето дава конкретност на познанието в качествено и количествено отношение, придава му също и достоверност. Човек не може да бъде сигурен в познание, което не е било доказано с времето.

В: Какво означава „надеждно познание“?

О: Това е познание, хармонизиращо с природните закони, което означава, че е основано върху позитивно мислене.

В: Променя ли времето стойността на познанието?

О: Да, времето променя и модифицира всички стойности. Онова, което днес е точно познание, утре може да не означава нищо, тъй като времето е преподредило фактите и стойностите. Времето модифицира всички човешки взаимоотношения за добро или зло в зависимост от начина, по който хората се свързват един с друг.

Има време, когато е добре да се посеят семената на една мисъл, и има време, когато трябва да се прибере реколтата от тези мисли - така, както има подходящо време да се засее семето в земята и след това идва точното време, в което да се ожъне. Ако времето между сеитбата и жътвата не е правилно измерено, тогава природата не дава желаната реколта или не дава въобще никаква реколта.

В: Продължете и ми опишете последните два от седемте принципа.

О: Следващият принцип е хармонията.

Навсякъде, където човек се обърне, може да намери доказателства, че природата подрежда идеално всичко, спазвайки закона за хармонията. С помощта на този закон природата поставя всяко едно нещо в определена околна среда, така че то да е в хармония с нея. Ако успееш да проумееш тази истина, ще придобиеш нов и по-цялостен поглед върху силата на околната среда. Ще разбереш защо свързването с негативните съзнания е фатално за онези, които търсят самоопределяне.

В: Имате предвид, че природата принуждава човешките същества да се привеждат в хармония с влиянията на техните околни среди?

О: Да, точно така е. Законът за хипнотичния ритъм налага върху всяко живо същество доминиращите влияния на околната среда, в която то съществува.

В: Ако природата налага на човешките същества да възприемат природата на околната им среда, как тогава хора, които живеят в бедност и нещастие, могат да се спасят от тях, ако желаят?

О: Те могат да променят средата си или да останат в плен на бедността. Природата не позволява на никого да избегне влиянието на околната среда, в която съществува.

Независимо от това обаче тя, със своята безгранична мъдрост, е дала на всяко нормално човешко същество свободата да създаде своя собствена мисловна, духовна и физическа околна среда, но когато веднъж я създаде, човек трябва да стане част от нея. Това е неотменима част от закона за хармонията.

В: Кой оказва доминиращо влияние и определя ритъма например в една бизнес среда?

О: Това прави индивидът или индивидите, които мислят и действат според определена конкретна цел.

В: Толкова ли е просто?

О: Да, дефинирането на целта е отправната точка, от която човек може да създаде околна среда.

В: Изглежда, не успявам да следвам мисълта Ви. Целият свят е прояден от войни и катаклизми, както и от други форми на страдание, които изразяват всичко останало, но не и хармония. Природата като че ли не кара хората да бъдат в хармония един с друг. Как бихте обяснили това противоречие?

Както по времето, в което е живял Хил, така и днес, изглежда, съществува твърде малко хармония. Ако погледнете днешното състояние на икономиката, природните бедствия, военните конфликти, страданието, което хората понасят от болести и глад, мислите ли, че постигането на хармония е нещо възможно? Хил би казал, че е възможно, дори пред лицето на изключително трудните условия, в които е живял. Вие и аз може би не контролираме хармонията в нашия свят, но поне можем да създадем хармония в домовете си.

О: Няма никакво противоречие. Доминиращите влияния в света са, както ти отбеляза сам, негативните, а природата кара хората да се хармонизират именно с доминиращите влияния на околната среда.

Хармонията, в смисъла, в който се използва тази дума, означава, че природата свързва всичко във Вселената с неговото подобие. Негативните обстоятелства се свързват едно с друго, без значение къде се намират. Позитивните влияния по силата на същия закон се свързват и те едно с друго.

В: Започвам да разбирам защо успелите бизнесмени внимават в подбора на персонала си. Хората, които обикновено успяват във всяко начинание, налагат в офиса си своята атмосфера и техните служители и подчинени започват да мислят и действат за успеха. Това ли е идеята?

О: Да, идеята е точно тази. Наблюдавай внимателно и ще установиш, че онова, на което всички успели хора държат, е хармонията между техните служители. Друга тяхна отличителна характеристика е, че те се движат в живота с точно определена цел и изискват от своите подчинени да правят същото. Ако разбереш тези две истини, ще схванеш и огромната разлика между Хенри Форд и наемния работник във фабриката му.

Значи принципът на хармонията е благоприятен за нас, когато се заобикаляме с повече успели хора. Помислете с какви хора работите. Подкрепят ли ви те, или ви дърпат назад?

В: А сега ми разкажете за последния от седемте принципа.

О: Последният принцип е предпазливостта.

Също както навикът човек да се носи по течението, толкова опасна е и липсата на внимание и предпазливост.

Хората се носят по течението и попадат в най-различни опасни ситуации, тъй като не планират стъпките си. Онзи, който се носи по течението, никога не се пази. Той първо действа, а после мисли, ако изобщо се замисли. Той не подбира приятелите си. Той се носи безцелно и позволява хората да осъществяват собствените си цели чрез него. Той не си избира занимание. Той завършва училище и се радва да започне първата работа, която ще му осигури храна и дрехи. Той направо предизвиква хората да го мамят в търговията, като не си дава труда дори да научи предварително правилата й. Този човек кани болестта при себе си, като не взема елементарни мерки да се поддържа в добро здраве. Той кани бедността да му стане спътник, като бездейства и се обгражда с хора, поразени от бедността. Той кани провала да го навести с всяка стъпка, която предприема, и не си дава труда да се осведоми какво кара хората да се провалят. Той кани страха да го навести във всички свои форми, като не проявява никакво желание да изучи този страх и от къде идва той. Този човек проваля брака си, тъй като не внимава още в самото начало, когато си избира съпруга, и проявява още по-малко внимание в това как се разкрива пред нея след сватбата им. Той губи приятелите си или ги превръща в свои врагове, тъй като не внимава и се разкрива пред тях по неподходящия начин.

Също както навикът човек да се носи по течението, толкова опасна е и липсата на внимание и предпазливост.

В: Всички хора ли са невнимателни?

О: Не, това се случва само на онези, които се носят по течението. Хората, които не се носят по течението, винаги са внимателни. Такъв човек внимателно обмисля плановете си, преди да започне да ги следва. Той си прави изводи от провалите и неуспехите на хората, които го заобикалят, и планира как да ги предотврати.

Ако изпрати някой на важна мисия, той избира още един човек, който да следи, че пратеникът няма да изостави мисията си. След това проверява и двамата, за да е сигурен, че онова, което желае, ще бъде изпълнено. Той не приема нищо за даденост там, където проявата на внимание може да му донесе успех.

/e, това малко граничи с параноични изблици :( , ако не се научиш да делегираш права и да се доверяваш на хората просто си обречен да живееш под висока доза стрес/

В: Прекалената предпазливост не е ли толкова пагубна, колкото и липсата на внимание?

О: Не съществува такова нещо като „прекалена предпазливост“. Онова, което ти наричаш „прекалена предпазливост“, всъщност е проява на страх. А страхът и вниманието в смисъла на предпазливост са две напълно различни неща.

В: А хората не бъркат ли страха с прекалената предпазливост?

О: Да, това се случва понякога, но хората ще си създадат много по-сериозни неприятности, в случай че изобщо не проявяват предпазливост, отколкото ако се презастраховат.

В: По какъв начин мога да извлека максимална полза от своята предпазливост?

О: Като внимаваш в подбора на своите служители и колеги и внимаваш как се отнасяш към тях. Причината за това е очевидна. Колегите на един човек представляват най-важната част от околната му среда, а доминиращите сили в околната среда определят дали един човек ще започне да се носи по течението, или не. Онзи, който прояви внимание при избора си на колеги и подчинени, никога не си позволява да създаде близка връзка с човек, който не му носи някаква духовна, ментална или икономическа полза.

В: Не е ли този метод на подбор на хора малко себичен?

О: Той е смислен и води до самоопределяне. Всеки нормален човек си мечтае да придобие материално благополучие и щастие.

Нищо не допринася за успеха и щастието повече от внимателно подбраните сътрудници. Оттам следва, че всеки, който желае да бъде успял и щастлив, трябва да отдели голямо внимание на подбора на хората, с които ще работи. Онзи, който се носи по течението, позволява на подчинените си да се прилепят към него за своя собствена изгода. Онзи, който не се носи по течението, внимателно подбира персонала в офиса си и не позволява никой от хората там да създаде близка връзка с него, освен ако не оказва някакво полезно влияние или не носи някаква определена полза.

В: Никога не ми е хрумвало, че вниманието при подбора на приятели има толкова огромно значение за успеха или провала на един човек. Всички успели хора ли практикуват предпазливост в подбора на своя екип, без значение дали става въпрос за бизнеса, социалните или професионални връзки?

О: Без упражняването на постоянно внимание в избора на хората около себе си никой не може да постигне успех в някакво начинание. От друга страна, липсата на внимание гарантира почти сигурен неуспех с каквото и да се захване човек.

Случвало ли ви се е да не можете да кажете „не"? Тази глава от книгата кара човек да осъзнае, че ако внимава в подбора на хората около себе си и се научи да казва „не" по-често, това може да го изведе на пътя към успеха.