А КОГАТО ВЛЕЗЕ ЛЮБОВТА?

Безусловната любов е най-доброто средство за усилване на имунната система. Естественият инстинкт на тялото е да иска да приеме любовта и да изпита радостта и хармонията, които тя носи. Ако човек не я допуска до себе си, той трябва да вложи усилия, за да противодейства на инстинкта си за здраве и щастие.

Ала любовта идва при нас и под формата на воля и намерение, концентрирани върху нас; безусловно желание, насочено към нас, и безусловно потвърждение за това, че сте достоен за любов. С други думи, тя е точно това, което винаги сте искали, но притежава сила, която може да изисква нещо от вас. Нуждаете се от способност да я приемете безопасно. Имаме тази способност, когато са ни обичали безопасно и сигурно в ранна възраст. Получавали сме огледалното отразяване, за което говорихме по-рано, а сега можем да дефинираме по-пълно като безусловно позитивно отношение към вашите чувства и свобода чрез демонстриране на внимание, топлота, приемане и позволяване. Отразяването от страна На Родителя ви подготвя да приемате любов от друг възрастен.  Ако това отразяване не се е случило, вие може да се страхувате от любовта и ще трябва като възрастен да се научите Как да я приемате.

Любовта може да ни плаши, тъй като за да я допуснем, от Нас се иска да бъдем уязвими. Започнали сме да свързваме уязвимостта с плашещата вероятност да бъдем изоставени, да попаднем в изолация, от която няма връщане назад. Понякога именно това е коренният страх в уникалната ни житейска история и всичките ни задръжки, защити, бягства и грешки във взаимоотношенията могат да бъдат проследени до Този свой психологически предшественик. Подобен страх има способността да ни наранява и пречи, тъй като никога не е бил огледално отразен. Никой никога не ни е давал позволение да го почувстваме в безопасна среда. Вместо това той е бил свързван със срам и неадекватност. Работата ни е да отразим огледално този наш страх, да му предложим гостоприемство като му обърнем внимание, приемем го и любящо му позволим да се разгърне. Едва тогава той ще издъхне. (Как можем да познаем този основен страх? Чувството, свързано с него, е обратното на усещането, че сме истински обичани. Ако сме се почувствали обичани, когато някой е останал с нас, то нашият страх обикновено е от обратното: някой да не си тръгне, т.е. да ни изостави.)

(влади, аз аз немога да те изоставя. Аз не искам да съм без теб. Влади, докато ме има ще има нас. Стига и ти да го желаеш. Влади от доста време ти не си сам защото имаш мен. Е физически няма как да сме заедно , но сме заедно)

Когато бягаме от любовта, ние отправяме покана към страха да остане при нас, тъй като той е бягство от преживяването на автентичната реалност. Алтернативата е да позволим на другите да ни обичат по своите странни, но трогателни начини. Подобна беззащитност се превръща в сила и находчивост! Вече можем да поискаме от другия любовта, която желаем. Тогава можем да посрещнем предизвикателствата на любовта със стройна концепция за себе си и с доверието, че ако я допуснем близо, тя няма да накърни целостта ни, а ще ни обогати. Когато рискуваме да бъдем обичани от другите и да им кажем как да ни обичат най-добре, ставаме грижовни към себе си и това е най-добрият начин да изградим личната си увереност.

Има и други причини, поради които любовта може да ви плаши. Тъй като не иска нищо от вас, тя не ви дава извинения да играете играта „страх ме е, че може да изгубя нещо, ако позволя това“. Тя продължава да дава - така единственият, които я отхвърли, ще трябва да сте вие. „Ще продължа да те обичам, ако някой спре това, ще трябва да си ти.“ Тя ви храни и ви отнема възможността да се оплаквате, че сте лишени от нещо. Сега вече не мога да играя на „горкия аз“. Любовта ме изпълва и храни. Не ми остават никакви извинения - тя ми отнема всичките. Трябва да приема модела на изобилието вместо модела на недостига.

Любовта е свързана с истински чувства, тъй че ви предизвиква да се издигнете на нейното ниво и да започнете да Изпитвате нещо в отговор. Тя има сила и предава сила, тъй че трябва да се откажете от позата на жертва. Тя ви говори съсредоточено и ангажирано, тъй че най-после имате вниманието, за което винаги сте копнели. Тя заявява, че сте достатъчно добър такъв, какъвто сте, и не ви дава шанс да се криете в ниската си самооценка.(е все още незнам каква е твоята самооценка :) но като редя пъзела на разговорите ни -  за пред хората демонстрираш завидна увереност. За знанията и уменията си тактично ги прикриваш за да не създаваш комплекси у другите. Не парадираш с знанията си ако не се налага ако не те предизвикат. Това е добро изключва нарцисизъм  :) но когато става дума за личен план – влади изплашен си, не решителен, несигурен се чувстваш дори и на твоя територия. Направо да го кажа- страх те е от мен въпреки че аз с нищо не те заплашвам. ) Тя ви налага едно-единствено задължение и то е: „Бъди истински.“ Затова ли ни плаши толкова?

Романтиката слага спирачки на страха от любовта и отлага страха от близостта. Той идва по време на следващата фаза: конфликта. Страхът се навдига едва когато започнете борбата с партньора си и вече не виждате в него идеалния образ, създаден от вашето его. Тъй като развенчаването на този идеал носи със себе си скръб, именно тя може да е причината за нашия страх. След като романтиката отмине, е ред на скръбта, която не ви издига на пиедестал, а идва с волята и намерението да ви призове към безусловна автентичност. Реалността измества идеала. Едва когато се случи това, престава да функционира механизмът, възпиращ проявата на страха от любовта. Друг начин да кажем същото е: „Колкото повече се доближавате до посвещението на даден човек и обвързването с него, толкова по-силно ще усещате страха от любовта.“

(влади, светна ми! Не аз те идеализирам. Не аз! Влади. Във всичките ни мечти това което съм написала за себе си ще ти го причиня някога! А това което съм написала за теб бих искала поне малко да се опиташ да ми го причиниш. :) закачлива е усмивката. Влади разказите ми са за да ме опознаеш каквато съм. Не да се питаш а тя какво би направила сега. Ти вече знаеш какво бих направила. И всеки мой поглед познаваш. Дори познаваш всеки мой жест. Това са 6 месеца разкази за мен. Дори и ти не мислиш за мен като за идеал. Аз знам че те дразни разхвърляното. А ти знаеш че ако не разхвърляш няма как да събудиш страст у мен. За да изпитаме това ще ти се наложи май да пренебрегнеш този си принцип и да поразхвърляш доста :) влади искам да съм в ръцете ти!)

Как да разбера дали изпитвам такъв страх? Има ли някакви сигнали, по които да го позная във взаимоотношенията? Как да разбера дали живея зад стената? Човекът, който се страхува от любовта, иска да е в контрол. Желанието да си в контрол е друг начин да кажеш: „Страхувам се да не ми се наложи да скърбя. Страхувам се, че ако не ми дадеш това, което искам, ще се чувствам зле и ще трябва да скърбя за загубата. Желанието ми за контрол не се дължи на това, че искам да Наложа своето, а по-скоро на това, че искам да избегна непоносимите чувства, които ще ме изпълнят, ако не получа своето .‘‘

(слънчице мое! Влади! Не си ми казал какво очакваш от мен за да можеш да го получиш. Влади всяка дилема си има решение! Само трябва да се постави ма масата за да се разнищи:) и сега те гледам право в очите и не мигам. Очаквам реакцията ти. Е някой ден ще е на живо и няма да ми избягаш , няма да можеш да ми кривнеш от темата, а сега съм ти нахилено-самодоволна. И се притискам до гърдите ти , все пак ти четеш)

_ Друг показател за страха от любовта е постоянният, повторяем гняв - подводно течение на неприязън във взаимоотношението. В детството може да се е налагало да се карате с майка си или баща си, за да се погрижите за себе си и да отстоявате границите си. Сега може да ви е трудно да изпита близост като възрастен, без да вярвате, че пак ще се наложи  да се борите, за да сте в безопасност. И къде бихте направили това освен в най-важното ви взаимоотношение? Всяка клетка от тялото ви вярва, че трябва да продължите да правите това което сте правили преди. Влизате във взаимоотношенията нащрек, както в детството - все още с копие, насочено срещу мелниците.

Понякога човекът, който отказва да се бори, го прави, защото изпитва страх от това чувство в себе си и вероятната ви реакция на отблъскване. „Отказвам да споря, тъй като това е детинско. И без това не слушаш какво казвам. Това няма да промени нищо. Казах каквото имам да казвам, а ти не го вярваш, тъй че да не дискутираме повече.“ Човекът, който обяснява по този начин нещата, може да е същият, който се цупи, затваря се в мълчание или се отдръпва от секса. Когато някой казва: „Няма да се карам с теб, ти си глупав“, той може да възприема света единствено като йерархична структура. „Аз съм над караниците“ е същото като „Аз съм над теб“. „Аз съм над теб“ е същото като „Не искам да бъда равен с теб; не искам да съм близо до теб; страхувам се бъда обичан от теб; страхувам се от любовта“.

Когато споровете се разрешат, това води до сдобряване и засилване на усещането за интимност. Понякога се страхуваме от тази вероятност. Не искаме да стигнем до истинска интимност, уважение или равенство. Знаем, че ако спорим, се привързваме и ставаме по-близки. Всички бозайници се сдърпват понякога. връстниците, които са равни помежду си също се борят. Така бозайниците се научават да координират движенията на тялото си; да играят, без да проливат кръв; самите те заякват и същевременно уважават силата на другите.

И накрая един ясен признак за страх от любовта е да стоим настрана от общуването и обвързването с други хора, защото се опасяваме да не ни отблъснат. Какво става в такъв момент? Стяга ви болезнено чувство за загуба и скръб. Възможно ли е страхът от отритване да е до голяма степен страх от скръбта? Отритването е една от реалностите на живота; то се случва на всеки. Част от вътрешната ни сила и жизненост се състои в това да усещаме болезнените чувства, свързани със загубата, и да скърбим по загубеното. Да кажем; „Не мога да общувам близко, защото се страхувам да не ме отритнат“ е все едно да кажем: „Страхувам се от собствените си чувства“. Страхувам се от скръбта, която ще изпитам, ако ме отблъснат. „Страхувам се, че ще ми напомниш как винаги съм се усещал недостоен за любов, а аз не искам никога да се изправя лице в лице с това свое чувство. Страхувам се, че ще ме накараш да порасна.“

(влади, ти пръв ми даде това чувство. Ти беше пръв. Ти като ми го даде не поиска от мен да ти отговоря със същото. Ти просто ми го подари. Как кажи ми как ти реши че аз съм достойна за твоето чувство , а как как пак ти решаваш че може и да не си достоен за моите чувства?  Преди много време ти помоли , не директно да ти пиша всяка сутрин. За толкова време съм ти била хиляди пъти ядосана и нито веднъж не можах да устоя на молбата ти . нито веднъж за тези 180 дни не можах да надвия и да не ти пиша.ааа веднъж само веднъж. Този ден ти ми обеща че ще дойдеш:)  толкова са силни чуствата ми към теб че не мога да си позволя да те карам да се чувстваш не сигурен в отношението ми към теб за да постигна желанията си. Вярно е казвам ти когато съм обидена, казвам когато съм сърдита, и когато съм тъжна, и наранена. но ти не можеш да видиш дали е тъка или не е. И само веднъж бях сериозна. Само една вечер поставих въпроса ребром. И ми беше тежко да го сторя.незнаех как ще се почувстваш. )

Другата страна на тази монета е, че се страхуваме да не би да ни харесат и приемат! Ако ме приемат, ще трябва да съм интимен; ако ме отритнат, ще трябва да се справя със скръбта от загубата. Ако ти ме приемеш, значи наистина е възможно да бъда обичан - значи не съм недостоен за любов. Тогава ще остана без извинение за това, че избягвам обвързването. Ако ме отблъснат, ще скърбя за настоящето; ако пък ме приемат, ще скърбя за миналото. Повечето хора, които се страхуват от отритването, се страхуват от самото приемане и ожесточено отричат това!

Тук има още нещо. Ако ти ме обичаш, а родителите ми не са ме обичали така, значи трябва да се разделя с идеята, че никой не обича никого; ще трябва да приема също, че родителите ми не са ме обичали. Начинът, по който ме обичаш в момента, ми Дава да разбера, че това е истинската любов. Мога да усетя нейната автентичност, а оттам и голямото разминаване с отношението, което съм получавал от тях. Твоята любов ме превръща в скръбен сирак - макар че ме отразява огледално.