Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2014 07:01 - Когато любовта срещне страха от дейвид ричо
Автор: rumyn Категория: Тя и той   
Прочетен: 793 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.06.2014 12:05


ЛЮБОВ И МАЛТРЕТИРАНЕ

 

когато вашият партньор във взаимоотношението се страхува от любовта, той може да започне да ви малтретира емоционално или физически. Вие търпите дали заради собствения страх от изоставяне, или защото сте толкова привързани (пристрастени) към този човек, че ви се струва, че не можете да си тръгнете. „Това е неприемливо, но продължавам да го търпя“

Замислете се за миналото си и се попитайте: „Кой ме е научил да  търпя подобно отношение?“ Това са силите, които измъчват по пътя към целостта. Научили са ви, че нямате право на щастие.Кой ми е помогнал да отхвърлям подобно  отношение?“ Това са силите, които ви помагат, ангелите и водачите, които са ви научили, че имате право на щастие.

Когато поработите върху конфронтацията със страх позицията ви ще се измени: „Това е неприемливо и аз правя нещо по въпроса.“ Колко различно отеква тази нагласа душата ви! Тялото ви казва „ура“, чувства се по-здраво и се включва в борбата. Когато тялото ви чуе „Това е неприемливо и аз продължавам да го търпя“, вие се смачквате, ставате беззащитни и безсилни.

Означава ли безусловната любов, че трябва да се оставим да ни малтретират? Не, любовта ни не зависи от нищо, но изборът ни зависи от границите ни като възрастни. Обичам те безусловно, но не мога да живея с теб, тъй като си алкохолик, който отказва помощ, или насилник, който отказва да се промени. Може би продължавам да търся начини да понасям, вместо да се екипирам, за да се изправя срещу страховете си. Страхувам се да напусна това взаимоотношение, което е лишено от любов и цел, празно е, насилствено и нефункционално. (не, влади. Това ми взаимоотношение е работата ми. Аз съм домашна прислужница уви. Трудно е да си го призная. ) Страхувам се да го напусна, тъй като тогава може да съм самотен. Този страх е сигнал, който ми казва да се подготвя за справяне със самотата. Или пък мога - колкото и да е иронично - просто да избягам от проблема със съзряването си, като остана в проблемното взаимоотношение. Страхувам се или от вероятността да се екипирам да живея сам, или от болката, свързана с живота сам. Първият страх е в реда на нещата, тъй като се страхувам от усилието, което ще е ново за мен. Да си победен от вероятността за самота обаче означава да си победен от нещо нереално - Юнг нарича подобен страх невротичен. Тази ситуация илюстрира убеждението, че нямам право на щастие, тъй че защо да си правя труда да го търся?

Когато казваме, че любовта интегрира всичко, нямаме в предвид, че тя позволява малтретиране. Каква е разлика  между това да допускаш всичко и да бъдеш потъпкан от нещо?  Здравият човек допуска отношение, което уважава границите  му; той няма нагласата: „Позволявам на хората да правят с мен всичко, което си поискат.“ Позволението хората да ни използват като изтривалка не е в синхрон с интегриращата сила на любовта. Това е уязвимостта на жертвата, която е противоположност на здравословната уязвимост, позволяваща нормалната  или случайна болка, без да я търпи постоянно. „Ако след като се дистанцирате, това само провокира несправедлива агресия, заемете твърда позиция... без злонамереност“, казва далай лама.

Стратегията на страха понякога е да се демонстрира надменност към болката в интимните човешки отношения. Избягвам я, преди да е стигнала до мен. Мъжете често реагират на приближаващата се болка с незабавно окопаване в разума и логиката. Жените пък често прибягват към сълзи или влизане в ролята на жертва. Ала която и роля да изберете в зависимост от произхода и възпитанието си, вие целите едно и също - защитавате се да не изживеете реалните си обстоятелства. Как бихте могли да се справите с болката, ако не сте си позволили да я почувствате? Преди да започнем да боравим с болката, трябва да я почувстваме.

Ако взаимоотношението върви добре, понякога правите нещо, за да създадете проблем. „Не съм свикнал нещата да са наред - в моето детство имаше толкова много стрес и нещастие, че реших, че животът винаги е такъв.“ Това, което ви подтиква да саботирате ситуацията, може да е страх от продължителната, последователна и чиста любов. Малцина са хората, които искат следното: „На зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда. Успокоява душата ми.“

В историите за герои, които тръгват на пътешествие, героят напуска познатия или удобен дом. Той прекрачва прага и навлиза в изпълнен с битки свят, където трябва да се справи с трудни задачи. Вижте задачата пред  Дороти, когато отиде в Оз: да вземе метлата от вещицата. Тази задача е много по-сериозна от дотогавашната й отговорност у дома просто да се грижи за кучето.  Когато прекоси прага към този друг СВЯТ, тя срещна своята сянка - както позитивна, така и негативна. Негативната сянка е персонифицирана от злата вещица, разяждана от алчност и бълваща злоба. Позитивната сянка е персонифицирана от добрата вълшебница, която показва любов и смелост. Ако Дороти се бе уплащцла от първото появяване на злата вещица и се бе събудила от съня, тя щеше да се върне на мястото, откъдето бе започна ла. Нямаше да е възможно никакво придвижване към ново съзнание или по-голяма сила. Затова ли се събуждаме от страшните си сънища понякога? Дали не го правим, защото не сме готови да поемем на път към новото съзнание? Дали не се събуждаме от битката, защото не можем да интегрираме това, което се случва в мрачния Оз вътре в нас? В този случай нашият страх ни предпазва. Ала ако открием себе си, както направи Дороти на прага на приключението, и при вида на ужасяващата вещица кажем: „Виждам те и съм готов да се боря с теб“, значи сме достатъчно силни да навлезем в света на новата битка. Страхът ни ни предпазва от това, с което не сме готови да се справим, а безстрашието ни екипира да го понесем.

По този начин уместният страх се явява страж на прага, който ви пази да не навлезете на място с прекалено големи опасности за настоящото ниво на силите ви. Ако страхът е толкова голям, че не можете да се справите дори с него, трябва да се отдръпнете и първо да изградите силата си. Тогава казвате като дзен учителя: „При положение, че нещата стоят така, как бих могъл да действам?“ Страховете ни са индикатор за областта, върху която трябва да работим.

Ако намаляването на страха означава нарастване на любовта, откъде идва тази любов? Всички страхове са заучени. Съвсем малко са тези, които са вродени - като страха от силен шум и изпускане например. Ала никой не е роден със страх от обвързване. Този страх ни е бил внушен. Откъде идва любовта, ако страхът е заучен? Любовта трябва да идва от безусловността. Безусловността вътре в нас е истинското ни аз, вътрешният архетип на Бог. Това е базисната сила на живота, подтикът да се изправим срещу това, което се изправя срещу нас! Когато страхът потисне жизнеността, задържаме в себе си неинтегрирана възбуда. Жизнеността е катедралата, а страхът е готическият гаргойл, който като че я натиска към земята. Любовта извира от жизнеността, страхът потиска жизнеността. Маслоу казва: „На гласа на божественото в нас се противопоставя не гласът на дявола, а гласът на страха.“

Смелостта означава сърце.

Чрез нея любовта отваря вратите

 пред това, за което страхът ги затваря.

 

Слънчице мое, влади,

Аз …. Усмихни ми се! Виж аз съм тук до теб. Погледни ме! Усети ме!

Наслади се на мига , на нашия миг. Помниш ли? Аз помня красиво беше истинско наше.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumyn
Категория: Тя и той
Прочетен: 659031
Постинги: 442
Коментари: 950
Гласове: 2021
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031