СТРАХ ОТ ЧУЖДИТЕ ЧУВСТВА

Може би вярвате, че някои хора са крехки като яйце и около тях трябва да се стъпва на пръсти. Не изпитвате никакво желание да се виждате с тях. Вероятно се страхувате от тях, но никога не сте наричали усещането си точно „страх“. Зрелият възрастен отказва да се примири с такова положение - да се страхува от когото и да било. Ако продължаваме да прекарваме време с човек, който ни заплашва, без да се опитаме да променим това, ние малтретираме уплашеното си вътрешно дете. На практика му казваме „Ще те пратя на арената за бикове, където знам, че ще пострадаш.“ Да се събуждаме всяка сутрин до някого, от когото се страхуваме, е най-тежкото от всички мъчения за вътрешното ни дете. То има и физическо измерение, защото означава, че сте готови да заплашите собственото си, най-уязвимо аз.

Какво става, когато някой ни заплаши? Има три възможности:

Той може да ви сплаши, защото самият той се страхува- Вие усещате рикошета от този негов страх. Ако се страхува от близостта например, той се стреми да ви държи на дистанция- Затова се държи така, че да се уплашите от него. През години те той е научил: „Ако сплаша хората с безцеремонното си и агресивно поведение, те няма да се сближават прекалено с  мен.“

Второ, възможно е този човек да е събудил детските ви страхове. Това важи с особена сила в случаите, когато си вярвате, че не можете дори да се защитите. Тогава активирате детския си сценарий за безсилие. Хайдегер казва: „Страшното вече се е сдучило.“ Страшното се е случило много отдавна и сега виждаме  негово повторение в света на възрастните. Тялото  ни отвръща със същия детски ужас на клетъчно ниво и го прави  в отговор на някакъв стар спомен. Изведнъж се чувстваме  точно толкова безпомощни, колкото сме били като деца.

 Третият вариант е, че се срещате със сянката, с тъмната страна на другия. Може дори да виждате собствената си сянка в него. Както споменахме по-горе, сянката е несъзнаваната част от вас, която не искате да виждате. Ако чувствате адмирация към някой, от когото се страхувате, може да проектирате върху него собствената си позитивна сянка, собствения си непризнат потенциал. Копнеете за нещо, което всъщност имате. Ако изпитвате ужас, съчетан с желание за отмъщение, това може да е знак за негативната сянка. Вие презирате в някой друг това, което отричате в себе си.

Какво да кажем за страха от чувствата на човека, които са или има вероятност да са насочени към вас? ЕДВА ЛИ НЯКОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ИСТИНСКИТЕ ЧУВСТВА, ТЪЙ КАТО ТЕ СА ФОРМА НА ВНИМАНИЕ, СЪСРЕДОТОЧЕНО ПО АНГАЖИРАН И НЕНАТРАПВАЩ СЕ НАЧИН ВЪРХУ НАС. Така другият човек задоволява една от нашите основни нужди.

Толкова рядко са ни обръщали внимание по този начин! Ако някой насочва към нас истинско, автентично, неунижаващо, ненасилствено чувство, ние с радост бихме го приветствали! Ако емоцията е истинска, тя ще привлече вниманието ни незабавно и ще сложи началото на истински обмен между възрастни. Тя ще ни спечели и грабне, тъй като, ако е породена от истинско внимание, тя поражда истинско внимание и у нас.( е това ми причини! И сега отказваш да продължиш напред – и аз да ти го причиня. Отказваш да получиш, искаш само да даваш.е  влади, не може тъка! Неможе да даваш и да не приемаш . какво са ти причинили другите жени?)

Ала в повечето случаи не виждаме истински чувства. вместо това виждаме различни слоеве драма, обгръщащи това чувство - с други думи, пластовете на егото: страх, зависимост , контрол, критицизъм, укорителност, убеденост в някакви специални права. Всичко това са форми на насилие, целящи да Породят страх. Да кажем, че някой ви се ядосва. Какво ако вместо  Да почувствате чистия му гняв (какъвто изглежда, че изпитва), вие почувствате укор: „Ти си виновен“, „Очаквам да се промениш“. Ядосаният човек изиграва драматична версия на гнева, която всъщност е комбинация от укоряване, очаквания, обвинения, заплахи, прехвърляне на вини. Драматизирайки, уплашеното ето търси контакт с уплашено дете.

Може ли гневът да е начин за изразяване на любов? да възможно е. Любовта включва всички чувства, но не включва никой от укорите или драматичните пластове, които скриват тези чувства. В ядрото на всяко чувство има мекота, но ние не винаги стигаме до него. Топката за голф е твърда, но в нейния център има нещо меко и напълно безобидно. Такива са и чувствата. Те винаги имат безобиден, мек център, който може да бъде открит, ако се вгледаме достатъчно дълбоко. Ще отделя ли необходимото за това време?

Ако се впримчите в очаквания, укори, обвинения и т.н. - специалитетите на егото, вие се разсейвате от автентичното чувство и така не се осъществява истинска комуникация. По-някога партньорите казват: „Да, ние комуникираме, ние винаги изразяваме чувствата си.“ Това може да не е вярно, ако изразяват единствено обвинения, очаквания, укори, заплахи и т.н. Нито едно от тези неща не е чувство. Истинска комуникация няма, освен ако не споделяте истинските чувства, които стоят зад тях. Тези истински чувства са ненасилствени, ненатрапващи се.

Давам вид, че ме е страх от безсилието, а всъщност ме е страх от това да съм силен. Страхувам се да имам силата да се опълча на някого, да пробия всички пластове и да се обърна към човека с думите: „Не можеш да ми причиняваш това; не го позволявам.“ Вместо това стъпвам на пръсти и мисля, че се страхувам от чувствата, при положение че всъщност се стрихувам от театралните маски, използвани от човек, които се страхува не по-малко от мен.

Някои хора са не само уплашени, но и изпитват злоба към вас. Те може съзнателно да се опитват да ви уплашат или на ранят. Те може да претендират, че така „ви преподават някакъв урок“, т.е. наказват ви. Това е омраза - силен гняв, съчетан с желание за отмъщение, в което няма прошка. Злобата форма на насилие и този неин елемент може и никога да изчезне. Недейте да си мислите: „Мога да го променя, мога да го омекотя.“ За подобно нещо няма да е достатъчно да сте любящ нито дори да му осигурите терапия; нужно е духовно пробуждане,  прелом у  другия човек - а това може никога да не се случи.

Някои партньори или родители са невротично притеснителни.  Може би сте имали родител, който много се е раздразвал и ви е бил, но дълбоко в себе си сте усещали, че ви обича. Ала има родители или партньори, които са подли и злобни и това е свързано със сериозно разстройство, което нито вие, нито те могат да оправят. ОТ ТАКИВА ХОРА МОЖЕ ЕДИНСТВЕНО ДА БЯГАТЕ.