Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2014 10:47 - пиер дако "триумфът на психо- анализата
Автор: rumyn Категория: Тя и той   
Прочетен: 1351 Коментари: 7 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Един пример...

Измислям си го от край до край, Последователните осъзнавания показват преди всичко възходящо движение, но и „взривяване“ от частното към общото.

Очевидно е, че ходът на тези осъзнавания е утопичен, като се има предвид, че:

1) в действителността те не се извършват винаги в логична последователност;

2) много от тези осъзнавания стават след дълги колебания, търсения, съпротиви, тревожност и т. н. Но тъй като всяко осъзнаване,  освобождава блокирана енергия, то подсилва личността, за да може Тя Да продължи по пътя си.

Да си представим мъж.  ще групирам поведенията му, които привидно изглеждат нормални, и анормалните. Ще видим колко подозрителни са били едните, и другите...

Привидно нормално и положително

Перфектен заместник на директора. Блестящ, високо ценен за верността си към службата, за голямата си лоялност, съвършената си дискретност, безупречната си точност. Много очарователен. Успехи сред жените. Извънредно толерантен и уважаващ чуждото мнение. Обича екстравертните жени.

Анормално и отрицателно

Непрекъснато уморен. И3оставя някоя работа едва след като сто пъти я е проверил. Склонност към мъдрувания. Склонност към натрапливи мисли Сърдечни неразположения хронични гастритни смущения. Редки и внезапни гневни изблици. Постоянна раздразнителност

 

Нека сега си представим пациента сред вътрешните му лабиринти.

1) Учудващо е, че постоянно се чувствам уморен, а всички медицински прегледи показват отрицателен резултат. Сърцето и стомахът ми били в ред. Дали не идва отвътре, също като мъдруванията и предъвкванията-ми?

2) Изглеждам спокоен. Но съм емоционален и всичко вземам навътре. Липсва ми спонтанност. Колебая се винаги.

 3) Рядко се гневя. Въпреки това се обиждам от най- дребното нещо. Мисля, че съм склонен да ми се налагат. В дъното на душата си се страхувам.

4) Заемам висок пост. Мисля, че съм уважаван. Въпреки това съм нащрек какво говорят за мен. Трябва да се насилвам, за да не разпитвам подчинените си.

5) Приемам критиките много болезнено и надълбоко Някои от тях направо ме сриват. Минавам за безразличен към хорското мнение. Но е маска. Това привидно безразличие ме предпазва от тревогата да узная какво си мислят за мен.

6) Давам си сметка, че живея за мнението на околните и в зависимост от това какво очакват от мен. Ако ме харесват, всичко е наред. Ако реша, че ми се сърдят за нещо, си изгубвам съня.

7) Изпитвам нужда да съм прав. Ако не съм, имам чувството, че ме гледат с презрение.

8) Тревожа се, ако открия и най-малкия пропуск в работата си. Тревожен съм, ако работата ми не е безупречно свършена. Непрекъснато играя някаква роля.

9) Изпитвам нужда да изглеждам перфектен във всичко. Прикривам страха си, като се правя на безупречен във всяко отношение.

10) Не съм лоялен. Показвам се такъв само когато другите го знаят. Така ме ценят и това ми действа успокояващо. Най-вече съм притеснен от впечатлението, което оставям в околните. Ако ме ценят, чувствам, че съм харесван и приет. Ако ли не, се чувствам отхвърлен.

11) Минавам за толерантен. Всъщност се страхувам от чуждата агресивност. Ето защо правя всичко, За да съм добре с другите.

12) Истината е, че не обичам другите. Дълбоко съм агресивен. Дали не обичам само себе си?

13) Обичам само себе си. Като Нарцис. Аз съм самовлюбен.

14) Пред другите съм постоянно нащрек. Непрекъснато се преструвам. Вечно имам чувството, че трябва да се оправдавам. Когато проверявам по сто пъти някоя работа, го върша, като че ли някой ме наблюдава Кой? Не мога да кажа: някаква сянка, заплаха от наказание. Като че ли съм наблюдаван и преследван от всички.

15) Страхувам се да ме видят какъвто съм в действителност. В противен случай ще ме отхвърлят. . Чувствам се съвсем малък в свят на великани.

16) Никога не закъснявам, защото се чувствам преследван и защото искам да се възхищават от точността ми. Тогава имам чувството, че не съм се провинил и че ми прощават.

17) Непрекъснато се чувствам виновен. Страхувам се да бъда нормално агресивен.

18) Не съм очарователен; омайвам. Омайвам, за да печеля симпатии, за да ме харесват, за да не ме отхвърлят. Винаги се слагам по-долу от другите.

19) Не съм мъж. Като жена съм. Изтласкал съм личността си, мъжествеността си, спонтанността си, агресивността си. Правя всичко, за да няма в какво да ме упрекват. Но ако се случи да ме упрекнат в нещо, не намирам какво да отговоря; напротив, винаги се подчинявам и се съгласявам.

20) Под лъскавата ми външност аз съм един мазохист…..

След това?

Бихме могли да продължим още много поредицата важни осъзнавания (сексуалност, привързаност към майката, латентен хомосексуализъм  и т. н.). Но вече прозираме следното: този мъж съвсем не е това, което изглежда. Възниква въпрос: след като е основал целия си досегашен живот върху положителните поведения , няма ли този живот да се сгромоляса? Със сигурност не. Напротив. Защото този мъж притежава действително много качества: лоялност, интелигентност, точност и т. н. Той обаче си е служил с тези качества, за да се предпазва. От тук: постоянна напрегнатост, смътна тревожност, раздразнителност, страх, соматични отзвуци (сърце, стомах) и т. н. Изтласкал е голяма част от мъжката си личност, за да се предпазва (като не трябва да се бори); ето защо цялата вътрешна дейност при него се заключава в това да си възвърне изтласканото: мъжествеността, мъжката сексуалност, нормалната агресивност, самоувереността.

Освен това...

При тези осъзнавания се забелязва, че постепенно се тръгва от някои симптоми, за да се стигне до цялостното преразглеждане на личността. Пациентът осъзнава, Че Цели части от личността му стоят някъде в очакване: тоест бездействат. Тръгвайки от масата симптоми, той ще се спусне към основните ядра. Ще види, че много „положителни“ поведения не са нищо друго освен невротични симптоми (прекалена лоялност, дипломатичност към другите от страх да наложи личността си перфекционизъм в работата от страх да не го упрекът в каквото и да е и т. н.). Ще види също, че някои наглед „отрицателни“ симптоми в действителност са израз на мъжествената му личност, която е изтласкал под напора на страха (например агресивността ).

След приключването на анализата отново ще се появи истинският му „Аз“; един „Аз“, който е бил затлачен, един непознат „Аз“, успял да запази непокътнати изтласкваните години наред способности....





Гласувай:
7



1. rumyn - Да осъзнаеш, означава да прелееш от един съд в друг
19.03.2014 10:56
. Прелива се от несъзнавания към съзнавания резервоар. Например изтласкването (не съзнавано) стига до съзнанието. Престава да е изтласкване (защото престава да е не съзнавано). Това се съпътства от всички предполагаеми последици, най-често срещаните от които са: временна тревожност, изчезване на някои симптоми и засилване на личността
цитирай
2. rumyn - Какво ще стане в ежедневния живот?
19.03.2014 10:59
От една страна „Азът“ укрепва; от друга, изтласкванията изчезват, повличайки след себе си затормозяванията, страховете и т. н. Да си представим (нещо често срещано и просто), че този човек е „преглъщал“ всичко. Не се е осмелявал да се налага. Не се е осмелявал да дава мнението си. Не се е осмелявал да се покаже спонтанен. Правел е всичко възможно, за да придобие усещането, че е обичан. Най-малката критика, най-незначителният упрек са били повод за тревожност. След поредица осъзнавания същият този човек се осмелява да прави каквото поиска, например да изхвърли някой зложелател. Престава да се тревожи, ако „му се сърдят“, ако го критикуват, ако го упрекват. Безразлично му е дали го обичат, или не.
И така, това е началото на един непознат дотогава живот, нов и напълно освободен, независим и изпълнен с енергия.
цитирай
3. rumyn - Когато куклата на конци си отива...
19.03.2014 11:06

Последователните осъзнавания помагат на пациента Да види всичко, което не е. Пациентът Наблюдава появата на това, което го е затлачвало с години, без да е подозирал за съществуването му. Все по-ясно съзира плетеницата на не съзнаваните тревоги, на задълженията и забран които са му били налагани (но които е мислел, че избира доброволно). Връща се към детството си, към родителите си, към първите си опити, първите изтласквания.
След дълбинните осъзнавания се случва често да излезе наяве някоя огромна глупост: тази на миналия живот. Същевременно пациентът открива - в себе си! - невиждани области. Влиза в досег с външния свят чрез усещания и чувства, непознати му дотогава. Големи парчета от личността му се пришиват отново, напасват се. появява се човекът.
Още веднъж трябва да си дадем сметка, че човекът не се е осъществил, докато личността му не е „запоена“ цялостно. Той не се е осъществил, докато е отделен от някоя своя част: достатъчно е да помислим за някой голям комплекс, вселил се в не съзнаваното. Как би могъл човек да бъде истински, ако е изтласкал цяла част от личността си?
Ето как след поредица осъзнавания невротикът оздравява. Това обаче не изчерпва нещата.Човешкото същество е толкова всеобхватно, че пред него се разкрива друга територия. Имам предвид колективното несъзнавано. Колективното несъзнавано никога не е болно. Огромно и необятно, заредено с красота и енергия, то се разтваря едва когато завърши „прочистването“ на личното несъзнавано и след като изчезнат патологичните комплекси и изтласквания.
Тъка ,освен че помагат за психологичното излекуване осъзнаванията могат да се разпрострат и по-нататък. Тогава надхвърлят границите на индивида, изследват един свят, изпъстрен със символи, осъществяващи „религиозната“ връзка, но и разкриващи истинското лице на милиони лични, социални, религиозни и исторически действия, които човек е извършвал уж по своя воля, докато всъщност те са били „проекции“ на символите вътре в него...
цитирай
4. rumyn - Как става осъзнаването
19.03.2014 11:10

Осъзнаванията се различават безкрайно в зависимост от хората, от степента им на развитие и на интелигентност (вътрешна или външна), от етапа на анализата, до който са стигнали, от силата на осъзнаването, от дълбочината на изтласкването или на комплекса, който засягат, от изкристализирането на неврозата и т. н.
Съществуват множество нормални осъзнавания! може да се осъзнае даден архетип или символ , също както и някое невротично поведение.
Освен това едно осъзнаване може да се „разпростре“ към други осъзнавания. Пациентът може да си даде сметка, че много реакции, които изглеждат хаотични, произлизат от един същ източник.
Например: пациентът може изведнъж да осъзнае че натрапливите му мисли, стеснителността му, прекалената му изрядност, точността му, страхът му от жени прекалената му доброта и т. н. са тясно свързани и се стремят към едно ядро, изтласкано в несъзнаваното Много дръвчета падат отведнъж под брадвата на осъзнаването.
Друг пример: човек, страдащ от „мания за проверяване“, ще осъзнае, че го прави, защото непрекъснато се чувства преследван, под наблюдение, а в действителност се подчинява на своя „свръх-Аз“, който му внушава чувство за вина и тревожност. В този случай манията е само един видим симптом наред с останалите, които човекът никога не е забелязвал и които произлизат от едно и също несъзнавано ядро.
цитирай
5. rumyn - Реакциите на пациента
19.03.2014 11:17

Обратно на това, което може да си помислим, дълбинните осъзнавания не са непременно най-мъчителните. Най-„отблъскващото“ се среща в ежедневието и в поведението към околните. Лесно разбираемо е, след като неврозата поражда на първо място затруднения във взаимоотношенията с хората.
Да вземем един пример: човек „играе роля“ в продължение на години. Да си представим, че е „перфекционист“ , тоест че се показва пред другите като „перфектен“ и безупречен. Следователно е „хванат натясно“ от тази си роля и трябва да продължи да се преструва във всеки миг. Ще осъзнае съществуването на тази фасада, на защитния слой лак. В действителност:
1) привикнал е другите да го виждат такъв „съвършен“;
2) ще се наложи да си даде сметка, че не е това, за което се е смятал, и че има много несъвършенства като всички други хора;
3) ще се наложи да се покаже несъвършен и да понесе временната тревожност, породена от това състояние (тъй като известно време още ще запази чувството, че го „преценяват“).
Следователно ролята, която пациентът е играел, ще изпъква все по-ясно. Но тази роля е била несъзнавана. Единствените оплаквания на пациента са били: изтощение в присъствие на други хора, раздразнителност, страх, тревожност и т. н. Лъжливото му поведение е обсебило не само ежедневието, а и мислите му, постъпките му, избора на приятели и познати, възприятието му за нещата, възпитанието на децата му и т. н. Цял един свят се обръща с главата надолу. Постепенно пациентът започва да си дава сметка за фалшивите морални норми, зародили се в него, за мнимите си скрупули, за маса предубеждения и предразсъдъци. Ще види също как постепенно се очертават, първо смътно, после все по-отчетливо, контурите на неговия „свръх-Аз“ Ще установи колко всичко това го е отдалечило от самия него, колко погрешно е схващал нещата.
Тогава установява, удивен, че до този момент е живял с лъжлива представа за себе си...
Трябва да се знае, че осъзнаването с „разума“ е безполезно. Всяко осъзнаване трябва да е нещо почувствано, изживяно. Човек трябва да осъзнае със сърцето си. Осъзнаването трябва да се „изживее“; това е главното Условие, за да се постигне нужният ефект.
Някои дълбинни осъзнавания пораждат внезапно чувство за свобода и „отприщват“ голяма енергия.
Други са особено болезнени, защото разголват лъжливата личност, в която страдащият се е вкопчвал. Но „лъжлива личност“ разбираме „лъжливо възприятие“ за нещата, изкривен живот, независещ от волята избор на житейски обстоятелства и т. н. Виждаме колко много неща са поставени на преразглеждане.
Случва се пациентът да „засече“ пред някои напиращи осъзнавания. Страхува се да се промени.
Ето че се приближава до мига на осъзнаването, после се оттегля, пак се връща, суети се, щурмува отново, докосва го с пръст, отново призовава защитните си механизми...
Други пациенти след направени значителни осъзнавания като че ли стигат определен таван... и там си и остават. Поемат си малко въздух, което е естествено. Да си представим човек, страдал от фобии и от натрапливи мисли. Ето че симптомите, измъчвали го години наред, изчезват. Разбираемо е да седне за кратко да отдъхне, след като заличаването на важния симптом му доставя непостижимо от негова гледна точка щастие! Само че неврозата все още витае в личността, така че трябва да се върви напред.
Някои симптоми внезапно изчезват след направено важно осъзнаване. Други симптоми настояват за откриване на бойни действия. Тогава започва двубой между лъжливата и истинската личност, която се появява на бял свят и утвърждава правото си на съществуване
цитирай
6. rumyn - това е последната част от тази глава на книгата
19.03.2014 11:19
Това променя всичко!
Във всички случаи осъзнаването освобождава енергия тоест поражда действие. Оттук и промяната в начина на живот. Да вземем един пример: човек, страдащ от дълбинни изтласквания, придружени от чувство за Идейност и за вина. Напълно нормално е, че част от личността му е затормозена, потисната. Осъществяват някои осъзнавания. От смачкана, смалена, наплашена и жалка преди това личността на този човек се разширява, постепенно се превръща в независима.
цитирай
7. анонимен - Душата не може да бъде разбрана чрез ...
21.03.2014 15:11
Душата не може да бъде разбрана чрез изследване и теории
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyn
Категория: Тя и той
Прочетен: 658951
Постинги: 442
Коментари: 950
Гласове: 2021
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031