Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2014 06:37 - дейл карнеги "как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"
Автор: rumyn Категория: Тя и той   
Прочетен: 2868 Коментари: 8 Гласове:
11

Последна промяна: 11.06.2021 12:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

първа част
1
ЖИВЕЙТЕ В ДНЕШНИЯ ДЕН

През пролетта на 1871 г. на един млад мъж му попада някаква книга и той прочита мисъл от двадесет и една думи, която оказва огромно въздействие върху неговото бъдеще. Той е студент по медицина, ста­жант в болницата в Монреал, и се безпокои за послед­ните си изпити, какво ще прави след това, къде ще отиде, дали ще му потръгне лекарската практика и дали ще може да си изкарва прехраната.

Тази мисъл от двадесет и една думи, която млади­ят студент по медицина прочита през 1871 г., му по­мага да стане най-прочутият лекар на своето поко­ление. Той създава световноизвестния медицински институт „Джон Хопкинс“. Става кралски професор по медицина в Оксфорд — най-високата чест, с коя­то медик може да бъде удостоен в Британската им­перия. Английският крал му дава рицарско звание. Когато умира, изписват два тома с общо хиляда четиристотин шейсет и шест страници, за да разкажат историята на живота му.

Името му е сър Уилям Ослър. А ето и тази мисъл от двадесет и една думи, която прочита през пролетта на 1871 г., принадлежаща на Томас Карлайл, която му помага да заживее спокоен живот: Основната ни задача е да гледаме не онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това, което стои ясно пред нас.

Петдесет и две години по-късно, в една топла пролетна вечер, когато лалетата цъфтят в университета, този човек, сър Уилям Ослър, произнася слово пред студентите в „Йейл“. Казва им, че човек като него, професор в четири университета и автор на научни трудове, би трябвало да има „мозък с по-особени качества“. Това не е вярно, заявява той. Близките му приятели знаят, че умът му е от „най-посредствено естество“.

Къде тогава е тайната на неговия успех? Самият той признава, че го дължи на това, че живее, както сам се изразява, „в херметизирания отрязък на днешния ден“. Какво означава това? Няколко месеца преди речта си в „Йейл“ сър Уилям Ослър прекосява Атлантическия океан на голям презокеански лайнер, на който капитанът е в състояние с едно натискане на копчето от мостика да задейства механизъм, който изолира различните части на кораба. „Всеки един от вас, казва доктор Ослър на студентите от „Йейл“, има несравнимо по-сложна организация от този кораб и е потеглил на по-дълго плаване. Това, което ви съветвам да направите, е да се научите да направлявате механизмите така, че да живеете в херметизирания отрязък на днешния ден — това е най-сигурният начин пътуването ви да бъде безопасно.“ Качете се на капитанския мостик и проверете дали механизмът, който задейства преградните стени, е наред. Натиснете „онова“ копче и чуйте как на всички равнища на живота ви железни врати се захлопват пред миналотопред мъртвите вчерашни дни. Натиснете „второто и изолирайте с метална преграда бъдещетонеродените утрешни дни. Вече сте в безопасност — за днес. Изолирайте миналото! То принадлежи на мъртвите! Изолирайте вчерашните дни, обричащи глупците на забвение... От товара на утрешния ден, прибавен към товара на вчерашния и стоварен върху плещите ви днес, и най-силният би залитнал. Изолирайте бъдещето също така безкомпромисно, както и миналото... БЪДЕЩЕТО Е ДНЕС... Утре не съществува. Денят на спасението е днес. Излишна загуба на енергия, душевни страдания и терзания преследват онзи, който се тревожи за бъдещето... Затова спуснете плътно преградите напред и назад и се подгответе да си изградите навика да живеете в „херметизирания отрязък на днешния ден“.

Дали доктор Ослър не иска да каже, че не бива да правим нищо, за да се подготвим за утрешния ден? Не. Нищо подобно. Но той казва по-нататък, че най-добрият възможен начин да се подготвим за утрешния ден е да съсредоточим целия си интелект и ентусиазъм, за да свършим отлично работата си за днес. Това е начинът да се подготвим за бъдещето.

Сър Уи.лям Ослър съветва студентите в „Йейл“ да започват деня с молитвата на Христос: „Насъщния ни хляб дай ни днес.“

Не забравяйте, че в тази молитва става дума само за днешния хляб. В нея не се казва нищо за хляба, който сме яли вчера, не се казва и: „Боже, в житните райони може да настъпи суша и тогава откъде ще взема хляб есента, или пък да предположим, че си загубя работата, Божичко, как тогава ще си осигуря хляба?“

Не, тази молитва ни учи как да се молим само за хляба си днес. Днешният хляб е единственият, който можем да изядем.

Преди много години един Велик мислител се скитал из пустинна земя, където хората трудно изкарвали прехраната си. Веднъж на хълма около него се събрала тълпа и той произнесъл най-дълбокомъдренитс думи на света. Словото му отекнало през вековете: „И тъй, не мислете за утре... Стига ни и на този ден злобата му.“ Мнозина отхвърлят тези думи на Иисус: „Не мислете за утре.“ Отхвърлят ги като неизпълним съвет, като нещо мистично. „Аз трябва да мисля за утрешния ден — казват те. — Трябва да си направя застраховка, за да осигуря семейството си. Трябва да спестявам пари за старостта си. Трябва да планирам и да се подготвям, за да вървя напред.“

Правилно! Разбира се, че трябва. Истината е, че тези думи на Иисус, преведени преди повече от триста години, днес не означават това, което са значели по времето на крал Джеймс. Преди триста години думата „мисля“ често е означавала „тревожа се“. Съвременните преводи на Библията цитират думите на Иисус по-точно: „Не се грижете за утре.“

Във всички случаи мислете за утрешния ден, да, мислете внимателно, планирайте го и се подготвяйте за него. Но не се тревожете.

През Втората световна война военните командири са правели планове за утрешния ден, но не са се поддавали на униние. „Осигурих най-добрите хора и най- доброто снаряжение, с които разполагаме — заявява адмирал Ърнест Дж. Кинг, главнокомандуващ флота на Съединените щати. — Възложих им като задача онова, което сметнах за най-мъдър ход. Повече от това не бих могъл да направя.

Ако един кораб бъде потопен, продължава той, аз не бих могъл да предотвратя катастрофата. Мога да използвам времето си много по-добре, като работя върху проблемите на утрешния ден, вместо да се измъчвам за вчерашния. А и ако се поддам, няма да издържа дълго.“

Във война или в мирно време, главната разлика между добрия и лошия начин на мислене е следната: добрият начин на мислене се изразява в анализиране причините и следствията и води до логични, конструктивни изводи; лошият често поражда напрежение и нервни сривове.

Аз имах честта да разговарям с Артър Хейс Сулцбергер, издател от 1936 до 1961 г. на един от най-популярните вестници в света — „Ню Йорк Таймс“. Господин Сулцбергер ми призна, че когато в Европа пламнала Втората световна война, той бил толкова зашеметен, толкова притеснен за бъдещето, че загубил спокойния си сън. Често ставал посред нощ, заставал пред статива, поглеждал се в огледалото и се опитвал да си нарисува автопортрет. Нищо не разбирал от живопис, но рисувал, за да се спаси от тревожните мисли. Господин Сулцбергер ми разказа, че така и не успял да прогони безпокойството и да намери покой, докато не възприел за свой девиз четирите думи от църковния химн „Едничка стъпка мен ми стига“.

Води ме, блага Светлина,

 води нозете ми;

не диря с погледа си далнина —

едничка стъпка мен ми стига.“

Горе-долу по същото време един млад военен стига до същата поука. Името му е Тед Бенджърмино, от Балтимор, щата Мсриленд. Безпокойство го докарва до типичното нервно разстройство след продължително воюване. „През април 1945 г., пише Тсд Бенджърмино, тревогите ми докараха стомашни проблеми, изразяващи сс в болезнено страдание. Ако войната се беше проточила, сигурен съм, щях да рухна физически. Бях напълно изтощен. Служех като подофицер 6 деветдесет и четвърта пехотна дивизия. Работата ми беше да събирам и описвам данните за всички загинали, изчезнали безследно или хоспитализирани войници. Освен това участвах в ексхумирането на съюзнически и противникови войници, убити и погребани набързо в плитки гробове в разгара на боевете. Трябваше да съхранявам личните им вещи и да се погрижа те да бъдат изпратени на родителите или най-близките им роднини, за които бяха свиден спомен. Постоянно се тревожех дали ще оцелея. Безпокоях се дали ще доживея да притисна до сърцето си единственото си дете — момченце на година и четири месеца, което никога не бях виждал. Бях толкова притеснен и изтощен, че отслабнах със седемнадесет килограма. Бях на предела на силите си, направо не бях на себе си. Постоянно се вглеждах в ръцете си, станали само кожа и кости. Ужасяваше ме мисълта да се върна у дома като развалина. Плачех като дете. До такава степен бях извън релси, че винаги, когато оставах сам, очите ми се наливаха със сълзи. По едно време, малко след началото на боевете при Булж, плачех отчаяно толкова често, че почти загубих надежда, че някога отново ще бъда нормален човек.

Накрая се озовах в амбулаторията. Един Военен лекар ми даде съвет, който изцяло промени живота ми. След като ме прегледа основно, той заяви, че проблемите ми са от психическо естество. „Тед, каза ми той, искам да си представиш живота като пясъчен часовник. Нали знаеш, в горната половина на часовника има хиляди песъчинки и те бавно и равномерно изтичат през стеснението в средата. Нищо, което ти или аз можем да направим, няма да накара повече от една песъчинка да мине през стеснението, без да повредим часовника. Ти и аз, и всички хора. сме като този пясъчен часовник. Когато започва денят ни, пред нас стоят много задачи, които трябва да свършим този ден, но ако не се заемем с тях една по една, ако те не текат през деня ни бавно и равномерно като песъчинките в пясъчния часовник, със сигурност ще съсипем физиката и психиката си.“

Не забравям този съвет от онзи паметен ден, в който го получих от военния лекар. „Една по една песъчинка... Една по една задача.“ Този съвет ме спаси физически и психически през войната. Той ми е от полза и в сегашната ми работа като директор по връзките с обществеността и рекламата в „Адкрафтърс Принтинг енд Офсет“. Открих, че в работата ми възникват същите проблеми, както някога през войната — трябваше да се свършат ужасно много неща за много кратко време. Акциите ни се котираха ниско. Трябваше да прибягваме до нови форми на работа, да реорганизираме складовете си, местехме се, откривахме и закривахме офиси... Вместо да се сковавам и изнервям, аз си припомнях думите на лекаря: „Една по една песъчинка... Една по една задача.“ Повтарях си тези думи и изпълнявах задълженията си по-организирано, без онази обърканост, която за малко не ме унищожи на бойното поле.“

Един от най-ужасните факти на днешното ни динамично време е, че половината болнични легла се заемат от пациенти, които не са издържали на смазващата тежест на натрупалите се минали проблеми и на страха пред неизвестността на бъдещето. А много от тях биха могли да избегнат болницата, да водят щастлив и полезен живот, ако се вслушат в думите на Иисус: „Не се тревожете за утрешния ден“, или на сър Уилям Ослър: „Живейте в херметизирания отрязък на днешния ден.“

В този момент ние с вас се намираме в допирната точка на две вечности — миналото, което тъне в дълбините на времето, и бъдещето, което се простира до безкрая на протяжността. Не можем да се озовем нито в едната, нито В другата вечност —          наистина не можем, дори за частица от секундата. Но опитвайки се да го сторим, можем да съсипем тялото и ума си. Затова нека се задоволим да живеем в единственото време, в което можем — от този момент до полунощ. „Всеки може да носи товара си, колкото и тежък да е той, до пада-нето на нощта — пише Робърт Дуй Стивънсън. — Всеки може да свърши работата си, колкото и да е трудна, през деня. Всеки може да бъде добър, търпелив и обичащ до залез слънце. В това е всъщност целият смисъл на живота.“

Да, това е всичко, което животът иска от нас. Но госпожа Е. К. Шийлдс от Сагиноу, Мичиган, стига до пълно отчаяние, до ръба на самоубийството, преди да се научи да живее по този начин. Ето каква история ми разказа тя: „През 1937 г. загубих мъжа си. Изпаднах в много тежка депресия, бях останала и почти без пари. Писах на някогашния си работодател, господин Лион Роуч от „Роучфулър“, Канзас Сити, и се върнах на старата си работа. Някога си изкарвах прехраната, като предлагах алманаси на училищните управи из провинцията. Бях продала колата две години преди това, когато съпругът ми се разболя, но успях да събера достатъчно, за да си взема стара кола на изплащане, и започнах отново да разпространявам книги.

Мислех си, че като тръгна отново на път, това ще ми помогне да се справя е депресията. Но да пътувам и да се храня сама ми действаше доста угнетително. Част от територията ми не бе много доходоносна и макар вноските за колата да не бяха големи, аз едва смогвах да ги изплащам.

През пролетта на 1938 г. се бях установила във Версай, Мисури. Училищата не разполагаха със средства, пътищата бяха лоши; в един момент се почувствах толкова самотна и отчаяна, че ми мина мисълта за самоубийство. Струваше ми се, че никога няма да успея. Нямаше заради какво да живея. Всяка сутрин ме ужасяваше перспективата да стана от леглото и да се боря с живота. Страхувах се от всичко: че няма да мога да си изплащам вноските за колата, че няма да имам достатъчно пари за храна. Страхувах се, че здравето ми се влошава, а нямах пари за лекар. От самоубийството ме възпираше само мисълта, че ще причини голяма болка на сестра ми, и това, че нямах достатъчно пари за погребение.

Един ден прочетох статия, която ме извади от унинието и ми вдъхна кураж да продължа да живея. Винаги ще съм благодарна за едно изречение в тази статия. То гласеше: „За мъдрия всеки ден е нов живот.“ Написах го на машина и го закачих на предното стъкло на колата, за да ми е постоянно пред очите, докато карам. Открих, че не е толкова трудно да се живее ден за ден в добрия смисъл на думата. Свикнах да забравям вчерашния ден и да не мисля за утрешния. Всяка сутрин си казвах: „Всеки ден е нов живот.“

Успях да преодолея страха си от самотата и бедността. Сега съм щастлива и прилично осигурена, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота. Вече знам, чс никога повече не бих се страхувала, каквото и да ми поднесе животът. Знам, че не бих се плашила от бъдещето. Знам, че мога да живея ден за ден и че за мъдрия „всеки ден е нов живот“.

Кой според вас е написал следните стихове:

Щастлив е опя и благословен,

 които прие .па „днес“ за своя ден,

 които би казал ведро и без страх:

„Дори да ня.па утре, днес живях.“"

Звучат съВременно, нали? Но са написани тридесет години преди раждането на Христа от римския поет Хораций.

Една от най-тъжните особености на човешката природа, която ми е известна, е, че всички сме склон-ни да отлагаме важните неща в живота си. Всички бленуваме по някаква вълшебна розова градина отвъд хоризонта, вместо да се насладим на розите, цъфтя¬щи днес под прозореца ни.

Защо сме толкова глупави, толкова трагично глупави?

„Странно е как преминава животът ни — пише Стивън Лийкок. —Детето казва: когато стана голям... Но какво означава да стане голям? Голямото момче казва: когато порасна... А когато порасне, казва: когато се оженя... Но какво, в края на краищата, е да се ожениш? После мисълта се променя: когато се пенсионирам... А когато се пенсионира, поглежда на-зад към извървения път. Оттам лъха мраз. Той някак е пропуснал всичко и то безвъзвратно си е отишло. Твърде късно осъзнаваме, че животът е в това да го живееш всеки ден и час.“

Покойният Едуард С. Еванс от Детройт едва не се погубва от безпокойство, докато разбере, че животът е „в това да го живееш всеки ден и час“. Израснал в бедност, Едуард Еванс спечелва първите си пари, като продава вестници, а по-късно работи в бакалия. След това, със семейство от седем души, което трябва да изхранва, си намира работа като помощник-библиотекар. Макар че заплатата е ниска, той се страхува да напусне. Минават осем години, преди да събере смелост да започне собствен бизнес. Но когато все пак започва, превръща първоначалния си капитал от петдесет и пет взети назаем долара В предприятие, което му носи двадесет хиляди долара годишно. После го сполетява ужасна катастрофа. Става поръчител за голяма сума на приятел, който се разорява. След първата катастрофа следва нова — фалира банката, в която са всичките му пари. Той не само загубва всичко до последния цент, но и задлъжнява с шестнадесет хиляди долара. Нервната му система не издържа. „Не можех да спя, не можех да се храня — разказа ми той. — Хвана ме някаква странна болест. Предизвика я безпокойството, безпокойството и нищо друго. Един ден, както си вървях по улицата, припаднах на тротоара. Вече не можех да ходя. Легнах на легло и по цялото ми тяло избиха циреи. Изпитвах неимоверни страдания, дори самото лежане се превърна в непоносима болка. Слабеех с всеки изминал ден. Накрая лекарят ми каза, че ми остават още само няколко седмици живот. Бях шокиран. Приготвих си завещанието и се предадох духом в очакване на края. Вече нямаше смисъл да се боря и да се безпокоя. Отпуснах се и потънах в безпаметен сън. От седмици не бях спал два часа без прекъсване, но след като идваше краят на земните ми мъки, заспах като младенец. Изтощението ми започна да намалява. Апетитът ми се възвърна. Качих два-три килограма.

Няколко седмици по-късно вече можех да ходя с патерици. След шест седмици бях в състояние отново да започна работа. Преди печелех двадесет хиляди долара на година. Сега бях доволен да получа работа за тридесет долара на седмица. Започнах да продавам трупчета за подпиране на колелата на автомобилите при превозването им. Вече бях усвоил поуката. Край на безпокойството, край на съжаленията за миналото, край на страховете от бъдещето. Съсредоточих цялото си време, енергия и ентусиазъм в продаването на тези трупчета.“

От този момент нататък Едуард С. Еванс се издига бързо. След няколко години е президент на фирмата „ЕВанс Продъктс“, която години наред е представена на Нюйоркската фондова борса. Ако някога летите над Гренландия, може да се приземите на летище „Еванс“, наречено на неговото име. Но Едуард С. Еванс никога не би постигнал всичко това, ако не се беше научил да живее в „херметизирания отрязък на днешния ден“.

Може би си спомняте думите на Бялата царица: „Правилото е: конфитюр вчера и конфитюр утре, но никога конфитюр днес.“ Повечето от нас са такива — ядосваме се за вчерашния конфитюр и се безпокоим за утрешния, вместо незабавно да намажем днешния дебело на филията.

Дори големият френски философ Монтен допуска тази грешка. „Животът ми, казва той, е низ от злочестини, повечето от които изобщо не са се случили.“ И моят. И вашият също.

„Помислете си само, казва Данте, утрото на този ден няма да изгрее никога вече.“ Животът ни се изплъзва с невероятна скорост. Летим през пространството с тридесет и един километра в секунда. Най-ценното, което притежаваме, е днешният ден. Той е единственото, което притежаваме със сигурност.

Такава е философията на Лоуел Томас. Аз неотдавна прекарах един уикенд във фермата му и видях следният цитат от Псалм СХУШ, закачен на стената в кабинета, където да го вижда постоянно:

Този ден е от Господа сътворен;

Нека ликуваме и му се радваме.

Писателят Джон Ръскин държи на бюрото си обикновен камък, на който е издълбана само една дума: „ДНЕС“. Аз нямам камък на бюрото си, но имам стихотворение, окачено на огледалото, за да го гледам всяка сутрин, докато се бръсна. Сър Уилям Ослър го е държал постоянно на писалището си. Стихотворението е написано от прочутия индийски драматург Калидаса:

ПОЗДРАВ КЪМ ЗОРАТА

Погледни новия ден!

Той е живот, същността на живота.

В краткия му път са всички истини,

цялата реалност на съществуването:

щастието на израстването,

величието на действието

блясъкът на красотата.

Вчера е само сън,

а утре — блян.

Но добре изживяното днес

 прави вчерашния ден щастлив сън,

 а утрешния — прекрасно видение

Затова обърни взор към новия ден

 и поздрави зората!

И така, първото, което трябва да знаете за безпокойството, е следното: ако искате да го прогоните от живота си, последвайте примера на сър Уилям Ослър:

1. Изолирайте с железни врати миналото и бъдещето. Живейте в „херметизирания отрязък на днешния ден“.

Задайте си следните въпроси и запишете отговорите:

1.Склонни ли стe да отлагате да живеете  истински сега и да се безпокоите за бъдещето, мечтаете ли за някаква „вълшебна розова градина отвъд хоризонта“?

2.Случва ли ви се да вгорчаватс настоящето, като съжалявате за миналото — за неща, които отдавна са приключени?

3. Ставаше ли сутрин от леглото, решени да  „сграбчите деня“ — да извлечете максималното   от тези двадесет и четири часа?

4. Не мислите ли, че можете да получите повече от живота, като живеете в „херметизирания отрязък на днешния ден“?

5. Кога ще започнете да правите всичко това?  Другата седмица?... Утре?... Днес?

 




Гласувай:
12



1. rumyn - В този момент ние с вас се намираме в ...
20.03.2014 06:41
В този момент ние с вас се намираме в допирната точка на две вечности — миналото, което тъне в дълбините на времето, и бъдещето, което се простира до безкрая на протяжността. Не можем да се озовем нито в едната, нито В другата вечност — наистина не можем, дори за частица от секундата. Но опитвайки се да го сторим, можем да съсипем тялото и ума си. Затова нека се задоволим да живеем в единственото време, в което можем — от този момент до полунощ. „Всеки може да носи товара си, колкото и тежък да е той, до падането на нощта — пише Робърт Дуй Стивънсън. — Всеки може да свърши работата си, колкото и да е трудна, през деня. Всеки може да бъде добър, търпелив и обичащ до залез слънце. В това е всъщност целият смисъл на живота.“
цитирай
2. rumyn - Една от най-тъжните особености на ...
20.03.2014 06:42
Една от най-тъжните особености на човешката природа, която ми е известна, е, че всички сме склонни да отлагаме важните неща в живота си. Всички бленуваме по някаква вълшебна розова градина отвъд хоризонта, вместо да се насладим на розите, цъфтящи днес под прозореца ни.
Защо сме толкова глупави, толкова трагично глупави?
„Странно е как преминава животът ни — пише Стивън Лийкок. —
Детето казва: когато стана голям... Но какво означава да стане голям?
Голямото момче казва: когато порасна...
А когато порасне, казва: когато се оженя... Но какво, в края на краищата, е да се ожениш?
После мисълта се променя: когато се пенсионирам...
А когато се пенсионира, поглежда на-зад към извървения път. Оттам лъха мраз.
Той някак е пропуснал всичко и то безвъзвратно си е отишло. Твърде късно осъзнаваме, че животът е в това да го живееш всеки ден и час.“
цитирай
3. rumyn - това е последната част от тази глава на книгата :) дано е бил полезен прочита някуму!
20.03.2014 06:47
Такава е философията на Лоуел Томас. Аз неотдавна прекарах един уикенд във фермата му и видях следният цитат от Псалм СХУШ, закачен на стената в кабинета, където да го вижда постоянно:
Този ден е от Господа сътворен;
Нека ликуваме и му се радваме.
Писателят Джон Ръскин държи на бюрото си обикновен камък, на който е издълбана само една дума: „ДНЕС“. Аз нямам камък на бюрото си, но имам стихотворение, окачено на огледалото, за да го гледам всяка сутрин, докато се бръсна. Сър Уилям Ослър го е държал постоянно на писалището си. Стихотворението е написано от прочутия индийски драматург Калидаса:
ПОЗДРАВ КЪМ ЗОРАТА
Погледни новия ден!
Той е живот, същността на живота.
В краткия му път са всички истини,
цялата реалност на съществуването:
щастието на израстването,
величието на действието
блясъкът на красотата.
Вчера е само сън,
а утре — блян.
Но добре изживяното днес
прави вчерашния ден щастлив сън,
а утрешния — прекрасно видение
Затова обърни взор към новия ден
и поздрави зората!
И така, първото, което трябва да знаете за безпокойството, е следното: ако искате да го прогоните от живота си, последвайте примера на сър Уилям Ослър:
1. Изолирайте с железни врати миналото и бъдещето. Живейте в „херметизирания отрязък на днешния ден“
цитирай
4. rumyn - Склонни ли стe да отлагате да жив...
16.06.2014 15:05
Склонни ли стe да отлагате да живеете истински сега и да се безпокоите за бъдещето, мечтаете ли за някаква „вълшебна розова градина отвъд хоризонта“?
защо и до кога?
цитирай
5. rumyn - Случва ли ви се да вгорчаватс нас...
16.06.2014 15:06
Случва ли ви се да вгорчаватс настоящето, като съжалявате за миналото — за неща, които отдавна са приключени?
защо и до кога ще е тъка?
цитирай
6. rumyn - Ставаше ли сутрин от леглото, ре...
16.06.2014 15:08
Ставаше ли сутрин от леглото, решени да „сграбчите деня“ — да извлечете максималното от тези двадесет и четири часа?
кога ще започнеш да го правиш?
цитирай
7. rumyn - Не мислите ли, че можете да получите ...
16.06.2014 15:10
Не мислите ли, че можете да получите повече от живота, като живеете в „херметизирания отрязък на днешния ден“?
пробвай, може и да ти хареса. нама вчера няма и утре. всички житеем сега и само сега.
цитирай
8. rumyn - Кога ще започнете да правите всичко ...
16.06.2014 15:11
Кога ще започнете да правите всичко това? Другата седмица?... Утре?... Днес?
кога? ако не сега кога? няма вчера няма и утре . няма и после има само сега....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyn
Категория: Тя и той
Прочетен: 659067
Постинги: 442
Коментари: 950
Гласове: 2021
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031