ВИСОКАТА ЦЕНА НА РАЗЧИСТВАНЕТО
НА СМЕТКИ

 

Една вечер преди много години бях в Йелоустоунския парк и седях с други туристи на наблюдателна платформа срещу гъста гора от бор и смърч. Животното, което очаквахме да видим — мечка гризли, звярът на гората, — излезе под ослепителната светлина и започна да яде лакомо отпадъците, изхвърлени от кухнята на един от хотелите. Майор Мартиндейл, горски водач и спасител, беше яхнал един кон и си говореше с развълнуваните туристи за мечките. Той ни каза, че мечката гризли може да победи всяко друго животно по тези места, освен може би бизона и мечката кодиак. Но онази вечер аз забелязах, че мечката позволи само на едно животно да излезе от гората и да яде с нея — на един скункс. Мечката знаеше, че може да види сметката на скункса с един замах на страшната си лапа. Защо не го направи? Защото от опит знае, че не си струва труда.

И аз установих същото. Като дете във фермата ловях скунксове в живите плетове на Мисури. Като възрастен попаднах на няколко подобни, но двуноги същества, из глухите улички на Ню Йорк. От горчив опит научих, че е по-добре да нямаш нищо общо и с едните, и с другите.

Когато мразим враговете си, ние им даваме власт над себе си. Власт над съня ни, над апетита ни, над кръвното ни налягане, над здравето и щастието ни. Враговете ни биха полудели от радост, ако знаеха какво безпокойство и какъв тормоз ни причиняват. Нашата омраза не им наврежда с нищо, но пък превръща собствените ни дни и нощи в истински ад.

Кой, мислите е казал следните думи: „Ако егоисти се опитат да ви използват, зачеркнете ги от списъка на познатите си, но не се опитвайте да си разчиствате сметките е тях. Ако се опитате, ще нараните себе си повече, отколкото тях.“? Те звучат като думи на някой отнесен идеалист. Нищо подобно. Написани са в бюлетина, издаван от полицейския участък в Милуоки.

По какъв начин ще ви навредят опитите да си върнете? По много начини.  това може дори да ви коства здравето. „Основната личностна черта на хората е високо кръвно налягане е недоволството. Когато недоволството е хронично, от него се получават хронична хипертония и сърдечни заболявания.“

Сега вече разбирате, че когато Иисус е казал: „Обичай врага си“, той е проповядвал не само етика, но и съвременна медицина. Когато е казал: „Прощавай седемдесет пъти по седем“, той е съветвал да се предпазим от високото кръвно налягане, от сърдечните заболявания, от язвите и много други болести.

Една моя добра приятелка неотдавна получи тежък сърдечен пристъп. Лекарят й каза да лежи и да не се ядосва за нищо, каквото и да се случи. ако имаш слабо сърце, един изблик на гняв може да те убие. Може да те убие ли казах? Гневът съвсем истински уби един собственик на ресторант в Спокейн, Вашингтон, преди няколко години. Пред мен сега има едно писмо от Джери Суортаут, тогава началник на полицейското управление в Спокейн, в което пише: „Преди няколко години Уилям фолкейбър, на шестдесет и девет години, собственик на кафене в Спокейн, причинява сам смъртта си, като изпада в пристъп на гняв, защото готвачът му държал да пие кафе от чинийка. Той така се ядосал, че грабнал револвер и подгонил готвача, но паднал мъртъв от сърдечна слабост, още стискайки пистолета в ръка. Заключението на следователя е, че гневът е бил причина за сърдечната слабост.“

Когато Иисус казва: „Обичай врага си“. Той ни учи и как да придобием по-добро излъчване. Познавам, а и вие познавате хора, чиито лица са целите в бръчки, сковани от омраза и разкривени от недоволство. Пластичната хирургия не може да промени вида им и наполовина така добре, както ако изпълнят сърцата си с прошка, нежност и любов.

Омразата ни пречи дори да се насладим на храната си. В Библията това е формулирано така: „По- добре да обядваш треви там, където има любов, отколкото говеждо месо сред омраза.“

Няма ли враговете ни да потриват доволно ръце, ако знаеха, че омразата ни към тях изсмуква силите ни, прави ни уморени и нервни, съсипва вида ни, причинява ни сърдечни заболявания и най-вероятно скъсява живота ни?

Ако не можем да обичаме враговете си, нека поне да обичаме себе си. Да се обичаме толкова, че да не позволяваме на враговете си да упражняват контрол над нашето щастие, здраве и ведър вид. Както пише Шекспир:

„Бъдете трезв,

не нажежавайте дотам пещта

 за своя враг, че току виж, вий сам

сте се опърлили“

Когато Иисус казва, че трябва да прощаваме на враговете си „седемдесет пъти по седем“, Той ни учи и на добра сделка. Ето например, пред мен е писмото на Джордж Рона от Упсала, Швеция. Години наред той е адвокат във Виена, но през Втората световна война избягва в Швеция. Няма пари и се налага незабавно да си намери работа. Понеже знае писмено и говоримо няколко езика, надява се да го наемат за кореспондент на някоя външнотърговска фирма. Повечето фирми му отговарят, че не се нуждаят от подобни услуги заради войната, но ще запазят името му в картотеките си... и така нататък. Един човек обаче му написва писмо, което гласи: „Това, което си мислите за фирмата ми, не е вярно. Вие не само грешите, но и се заблуждавате. Аз не се нуждая от кореспондент. И дори да се нуждаех, нямаше да ви наема, защото дори не можете да пишете грамотно на шведски. Писмото ви е пълно с грешки.“

Когато Джордж Рона прочита това писмо, ужасно се ядосва. Какво иска да каже този швед с това, че не може да пише грамотно на шведски! Ами че собственото му писмо е пълно с грешки! И Джордж Рона написва писмо, с което иска да сравни онзи човек със земята. После се спира за малко. Казва си: „Чакай малко. Ами ако този човек е прав? Аз съм учил шведски, но това не е родният ми език и може би наистина правя грешки, за които и не подозирам. Ако е така. значи непременно трябва да попълня пропуските си, ако искам да си намеря работа. Този човек може би ми прави услуга, макар и без да иска. Това, че се изразява по неприятен за мен начин, не променя факта, че съм му задължен. Затова ще му напиша благодарствено писмо.“

И Джордж Рона скъсва унищожителното писмо, което е написал, и написва ново, гласящо: „Много съм Ви признателен за това, че сте отделили време да ми пишете, особено след като не се нуждаете от кореспондент. Извинявам се за погрешната си представа за Вашата фирма. Писах Ви, защото направих проучване и ми дадоха Вашето име като водещ във вашата област. Не знаех, че съм допуснал граматически грешки в писмото си. Съжалявам и се срамувам от себе си. Ще се посветя по-усърдно на изучаването на шведския език и ще се опитам да поправя грешките си. Искам да Ви благодаря за това, че ми помогнахте да поема пътя към самоусъвършенстването.“

След няколко дни Джордж Рона получава писмо от същия човек, който го кани да се срещнат. Рона отива и му предлагат работа. Джордж Рона сам се убеждава, че „любезните думи смекчават гнева“.

Ние може да не сме такива светии, че да обичаме враговете си, но заради собственото си здраве и щастие нека поне им прощаваме и да ги забравяме. Това е разумната линия на поведение. „Да те оклеветят или ограбят, казва Конфуций, е нищо, ако не продължиш да си го спомняш.“ Веднъж попитах сина на генерал Айзенхауер, Джон, дали баща му е хранил някога чувство за обида. „Не, татко никога не губи и минута да мисли за хора, които не са му приятни.“

Такава е и политиката на Уилям Дж. Гейнър, бившия кмет на Ню Йорк. Той е критикуван яростно от пресата, а един маниак стреля по него и едва не го Убива. Докато лежи в болницата и се бори за живота си, той казва: „Всяка вечер аз прощавам всичко на всички.“ Това прекален идеализъм ли е? Прекалено много доброта? Ако е така, да се обърнем за съвет към големия немски философ Шопенхауер, автор на „Изследване на песимизма“. Той смята живота за празна и мъчителна авантюра. Просто разпръсква гнетящи мисли около себе си. Но от дълбините на отчаянието си Шопенхауер призовава: „Ако е възможно, не хранете омраза към никого!“

Веднъж попитах Бърнард Барух — човека, който е бил съветник на шестима президенти: Уилсън, Хардинг, Кулидж, Хувър, Рузвелт и Труман — дали някога са го притеснявали нападките на враговете му. Той ми отвърна: „Никой човек не може да ме унизи или притесни. Няма да го позволя.“

И вас, и мен никой не може да унизи или притесни — ако не му позволим.

Камъни, тояги костите ще ми трошат,

но дума нивга не ще ме нарани.

Векове наред човечеството отдава почит на онези светци, които не хранят злоба към враговете си. Често ходя в националния парк „Джаспър“ в Канада и се любувам на една от най-красивите планини в западния свят. Тя е наречена на името на Едит Кавъл, британската сестра, която умира като светица, разстреляна от германски наказателен взвод на 12 октомври 1915 г. Престъплението й е, че е крила, хранила и превързвала ранени френски и английски войници в дома си в Белгия и им е помагала да избягат в Холандия. Когато английският свещеник влиза В килията й в брюкселския военен затвор в онова октомврийско утро. за да я подготви за смъртта, Едит Кавъл произнася две изречения, запечатани в бронз и гранит: „Само патриотизъм не стига. Не бива да храня нито омраза, нито обида към някого.“ Четири години по-късно тленните останки са пренесени в Англия и е отслужена панихида В Уестминстърското абатство. Веднъж прекарах една година в Лондон. Често стоях пред паметника на Едит Кавъл срещу Националната портретна галерия и четях изсечените в гранита безсмъртни думи: Само патриотизъм не стига. Не бива да храня нито омраза, нито обида към някого.“

Един сигурен начин да простим и забравим враговете си е да се посветим изцяло на някаква кауза, безкрайно по-значима от нас самите. Тогава обидите и враждите, които се изпречат на пътя ни, няма да имат значение, защото няма да виждаме нищо друго, освен своята кауза. Нека вземем за пример едно много драматично събитие, което е щяло да се състои в боровите гори на Мисисипи през 1918 г. Линчуване! Жертвата е трябвало да бъде Лорънс Джоунс, чернокож учител и проповедник. Преди няколко години посетих училището, основано от Лорънс Джоунс — селското училище „Пайни Удс“, — и говорих пред учениците. Сега училището е известно в цялата страна, но случката, която ще ви разкажа, се разиграва много преди това. Историята се случва по време на Първата световна война, когато атмосферата е крайно напрегната. В централната част на Мисисипи тръгва слух, че германците подбуждат чернокожите към бунт. Лорънс Джоунс — човекът, който е трябвало да бъде линчуван — е, както вече казах, чернокож, обвинен, че е замесен в подбудителство към бунт сред неговата раса. Група бели мъже, минаващи край църквата, го чули да казва на паството си: „Животът е борба, в която всеки чернокож трябва да сложи броня и да се бие, за да оцелее и да успее.“

„Да се бие“ и „броня“ — тези думи са достатъчни. Разгневените младежи препускат в нощта, събират тълпа, връщат се при църквата, връзват проповедника и го завличат на около километър нагоре по пътя. Качват го върху купчина дърва и се готвят да го обесят и изгорят, когато някой извиква: „Да чуем дрънканиците му, преди да изгори! Реч! Реч!“ Лорънс Джоунс, изправен върху кладата, говори с примка на шията. Говори за живота си и за своята кауза. Той е завършил университета в Айова през 1907 г. Чудесният му характер, знанията му и музикалните му способности са го направили любимец и на студентите, и на преподавателите. Когато завършва следването си, той отхвърля предложението на един хотелиер да му помогне да започне бизнес и предложението на друг богаташ да финансира музикалното му образование. Защо? Защото го изгаря едно прозрение. Когато прочита историята на Букър Т. Уошингтън, той решава да посвети живота си на това да просвещава бедните, неграмотни хора от своята раса. Затова отива в най-затънтеното южно кътче — място, километри на юг от Джаксън, Мисисипи. Залага часовника си за долар и шестдесет и пет цента и открива училище насред гората, като използва за бюро един пън. Лорънс Джоунс разказва на тези разгневени мъже, които се готвят да го линчуват, каква борба е водил да учи тези неграмотни деца, да ги подготви да станат добри фермери, техници, готвачи, икономи. Разказва за белите, които му помогнали да създаде селското училище „Пайни Удс“ — бели хора, които му дали земя, дървен материал, добитък и пари, за да може да продължи работата си като учител.

Когато по-късно питат Лорънс Джоунс дали е мразил мъжете, повлекли го по пътя, за да го обесят и изгорят, той отвръща, че е бил прекалено ангажиран с каузата си, за да мрази —прекалено отдаден на нещо по-значимо от самия себе си. „Нямам време за разпри, нямам време за съжаления и никои не може да ме принуди да преклоня глава толкова, че да го мразя. “

Лорънс Джоунс говори с искрено и трогателно красноречие, пледира не за живота си, а за каузата си и тълпата започва да се разколебава. Накрая се обажда един ветеран от южняшката армия: „Според мен. това момче казва истината. Познавам белите, чиито имена спомена. Той върши хубава работа. Сбъркали сме. Трябва да му помогнем, вместо да го обесим.“ И ветеранът пуска шапката си през тълпата и събира петдесет и два долара и четиридесет цента от същите тези хора, които са се събрали да обесят създателя на селското училище „Пайни Удс“ — човека, който казва: „Нямам време за разпри, нямам време за съжаления и никой не може да ме принуди да преклоня глава толкова, че да го мразя.“

Преди деветнадесет века Епиктет посочва, че жънем това, което сме посели, и съдбата някак си винаги успява да ни накара да платим за престъпленията си. „В края на краищата, всеки ще плати цената за лошите си дела. Който помни това, няма да се гневи никому, от никого няма да се възмущава, никого няма да хули и вини, никого няма да обижда и никого няма да мрази.“

Може би никой друг в американската история не е бил критикуван, мразен и предаван толкова пъти, колкото Линкълн. Но той, според класическата биография на Хърндън, „никога не съди хората според симпатиите или антипатиите си. Ако трябва да се направи нещо, той разбира, че врагът му може да го свърши точно толкова добре, колкото и всеки друг. Ако някой го е охулил или се е държал зле с него, но е най-подходящият човек за някаква работа, Аинкълн би му я възложил със същата готовност, с която би я възложил на приятел... Не мисля, че той някога е уволнявал човек, защото е бил негов враг или защото не му е бил симпатичен.“

Линкълн е охулван и обиждан от някои от същите тези хора, които е назначил на високи постове — хора като Макклелан, Суърд, Стантън и Чейс. Но според партньора му Хърндън, Линкълн вярва, че „никой не бива да се възхвалява за това, което е сторил, нито да се вини за стореното или нестореното“, защото „всички ние сме деца на условията, обстоятелствата, средата, образованието, придобитите навици и наследствеността, които правят хората такива, каквито са.“

Може би Линкълн има право. Ако ние с вас бяхме наследили същите физически, психически и емоционални черти като враговете ни, ако животът ни бе причинил това, което е причинил на тях, ние бихме постъпвали по абсолютно същия начин, както постъпват те. Не бихме могли да постъпваме другояче. Нека бъдем достатъчно благородни да повторим молитвата на индианците сиукси: „О, Велики Дух, помогни ми никога да не съдя и критикувам никого, преди да повървя две седмици в неговите мокасини.“ Затова, вместо да мразим враговете си, нека ги съжаляваме и нека благодарим на Бога, че животът не ни е направил същите като тях. Вместо да ги проклинаме и да мъстим, нека проявим към тях разбиране, съчувствие, готовност да им помогнем. Нека им простим и се помолим за тях.

Аз бях отгледан в семейство, където всяка вечер се четеше Библията или се повтаряше откъс от нея, а после всички коленичехме и казвахме „семейните молитви“. Още чувам как баща ми повтаря в самотната ферма в Мисури думите на Иисус, които ще се почитат, докато светът изповядва учението му: „Обичайте враговете си. благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви използват и преследват.“

Моят баща се опитваше да спазва тези думи на Иисус и това му носеше вътрешен мир, какъвто водачите и кралете често напразно търсят.

За да си изградите психическа нагласа, която ще ви донесе мир и щастие, помнете Правило номер две:
Никога не се опитвайте да си разчистите сметките с враговете си, защото това наранява вас самите повече, отколкото тях. Следвайте примера на генерал Айзенхауер — не губете и минута да мислите за хората, които не са ви приятни.

Една вечер преди много години бях в Йелоустоунския парк и седях с други туристи на наблюдателна платформа срещу гъста гора от бор и смърч. Животното, което очаквахме да видим — мечка гризли, звярът на гората, — излезе под ослепителната светлина и започна да яде лакомо отпадъците, изхвърлени от кухнята на един от хотелите. Майор Мартиндейл, горски водач и спасител, беше яхнал един кон и си говореше с развълнуваните туристи за мечките. Той ни каза, че мечката гризли може да победи всяко друго животно по тези места, освен може би бизона и мечката кодиак. Но онази вечер аз забелязах, че мечката позволи само на едно животно да излезе от гората и да яде с нея — на един скункс. Мечката знаеше, че може да види сметката на скункса с един замах на страшната си лапа. Защо не го направи? Защото от опит знае, че не си струва труда.
И аз установих същото. Като дете във фермата ловях скунксове в живите плетове на Мисури. Като възрастен попаднах на няколко подобни, но двуноги същества, из глухите улички на Ню Йорк. От горчив опит научих, че е по-добре да нямаш нищо общо и с едните, и с другите.

Кой, мислите е казал следните думи: „Ако егоисти се опитат да ви използват, зачеркнете ги от списъка на познатите си, но не се опитвайте да си разчиствате сметките е тях. Ако се опитате, ще нараните себе си повече, отколкото тях.“? Те звучат като думи на някой отнесен идеалист. Нищо подобно. Написани са в бюлетина, издаван от полицейския участък в Милуоки.

По какъв начин ще ви навредят опитите да си върнете? По много начини. това може дори да ви коства здравето. „Основната личностна черта на хората е високо кръвно налягане е недоволството. Когато недоволството е хронично, от него се получават хронична хипертония и сърдечни заболявания.“

Сега вече разбирате, че когато Иисус е казал: „Обичай врага си“, той е проповядвал не само етика, но и съвременна медицина. Когато е казал: „Прощавай седемдесет пъти по седем“, той е съветвал да се предпазим от високото кръвно налягане, от сърдечните заболявания, от язвите и много други болести

Една моя добра приятелка неотдавна получи тежък сърдечен пристъп. Лекарят й каза да лежи и да не се ядосва за нищо, каквото и да се случи. ако имаш слабо сърце, един изблик на гняв може да те убие. Може да те убие ли казах? Гневът съвсем истински уби един собственик на ресторант в Спокейн, Вашингтон, преди няколко години. Пред мен сега има едно писмо от Джери Суортаут, тогава началник на полицейското управление в Спокейн, в което пише: „Преди няколко години Уилям фолкейбър, на шестдесет и девет години, собственик на кафене в Спокейн, причинява сам смъртта си, като изпада в пристъп на гняв, защото готвачът му държал да пие кафе от чинийка. Той така се ядосал, че грабнал револвер и подгонил готвача, но паднал мъртъв от сърдечна слабост, още стискайки пистолета в ръка. Заключението на следователя е, че гневът е бил причина за сърдечната слабост.“

Когато Иисус казва: „Обичай врага си“. Той ни учи и как да придобием по-добро излъчване. Познавам, а и вие познавате хора, чиито лица са целите в бръчки, сковани от омраза и разкривени от недоволство. Пластичната хирургия не може да промени вида им и наполовина така добре, както ако изпълнят сърцата си с прошка, нежност и любов.
Омразата ни пречи дори да се насладим на храната си. В Библията това е формулирано така: „По- добре да обядваш треви там, където има любов, отколкото говеждо месо сред омраза.“

Когато Иисус казва, че трябва да прощаваме на враговете си „седемдесет пъти по седем“, Той ни учи и на добра сделка. Ето например, пред мен е писмото на Джордж Рона от Упсала, Швеция. Години наред той е адвокат във Виена, но през Втората световна война избягва в Швеция. Няма пари и се налага незабавно да си намери работа. Понеже знае писмено и говоримо няколко езика, надява се да го наемат за кореспондент на някоя външнотърговска фирма. Повечето фирми му отговарят, че не се нуждаят от подобни услуги заради войната, но ще запазят името му в картотеките си... и така нататък. Един човек обаче му написва писмо, което гласи: „Това, което си мислите за фирмата ми, не е вярно. Вие не само грешите, но и се заблуждавате. Аз не се нуждая от кореспондент. И дори да се нуждаех, нямаше да ви наема, защото дори не можете да пишете грамотно на шведски. Писмото ви е пълно с грешки.“
Когато Джордж Рона прочита това писмо, ужасно се ядосва. Какво иска да каже този швед с това, че не може да пише грамотно на шведски! Ами че собственото му писмо е пълно с грешки! И Джордж Рона написва писмо, с което иска да сравни онзи човек със земята. После се спира за малко. Казва си: „Чакай малко. Ами ако този човек е прав? Аз съм учил шведски, но това не е родният ми език и може би наистина правя грешки, за които и не подозирам. Ако е така. значи непременно трябва да попълня пропуските си, ако искам да си намеря работа. Този човек може би ми прави услуга, макар и без да иска. Това, че се изразява по неприятен за мен начин, не променя факта, че съм му задължен. Затова ще му напиша благодарствено писмо.“
И Джордж Рона скъсва унищожителното писмо, което е написал, и написва ново, гласящо: „Много съм Ви признателен за това, че сте отделили време да ми пишете, особено след като не се нуждаете от кореспондент. Извинявам се за погрешната си представа за Вашата фирма. Писах Ви, защото направих проучване и ми дадоха Вашето име като водещ във вашата област. Не знаех, че съм допуснал граматически грешки в пи

Такава е и политиката на Уилям Дж. Гейнър, бившия кмет на Ню Йорк. Той е критикуван яростно от пресата, а един маниак стреля по него и едва не го Убива. Докато лежи в болницата и се бори за живота си, той казва: „Всяка вечер аз прощавам всичко на всички.“ Това прекален идеализъм ли е? Прекалено много доброта? Ако е така, да се обърнем за съвет към големия немски философ Шопенхауер, автор на „Изследване на песимизма“. Той смята живота за празна и мъчителна авантюра. Просто разпръсква гнетящи мисли около себе си. Но от дълбините на отчаянието си Шопенхауер призовава: „Ако е възможно, не хранете омраза към никого!“
Веднъж попитах Бърнард Барух — човека, който е бил съветник на шестима президенти: Уилсън, Хардинг, Кулидж, Хувър, Рузвелт и Труман — дали някога са го притеснявали нападките на враговете му. Той ми отвърна: „Никой човек не може да ме унизи или притесни. Няма да го позволя.“
И вас, и мен никой не може да унизи или притесни — ако не му позволим.
Камъни, тояги костите ще ми трошат,
но дума нивга не ще ме нарани.
Векове наред човечеството отдава почит на онези светци, които не хранят злоба към враговете си. Често ходя в националния парк „Джаспър“ в Канада и се любувам на една от най-красивите планини в западния свят. Тя е наречена на името на Едит Кавъл, британската сестра, която умира като светица, разстреляна от германски наказателен взвод на 12 октомври 1915 г. Престъплението й е, че е крила, хранила и превързвала ранени френски и английски войници в дома си в Белгия и им е помагала да избягат в Холандия. Когато английският свещеник влиза В килията й в брюкселския военен затвор в онова октомврийско утро. за да я подготви за смъртта, Едит Кавъл произнася две изречения, запечатани в бронз и гранит: „Само патриотизъм не стига. Не бива да храня нито омраза, нито обида към някого.“ Четири години по-късно тленните останки са пренесени в Англия и е отслужена панихида В Уестминстърското абатство. Веднъж прекарах една година в Лондон. Често стоях пред паметника на Ед

Един сигурен начин да простим и забравим враговете си е да се посветим изцяло на някаква кауза, безкрайно по-значима от нас самите. Тогава обидите и враждите, които се изпречат на пътя ни, няма да имат значение, защото няма да виждаме нищо друго, освен своята кауза. Нека вземем за пример едно много драматично събитие, което е щяло да се състои в боровите гори на Мисисипи през 1918 г. Линчуване! Жертвата е трябвало да бъде Лорънс Джоунс, чернокож учител и проповедник. Преди няколко години посетих училището, основано от Лорънс Джоунс — селското училище „Пайни Удс“, — и говорих пред учениците. Сега училището е известно в цялата страна, но случката, която ще ви разкажа, се разиграва много преди това. Историята се случва по време на Първата световна война, когато атмосферата е крайно напрегната. В централната част на Мисисипи тръгва слух, че германците подбуждат чернокожите към бунт. Лорънс Джоунс — човекът, който е трябвало да бъде линчуван — е, както вече казах, чернокож, обвинен, че е замесен в подбудителство към бунт сред неговата раса. Група бели мъже, минаващи край църквата, го чули да казва на паството си: „Животът е борба, в която всеки чернокож трябва да сложи броня и да се бие, за да оцелее и да успее.“

Лорънс Джоунс говори с искрено и трогателно красноречие, пледира не за живота си, а за каузата си и тълпата започва да се разколебава. Накрая се обажда един ветеран от южняшката армия: „Според мен. това момче казва истината. Познавам белите, чиито имена спомена. Той върши хубава работа. Сбъркали сме. Трябва да му помогнем, вместо да го обесим.“ И ветеранът пуска шапката си през тълпата и събира петдесет и два долара и четиридесет цента от същите тези хора, които са се събрали да обесят създателя на селското училище „Пайни Удс“ — човека, който казва: „Нямам време за разпри, нямам време за съжаления и никой не може да ме принуди да преклоня глава толкова, че да го мразя.“

Може би никой друг в американската история не е бил критикуван, мразен и предаван толкова пъти, колкото Линкълн. Но той, според класическата биография на Хърндън, „никога не съди хората според симпатиите или антипатиите си. Ако трябва да се направи нещо, той разбира, че врагът му може да го свърши точно толкова добре, колкото и всеки друг. Ако някой го е охулил или се е държал зле с него, но е най-подходящият човек за някаква работа, Аинкълн би му я възложил със същата готовност, с която би я възложил на приятел... Не мисля, че той някога е уволнявал човек, защото е бил негов враг или защото не му е бил симпатичен.“
Линкълн е охулван и обиждан от някои от същите тези хора, които е назначил на високи постове — хора като Макклелан, Суърд, Стантън и Чейс. Но според партньора му Хърндън, Линкълн вярва, че „никой не бива да се възхвалява за това, което е сторил, нито да се вини за стореното или нестореното“, защото „всички ние сме деца на условията, обстоятелствата, средата, образованието, придобитите навици и наследствеността, които правят хората такива, каквито са.“
Може би Линкълн има право. Ако ние с вас бяхме наследили същите физически, психически и емоционални черти като враговете ни, ако животът ни бе причинил това, което е причинил на тях, ние бихме постъпвали по абсолютно същия начин, както постъпват те. Не бихме могли да постъпваме другояче. Нека бъдем достатъчно благородни да повторим молитвата на индианците сиукси: „О, Велики Дух, помогни ми никога да не съдя и критикувам никого, преди да повървя две седмици в неговите мокасини.“ Затова, вместо да мразим враговете си, нека ги съжаляваме и нека благодарим на Бога, че животът не ни е направил същите като тях. Вместо да ги проклинаме и да мъстим, нека проявим към тях разбиране, съчувствие, готовност да им помогнем. Нека им простим и се помолим за тях.

Аз бях отгледан в семейство, където всяка вечер се четеше Библията или се повтаряше откъс от нея, а после всички коленичехме и казвахме „семейните молитви“. Още чувам как баща ми повтаря в самотната ферма в Мисури думите на Иисус, които ще се почитат, докато светът изповядва учението му: „Обичайте враговете си. благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви използват и преследват.“
Моят баща се опитваше да спазва тези думи на Иисус и това му носеше вътрешен мир, какъвто водачите и кралете често напразно търсят.

НЯКОЙ МЪДРЕЦ БЕШЕ КАЗАЛ-" УБИЙ ВРАГА СИ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ".Чак пък да ги обичам,просто ги игнорирам и не позволявам да се доближат до мен и да ми навредят !
Безразличието е чувство,което идва,когато успеем да надмогнем омразата към враговете си!

Всичко хубаво, ама с тия самокоментари не ми харесват нещата. Напиши си ги в постинга горе, иначе започва да прилича на монолозите, които виждаме в сектор "История"

просто главите са много дълги, и ако не ги разделя в коментари никой няма да прояви интерес да почне да чете.
и не се само коментирам , а поставям останалата част от главата. не е нужно да се прочете цялата глава за да се схване смисъла, но някой може и да му е интересно да я прочете цялата.
а никой не казва , че аз обичам враговете си! просто нямам време да се занимавам с тях :) просто нямам време да ги мразя :)
хубав ден, на всички!

Поздрави! ;)

da proshtavame, a na nas koi proshtava?