Страх от това да се разкриеш

Страхът може да направи чувствата невъзможни. Човекът, който ни изглежда затворен, студен и дистанциран, може всъщност да е уплашен.

Страхът му цели да блокира останалите му чувства.

Нашето съчувствие може да му покаже, че в него има неща, които чакат да бъдат освободени.

Когато се страхуваме другите да не узнаят какво чувстваме или кои сме, ние всъщност се страхуваме от това да приемем сами себе си и от вероятността да намерим хора, които да ни приемат и обичат. Представете си до каква степен не са ни уважавали в ранното детство, за да се уплашим да даваме единственото, което наистина можем да дадем - дара на истинското си аз. Каква опасност ни е принудила да се крием зад маски, тъй че истинското ни лице да не се показва? Човекът, който остава винаги един и същ, чийто характер е непреклонен, може да изпитва точно такъв страх. Нетипичното поведение е риск да се разкрием малко повече. да се разкрием означава да изследваме. В този контекст можете да  се страхувате и от свободата на словото. Не можете да кажете това, което искате. Постоянно трябва да имате страж устните. „Дали използвам думите, за да поддържам образа и  характера, които ми осигуряват безопасност, или им позволявам да ме представят автентично, без да се грижа за имиджа си?“

да си гол в края на краищата означава да си съблякъл егото -тази част от нас, която се страхува от реалността. Как се саботираме, като ни е страх да покажем именно тези страни от себе си, които провокират най-много обич (например нашата уязвимост)!

Истинското ви същество няма обществено положение и имидж. То постоянно влиза и излиза през портала на лицето ви.

Лин Чи

не страхът, а опита от грешки и осмислянето им е причината "патило" да е внимателно и предпазливо ;-))

не всички жени са използвачки. не всички са чалгаджиики, затъпели.
влади живота е твърде кратък за да си позволим да не го изживеем.
влади както в друг пост при друг човек на друга тема казах - само летвата трябва да е висока, но не и очакванията. каквото се случи. с готовност да се бяга бързо ако нещо куца. не е нужно да даваш свобода та си за да получиш отношение във дадена връзка.
влади забелязала съм че времени те неща при мен са най дълготрайни. пробвай!

влади , това патило - наистина е много патило.
толкова много че от влади не е останало нищио май!?

Да "ни е страх да покажем именно тези страни от себе си, които провокират най-много обич (например нашата уязвимост)!", е различно от това, да не показваме тази си страна съзнателно, а да я пазим за определени хора ;)

ох рано сутрин човечката - да мисли?
много често се случва да изпитваме дадено чувство и да не можем точно да определим какво е то с думи. точно това е ключовият момент на появата на страха. всъщност не се страхуваме че ще бъдем уязвими, а че не знаем какво е чувството което изпитваме. психолозите съветват да се учим да изследваме чувствата които изпитваме , да ги описваме с думи, за да можем да ги разбираме и контролираме. и с всеки следващ опит да опишем какво чувстваме в определен момент ще откриваме че у себе си имаме един огромен списък от чувства и техните нюанси. а това , казват психолозите, е част от пътя на самопознанието, или с други думи да откриеш,разбереш,обикнеш себе си....