Основният недостатък на подобна нервна система е, спешно съобщение, предавано от амигдалата (1.)в много случаи (макар и не толкова често) е „ с изтекъл срок на годност“ , особено в непрестанно изменящия се социален свят,в който живеем днес. Като хранилище на емоционалната памет амигдалата непрекъснато анализира преживяванията ни, сравнявайки случващото се в момента с онова , което ни се е случило в миналото.методът на това сравнение е чисто асоциативен:като е на лице един ключов момент от текущата ситуация, която съвпада с някакъв минал опит,двете събития се обявяват за сходни. Ето защо този невронен път е изключително немарлив: той пробужда към действие преди още да е пълно потвърждение за това какво става. Той трескаво ни кара да реагираме спрямо настоящето по начини , които сме използвали в миналото, с мисли, емоции и реакции, заучени при събития, които съвсем леко напомнят на сегашното, но все пак са достатъчно сходни, за да мобилизират амигдалата.

Бивша медицинска сестра от фронтова болница , травматизирана от непрекъснатия поток ужасяващи рани които е лекувала през войната, изведнъж се парализира от от смесица от ужас, отвращение паника – с други думи, повтаря реакциите си от бойното поле.( много е важно да направиш паралел между това и действителния случай за който не ти говоря сега влади) – когато след години случайно в носа я  удря миризмата на мръсна пелена, която малкото и дете е скрило в гардероба. Очевидно само няколко дребни елемента от ситуацията са достатъчни, за да напомнят за минала заплаха и да накарат амигдалата да бие тревога. Проблема е, че заедно с емоционално натопварените спомени, които могат да отключат подобен кризисен отговор, на сцената излизат и също толкова остарели схеми за реакция.

Неточността на емоционалния мозък в такива моменти се усилва допълнително от факта, че много мощни емоционални спомени датират от първите години на живота и са свързани с отношението между бебето и хората, който се грижат за него. Това важи с особена сила за травмиращите събития, например побой, или липса на внимание. В този ранен период другите мозъчни структури – особено хипокампът (2),както и неокортексът, (3) – все още не са се развили напълно. Амигдалата и хипокампът работят рамо до рамо, за да формират спомени, като складират и излъчват информация напълно независимо. Докато хипокампът излъчва информация, амигдалата определя дали тази информация има емоционална стойност. Само че амогдалата, която съзрява изключително бързо в мозъка на бебето, в момента на раждането е почти напълно оформена.

Льоду(4)  се опира  на амигдалата в детството , за да изкаже твърдението, около което отдавна се гради психоаналитичната мисъл: общуването през първите години на живота отпечатват в подсъзнанието ни поредица от емоционални уроци, извлечени от адаптацията или конфликтите при контактите между бебето и хората, които се грижат за него. Тези емоционални уроци са толкова могъщи – и все пак толкова трудни за тълкуване от гледна точка на възрастния съзнателен ум, - че според льоду те се складират в амигдалата като безформени и без словесни схеми за емоционален живот. Тъй като тези най ранни спомени са утвърдени още преди бебето преди то да може да изрази с думи преживяванията си, при отключването им по късно в живота към тях няма ясно артикулирани мисли, описващи реакцията ни. Следователно една от причините емоционалните ни изблици да ни объркват толкова е фактът, че те често датират от период в живота ни, в който всичко е било изключително озадачаващо, а ние още не сме разполагали с думи, за да разберем събитията. Може и да изпитаме хаотични чувства , но нямаме думи за спомените който са ги породили.
1 - Амигдала (на латински: corpus amygdaloideum) представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си. Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите. Амигдалата най-често се свърза с емоциите като страх и тревожност. Свързва се и с чувството на удоволствие, в отрицателен смисъл т.е. на агресия. Амигдалата реагира в отговор на неприятни гледки, усещания,миризми. Състояния като гняв, отбягване и определени защити, се активират, благодарение на амигдала.Тя също така е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността, аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес, фобиите и шизофренията. Правени са изследвания с маймуни, ненавършили шест месеца с повредена амигдала. В последващото си развитие те са показали лоша социална адаптация. И причината тук не е само в емоционалната проява на страх, но и във възможността да предугаждаш, и да разпознаваш тази емоция у другите. Тази увреда се свързва с развитието на аутизма и социалната слепота. Както става ясно, амигдала играе огромна роля в изява на такива важни емоции като страх, гняв, агресия, но и като център, който помага за бързо разпознаване на тези емоции у другите. По този начин, тя е отговорна за реализацията на социалната активност у хората
2 -който играе основна роля  за съхраняването на наративните спомени
3 - седалище на рационалната мисъл
4- Джоузеф Льоду, специалист по невронаука