ЗДРАВОСЛОВНИЯТ СКАНДАЛ

Сутрешният вестник предлага добър пример за това как не бива да се разрешават семейните спорове. Марлийн Леник се кара със съпруга си Майкъл: той иска да гледа мача, а тя - новините. Той сяда пред телевизора. Госпожата му заявява, че й е писнало от тоя проклет футбол, отива в спалнята, взима оттам едрокалибрен пистолет и го прострелва два пъти - както си седи на дивана. Марлийн е обвинена в опит за убийство и пусната под гаранция от 50 000 долара. Господин Леник оцелява и се възстановява напълно от двата куршума, единият от които е одраскал корема му, а другият е попаднал в лявото му рамо и е стигнал до врата.

Малко семейни скандали са толкова кървави - или пък толкова скъпи. Всеки един от тях обаче предлага чудесна възможност за прилагане на емоционалната интелигентност в брака. Съпрузите с дълъг стаж например обикновено се придържат към една и съща тема и дават възможност на партньора си да заяви гледната си точка от самото начало. Такива двойки обаче правят и още една изключително важна стъпка: показват си един на друг, че се изслушват. Тъй като активният партньор в спора в повечето случаи цели именно това, този акт на емпатия е достатъчен, за да освободи напрежението.

При двойките, които в крайна сметка стигат до развод, има нещо, което се набива на очи: нито един от партньорите не се опитва да намали напрежението. Наличието - или липсата - на пътища за разрешаване на даден проблем очертава ясна граница между здравите бракове и онези, които в крайна сметка завършват с развод. Механизмите, които могат да предотвратят ескалацията на един спор, са съвсем прости - целенасочено придържане към темата, емпатия и намаляване на напрежението. Тези основни ходове са като емоционален термостат, който не позволява на чувствата да изкипят и да попречат на партньора да се съсредоточи върху конкретния проблем.

Една добра цялостна стратегия за избягване на подводните камъни в брака е да не се засягат отделни въпроси - възпитание на децата, секс, пари, домашни задължения - по които семейството има разногласия, а по-скоро да се култивира общата емоционална интелигентност на двойката и съответно да се подобрят шансовете нещата да се изгладят. Само няколко емоционални умения - най-вече способността да се успокояваме (а съответно да успокояваме и партньора си), емпатията и изслушването - могат значително да улеснят една двойка в това ефикасно да разреши спора си. Тъкмо това са полезните спорове, „здравословните скандали“, които позволяват на един брак да процъфтява и да преодолява всеки негатив, който има потенциала да се разрасне и да разруши връзката.

Разбира се, нито един от тези емоционални навици не може да се промени за една нощ - еволюцията му изисква настойчивост и бдителност. Двойките могат да постигнат такива ключови промени в пряка зависимост от мотивацията си за това. Повечето емоционални реакции в брака са заложени още в ранното детство - научили сме ги в най-интимните си връзки или просто сме следвали модела на родителите си, след което сме ги привнесли в брака напълно оформени. Затова и може да се окаже, че сме склонни към определени начини на реагиране - непропорционален отклик при обида или изолация при първите знаци за конфронтация - дори и да сме се заклели, че никога няма да действаме като родителите си.