Мисълта, съчетана дръзко с целеустременост, се превръща в съзидателна сила...

Докато мисълта не се съчетае със стремеж към определена цел, не може да бъде градивна. При повечето хора всяка мисъл изчезва без да намери каквото и да е приложение. Безцелността е порок и, ако иска да избегне катастрофа и разруха, човек не бива да си позволява такова блуждаене.

Който няма основна цел в живота си, става лесна жертва за дребни тревоги, страхове, смущение и самосъжаление, които са признаци за слабост и водят, със същата сигурност като умишлено планираните престъпления (макар и по друг път), до провал, нещастие и загуба, защото слабостта не може да просъществува в свят, където силата е двигател на еволюцията.

Всеки трябва да набележи реална цел в сърцето си и да се стреми да я постигне. Трябва да направим тази цел централен фокус на мислите ни. Тя може да бъде духовна или материална, в зависимост от нагласите ни в конкретния момент; но, каквато и да е, трябва сериозно да фокусираме мисловните си сили върху нея. Трябва да направим тази цел наш висш дълг и да се посветим на постигането й, като не позволяваме на мислите ни да се отклоняват към мимолетни прищевки, желания и фантазии.

Това е пътят към самоконтрола и истинското съсредоточаване на мисълта. Дори да се проваляме многократно в стремежа си към постигането й (както със сигурност ще се случва, докато не преодолеем слабостите си), силата на характера, която ще постигнем, ще бъде мерило за истинския ни успех и изходна точка за бъдеща сила и триумф.

Който не е готов да си постави велика цел, трябва да съсредоточи мислите си върху безупречното изпълнение на задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат те. Само по този начин могат да се фокусират мислите, да се развие решителност и енергичност, а стане ли това, вече няма нещо, което не можеш да постигнеш.

И най-слабата душа, познавайки собствените си недостатъци и вярвайки, че силата може да се развие само чрез усърдие и постоянство би трябвало, да полага усилие след усилие, да увеличава търпението и силата си в едно постоянно развитие, докато постигне максимума, на който е способна.

Както физически слабите хора заякват чрез упорити и търпеливи тренировки, така хората с негативни мисли могат да станат силни, ако полагат правилни усилия.

Да се отърсим от безцелността и слабостта и да започнем да мислим целеустремено, означава да влезем в редиците на онези силни хора, които приемат провала като един от пътищата към успеха, които обръщат всички условия в своя полза, и които мислят силно, пробват дръзко и постигат това, което искат.

След като определим целта си трябва мислено да си набележим пътя за постигането й, от който  не бива да се отклоняваме. Мислите на съмнение и страх никога не постигат нищо и не могат да постигнат. Те винаги водят до провал. Целеустремеността, енергията, творческата сила и всички силни мисли изчезват, когато в нас се промъкнат страх и съмнение.

Силата да творим идва от знанието какво можем да сътворим. Съмнението и страхът са големите врагове на знанието и онзи, който ги насърчава, който не ги пресече в зародиш, се препъва на всяка крачка.

Който е победил съмнението и страха, е победил неуспеха. Всяка негова мисъл е съчетана със сила и всички трудности се посрещат храбро и преодоляват мъдро. Той разумно планира целите си и те разцъфтяват и дават плод.

Мисълта, съчетана дръзко с целеустременост се превръща в съзидателна сила; който знае това, е готов да се превърне в нещо по-висше и по- силно от същество с оплетени мисли и колебливи чувства. Човек, който смело хармонизира мислите с целта си, се превръща в съзнателен и интелигентен ковач на собствената си умствена мощ.

:)

(немога да твърдя че съм постигнала съвършенство! Какво пък да си призная- почти два месеца съм в застой. Позволих на унинието да ме победи. Но не, не се предадох. Просто търся отговори за себе си. Търся решения. Какво и как, за да преодолея пречката пред която се оказах. Е не знам дали съм на правилен път :(, но взех някакво решение и ще опитам – или ще намеря врата през която да вляза или ще си я построя:). Е все още се надявам някой да не е зазидал всички възможни врати по пътя ми. Защото да се захващам със строителство не е най любимото ми занимание. Когато решиш да ремонтираш стара къща влагаш много по вече средства от да построиш нова! И риска да се срине сградата е огромен. Нужни са много помощни средства за да не се срине върху майсторите докато се опитват от нищото да направят дупка и да се превърне във врата. Но пък си е предизвикателство! Е май вече се надявам да не намеря заключена врата. Май искам да си направя – моя която да ми харесва и как изглежда и къде точно е поставена. Искам да е на най подходящото за вход място …..)