МОЗЪКЪТ ЗНАЕ МНОГО ЕЗИЦИ

Когато аз (Марк) бях на седем години, родителите ми ме заведоха в ООН. Нямах представа какво да очаквам, но се изумих от разнообразието от езици, които чувах наоколо. Всеки звук беше като различен вкус в магазин за сладолед.

Седнахме в залата за посетители и ни дадоха слушалки, които бяха включени в столовете ни. Страхотно! Едно завъртане на копчето и се чуваше различен глас, на друг език. Но аз бях объркан. Как ставаше така, че на подиума говореше мъж, а гласът, който се чуваше в слушалките, беше женски?

Не правех връзката, че слушам преводач. Баща ми се притече на помощ и ми посочи остъклената стая в края на залата. Там имаше десетина души, които едновременно говореха пред микрофони. Баща ми ми обясни, че те превеждат казаното, така че всички да могат да разбират, независимо от коя част на света са.

Загадката беше разплетена. Но сега, като се връщам назад, сравнявам тази случка с начина, по който мозъкът ни обработва И анализира езика. Невроните в мозъка ни разполагат с много различни начини, за да предават информация помежду си. Някои от тях са химически, други - електрически, а е възможно Дори да съществуват и други измерения на комуникация, които случват на субатомно ниво. Във всеки един момент десетки вротрансмитери предават различни видове информация към клетките. Аксоните комуникират с дендритите, глиалните клетки предават информация чрез калциеви вълни, бялото вещество  подпомага комуникацията между различните области на сивото вещество, дясното и лявото полукълбо непрекъснато общуват помежду си, а съществуват дори и дискретни форми на невронна осцилация, които могат да подпомогнат синхронизацията на цялостната дейност на мозъка.

Някъде из цялата тази какофония от диалози между невроните се заражда частица съзнание и именно през това малко прозорче на вътрешно възприятие ние комуникираме чувствата и мислите си към другите хора. Дори и тук съществуват десетки езикови стилове. Има вербален и невербален език. Има език на емоциите и език на абстрактното мислене. Има език на тялото и език на глухонемите. А съществуват и езици на изкуствата: музика, поезия, изобразително изкуство, танц, скулптура, песен и други. Те също се считат за уникални езикови системи на мозъка и всяка от тях трябва да се развива чрез различни форми на обучение и упражнения.

С помощта на технологиите за образно изследване на мозъка започваме да виждаме как всяка от тези системи си взаимодейства с останалите. Понякога можем дори да видим къде се съхранява една-единствена дума или образ. Например изследователи са успели да локализират единични неврони, които могат да поемат достатъчно информация, за да разпознават образа на Айфеловата кула, на Бил Клинтън или на собствената ви баба.

Къде започва „езикът"?

Спокойно можем да кажем, че езикът вероятно се заражда в момента на зачеването с взаимодействието на две нишки ДНК. Когато ембрионалните клетки се делят, те предават своите генетични езикови кодове на други клетки. Те започват да се групират в специализирани общности и използват своите езикови системи, за да координират дейността си. Организмът еволюира става по-сложен, а същевременно се развиват по-сложни системи на комуникация и различните клетъчни общности възприемат обособени роли.

Както при добре организиран бизнес и тук някои групи заемат „мениджърски“ позиции. Други се захващат с производство, а трети започват да проектират структурни промени, които карат организма да функционира по-ефективно. Някои групи клетки започват да изобретяват, други играят ролята на регулатор, а трети просто си седят и се тревожат за потенциални опасности. По същество мозъкът се превръща в огромна общност от различни култури, които общуват по много различни начини с цел поддържане на здравето на цялата система. Но ако комуникацията се осуети, дори и съвсем леко - поради заболяване или генетична аномалия - тогава може да бъде застрашено оцеляването на целия организъм.

В същото това време, в което мозъкът се опитва да дирижира комуникацията в своя вътрешен свят, той трябва да се научи как да общува ефективно с други мозъци, които са израснали в различна обстановка. И така, следващото ниво на комуникация изисква да се съгласим с един общ език от думи, на които можем да говорим и пишем. Налага се да се развият нови невронни процеси. Необходимо е да се научим как да контролираме гласовите си струни и изражението на лицето, за да произнасяме ясно думите, а също така трябва да развием сложни слухови умения, за Да разпознаваме огромното разнообразие от звуци, които непрестанно бомбардират ушите ни. Развиването на тези езикови Умения отнема десетилетия, което обяснява защо децата и младежите са толкова неумели по отношение на ефективната комуникация с околните.

Еволюцията на речта

Вербалната реч се оказва един от най-напредналите и сложни процеси на комуникация. Първо, трябва да притежавате физиологичните предпоставки да издавате звуци и да жестикулирате. Жестовете се контролират от най-старите структури в мозъка, което обяснява защо са обичайна форма на комуникация в цялото животинско царство.

Речта изисква по-сложен мозък и нейните структури са разположени в неокортекса, което буквално означава „нов мозък“. Това е тънката, най-външна повърхност, съдържаща всички изпълнителни функции, които асоциираме с човешката дейност, както и почти всички езикови вериги, необходими за разпознаването и разбирането на думите, за това да ги изговаряме, пишем, слушаме и интерпретираме смислено и продуктивно. Без тези високоусъвършенствани езикови центрове ние не бихме могли да оформим представа за себе си, нито бихме могли съзнателно да решим да извършваме някаква дейност, освен ако не е пряко свързана с оцеляването ни. Нашите езикови центрове имат и друга уникална способност, която не се наблюдава при други животински видове: невроните в неокортекса могат да изграждат аксони - комуникационните крайчета на тялото на неврона - които достигат чак до малкия мозък и други части от мозъка, контролиращи движенията на тялото. Това ни дава забележителен контрол върху гласните ни струни, израженията на лицето и движенията на ръцете - три основни елемента, които ни позволяват една изобилна комуникация.

В животинското царство ние единствени можем със силата на мисълта да усъвършенстваме движенията на пръстите и лицето, както и гласа си. Според много учени тази коеволюция на езика и мозъка ни е дала способността да говорим изключително прецизно. Така че колкото повече говорим и пишем, толкова повече подсилваме езиковите връзки в мозъка си.

Птичи мозък, човешки мозък и как да изразим „човекоподобната маймуна" вътре в нас

Всички живи организми общуват помежду си по един или друг начин. Но остава въпросът: човешките същества превъзхождат ли животните по отношение на комуникацията? И да, и не Мравките например имат 10 000 неврона - около една милионна част от броя им в човешкия мозък - и все пак успяват да координират обществената си дейност по-ефективно от което и да е общество на света. Те са по-миролюбиви като група, а когато ги нападнат, са много по-ефективни във воденето на война. Разбират социалните си роли и могат да бъдат особено находчиви, когато става въпрос за изграждане и поддържане на общностите им. Човеците бледнеят в сравнение с комуникационните стратегии на мравките.

Оказва се, че вокализацията на приматите е много сходна с нашата, а същото може да се каже и по отношение на птиците. Те също развиват усъвършенствани форми на гласова комуникация, а някои видове са достигнали в хода на еволюцията си невронни езикови мрежи, които са учудващо сходни с някои области в човешкия мозък.

И така, какво прави човешката комуникация уникална? Не е само качеството на речта ни, но и нейното количество. Ние използваме десетки хиляди изражения на лицето, движения на тялото и думи и можем да ги смесваме в безкрайни комбинации, които ни позволяват да изразяваме различни нюанси на значение и емоция. Дори и една простичка промяна в скоростта и ритъма На Речта ни може да измени контекста на това, което казваме, и начина, по който то ще се анализира в мозъка на слушателя.

Какво да кажем по темата за мъжете и жените? Да, между ТЯХ Има съществени неврологични разлики, но въпреки изобилието от популярни книги по въпроса, няма достатъчно доказателства, че единият пол комуникира по-добре от другия. Освен когато става въпрос за словоохотливост. Можете ли да отгатнете кой от двата пола е по-виновен? Мъжете! Те също така имат склонността да са по-утвърдителни в речта си, докато жените използват по-често по-положителни релационни думи, отколкото мъжете. Разликите обаче са малки.

Един пръст може да изрече хиляда гневни думи

Думите сами по себе си не комуникират всички съществени елементи на това, което искаме и се нуждаем да предадем на околните. Друг ключ към ефективната комуникация са израженията, които правим с лицето си, тонът, който използваме, когато говорим, и жестовете на тялото ни. Всъщност вашият мозък трябва да интегрира и звуците, и движенията на тялото на говорещия, за да може точно да възприеме значението на това, което се казва. Освен това вашите жестове реално ви помагат да организирате работата на центровете за възприемане на речта в собствения ви мозък.

Пол Екман - водещ световен експерт по човешка невербална комуникация - е идентифицирал повече от десет хиляди различни изражения на лицето при човека, като се оказва, че невронните мрежи, които контролират езика, са същите, които използваме за жестикулиране. Жестовете усилват паметта ни и уменията ни да разбираме, а в зависимост от това коя ръка използвате, може да предавате и друга информация, която да оказва влияние върху реакцията на слушателя. Например, когато изследователи от института „Макс Планк“ проучват комуникационните стилове на американските кандидати за президент по време на последните дебати преди изборите през 2004 и 2008 г., те достигат до някои удивителни открития. При политиците десничари положителните послания се свързват с жестове с дясръка докато отрицателните се предават с жестове с лявата. Обратното е валидно за политиците левичари.

Едно неотдавнашно проучване на университета в Станфорд отвърждава това откритие: ние имаме склонността да изразяваме положителните идеи с доминиращата ръка, а отрицателните - с другата. Но не се опитвайте да отгатнете какво има предвид някой, като съдите само по движенията на ръцете му. Често има несъответствие между говор и жестове, особено когато човек се опитва да комуникира нещо трудно или ново за него. Както отбелязва Екман, израженията на лицето и жестовете на тялото само ни подсказват какво вероятно ни предава другият човек.

Биолози, изучаващи еволюцията на човешката реч, демонстрират, че говоримият език произлиза от използването на жестове с ръце и мимики на лицето, а неотдавнашно проучване с помощта на технологии за невроизобразяване показва, че жестовете с ръце и речта се зараждат в една и съща езикова област на мозъка. Това припокриване между думи и жестове най-вероятно е свързано с едно необичайно струпване на мозъчни клетки, т.нар. огледални неврони. Когато видите нечий жест, значи в мозъка на този човек са се задействали специфични неврони, за да го извърши, а същите неврони се активират и във вашия мозък, докато го наблюдавате. Много от тези огледални неврони са разположени в езиковите центрове на мозъка и следователно може да са ключови за управлението на способността ни да съчувстваме на околните и да си сътрудничим с тях.

Всички тези проучвания в областта на невронауката ни показват колко е важно да обръщаме сериозно внимание на неверите послания, които околните ни предават, и да се тренираме да общуваме по-пълноценно, използвайки лицето, тона гласа и езика на тялото си. Ако има несъответствие между думите и жестовете ви, възниква един вид невронен дисонанс, объркващ човека, който ви слуша и гледа.

Научете се как да говорите с тялото си

Предлагаме ви едно простичко упражнение, което ще ви даде експериментална представа за това как думите и жестовете си взаимодействат в мозъка. Кажете на глас следното изречение и за бележете какви мисли, образи или усещания се появяват в ума ви-

ТОПКАТА Е КРЪГЛА

Сега го кажете отново бавно, но този път направете с ръцете си жест, все едно държите голям грейпфрут. Забележете как това променя визуалната ви представа и усещанията ви. Още веднъж кажете на глас: „Топката е кръгла“, но сега направете широка арка с ръцете си. Би трябвало да усетите нещо съвсем различно, и то дори да се отрази на тона на гласа ви. Когато съзнателно дирижирате думите си с помощта на жестове, вие приковавате вниманието на слушателя. Комедиантите са майстори на тази техника, защото без нея хумористичният ефект може и да се загуби.

Пол Екман препоръчва да застанете пред огледало, за да се упражнявате как по-ефективно да комуникирате невербално с лицето си. Експериментирайте с мимиките, като имитирате изражения на гняв, тъга и страх. Екман открива, че когато правите такива движения с лицето си, „вие задействате промени във физиологията си - както в тялото, така и в мозъка“. Практиката ще ви научи как да разпознавате подобни разрушителни емоции у себе си, преди те да успеят да провалят разговора ви с някого.

Упражняването на изражения, свързани с щастие и удовлетворение, изглежда, е малко по-трудно. Можете да пробвате пред огледалото, но скоро ще откриете, че и най-малките изменения в една усмивка предават различни значения, вариращи от тревожност до задоволство. Много по-трудно е да имитираш честност, любов и надеждност, тъй като изразяването на емоции често се контролира от неволеви мускули. В пета глава ще обясним как могли съзнателно и обмислено да възпроизвеждате с лицето  си тези важни знаци, които са необходими, за да покажете истинска съпричастност и загриженост.

Всеки път, когато започнете разговор с някого, обръщайте внимание на огромния брой невербални изражения, които участват. Освен това се опитайте да координирате жестовете с ръце, погледа и стойката на тялото с тези на другия човек. Когато ги отразявате като в огледало, вие ще можете по-добре да се разбирате един с друг, а и е много по-вероятно да се харесате.

Освен това ви препоръчваме да се упражнявате пред огледало, преди да изнесете важна реч. Независимо дали отивате на интервю за работа, презентирате нова идея пред шефа си или обсъждате нещо притеснително с колега, времето, което ще прекарате в репетиции на онова, което възнамерявате да кажете - като координирате думите и тялото си - ще ви осигури най-добрия възможен резултат. Терапевтите могат да станат по-ефективни, обществените оратори ще получат по-висок рейтинг, лекарите ще спечелят повече уважение от пациентите си, мениджърите - от служителите си, а учителите ще могат да подобрят резултатите на учениците си. Както подчертава Спенсър Кели, професор по психология и невронаука в университета „Колгейт“: „Учителите могат да използват жестовете, за да станат още по-ефективни в някои фундаментални аспекти на професията си, като комуникация и оценяване на знанията на учениците, а също така и по отношение на способността да внушават дълбоко разбиране на абстрактни понятия в традиционно трудни области като езика и математиката“.

Не бъдете глухи за тона на гласа

Както езикът на тялото, така и интонацията на гласа е от съществено значение за предаването на едно послание по смислен Убедителен начин. Изследователи от университета „Емъри“ отбелязват, че именно тонът на гласа ви - неговият тембър Височина, темпо и ритъм - често предава повече полезна информация, отколкото самите думи. Дори и кучетата могат да различават промените в тона на гласа ви, разпознавайки командите ви като задължителни или само като информативни. Същото е валидно и за взаимоотношенията ви със съпругата и децата у дома и с колегите на работа. Ако не използвате „правилния“ тон, може да предадете неправилно значение и следователно да получите различна от очакваната реакция.

Модулациите на гласа предават емоционален смисъл и имат такава мощ, че всъщност могат да променят начина, по който думите и значението им се запечатват в паметта. Това ни подсказва нещо важно във връзка с ефективното общуване. Ние искаме да сме сигурни, че хората ще запомнят какво сме казали. Същото се отнася и за другите, а това означава, че трябва да тренираме да обръщаме сериозно внимание на всички елементи на комуникацията: думи, тон, изражение на лицето, жестове и други фини знаци.

Това е много информация и най-добрият начин да я възприемем е да забавим процеса на разговора, като говорим кратко и слушаме по-внимателно каква е интонацията на гласа на другия човек. Ако обаче сте стресирани или бързате, е доста вероятно да пренебрегнете тези съвети. Ето защо наблягаме на това колко е важно да сте спокойни във всяка една фаза на разговора.

Какъв е вкусът на думите?

Да, вярно е: думите имат различен вкус и речта може да предизвика усещания в устата и стомаха ни! Високите тонове имат вкус на сладко или кисело, а ниските са по-солени. Според един учен от „Оксфорд" горчивото има вкус на тромбон. Подобни изследвания ни показват, че комуникацията е мултисензорен процес и ако говорим прекалено бързо, без да осъзнаваме своето физическо и емоционално състояние, може да пропуснем знаци, които ни дават важна информация, за да разрешаваме проблеми и да работим съвместно с околните.

Веригите на съчувствието в мозъка

Ние сме едва в началото на картографирането на веригите на социалната комуникация в мозъка, но две от най-новите еволюционни структури - инсула и предна гънка (цингулат), изглежда, работят съвместно, когато влизаме във важни социални взаимодействия с околните. Тези части на мозъка взимат участие, когато става въпрос за съчувствие, съпричастност, разрешаване на конфликти и разпознаване на измама. Работят заедно, за да регулират емоционалните ни реакции и поведение, като играят съществена роля за потискане на страха и гнева, пораждани от амигдалата, а освен това и двете пряко се занимават с обработката на езика, речта и слушането.

Тези структури са от първостепенно значение за развиване на умения за самовглъбяване и интроспекция и са здраво свързани чрез неврони с други важни части на мозъка. Доказано е че голяма част от дванайсетте компонента на съпричастната комуникация подобряват функционирането на тези области, което повишава способността ни да реагираме с по-дълбока съпричастност и загриженост спрямо околните. Всъщност установено е, че видовете умствени процеси, застъпени в настоящата книга, увеличават размера, дебелината и активността както инсулата”, така и на предната гънка. Това подсказва, че подобренията в общуването могат да станат постоянни, ако практикувате редовно принципите на съпричастната комуникация.

Образно мислене

Преди да усвоим умението да мислим чрез думи, ние първо се научаваме как да мислим чрез образи. Впоследствие, с развитието на мозъка, придобиваме способността да мислим все по-абстрактно.

Картина Рисунка Символ Дума

Като цяло образният език се обработва в задните области на мозъка, докато с абстрактните концепции се

заемат езиковите части в челния дял. За да общуваме ефективно и съдържателно с околните, трябва да

използваме комбинация от думи, символи и образи.

Когато нещо в мозъка ни се обърка

Невронауката за общуването е една от най-сложните изследователски области, тъй като в нея се включват много елементи. Различните области на мозъка непрекъснато „говорят“ помежду си и се „свързват“ една с друга, но ако някоя малка част е повредена, способността ни да общуваме ефективно с другите може

да се срине.

Нека ви дам няколко примера за ситуации, с които аз (Анди) се сблъсках, докато бях на стаж в неврологичното отделение на университетски медицински център. Един от първите ми пациенти се казваше Джон. Той беше получил удар,който беше увредил областта от мозъка, отговарящи за възприемане на езика. Щом влязох в стаята, за да поговоря с него, той веднага подхваща разговор. Каза ми колко добре се чувства и колко бързо се възстановява. Дори ми направи комплимент заради отличните грижи, които получаваше в болницата.

Но - добави той - храната е ужасна.

Бях впечатлен. В крайна сметка се оказва, че бъбривите пациенти често първи се възстановяват от неврологични проблеми.

-  Изпитвате ли някаква болка? - попитах аз.

-  Ами, сестрите са мили и наистина привлекателни!

Това не беше отговорът, който очаквах. Затова зададох на пациента още един въпрос:

-  Знаете ли в коя болница се намирате?

-  Виждате ли другия пациент в стаята? Хърка през цялата нощ и не ме остави да заспя.

Независимо какво го питах, отговорът не беше свързан с въпроса. Какво ставаше? Областите в мозъка, отговарящи за слушането, бяха повредени, но тези за речта бяха останали непокътнати. Пациентът можеше да ми каже съвсем точно какво усеща и да ми говори за всичко, за което самият той искаше Да говори, но нямаше никаква способност да анализира онова, което аз му казвах. Дори да му отправех проста команда, като „вдигнете си ръката“, той не беше в състояние да реагира. Не се ядосваше и обезсърчаваше, но имах чувството, че говоря на стената.

Следващият пациент, когото прегледах, беше 74-годишна- а Сали, която беше получила инсулт, засегнал частта от мозъка близо до областта на Брока - центъра, който ни позволява съставяме изречения и да ги използваме правилно. Влязох,представих се и попитах жената как се чувства. Тя само кимна. Когато я помолих да вдигне лявата си ръка, тя веднага го направи.

-  Кажете ми името си - помолих я аз.

Тя отново само кимна.

-  Какъв ден е днес?

Още едно кимване.

След това я помолих да плесне с ръце и тя веднага приближи двете си ръце и започна да пляска.

Тази пациентка не беше в състояние да се изрази чрез думи Разбираше какво й казвах и можеше да извърши всяко действие за което я помолех, но нямаше достъп до центровете, отговарящи за езика, за да изрази какво мисли. Това състояние се нарича експресивна афазия.

На следващия ден посетих Майкъл - 68-годишен господин, който също страдаше от експресивна афазия. Неговите проблеми бяха различни от тези на Сали. Той назоваваше нещата, но с погрешни имена.

Показах му вратовръзката си и го попитах какво е това.

-  Картечница - отвърна той.

Това беше изненада! Исках да разбера дали наистина мисли, че вратовръзката е оръжие, затова я свалих и му я подадох.

-  Покажи ми как се използва - помолих го аз.

Той веднага взе вратовръзката, сложи я около врата си и направи идеален възел „Уиндзор“. Очевидно знаеше какво е, но мозъкът не му позволяваше да възпроизведе думата „вратовръзка“.

Запитах пациента защо е нарекъл вратовръзката „картечница“ и той ме изгледа много странно и отвърна.

-  Не може да съм казал това! Сигурно съм се пошегувал с вас.

Очевидно осъзнаваше проблема си до известна степен и използва логическите центрове в мозъка си, за да прикрие смущението си.

Някои хора имат увреждане между областите в мозъка, отговарящи за слушането и за говоренето. Една от моите пациентки на име Дороти страдаше от проблем след прекаран инсулт помолех да донесе чаша вода, тя отиваше до мивката, вземаше чаша и я напълваше. Но ако я попитах какво иска да пие, не можеше да отговори. Вместо това казваше нещо от рода на „Не ми се ходи на разходка“.

Случаи като тези показват колко сложни и крехки са нашите езикови системи. При някои форми на шизофрения центровете за обработка и анализ могат така да се объркат, че думите излизат по най-чудновати начини. И все пак за мозъка на пациента смисъл има.

От момента на раждането всеки човешки мозък се развива по свой уникален начин и следователно няма двама души с еднакъв стил на комуникация. Това дава много възможности за творчество, но също така обяснява защо толкова често ние се разбираме погрешно. Нещата се усложняват и от това, че възприемаме съзнателно само малка част от вътрешната комуникация, която непрестанно тече в нас. Изследванията показват, че всички ние имаме способността да подобряваме осъзнатостта и стила си на общуване, но трябва да работим върху това всеки път, когато влезем в диалог с някого. Съзнанието изисква да оставаме в настоящия момент и да не се разсейваме от вътрешната суматоха в ума и от външната в света.

За да използваме метафората за Обединените нации, с която започнахме настоящата глава, ще кажем: съзнанието е като това един-единствен човек да има за задача да превежда хиляда различни езика, които се говорят едновременно от хиляда различни оратори, докладващи по хиляда различни теми, всяка от които има непосредствено отражение върху живота ви.

Ако правителството на една държава се управляваше по подобен начин, тя вероятно би рухнала. Но човешкият мозък като че ли се справя доста добре. И все пак има достатъчно доказателства ,че ограниченията на човешкото съзнание ни причиняват излишен стрес и безпокойство. Въпреки това обаче ние сме в състояние да тренираме мозъка си да обработва информацията доста по-ефективно. Можем да преминем от езика на всеки дневното съзнание към този на трансформиращата осъзнатост която е и темата на следващата глава.

интересна статия, но шрифта е прекалено малък.

:)
От клавиатура- комбинация : шифт и рлюс овеличават размера на отворения прозорец:)
Просто ооставих в едър шрифт само по интересното за ммен.
Останаха ми саммо две. Глави от книгата да обработя. Другото е във вълна качено вече.