НОВ НАЧИН ДА РАЗГОВАРЯМЕ

Езикът е най-мощното средство, с което разполагаме, тъй като без него бихме живели в състояние на емоционален хаос. Нашият мозък ни предоставя потенциала да комуникираме по невероятни начини, а това как избираме да използваме думите си може да подобри функционирането на невроните в мозъка. Всъщност една-единствена дума притежава силата да влияе върху проявяването на гени, които регулират физическия и емоционалния стрес.

Ако не упражняваме постоянно езиковите центрове на мозъка, ние ще осакатим своята неврологична способност да се справяме с проблемите, пред които се изправяме в света и помежду си. Езикът формира нашето поведение, а всяка дума, която използваме, е наситена с множество пластове, изпълнени с личен смисъл. Правилните думи, изречени по правилния начин, могат да ни донесат любов и пари, докато неправилните думи - или дори правилните думи, изказани по неправилен начин - могат да докарат цяла държава до война. Тоест, ние сме длъжни да организираме своята реч внимателно, ако искаме да постигаме целите си и да осъществяваме мечтите си.

Въпреки че се раждаме с дарбата на езика, изследванията показват, че притежаваме учудващо слаби умения когато става въпрос за въпрос за комуникация с други хора. Често избираме думите си , без да се замислим и без да си даваме сметка за емоционалния им ефект върху хората. Говорим повече от необходимото. Слушаме зле, без да го съзнаваме, и често не успяваме да отдадем необходимото внимание на тънкото послание, предавано чрез изражението на лицето, жестовете на тялото, тона и модулацията на гласа ни - елементи на комуникацията, които в много от случаите са по-важни от думите, които всъщност изричаме.

Тези недостатъци при разговор не се дължат на лошо образование. Те по-скоро са свързани с това, че мозъкът не е доразвит, тъй като областите, които управляват езика, социалното осъзнаване и съпричастността, достигат пълната си функционалност чак когато сме на около 30-годишна възраст. Въпреки тази неврологична спънка, научните изследвания показват, че всеки - млад или стар - може да „тренира“ центровете в мозъка, които отговарят за езика и социалното осъзнаване, така че да повиши способността си да комуникира по-ефективно с други хора.

Към настоящия момент са идентифицирани и документирани дванайсет елемента и стратегии, способни да подобрят динамиката на който и да било разговор, дори и с непознат. Те могат да стимулират дълбока съпричастност и доверие в мозъка на слушателя, както и да се използват, за да прекъсват негативни мисловни шаблони, които ако бъдат оставени да действат, са в състояние да навредят на веригите за регулиране на емоциите ви.

12-те компонента на съпричастната комуникация

1.                Отпуснете се

2.                Останете в настоящия момент

3.                Поддържайте вътрешна тишина

4.                Бъдете по-позитивни

5.                Мислете за най-дълбоките си ценности

6.                Върнете се към приятен спомен

7.                Наблюдавайте невербалните знаци

8.                Изразявайте висока оценка и признателност

9.                Говорете топло

10.              Говорете бавно

11.              Говорете кратко

12.              Слушайте внимателно

Нашите проучвания чрез сканиране на мозъка в комбинация с най-новите изследвания в областта на езика, комуникацията и практиките за спокоен ум показват, че описаните стратегии могат да подобрят паметта и познавателния процес, като същевременно да намалят стреса, безпокойството и раздразнителността - фактори, за които е известно, че подкопават ефективността на всеки разговор или социално взаимодействие. Ако практикувате тези стратегии всекидневно, вашата увереност в себе си и удовлетворението ви от живота ще нарастват така, че това да може да бъде доказано с измервания в лаборатория или в домашни условия.

Ние наричаме цялостната стратегия съпричастна комуникация, а вие можете да я използвате, за да изградите специална връзка с друг човек - такава, при която двата мозъка работят в синхрон. Това е явление, известно като невронен резонанс. В подобно състояние на повишен синхрон двама души са способни да постигнат забележителни неща заедно. Защо? Защото така се елиминира естествената отбранителност, която съществува при комуникацията.

Елементите на съпричастната комуникация могат да се комбинират по различни начини, за да отговарят на отделни ситуации; бихте могли да ги интегрирате и с други подходи в общуването, като по този начин повишите ефективността им. Можете да използвате съпричастната комуникация при деца, за да им помогнете да се справят по-ефективно с междуличностни конфликти, за обсъждане на трудни теми и дори за да повишат оценките си в училище. Тя помага на роднини и болногледачи да разговорят по-добре с хора, страдащи от психични заболявания и различни варианти на понижени когнитивни способности. Съпричастната комуникация се включва в практиките на психотерапевти и групи за консултации, а също така се използва и от множество духовни и религиозни организации, които поощряват междурелигиозната диалогична ненасилствена комуникация.

Съпричастна комуникация на работното място

Първоначално съпричастната комуникация бе разработена като средство, с което да се помага на двойки да изграждат близост и да разрешават конфликти, а впоследствие започна да се налага в болничните заведения, където персоналът я използва, за да подобри взаимодействията си с пациенти и колеги. В последно време съпричастната комуникация предизвиква силен интерес в заседателните зали на корпоративна Америка. Първо, тя редуцира стреса, свързан с работата, който понижава продуктивността и в крайна сметка води до пълна демотивация. Второ, комуникационните стратегии се оказаха особено ефективни за изграждането на по-силни и сътрудничещи си един с друг екипи, за подобряване на общуването между управленските нива, както и за усъвършенстване на клиентското обслужване, като всичко това води до по-високи продажби и лоялност към компанията.

Съпричастната комуникация се възприема и от компании в сферата на финансите и недвижимите имоти. Ето какво обяснява Донна Фелан, вицепрезидент и инвестиционен директор в една от най-големите банки в света:

В забързания свят на бизнеса и финансовия мениджмънт моята най-важна отговорност е комуникацията с клиентите. Професионалистите в сферата на услугите изпитват огромна нужда да интегрират най-ефективните съществуващи стратегии.

Това важи особено при работата на променливите финансови пазари, където хората често се излагат на сетивно претоварване поради пороя от информация, който ги залива от мониторите с борсови котировки, докладите от проучвания на анализатори, спешните имейли и едновременното звънене на множество телефони. Принципите и техниките на съпричастната комуникация налагат начин на мислене, който оптимизира диалога между клиенти, консултанти и пазарни стратези. Този начин на мислене поставя въпроса: „Какво искат клиентите най-много?“. Отговорът е: да бъдат изслушани, да бъдат чути за най-краткото възможно време, с най-голяма прецизност и по начин, който поражда взаимно уважение и доверие. В моята професия успехът в бизнеса зависи от развиването на тези ключови умения и ние установихме, че специализираното обучение по съпричастни комуникация постига тази цел бързо и ефективно.

В сферата на личните взаимоотношения слабите умения при слушане и говорене са основните причини за развод. А в света на бизнеса подобни слабости могат да докарат една компания до банкрут. Така че всяка стратегия, която може да научи човек да говори ясно, кратко, спокойно, мило и искрено, би направила по-стабилни взаимоотношенията между хората както на работното място, така и у дома. По тази причина съпричастната комуникация е включена в основния модул на обучение на професионалната магистърска програма по бизнес към университета „Лойола Меримаунт“ в Лос Анджелис. Тя повишава постиженията на екипите и подпомага развиването на социално отговорни корпоративни ценности, както и за намаляването на стреса, породен от изключителната натовареност на студентите, които същевременно управляват и успешен бизнес. Ето какво заявява Крие Манинг, професор по финанси и недвижими имоти: „Съпричастната комуникация ни предоставя евтин начин да обучаваме хората да общуват по-ефикасно и професионално помежду си, като същевременно насърчаваме по-високо ниво на откритост, доверие и междуличностно разбирателство“. Професор Манинг обяснява още:

Като общество ние сме станали зависими от думите, без да си даваме сметка, че те играят само частична роля в цялостния процес на общуване в бизнеса. По-важно е умението на едната страна да предаде намерението за някакво послание и умението на ответната страна да си направи извода какво ще е посланието. Тези невербални послания са наситени с чувства, нагласи и ценности. Стратегиите, заложени в съпричастната комуникация, помагат на студенти, мениджъри и ръководители в бизнеса да разпознават и развиват тези съществени невербални подсказки.

Джоан Съмърс също използва вариант на съпричастната комуникация, когато интервюира кандидати за работа в своята застрахователна компания. Тя започва с въпрос за това какви са най-дълбоките им ценности - друг ключов компонент на съпричастната комуникация, за който ще говорим в шеста глава. Ако личностните ценности на кандидата се различават от корпоративните ценности на нейната компания, Съмърс не наема човека, тъй като знае, че подобни несъответствия в крайна сметка ще доведат до недоволство у служителя.

След това Съмърс обръща внимание на това как човекът участва в диалога: дали гледа в очите „по правилния начин“; дали отговаря на въпросите й по същество и кратко; дали тонът на гласа му е топъл и добронамерен; дали човекът излъчва позитивизъм по отношение на себе си, уменията си и желанието си да стане част от нейния екип? На практика тя използва компонентите на съпричастната комуникация, за да идентифицира онези хора, които притежават вродената склонност да общуват ефективно с околните.

В института „Холмс“ - теологична семинария на центровете за духовен живот - кандидатите за свещеници се обучават по съпричастна комуникация, тъй като тя им помага да отговарят с по-голяма чувствителност на нуждите на своето паство. Учители в основни училища също адаптират версии на съпричастната комуникация, тъй като тя учи децата да развиват по-добри стратегии за справяне с конфликти на площадката за игра.

Задълбочено слушане

Съпричастната комуникация поставя точно толкова силно ударение върху слушането, колкото и върху говоренето. Съзнателното слушане изисква от нас да тренираме заетите си мозъци да остават фокусирани не само върху това, което казва другият човек, но и върху невербалните знаци, които се изразяват чрез гласа, лицето и езика на тялото на говорещия. Задълбоченото слушане също така прекъсва вътрешната реч, която непрекъснато тече и се поражда от говорните центрове на мозъка - явление, което ще изследваме в трета глава. Когато се научим как да се отдръпнем и да наблюдаваме този бърборещ мозък, се създава един нов вид тишина. Това ни позволява да обърнем повече внимание на онова, което казва другият човек, и ни дава способността интуитивно да почувстваме какво усеща той, включително да уловим и фините изяви на честност или измамност, които се проявяват чрез микроизраженията на лицето.

Както показват последните проучвания, направени чрез сканиране на мозъка, колкото по-задълбочено слушаме, толкова повече нашият мозък отразява като в огледало какво се случва в мозъка на другия човек. Именно това ни позволява истински да разберем другия и да сме съпричастни на неговата тъга и радост.

Стрес и трансформация: защо старите мозъци не се поддават на нови номера?

В цялата книга ние ще ви преведем през различни стратегии, които ще променят начина, по който слушате, говорите и взаимодействате с другите; но тъй като тези стратегии са нови, може да усетите, че им се съпротивлявате. Това е естествена функция на мозъка. Веднъж щом едно поведение е заучено, то се настанява в подсъзнателната дългосрочна памет, откъдето може да бъде задействано без почти никакво съзнателно усилие. Дори да сме заучили ново поведение, което е по-ефективно за нас, по- ранната памет и поведение пак се задействат първи.

Човешкият мозък се нуждае от огромно количество енергия, за да функционира, а за да се изградят нови невронни вериги, чрез които да променим начина, по който разговаряме естествено един с друг, се изисква още повече енергия. Всъщност всяка промяна в начина ни на живот се възприема от мозъка като стресиращо събитие. Именно затова съпричастната комуникация отделя особено внимание на разработването на стратегии за понижаване на стреса.

Стресът пречи на работата на неврологичните механизми, които управляват говора и възприятията. Когато сме в състояние на стрес, се активират емоционалните вериги на лимбичния мозък, а говорните вериги в челния дял работят с по-ниска активност. Проучванията в областта на комуникацията показват, че стресът и напрежението стягат лицевите мускули по такъв начин, че мозъците на хората, които ни гледат, усещат нещо подозрително. От друга страна, спокойното поведение излъчва откритост, увереност и надеждност.

Когато сме под стрес, се променя и тонът на гласа ни - той изразява раздразнителност и неудовлетвореност. Това незабавно стимулира защитна реакция в мозъка на слушателя, което подкопава потенциала за провеждане на плодотворен диалог, преди да е започнал разговорът.

Как да съвместим техниките за намаляване на стреса и релаксация с диалога, особено когато сме по средата на напрегнат работен ден? Ето какво прави Джон Уоткинс, който използва компонентите на съпричастната комуникация, за да започне всеки ден в своята софтуерна фирма. Той и шестимата ръководители на отдели застават изправени и подредени в кръг. През първата минута се прозяват и протягат, което помага на всички да изчистят умовете си от разсейващи ги мисли и дразнители. След това всеки разполага с трийсет секунди, през които да опише над какво работи в момента. Ако се е натъкнал на проблем или има нужда от съдействие, другите хора в кръга могат да откликнат с позитивни предложения. Но трябва да се придържат към правилото за трийсетте секунди, което е съществен компонент на съпричастната комуникация. Не може да се изразява никаква критика, тъй като дори и една-единствена негативна мисъл би могла да наруши процеса на сътрудничество през останалата част от деня.

Това може да звучи като странен ритуал за мултимилионна компания, но резултатите са показателни: за по-малко от двайсет минути екипът е в състояние да определи най-важните цели за деня и да даде творчески идеи, които бързо да се преценят, видоизменят и приложат.

Когато компанията на Джон била тествана от независим изследователски екип, той установява, че в сравнение с предходната година се наблюдава чувствително нарастване на приятелските отношения и задоволството от живота като цяло на корпоративно ниво, а също така и съществен спад на безпокойството и стреса на личностно ниво. Броят на болничните дни намалява, лоялността към компанията нараства, а това води до по-ниско текучество. По същество ниското ниво на стрес означава повече щастие, а както установява едно неотдавнашно проучване на над две хиляди бизнес поделения в десет големи компании, щастливите хора работят по-усърдно. Те са и с по-богато въображение, по-креативни и по-продуктивни са.

Лъкатушещият разговор

Съпричастната комуникация има дълга история. Тя започна през 1992 г. като неформален експеримент, който Марк разработи с група трансперсонални психолози и терапевти в Лос Анджелис. По онова време тази комуникация се състоеше само от три „правила“: отпусни се, говори бавно и нека всеки по реда си да казва каквото му мине през ума без цензура.

Предположението беше простичко: ако можехме да говорим от дълбините на душата си - а не по защитния начин, по който нормално общуваме с другите - то бихме могли да предаваме своите емоции и желания с повече честност, по-малко гняв и повече чувствителност. Нещо повече, ако си разрешим да говорим спонтанно - без да налагаме конкретна насока на разговора - диалогът би станал по-смислен и за двете страни. Бихме могли без страх да достигаме до по-дълбоки емоционални истини и така да създаваме по-голяма близост и доверие у другия.

Когато преподаваме съпричастна комуникация, ние правим упражнение, в което разделяме хората на двойки и ги насочваме как да приложат серия от проверени техники за релаксация. След това правим няколко упражнения за въображението и за ценностната система. Накрая казваме на хората да оставят разговора да тече в каквато посока поеме, а те да се уверят, че отговарят единствено на онова, което другият човек току-що е казал. Тази стратегия има силата да прекъсне тематиката, която повечето хора разгръщат в ума си и несъзнателно налагат на другите, когато те говорят.

Като отговарят само на онова, което другият току-що е казал, и говорещият, и слушателят се научават да се концентрират върху настоящия момент, а това позволява да се изгради по-силна междуличностна връзка. Да накараш обаче човек да започне разговор без наличие на определена тема изглежда нелогично, а в бизнеса на пръв поглед и непрактично. Но не е. Да, често конкретната тема е база за един разговор, но щом започне диалогът, в него може да има скрити въпроси, на които трябва да се обърне внимание, тъй като те осуетяват важно решение или действие.

Ако не създадем „пространство“, в рамките на което да може да се разпознаят тези скрити притеснения и проблеми и да им се обърне внимание, ние не успяваме да общуваме ефективно. Съпричастната комуникация създава такова пространство, като ограничава времето на говорене и повишава активното слушане. Съзнателното насърчаване на спонтанноста в диалога е и един от най-добрите начини да се разрешават проблеми, тъй като това бързо генерира нови идеи и решения, които други форми на диалог не могат да постигнат. В бизнеса наричаме това „мозъчна атака“. От гледна точка на неврологията така се отключва творческият потенциал в челния дял на човешкия мозък, с който така се гордеем и който някои учени обичат да наричат „познание без контрол“.

В ситуации, в които човек се опитва да установи близост, една предварително зададена насока на общуване би могла да се тълкува от другия като хладнокръвна манипулация. Същото е валидно и в бизнеса, когато разговаряте с клиенти или с колеги. Те също имат нужда да бъдат изслушани, така че трябва да се намери баланс между темата на разговора и свободното протичане на обмен на мисли в определени моменти. Това „протичане“ е ключов елемент на съпричастната комуникация и проучванията показват, че то насърчава постигането на оптимален работен капацитет с най-голям потенциал за творчество и с най-малко усилие и съзнателен контрол.

За да дадем на отделния човек възможността да преживее усещането за силата на моментната спонтанност, ние разработихме специален протокол за обучение: 20-минутно упражнение по зададен сценарий, в което двама души сядат и практикуват дванайсетте елемента на съпричастната комуникация. Осма глава ще ви преведе през това упражнение и ако го направите няколко пъти с различни хора, ще започнете да разбирате как то може да превърне обикновен разговор в забележително събитие. Колкото повече го практикувате, толкова по-лесно ще ви е да интегрирате съпричастната комуникация в реалния свят.

Оказва се, че един спокоен, лъкатушещ разговор би могъл да има и други предимства. Например той може да намали социалното безпокойство у хора, които не се чувстват комфортно в нови ситуации. Освен това позволява на човек да достигне до по-дълбоки, несъзнателни нива, без да се претоварва със съдържанието им. Този компонент на съпричастната комуникация е сходен с психоаналитичния процес на Фройд, който се основава на свободни асоциации и практикуване на медитация и е известен като спокоен ум. И двете стратегии помагат на индивида да остане релаксиран и да пребивава в настоящия момент, където може да наблюдава какво точно създава заетият, изпълнен с шумове ум, без да се въвлича в безбрежие от разсейващи мисли.

Невронауката за спокойния ум и съчувствието

Практиките за успокояване на ума бяха въведени в медицинската общност през 70-те години на XX век и днес те се считат за един от най-ефективните методи за намаляване на стреса и подобряване на здравето. През 90-те години тези практики започнаха да трансформират и света на психотерапията. Оставайки в състояние на дълбока релаксация, пациентите наблюдават своите чувства и мисли и така успяват да понижат безпокойството, депресията и раздразнителността си. Не им се налага да правят нищо друго, освен да наблюдават отстрани.

С нарастването на интереса към техниките за успокояване на ума екипи от невролози започват да изследват отражението на този необикновен начин на мислене на неврологично ниво. Те откриват една обща нишка при наблюденията върху мозъците на стотици хора, практикуващи различни форми на релаксация, техники за понижаване на стреса и медитация. Успокояването на ума не само повишава способността на човека да контролира деструктивните си емоции, но и подобрява когнитивното функциониране на мозъка, особено в областите, свързани с езика и социалната осъзнатост.

Нашите изследвания, извършени чрез сканиране на мозъка, установиха, че стратегиите, използвани в методите за успокояване на ума, могат да подсилят невралните вериги на съпричастността, съчувствието и вземането на решения, свързани с морала. Изглежда, те дори повишават способността ни да осъзнаваме, по-ясно природата на собственото ни съзнание. Когато започнахме да изучаваме най-новите открития в областта на коеволюцията на езика и мозъка, ние установихме, че принципите за постигане на спокоен ум могат да се прилагат директно и при разговорите ни с други хора.

Краткото говорене и 30-секундното „правило"

Невронауката, изучаваща езика, съзнанието и общуването, повдига множество фундаментални въпроси, чиито отговори обикновено не могат да се вместят в рамките на някоя дефиниция. Например, когато говорим, откъде идват думите ни? От мозъка или от ума ни? И какво имаме предвид под понятието ум? Подобни дилеми възникват, когато се опитваме да изучаваме и природата на съзнанието. Какво е то и къде се намира? Дали се генерира изцяло от невронна активност, или е отделна сила, която оказва влияние върху дейността на мозъка? Хипотези има в изобилие, но като че ли никой не знае отговора със сигурност.

Все пак разполагаме с някои „улики“, които хвърлят светлина върху взаимоотношенията между мозъка, ума и способността ни да общуваме по-ефективно с другите. Например всекидневното съзнание, изглежда, зависи от една област в челния дял на мозъка, където се обработва краткосрочната „работна памет“. Нашият мозък складира огромно количество информация в дългосрочната памет, но за да изпълни някаква задача, той трябва да подбере само най-важните части от нея, за да може да отговори смислено и правилно.

Колко информация може да държи съзнателният ни ум в работна памет? Около четири „къса“, и то само за трийсет или дори по-малко секунди (ще обясним това подробно по-нататък). Това малко количество информация, съдържащо се в такъв миниатюрен прозорец от време, е именно онова, което използваме, за да комуникираме с другите хора. Този факт ни убеди да видоизменим съпричастната комуникация по фундаментален начин: когато говорим с другите, ние трябва да се ограничаваме до двайсет или трийсет секунди винаги щом е възможно, тъй като дори и едно-единствено изречение може да съдържа повече от четири къса информация.

Повечето хора ще кажат: „Но на мен ми трябва повече време, за да обясня нещо!“ Това може и да е вярно, но ако говориш няколко минути, мозъкът на другия човек ще запамети само част от онова, което си казал, а тя може да не е точно това, което си искал да предадеш. Решението? Краткост, последвана от интензивно слушане, за да си сигурен, че другият е схванал ключовите моменти от това, което си казал. Ако е така - чудесно! Можеш да кажеш още едно изречение. Ако не - защо да продължаваш да говориш, щом другият не те разбира?

В бизнеса времето е пари, така че краткото изразяване е високоценено качество. Всъщност някои ръководители настояват съществените въпроси и твърдения да бъдат записвани на малки листчета хартия, защото това ще предаде най-важната информация за най-краткия период от време. Това също така е и прекрасно упражнение за мозъка, тъй като самият акт на записване на една мисъл ни кара да я предадем прецизно, смислено и стегнато.

Когато се ограничим в рамките на това 30-секундно „правило“, мозъкът бързо се адаптира, като изхвърля чрез филтрите си излишната информация. Краткото говорене има и друго предимство: то прекъсва способността ни да изразяваме негативни емоции.

Проблемът с негативностга

Изключително краткото изразяване не позволява на емоционалните центрове в мозъка да саботират разговора. Гневът се отклонява, преди да се е зародил, а както ще подчертаваме навсякъде в тази книга, той рядко върши някаква работа. Невронауката подкрепя това предположение, въпреки че то противоречи на популярното в психологията мнение, че хората трябва да изразяват чувството си на неудовлетворение, за да могат ефективно да се справят с гнева. Някои терапевти смятат, че ако не го правиш, ти не си честен или верен на себе си.

И все пак в момента, в който човек изрази негативност, дори и в най-малка степен, това повишава нивото й в ума и на говорещия, и на слушащия. Вместо да се освободим от гнева си, ние го засилваме, а с времето това нанася непоправими щети не само върху взаимоотношенията ни с другия, но и върху собствения ни мозък. Гневът вреди на съхраняването на спомени и на когнитивната прецизност и нарушава способността ви правилно да оценявате и да реагирате в социални ситуации. Той пречи на вземането на рационални решения и засилва склонността ви да изпитвате предубеденост към другите. Това, което прави гнева особено опасен, е, че ви заслепява, дори по отношение на факта, че изпитвате гняв, като по този начин ви дава фалшиво усещане за сигурност, увереност и оптимизъм.

Изразяването на гняв е разрушително, което не означава, че трябва напълно да потискаме отрицателните си емоции. Това също може да бъде вредно, тъй като неосъзнатият гняв - чрез постоянния приток на хормони на стреса и неврохимикалите, които освобождава - може буквално да ви изяде живи, увреждайки мозъчните центрове за регулиране на емоциите.

Изследванията показват, че най-добрият начин да се справим с негативните емоции и мисли е да ги наблюдаваме вътре в нас без реакция и без осъждане. Следващата стъпка е съзнателно да преоформим всяко отрицателно чувство и мисъл, като ги тласнем в положителна и състрадателна насока, основана на идеята за намиране на решение. Както демонстрира високо уважаваният психолог Барбара Фредриксън, в отговор на всяка своя негативна реакция трябва да генерирате между три и пет положителни мисли. Когато го правите, ще процъфтяват и бизнесът, и личните ви взаимоотношения. Ако не го правите, връзките и работата ви ще линеят.

Има и друг начин да не позволите на негативността да се промъква в разговора: често изразявайте положителна оценка. Колкото повече, толкова по-добре, но трябва да е искрено и от сърце. Говорете за положителни събития в живота си и избягвайте да се оплаквате по отношение на света. Когато става въпрос за положителни и отрицателни емоции, мозъкът реагира като копче за включване и изключване; той не може да се фокусира върху двете едновременно, а както ще обясним в следващата глава, негативната емоция е по-силна. Ето защо трябва да поддържаме съотношение пет към едно в полза на положителното, ако искаме работата, взаимоотношенията и животът ни да процъфтяват.

Мисли, преди да говориш

В хода на изследванията ние установихме, че спонтанното говорене, без цензура, понякога може да създава проблеми за слушателя. Ето защо добавихме още едно правило: преди да говориш, си задай следния въпрос: „Може ли всъщност другият човек да чуе това, което ще кажа, без това да го разстрои?“. Ако отговорът е „не“, или дори „може би“, то оставете тази мисъл настрани за момент или я запишете на лист хартия. По-късно другият може да е по-възприемчив за това, което искате да кажете, а вие ще сте имали шанса да помислите за алтернативни начини да предадете посланието си.

В бизнеса повечето от нас съзнават, че едно недобро изказване може да осуети важна сделка или дори да струва нечия работа. Но много хора не разбират, че същият принцип важи и при личните и семейните взаимоотношения. И така, защо у дома сме склонни да пренебрегваме стратегията „мисли, преди да говориш“? Съществуват множество причини, но една от най- обичайните е умората. Изтощението от дългия и интензивен работен ден забавя дейността на веригите на съпричастност в мозъка. Ставаме нетърпеливи и губим част от способността си да мислим ясно. Когато сме в това състояние, в разговора ни могат да се промъкнат отрицателни коментари просто защото нямаме енергията да ги изключим.

Друга причина: израснали сме в семейство с лоши умения за комуникация. Заболяване или изменения заради напреднала възраст също може да се намесват в работата на невронните вериги, които управляват езика и емоциите, като ни карат да говорим по начин, който другите трудно възприемат. Разбира се, неизбежно е да изразяваме неудовлетворение и раздразнение по време на разговор, но когато това се случи, ще трябва да направите някои „поправки“. Понякога едно простичко извинение е достатъчно, но най-добрият начин да се справите с емоционален гаф е да попитате другия как му е повлияло това. Самият факт, че показвате интерес, като присъствието ви в ситуацията е пълноценно, може да е достатъчен, за да възстанови взаимното доверие и уважение. Ако останете напълно спокойни по време на деликатната размяна на думи, ще успеете с повече дипломатичност и такт да се справите с неудовлетворението си или с раздразнението на другия.

Да се отучим как да говорим

Почти всички изследвания в областта на общуването показват, че ние разговаряме доста неумело с другите. И все пак повечето хора вярват, че са ефективни комуникатори. Как е възможно това? Как може да не забелязваме собствените си недостатъци? Невропсихолозите имат обяснение: склонност  към надценяват на положителното. Оказва се, че от неврологична гледна точка е полезно да вярваме, че сме по-добри, отколкото всъщност сме! Това ни дава увереност и надежда в най-трудните ситуации, а без това усещане има по-голяма вероятност да се предадем и провалим. Склонността към надценяване на положителното ни помага да поддържаме емоционална стабилност, а частта от мозъка, която се активизира в най-голяма степен, е предната гънка (кортекс цингулат) - ключов център за генериране на съчувствие към другите.

Както ще обясним в следващите няколко глави, нормалното развитие на езиковите ни умения обикновено достига върха си около дванайсетгодишна възраст. Така успяваме да се справим с изискванията на училището, но когато става въпрос за социална осъзнатост, съчувствие и съпричастност, частите на мозъка, които регулират тези междуличностни умения, са просто приведени в действие. Всъщност те се развиват напълно чак когато достигнем около тридесетгодишна възраст.

Тук се сещаме за метафората с карането на колело. Научаваме се, когато сме малки, но ако искате да станете изключително добри, трябва да се отучите от лошите навици, които сте придобили в ранните си години и да ги замените с по-ефективни умения. За да сте експерт в карането на колело, ще трябва да се задълбочите в механиката на баланса и движението и напълно да се потопите в преживяването, което представлява тази активност. И ще трябва да тренирате, тренирате, тренирате.

Тази метафора е валидна за общуването. Научаваме основата в училище и в гимназията. Но ако искате да станете изключително добри в общуването, ще ви се наложи да се отучите от някои лоши навици и да ги замените с по-ефикасни умения като например задълбоченото слушане. Ще трябва да изучите механиката на вербалната интонация и да се научите как да разчитате израженията на лицето, които повечето хора имат склонност да пренебрегват. Ще трябва напълно да се потопите в преживяването, което представляват говоренето и слушането, и ще се наложи да се упражнявате, упражнявате, упражнявате.

За да подобрим уменията си при разговор, е нужно да направим четири неща:

1. Да установим ограниченията в собствения си стил на комуникация.

2. Да прекратим старите, привични модели на водене на разговор.

3. Да експериментираме с нови стратегии за общуване достатъчно дълго, за да се изградят нови невронни вериги на поведение.

4. Да прилагаме съзнателно тези нови стратегии всеки път когато разговаряме с някого.

Колко време е необходимо, за да се усетят благотворните ефекти от тази нова комуникационна стратегия? Според данните, които сме събрали - по-малко от един час. Когато практикувате съпричастна комуникация с двама или трима души, по десет минути с всеки, измерванията ни показват единайсет процента повишение на социалната близост и съпричастността. За академичния свят това е удивително откритие и досега не съществуват други комуникационни стратегии, които да генерират такова високо ниво на ефективност.

Нова наука за общуването

В първата част на тази книга ще представим най-новите данни за това как мозъкът обработва езика, речта и слушането. Ще обясним как езикът изгражда един уникален мозък и как се създават и предават към другите хора доверието и сътрудничеството. Ще ви преведем през всеки от дванайсетте компонента на съпричастната комуникация и ще споделим с вас невропсихологичните проучвания, които ги потвърждават.

След това ще ви помогнем да преминете през двайсетминутно упражнение за междуличностно взаимодействие, което прилага стратегиите така, че да подобри комуникационните вериги в мозъка ви. Междувременно може да установите, че много от старите ви представи за водене на разговор с хората трябва да бъдат изоставени и заменени с нови форми на говорене и слушане.

Когато се прокрадне съмнение - а това се случва винаги когато се опитваме да променим някакъв навик - ви молим да се опитате да забравите за малко настоящата си система от убеждения, докато експериментирате с упражненията в книгата. Като накараме стария си мозък да се държи като „новак“, ние можем да го научим на някои нови номера, които ще задълбочат връзката ни с другите хора.

Ще ви въведем в няколко техники, които ефективно елиминират съмнението, тревогата и отлагането, а в последните глави ще споделим с вас как различни хора - партньори, родители, деца, терапевти, учители, финансисти, предприемачи и бизнесмени - прилагат съпричасдйата комуникация в работата и в живота си.

Молим ви всеки ден Да отделяте по пет или десет минути, за да упражнявате различните компоненти на съпричастната комуникация - отначало с хората, на които се доверявате най- много, а след това и с други хора във вашите социални и бизнес кръгове. След няколко седмици практика би трябвало да установите съществена разлика в това как се отнасяте към другите и как реагират те, въпреки че тези хора може да не са запознати с принципите, които вие следвате. Попитайте ги дали забелязват някаква разлика в стила ви на общуване. Те вероятно ще направят пауза за няколко секунди и ще се съгласят, а в този момент вие ще сте ги запознали успешно със съпричастната комуникация. Така вие ще печелите повече доверие просто като използвате думите по-мъдро

книгата е качена вече цялата на този адрес :
http://blog.bg/theme.php?theme=113531
който му е любопитно и когато има желание и време може да си я чете :)
имам какво да се научи от тази книга :)

"Езикът е най-мощното средство,с което разполагаме",който чрез
Свещения шифър,който ви разкриваме в
ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част1и2 в постингите ни
http://bezistena.blog.bg/history/2013/05/24/tainata-na-sveshteniiat-bylgarski-ezik-chast-1.1113546
http://bezistena.blog.bg/history/2013/05/26/tainata-na-sveshteniia-bylgarski-ezik-chast-2.1114061,
и всички наши статии и материали в Блог.Бг,
ни води по най-краткия и единствен път до Боговете!
Които Богове Са Българските Богове Исус и Богородица,Която Е Мария Магдалена!

Бъдете благословени чрез Свещения Български език,от който са съставени всички човешки езици на Земята от нашите Святи Деди-Цивилизаторите на всички човещки племена!!

охххххххххх
книгата и авторът и ,ни съветват да се придържаме към положителни мисли и емоции. да се научим да игнорираме отрицателните. да не се впускаме в спорове :)
а да оставим другите да си вярват в каквото са си решили, да не натрапваме нашите си вярвания на другите :)
и в никой случай да не бъдем смирени, а примирени с различието на другите :)
т.е. да се науча да приемам другите каквито са без да се опитвам да ги променям.
ако не се чувствам удобно - това означава, че аз се нуждая от промяна а не околните :)