когато човек се зблъска с проблем, разрешаването на който не зависи само и единствено от неговия избор.... разрешаването на проблема се оказва сложна кауза!
признавам опитвах по възможно най- мирния начин да убеда съпруга си , че се налага да му се причини болка чрез масаж, но ще се почувства по добре. хъ. страха от болката се оказа по -силна от надеждата за подобрение.
е не се отказах да опитвам :) минах през почти съдизъм - да гледам как се опитва с бастун да се добере до мивката за да измие чиниите. ох. неподейства! безропотно си ми чинии , приготвяше обяд дори, но не каза - добре де, отивам на масаж.
ъхм. направо днес бях - зла! е признавам , че не виждах друг изход вече. или това или трябваше да чакам да не може да стане от леглото за да викам в къщи масажист :(
това страха е голяма сила да си знаете! и който отказва да мисли върху разрешаването на който и да е проблем а се е вторачил в страха от проблема е обречен!
та - след като ми е ясно , че в момента с рехабилитация и насилствено движение ще му се подобри състоянието за около месец - два. а ако се залежи ще е нужна цяла година. реших да пробвам да съм - зла :(
нарекох го - тъпо упорито магаре. и го попитах , може ли да ми каже веднъж да съм направила нещо което да е в негов ущърб...
това му го написах на български :) не само , че го обидих ( за първи път от съвместният ни живот, но и го принудих да си преведе за да разбере какво муи казвам)
има резултат - ще го водя на масаж.
въпроса ми към мен е - дали в този случай аз бях зла? или за да постигна , за да получа неговото съгласие просто бях непреклона?