НАСТРОЕНИЕ И СПОМЕНИ

Били ли сте в град, където не сте ходили от много години, може би още от детството си? Преди пристигането ви спомените за случилото се през този период от живота ви вероятно са били доста смътни. Но щом се озовете там и се разходите по улиците, миризмите и звуците бързо ще възстановят всичко - не само спомените, но и чувствата на възхита, тъга, първа любов...

Контекстът оказва невероятно силен ефект върху паметта. Двама изследователи в тази сфера, Дънкан Годън и Дейвид Бадъли, са установили например, че ако се опитат да запомнят нещо, докато са още на брега, водолазите най-често го забравят, щом се озоват под водата и могат да си го спомнят едва когато се върнат на сушата. Обратното също е в сила. Ако наизустят списък от думи под водата, на сушата им е трудно да го възстановят, но потопят ли се пак под водата, спомените им са съвсем ясни. В зависимост от случая морето и брегът са действали като ефикасен контекст за спомените, също като завръщането в града от детството ни или пък стария училищен двор.

СПОМЕНИ, АКТИВИРАНИ ОТ НАСТРОЕНИЕТО

Защо емоционалните състояния въздействат толкова силно на съзнанието? През последните години психолозите откриха нещо наистина важно по въпроса. Настроението също може да функционира като вътрешен контекст (както морето за водолаза), за да ни връща към някои спомени и модели на мислене, свързани с моменти, когато сме били в същото настроение, все едно се гмуркаме отново в същата водна среда. Изпаднем ли пак в това настроение, мислите и спомените, свързани с нещата, които тогава са витаели в съзнанието ни (и са се случвали в света около нас) и са ни карали да се чувстваме нещастни, се завръщат автоматично, независимо дали ги искаме или не. По-същественото е, че с настроението се връщат не само съответните мисли и спомени, а и мисловните модели, които са го създали.

Всеки човек живее различен живот, затова и при всеки от нас се различават преживяванията, които в миналото са ни карали да се чувстваме нещастни. Ние се различаваме и по видовете спомени и мисловни модели, реактивиращи се с настроението, в което сме сега. Ако преди са ни натъжавали най-вече загубите на близки хора, вероятно тези спомени ще изплуват и когато ни обземе лека тъга. Ще ни стане още по-тъжно, но едва ли ще е трудно да осъзнаем, че тази загуба е останала в миналото - и да насочим вниманието си към нещо друго, докато ехото на скръбта отшуми от само себе си.

Но ако предишните ни унили и депресивни настроения са били провокирани от ситуации, които по някакъв начин са ни навеждали и на мисълта, че ние самите не сме достатъчно добри, че сме безполезни, бездарни и дори... измамници?! Ами ако още в своето детство, когато не сме разполагали с днешния опит, сме изпитвали смазващото чувство, че сме изоставени, унизени, оскърбени, самотни или просто неспособни?! Уви, вече разбрахме, че повечето възрастни, изпадащи в депресия, са имали точно такива преживявания. И ако те са заемали значителна част от детството им, мисловните модели, които са ги депресирали тогава - чувството, че сами сме си виновни, защото не ни бива, - най- вероятно ще се активират и сега, още при най-слабия признак на депресия.

► ► ►

Защо реагираме така негативно на унинието? Защото това, което преживяваме, е не просто тъга. То е ярко оцветено от отново пробудените чувства за малоценност и неспособност. А защо отново задействаните мисловни модели нанасят такива щети? Защото най- често не осъзнаваме, че това са само спомени. Чувстваме се неспособни сега, без да си даваме сметка, че един порочен модел от миналото е пробудил това чувство.

► ► ►

Когато била на четиринайсет, Карол сменяла непрестанно училищата си, тъй като и родителите й се местили из страната. Липсвали й старите приятели и макар да й обещавали, че ще поддържат връзка, това така и не се случвало. Бързо разбирала колко трудно се създават нови приятелства, затова се затваряла в себе си и страняла от другите, а много скоро те също я игнорирали. Чувствала се самотна, отхвърлена и НЕЖЕЛАНА.

Нямала търпение да завърши гимназия. Дошла на себе си едва в колежа. Но и тук я преследвали необясними смени на настроението, които изчерпвали енергията й и я оставяли разтреперана и свита в някой ъгъл, понякога в продължение на седмици. И тези неща започнали да й се случват по всяко време. И най-леката тъга можела да извади наяве целия набор от емоции, които я потискали в миналото, най-вече усещането за неадекватност. Все по-остро усещала самотата и липсата на приятели. В такива моменти не можела да се съсредоточи в работата си. Тези чувства обсебвали цялото й съзнание.

В преживяванията на Карол ясно проличава цикълът на депресията, с който мнозина се сблъскват. Неприятните спомени, мисли и чувства, пробудени от унилото настроение, си проправят път до съзнанието ни. Ефектът се изразява в следните две неща. Първото е и най-естествено: унинието ни става още по-дълбоко, както при Карол. Второ, те налагат и своя набор от приоритети, в които трябва да се фокусираме в тях. Това са собствените ни „недостатъци“, които трябва да „оправим“ на всяка цена. Тъкмо тези прироритети обсебват мислите ни и не ни позволяват да насочим вниманието си към каквото и да е друго. Непрестанно се опитваме да разберем какво не ни е наред като личности и защо животът ни се подрежда така.

Попаднем ли в този омагьосан кръг, вече няма как да избегнем тягостните и обяснимо обезпокояващи мисли, камо ли да се насочим към други теми, които биха разведрили поне малко настроението ни. Най-важните неща на света се оказват безпощадният самоанализ и трескавото търсене на решение - да разберем кое не ни е наред и какво трябва да направим, за да се измъкнем от хаоса, настъпил с унинието. Но на практика фокусирането в тези теми е и най-неподходящото средство за целта. То просто задълбочава унинието и ни фиксира в същите мисли и чувства, които ни правят нещастни. Като филм на ужасите е – отвращаваш се от случващото се на екрана, но не можеш да откъснеш поглед от него...

КРИТИЧНИЯТ МОМЕНТ

Не можем да променим факта, че лошите спомени и самокритичността се появяват винаги когато се чувстваме нещастни. Но можем да променим онова, което идва след тях.

Ако Карол си е давала сметка, че тези уж леки промени на настроението й реактивират някои стари спомени, свързани с определен момент, когато наистина се е чувствала самотна, неразбрана и недооценена, може би е щяла да се отърси от тях и да се завърне в настоящето. И дори да се научи да бъде по-внимателна и добра със себе си.

Можем да научим това - да се отнасяме по-различно към собственото си униние. Първата стъпка е да разберем ясно начините, по които сами се обременяваме. И по-специално да опознаем модела на мислене, който се активира в подобни случаи и ни кара да страдаме.