ПЪЛНОСЪЗНАТОСТ: СЕМЕНАТА НА ОСЪЗНАВАНЕТО

В интерес на истината, ние открай време познаваме тази своя алтернативна способност. Просто „деловият подход“ я затъмнява. Тя не действа с помощта на критичното мислене, а чрез самото осъзнаване. Разликата между двете нагласи е принципна: не да въздействаш, а да бъдеш.

Ние не само мислим за нещата, а и ги съпреживяваме чрез сетивата си. Способни сме на директно възприемане и реагиране на разни неща от рода на лалета, коли или студен вятър. По същия начин можем да осъзнаем и себе си. Имаме например интуитивни усещания за нещата и емоциите. Опознаваме ги не само с главата, но и със сърцето и сетивата. Нещо повече, можем да осъзнаем това, че мислим, тъй като мисленето далеч не винаги е съзнателна дейност. Тази нагласа „да бъдеш“ е и съвършено различна като когнитивен подход от обичайната „деловитост“. Не по-добра, а по-различна. Но пък ни позволява да възприемаме по друг начин живота, който водим, нашите емоции, стрес и мисли, а и собствените ни тела. И това е способност, която вече притежаваме. Просто е била пренебрегвана и затова недоразвита.

„Да бъдеш“ е и най-ефикасният подход към проблемите, създавани от „деловитостта“.

Осъзнаем ли го напълно, това ще ни позволи:

® да се измъкваме от главите си и да опознаваме света от пряк опит, емпирично, без непрестанните коментари на нашите мисли, т.е. просто ще се откриваме за безчислените възможности за щастие, които животът ни предлага;

® да гледаме на мислите си като на „ментални събития“, които идват и си отиват от съзнанието ни подобно на облаци в небето, без да ги приемаме буквално, а това ще ни позволи да разберем, че тази представа, която сме изградили за себе си (че сме неспособни, недостойни и неефективни ) не е нищо повече от представа и най-вероятно далеч от истината, което пък ще ни помогне и по-лесно да я преодолеем;

® да заживеем тук и сега, във всеки отделен миг, а когато престанем да обитаваме миналото (или да се притесняваме за бъдещето), ще се открием и за онези богати източници на информация, от която досега сме били лишени - информация, която ще ни измъкне от низходящата спирала и ще ни позволи да заживеем пълноценно;

® да изключваме „автопилота“ в собствените си глави - ако съзнаваме по-цялостно себе си (чрез сетивата, емоциите и ума), ще можем и да насочваме по-добре действията си, за да постигаме своите цели и да разрешаваме ефективно проблемите си,

® да избягваме водопада от вътрешни състояния, които ни повличат към депресията - чрез тази пълносъзнатост ще можем да разпознаваме безпогрешно и най-ранните признаци на депресия, за да реагираме своевременно на настроенията си и да си спестяваме допълнителните натоварвания;

® да престанем и с опитите си да променяме ситуациите, в които попадаме, тъй като на този етап не се чувстваме комфортно в тях - руминацията започва тъкмо от разликата между желано и реално.

В тази книга е описан подробно и начинът, по който да развиете уменията, за които стана дума по-горе. Но в основата им е пълносъзнатостта, която наистина може да промени коренно живота ви.

ЩО Е ПЪЛНОСЪЗНАТОСТ?

Пълносъзнатост - това е вид осъзнаване, което настъпва, когато насочваме цялото си внимание към настоящия момент, но приемаме нещата такива, каквито са, без да им даваме оценки. Тук

 Ще намерите едно нейно христоматийно определение в: Филип Капло. Трите стълба на дзен (Изток-Запад, 2005). Но за разлика от пълносъзнатостта в дзен контекст, акцентът в тази система пада върху добротата и грижовността към себе си.

навярно ще попитате: „И на кое да обръщаме внимание?“ Ами на всичко, но по-специално на онези житейски аспекти, които обикновено приемаме като дадености или просто игнорираме. Можем например да започнем с основните компоненти на своя личен опит - как се чувстваме, какво се върти в мислите ни и как изобщо възприемаме (и опознаваме) нещата. Пълносъзнатост означава да обръщаш внимание на нещата във всеки отделен миг, но каквито са в действителност, а не каквито ни се иска да бъдат. А защо подобно внимание ще ни помогне? Защото то е идеалната антитеза на онези тягостни мисли (руминацията), благодарение на които унилото настроение ни напуска все по-трудно.

Първо, пълносъзнатостта е интенционална. Когато я култивираш, ти опознаваш по-пълноценно настоящата реалност и наличните възможности. И тя ти позволява да действаш съзнателно. Затова пък руминацията най-често е автоматична реакция към онова, което те е провокирало. Тогава човек не проумява нищо, а се губи в собствените си мисли.

Второ, пълносъзнатостта е емпирична и фокусирана точно в онова, което изживяваш тук-и-сега. А при руминация съзнанието ти се препълва с мисли и образи, които нямат нищо общо с прекия сетивен опит. Тя насочва мислите ти към миналото или към някое въображаемо бъдеще.

Трето, пълносъзнатостта е неоценъчна. И едно от най-големите й достойнства е, че ти позволява да виждаш нещата, каквито са в действителност, и то в настоящия миг - и да ги оставяш да бъдат това, което вече са. Оценките и „присъдите“ са неизменна част от руминацията (и „деловия подход“ като цяло). Тези категорични оценки и сурови присъди подсказват, че има нещо сбъркано в теб или в околната действителност, което трябва да бъде поправено и съобразено с даден вътрешен или външен стандарт. Ние често сме склонни да определяме навика си да се укоряваме и осъждаме като някакъв уж добронамерен опит да заживеем по-смислено и станем по-добри хора. Истината е, че тези безпощадни „само- оценки“ се държат като капризни тирани, на които не може да се Угоди.

Ако се бе заела с култивирането на пълносъзнатост, Карол вероятно щеше да прозре сложните взаимоотношения между външните събития и нейните емоции, мисли и поведение. И щеше ясно да забележи, че те взаимно се активират, за да се образува и спиралата на депресията. И едва ли щеше да потъва толкова често в една сякаш безкрайна депресия, защото щеше да разполага с нови и далеч по-смислени начини да установява връзка със собствените си преживявания в конкретното тук-и-сега. Щеше дори да се държи по-мило със себе си в онези мигове, когато се чувства и най-уязвима, а това на свой ред щеше да пробуди желанието й да си намери нови, по-интересни занимания - и, разбира се, нови приятели.

От тази книга ще разберете също, че пълносъзнатостта не се свежда само до забелязването на неща, които преди не сме забелязвали. Тя ни помага да разпознаваме и онзи пагубен начин на мислене, който лесно ни потопява в унинието, когато го прилагаме към себе си и своя емоционален живот.

В следващите глави ще намерите и предостатъчно практически указания. А идеята е не просто да се отърсите от лошия навик, но и да превключите на една алтернативна нагласа, която действително ще ви помогне да преодолеете депресията. А когато овладеете по-добре пълносъзнатостта, ще можете спокойно да наблюдавате и своите емоции, без да ги възпирате и оценявате. Но пък съпричастни и изпълнени със състрадание към самите себе си...

И както ще разберете още в следващата глава, практикуването на пълносъзнатост ни помага да се настроим на вълната „да бъдем“, за да влезем и в много по-хармонични отношения със собствените си емоции. Така или иначе те не са наши врагове, а послания, идващи от най-съкровената част на нашето същество. Възстановим ли връзката си с нея, ще можем да се впуснем и в онова вълнуващо приключение, наречено „ДА БЪДЕШ ЖИВ“.

до тук са 62 страници от книгата :)
дано ви е била полезна :)

Благодарая, някой от нещата трябва да ги принтирам и да си ги окача пред очите в офиса!

:) благодаря за подарената усмивка на лицето ми!
когато конвертирам и преработя втора част ще я кача и нея :)
а когато кача цялата книга ще я поставя във вълните си както всички качени от мен книги.
четох в една от тук от там докато си почивах от книги тези дни :) за просоциалното поведение и алтруизъма като част от него. първото е противоположност на антисоциалното поведение а второто е термин който е противоположност на егоистичното мислене. исках да кажа , че се старая с каквото мога да помогна на който желае. вярно е че книгите които ме интересуват са различни от романите и повестите, но съм на мнение че са полезни. авторите им са описали години труд със реални пациенти и изводите до които са стигнали. защо да откриваме америка , след като някой вече я е открил?