ПОДХОЖДАНЕ ВМЕСТО ИЗБЯГВАНЕ

Тази нецелеустременост, както вече казахме, не означава да се носим, накъдето ни понесе вятърът, а просто да разширим своя фокус - отвъд необходимото за постигането на някоя конкретна Цел. Вместо да полагаме неумоверни усилия да отхвърлим „неприемливите“ емоции, минаващи през нас, ние ги приемаме такива, каквито са. Но пълносъзнатостта едва ли може да се определи и като пасивна резигнация. Става дума за нагласа, с която съзнателно приемаме и подхождаме към възникващото, включително и вътрешните преживявания, с които обикновено се борим или се опитваме да избегнем. Механизмите за подхождане и избягване са изключително важни за всяка органична система, а и за оцеляването на самия организъм. Цикълът на подхождането и избягването е свързан с определени зони в мозъка. Пълносъзнатостта е въплъщение на първото: интерес, откритост, любознателност, добронамереност и състрадание.

Ето какво казва един специалист в тази област - Кристина Фелдман:

Пълносъзнатостта не е някакво неутрално, апатично присъствие. Истинската пълносъзнатост е изпълнена с топлота, състрадание и интерес. В светлината на това ангажирано внимание ние откриваме, че е невъзможно да мразим или да се страхуваме от онова или онзи, когото наистина разбираме. Пълносъзнатостта се изразява в ангажираност - където има интерес, следва и естественото, безусилно внимание.

Откритият (и непредубеден) подход на пълносъзнатостта е ефикасен антидот за инстинктивното избягване, което може да подхрани и руминацията. Тя ни предлага ново отношение към самите нас и света, дори пред лицето на външните заплахи и вътрешното напрежение. Възвърнем ли си съзнателния контрол над вниманието си, ще си спестим и зациклянето в унинието и депресията.

Упражнението със стафидата загатва и за още нещо - как се усеща тази интенционална промяна на вниманието. А какво би станало, ако приложим същия подход и към останалите си ежедневни занимания?