СВЕЖИЯТ ПОЛЪХ НА ОСЪЗНАВАНЕТО

Обикновено денят ни протича така - припряно скачане от задача на задача, което ни кара да забравяме, че има и други възможности пред нас. Но дори и едно минимално количество пълносъзнатост, внасяно във всеки миг, може да ни пробуди за тях, за да се откъснем поне за известно време от инерцията на „деловитостта“ - и да осъзнаем, че това е и единственото, за което трябва да се погрижим. Не е нужно да спираме онова, което правим, а да внасяме постоянно една по-висока степен на неоценъчна и мъдра осъзнатост към моментите, разкриващи се пред нас. Решаването на нашите психологически проблеми не изисква героични усилия да променим своя вътрешен свят - или пък външния на другите хора, места и професионални ангажименти. Всъщност то изисква по-скоро промяна на начина, по който обръщаме внимание на всичко това.

Всеки, който е купувал стара къща или пък има приятел с такава, знае, че загнилата дограма може да създаде сериозни грижи. Проникне ли в един дом, плесента може да натвори големи поразии. Едно от нещата, които професионалните консултанти обичат да повтарят, е, че циркулацията на въздуха във вътрешните помещения е от изключително значение. Спорите на тези гъбички няма да оцелеят, ако има постоянен приток на свеж въздух.

И консултантът ще ви посъветва да инсталирате вентилатори, за да бъде дървесината редовно „проветрявана“. Спорите може да си останат в някои кътчета, но свежият въздух няма да им позволи да плъзнат навсякъде...

Същото важи и за стреса, психичната умора и тягостните емоции - те ни завладяват, когато не усещаме свежия полъх на осъзнаването. То не слага край на съществуването им, но освобождава по-широко пространство около тях и а тъкмо тази „просторност действа на самоограничаващите и натоварващи мисловни модели като свежия въздух на спорите. Пълносъзнатостта ги открива още в началния стадий, вижда ги по-ясно и си дава сметка как възникват - и как могат да си отидат. Тя ни позволява да ги забелязваме и без да сме попаднали в техния капан. Обикновено не пребиваваме и дори не посещаваме точно това измерение на съзнанието си (т.е. самото осъзнаване), въпреки че то е неотменна част от нас. Всеки от нас притежава и тази могъща способност, но в повечето случаи я игнорираме. В следващите глави ще опишем и повече начини за изследване на това ново измерение на собственото ни съзнание и сърце.

Дори една минимална доза пълносъзнатост, внесена в отделния миг, може да прекъсне веригата от събития, водещи до хронично униние.