Висшата добродетел е като водата

Водата допринася полза на всички неща,

        но не се бори с тях.

Тя се стреми към (ниските) места,

        които хората презират.

Ето защо прилича на Дао.

(Принципът на мъдреца е:)

        Животът да следва земята.

        Сърцето да следва дълбочината.

        Благотворителността да следва жен^[1].

        Думите да следват искреността.

        Управлението да следва спокойствието.

        Делото да следва умението.

        Постъпките да следват времето.

Именно защото (мъдрецът) не се бори,

затова е непогрешим.

Ще доведа пустотата (на сърцето) докрай.

Ще запазя пълно спокойствие.

Нещата се развиват.

Аз виждам техния кръговъртеж.

Всички неща разцъфтяват

        и се връщат към своето начало.

Възвръщането към началото

        се нарича спокойствие.

Спокойствието

        се нарича възвръщане към живота.

Възвръщането към живота

        се нарича постоянно.

Знанието на постоянното

        се нарича просветеност.

Който не знае постоянното,

        постъпва безразсъдно —

        неблагополучно.

Който знае постоянното,

        е всеобхватен.

Всеобхватният

        е справедлив.

Справедливият

        става господар.

Господарят

        следва Небето.

Небето

        следва Дао.

Дао е вечно

(за такъв господар)

до края на живота

        няма опасност.

Искаш ли да го свиеш,

        трябва да го разпуснеш.

Искаш ли да го отслабиш,

        трябва да го засилиш.

Искаш ли да го унищожиш,

        трябва да го възвеличиш.

Искаш ли да му отнемеш,

        трябва да му дадеш.

Това се нарича

        дълбоко просвещение.

Мекото побеждава твърдото.

Слабото побеждава силното.

Рибата не може да се отдели от реката.

Острото оръжие на държавата

не бива да се показва на хората.