Обаче постигнатото с мъка, сигурното, трайното и поради това все още продуктивно за всяко бъдещо познание е въпреки това по-висшето, да се придържаме към него е белег на мъжество и говори за смелост, простота, умереност. Не само отделният индивид, а и цялото човечество постепенно ще се извиси до това мъжество, когато най-сетне привикне да цени устойчивите, трайните познания и изгуби вярата във внушения и твърдения за чудодейни истини.Естествено, когато оценяването на простите истини и на научния дух е още в началото на своето утвърждаване и господство, почитателите на формите, прилагайки личните си критерии за красота и възвишеност, ще имат достатъчно много основания за подигравки, обаче причината ще е или липсата на поглед за прелестите на най-обикновената форма, или защото човеците, възпитани в новия дух, все още не са изцяло проникнати от него, така че без да се замислят, продължават да поддържат стари форми (и то доста несполучливо, като някой, комуто работата не е вече много по сърце). В отминалите времена духът не е бил така всецяло отдаден на строг и вглъбен размисъл, сериозността му се изчерпвала в измисляне на символи и форми. Това се промени: тази сериозност се превърна в отличителен белег за нисша култура, така че сега нашите изкуства стават все по-интелектуални, сетивата ни по-одухотворени, а и благоприличието в еротичното изживяване се оценява много по-различно от преди сто години. формите на нашия живот добиват все по-голяма одухотвореност, за погледа на отминали времена те стават може би по-грозни, но само защото той не е в състояние да види, че царството на вътрешната, духовната красота се задълбочава и разширява непрестанно, както и да разбира колко по-ценна е сега за всички нас одухотворен ат а гледка пред най-прекрасното телосложение и най-величествената сграда.
.....................
силната вяра доказва само своята сила, но не и истинността на това, в което се вярва.
..............
от когото обичайните вериги на живота са отпаднали до степен, че той продължава да живее единствено за да прониква все по-дълбоко в сферата на познанието, трябва да може без завист и яд да се откаже от много неща, да, почти от всичко, което за другите има значение и стойност, на него по-скоро би трябвало като най-горещо желано състояние да му е достатъчно едно свободно, безстрашно витаене над хората, нравите, законите и традиционните преценки за нещата. Той на драго сърце ще сподели радостта си от това състояние, а може би няма да има и какво друго да споделя — а в това естествено отново се крие едно лишение, едно отричане в повече
очаквай следващия цитат :)

ОХ! просто трябва или да копна 400 страници (което не е за препоръчване) или който му е интресно филосовското разсъждение да си дръпне книгата от моята библиотека
определено всяка фраза ме принуждава да разсъждавам :)
http://chitanka.info/person/friedrich-nietzsche

не помня много от тази книга,, но
не ме влече сложността на простотата на живота и
а и по ми харесва "Тъй рече Заратустра" -- доста се посмях... след 20 години на предните си разбирания ;-))

много съм сънена още, но ... дръпнах и тази книжка :)
веднага като отворя очи ще я почна , а тази ще я оставя за после :)

Влади , аз май ...
той , описва много наши съвременници. той тъка добре ги описва че ако се познаят и осъзнаят какво казва няма да са горди от себе си. чудно ми е дали нашите съвременници са го чели и са се понесли по неговите думи? аз лично от малкото което прочетох и осмислих - не съм съгласна с него. аз не мога да бъда такава!

читатели да "бъдат такива". Самият той пише, че има огромна разлика между разсъждение и действие.

Така или иначе той е прав като твърди: "Видиш ли, че някой залита, бутни го да падне!" Това е ПРАВИЛНАТА постъпка, а не тази отвратителна, лицемерна благотворителност, която завладя света.

:)
ЗА ЧЕТМО И ПИСМО

От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух.( чрез опита си човек най добре разбира същността на живота )
Не е така лесно да разбереш чуждата кръв: аз мразя хората, които си губят времето с четене. ( а, сега де? Защо си е направил труда да пише , щом ме мрази за дето чета? За него времето отделено от мен да го прочета ,загубено време ли е? май тук трябва да спра да го чета? )
Който познава четеца, той не прави вече нищо за четеца. Само още едно столетие четци — и самият дух ще почне да вонее. ( о! ужасен е! та точно знанието позволява да се разсъждава и да се правят изводи. Той без да е чел ли е стигнал до неговите си изводи? Без да е провел безброй разговори на една или друга тема е открил собственото си становище за света ? тук просто изказва ,за мен ,съвършена глупост )
Това, че всекиму е позволено да се учи на четмо, разваля с време не само писането, а и мисленето. ( е уж иска да раздава знанията си , а е против образованите хора. Как ако смея да попитам неговото знаниое би стигнало до мен , ако съм не образована? )