РЕЧИТЕ НА ЗАРАТУСТРА

 

ЗА ТРИТЕ МЕТАМОРФОЗИ

Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща на камила, а камилата — в лъв, и накрая лъвът — в дете.

Много тежести съществуват за духа, за силния, издръжлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.

— Що е тежко! — така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.

— Що е най-тежкото бреме, смелчаги? — така пита издръжливият дух. — За да го поема и да се радвам на силата си?

Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта, си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си? ( не е ли да победиш себе си? Не е ли най трудната победа? Победата над себе си и низките си страмежи?и трябва ли да си високомерн? Кому е нужно да се унизяваш?всеки човек е поне за пет минути на ден глупав, но това повод за гордост ли е? трябва ли този момент на глупост да е над останалата част от живота ти изпълнен с мъдри дела и решения? )

Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?

Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад? ( е сега ? аз не мисля че душата ми страда от това че вместо да подскачам на чалга предпочитам да чета книга. Явно моята душа и моят Аз са едно цяло щом между тях няма противоречие с кое да ги нахраня )

Или може би: да си болен и да препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще чуят що искаш ти.( ако си болен ,не са ти нужни утешители, а знаещи и разбиращи от болести за да ти помогнат, кому са нужни безмислени утешитеелни думи за каквото и да е , кой би искал да го съжаляват и да му го показват? )

Или може би: да се гмурнеш в мръсна вода, ако е водата на истината, и да не пропъждаш от себе си студени жаби и топли ларви? ( водата на истината никога не е била чиста и бистра! За това истината е тъка не долюбвана от много)

Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне, ужас. ( о не съм чак толкова велика за да обичам онези които ме презират, но поне ги игнорирам. И да подавам му ръка на онзи     който се опитва да я отгрезе. Той иска да я скрия. Той иска да се страхувам от него. Това го обърква)

Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.

( всеки със своя си избор за тежеста )

Ала в най-самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. (във сила)Свобода иска той да си извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня.

Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей.

Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!“ се зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам.“

„Длъжен си“ лежи на пътя му, един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!“

Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: „Всяка ценност на нещата блести по мен.“

Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност — това съм аз. Наистина не бива да има вече никакво „Аз искам“. Тъй рече змеят.

Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит?

Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество — това е в състояние да осъществи мощта на лъва.

Да си извоюва свобода и да се постави едно свещено „Не“ дори и пред дълга — за това, братя мои, се изисква лъв.

Да си извоюваш правото на нови ценности — това е най-ужасно посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр.

Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това „Длъжен си“, докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.

Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?

Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“

Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“ Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.

Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът — в дете.

Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен „Пъстрата крава“.

(Добре! Но! Постулатите на камилата ? съгласна съм че човек първо трябва да се научи на покорство преди да открие свободата на личното решение - лъвът. Ако не се е научил да е подчинен никога не би могъл да бъде добър към подчинените си. Ако не се научи да ръководи правилно умело , как би могъл да се превърне в съзидател, откривател , което е присъщо за децата…)

позволих си да вмъкна моето мнение в червено , защото в огромен процент не мога да се съглася с думите на автора :)
веднъж един мой приятел ми каза : аз не обичам да се драска по книгите!
ех ! а аз предпочитам да запиша мислите си спрямо текста до самия текст. тъка дори и да ме няма когато друг чете прочетената от мен книга би имал възможноста да поспори с мен или да се съгласи с моето мнение. дори когато аз някога я отворя повторно бих могла да поспоря със себе си. та нали човек се развива и променя. нормално е след време да вникна с друг поглед върху думите :)