Как бихме могли да вземем интелигентните решения относно нашия живот — който все повече зависи от технологиите, — ако не разбираме разликите между митовете на псевдонауката, Ню Ейдж-мисленето и фундаменталисткия фанатизъм от една страна; и подлежащите на проверка хипотези на науката, от друга?

„Когато съизмерим с реалността цялата наша наука, тя изглежда примитивна и детинска — и все пак тя е най-ценното нещо, което притежаваме.“

Алберт Айнщайн (1879–1955)

И все пак…, въпреки че океаните крият много тайни, аз знам, че няма абсолютно никакви океанографски или геофизични данни, които да подкрепят съществуването на Атлантида и Лемурия. Поне доколкото науката може да се произнесе, те никога не са съществували. Казах му го, макар и с известно нежелание.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Аз опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.

( това е проблема на вярващите в мига в който осъзнаят нелепостта на това в което вярват си )

Г-н „Бъкли“ — надарен с красноречие, интелигентен, любопитен — на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката. Просто беше станало така, че — преди да успее да стигне до него — цялата наука беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване — всички те бяха заблудили този човек. Всичко, на което обществото беше позволило да се промъкне, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация. Той не знаеше нищо за това как всъщност работи науката.

Така че г-н „Бъкли“ трябва да подхожда по-скептично към нещата, които му поднася масовата култура. Но като се изключи това, ще бъде много трудно да го обвиним в нещо. Той просто е приел това, което най-разпространените и леснодостъпните източници на информация са представили като вярно. Вследствие от своята наивност систематично е бил подвеждан и баламосван.

Ако всички хора разбираха, че — за да бъдат приети — претенциите за познание трябва да бъдат подплатени с адекватни доказателства, то за псевдонауката просто нямаше да има място

Хипократ пише следното: „Хората смятат, че епилепсията е божествена, просто защото не я разбират. Но ако наричаха божествено всичко, което не разбират, то тогава божествените неща нямаше да имат край.“

Все още съществува една религия — Християнската наука, — която отрича бацилната теория за заболяванията. Ако молитвата не даде необходимия резултат, вярващият би предпочел да види децата си умиращи, отколкото да им даде антибиотици.

Да изоставим науката, означава много повече от това да се откажем от климатичните инсталации, стерео уредбите, сешоарите и бързите коли.

В епохата на лова и събирателството — преди появата на земеделието — средната продължителност на човешкия живот е била между 20 и 30 години. Същото се отнася и за Западна Европа през Късноримския и Средновековния период. Увеличава се до около 40 години едва около 1870 г., достига 50 през 1916 г., 60 през 1930 г. и 70 през 1955 година. Днес се доближава до 80 години (малко повече за жените, малко по-малко за мъжете). Останалата част от света следва европейския напредък в дълголетието. Каква е причината за този невероятен, безпрецедентен хуманитарен преход? Бацилната теория за болестите, мерките на общественото здравеопазване, лекарствата и медицинската технология. Може би дълголетието е възможно най-добрата мярка за физическото качество на живота. (Едва ли можете да допринесете с нещо за своето щастие, ако сте мъртъв.) Това е безценният подарък, който науката е направила на човечеството — дарът на живота, ни повече, ни по-малко.

Технологичните опасности, които ни сервира науката, криещото се в нея предизвикателство към получената наготово мъдрост, както и трудностите при възприемането й — това са причините, които карат мнозина да не й вярват и да я избягват. Има си причина хората да изпитват тревога по отношение на науката и технологията. И така, образът на лудия учен витае над нашия свят, от детските анимационните филмчета по телевизията в събота сутрин до изобилието от фаустовски сделки в популярната култура — от самия д-р Фауст, през д-р Франкенщайн и д-р Стрейнджлав, та до Джурасик Парк.

Но не можем просто да заключим, че науката предоставя твърде много мощ в ръцете на технолози със слаб морал или корумпирани, обсебени от властта политици, и поради това да се откажем от нея. Напредъкът на медицината и селското стопанство е спасил далеч повече хора, отколкото са загинали във всички войни в историята

За мен лично е много по-добре да разберем вселената такава, каквато е в действителност, отколкото да упорстваме в своите заблуди — независимо от това колко удовлетворяващи и успокояващи са те

Идеята, че представляваме изключително сложна подредба от атоми, а не някакъв божествен дъх, най-малкото засилва уважението, което изпитваме към атомите

Независимо от това дали ни харесва или не, ние сме се сраснали с науката. По-добре да извлечем възможно най-доброто от нея. Когато най-накрая се помирим с науката и осъзнаем цялата й мощ и красота, тогава ще открием, че сме направили изключително изгодна за нас сделка — както в духовната, така и в практическата сфера.

Е книгата е добра. Надявам се пробудих интереса ви да я потърсите и по прочетете. Най вече се надявам онези от вас наричащи себе си вярващи в бога да я прочетат. Не ви казвам да спрете да вярвате.

Та човек без мечти просто съществува. Просто според мен книгата ще ви помогне да направите една тъй да се каже: ревизия на вашата вяра.

Ето и линк към книгата :

http://chitanka.info/text/22917-svjat-naselen-s-demoni