Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2015 19:02 - ВЕЛИКИЯТ ГЕТСБИ - ФРАНСИС СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД
Автор: rumyn Категория: Тя и той   
Прочетен: 1122 Коментари: 1 Гласове:
2



-На края на вашия док винаги има една зелена светлина, която гори цяла нощ.

Ненадейно Дейзи мушна ръката си под неговата, но той изглеждаше погълнат от онова, което току-що беше казал. Може би му беше минало през ума, че огромното значение на тази светлина сега бе изчезнало завинаги. В сравнение с голямото разстояние, което го бе разделяло от Дейзи, светлината бе изглеждала съвсем близо до нея, почти я докосваше. Бе изглеждала така близо, както звезда до луната. Сега тя беше просто зелената светлина на един док. Скътаните му реликви се бяха намалили с една.


Когато отидох да си взема сбогом, видях, че изразът на объркване се беше върнал на лицето на Гетсби, сякаш го беше обхванало леко съмнение за естеството на сегашното му щастие. Почти пет години! Трябва да е имало моменти, дори този следобед, когато действителната Дейзи не е отговаряла напълно на мечтите му — не поради някаква нейна грешка, а вследствие на огромната жизненост на илюзията му. Тя се бе простряла отвъд нея, отвъд всичко. Той се бе хвърлил в тази илюзия с творческа страст, като през всичкото време й е прибавял по нещо; украсявал я е с всяко светло перце, което му е попадало. Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце.

Докато го наблюдавах, той явно се поокопити. Ръката му пое нейната и докато тя му казваше нещо тихичко в ухото, той се извърна към нея в изблик на чувство. Мисля, че този глас го привличаше най-много със своята трепкаща, трескава топлина, защото мечтите не можеха да го надхвърлят — този глас беше безсмъртна песен.

Те ме бяха забравили, но Дейзи вдигна очи и протегна ръка; Гетсби сега изобщо не ме виждаше. Погледнах още веднъж към тях и те ме погледнаха, отдалечени, изцяло погълнати от вътрешния си живот. Тогава аз излязох от стаята и слязох по мраморните стъпала на дъжда, като ги оставих сами.




Гласувай:
2



1. rumyn - ех. . . не можах да се въздържа :( ...
03.03.2015 19:12
ех...
не можах да се въздържа :(
казах си тази няма да я споделям...
доста разпуснатост граничеща с разврат, но ...
силата на чувствата подтикващи героя към начина му на живот
е аз не бих одобрила някой в стремежа си да се доближи до една жена да постъпи по този начин :)
още по вече че тя също отговаря на чувствата...
и кой би описъл силните , но спокойни чувства между влюбени които нямат пречки да ги изживеят? а кой би чел нещо толкова как да се изразя ? може би сладникаво - скучно :)
не е ли достатъчно да се каже :
влюбили се , ожени ли се и заживели щастливи.
а солта в невъзможната любов е интересна. колко ли невъзможни любови се реят около нас?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyn
Категория: Тя и той
Прочетен: 658935
Постинги: 442
Коментари: 950
Гласове: 2021
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031