— Хм! Смъртта по-лесно може да се намери на бойното поле, а не в манастира, където животът тече така, като че ли някой бавно развива кълбо.

— Тук няма живот, понеже няма земни залисии, и докато душата напусне тялото, тя сякаш живее в друг свят.

— Щом е така, тогава няма да ти кажа, че белгородската орда се готви да нападне Жечпосполита с голяма сила, понеже какво може да те интересува това?

— А за мое здраве няма ли да пиеш? — питаше Заглоба с жален глас.

— Само по-скоро!

И пиха бързо. Заглоба гаврътна на един дъх чашата си, при все че в нея имаше около четвърт литър, а после, без още да е обърсал мустаците си, извика:

— Ама аз ще изляза неблагодарник, ако не пия за твое здраве! Наливай, момче!

— Благодаря ти! — отвърна брат Йежи.

Дъното на дамаджанката се видя. Заглоба я хвана за шията и я строши на дребни късчета, защото не можеше да понася вида на празни съдове. После седнаха пъргаво и тръгнаха.

— Аха! Смеете се на моето излагане, а? Добре!

— Никой не се смее! — рече Заглоба с убедителен тон. — Никой не се смее! Никой не се смее! Само се радваме, че Бог ни е пратил радост в лицето на ваша милост, панно.