Като споменах за портмоне, се сетих за една друга основна разлика между мъжа и жената. Мъжът си носи парите в джоба. Когато му потрябват, той бръква и ги изважда. Но това е толкова недодялано и просташко. Жената проявява по-голяма изтънченост в това отношение. Представете си я например, че стои на улицата и са й нужни четири пенса, за да плати букетчето виолетки, което е купила от някаква цветарка. В едната си ръка държи два пакета, в другата — чадър. Със свободните два пръста на лявата ръка е стиснала виолетките. Но ето че възниква въпросът: как да плати на момичето? Тя се суети няколко минути, очевидно озадачена от това какво й пречи да го стори. И изведнъж се сеща — ами че тя има само две ръце, а те и двете са заети. Отначало се чуди дали да премести двата пакета и букетчето виолетки в дясната си ръка, или да прехвърли чадъра в лявата. После се оглежда наоколо за някаква маса или поне стол, но по цялата улица подобно нещо не се вижда. Тя излиза от затрудненото си положение като, без да иска, изпуска двата пакета и цветята. Цветарката се навежда и ги вдига. Това дава възможност на жената да потърси с дясната ръка джоба си, докато с лявата размахва отворения чадър наоколо. Събаря с него шапката от главата на един възрастен господин и едва не изважда окото на цветарката, преди да се сети да го затвори. Като го затваря, тя го обляга на кошницата с цветя и започва да действува енергично с двете ръце. Хваща се здраво за гърба и завърта горната част на тялото си така, че косите й идват отпред, а очите отзад. Стискайки се с все сили с лявата ръка — защото, пусне ли се, бог знае накъде ще се завърти, — с дясната тя започва да се претърсва. Портмонето е там, тя го напипва, въпросът е как да стигне до него. Най-бързият начин би бил, разбира се, да си съблече полата, да седне на бордюра, да обърне полата наопаки и да изтърси джоба. Но такова просто нещо никога не й идва на ум. Задната част на дрехата й има около тридесет дипли и някъде между две от тези дипли започва прорезът на „тайния джоб“. Накрая, по чиста случайност, тя го открива, като едва не се прекатурва, и портмонето се появява на белия свят. Но с това работата още не е свършена. Нали това портмоне трябва да се отвори. Тя знае, че то се отваря, като се натисне някаква пружинка, но тайната на тази пружинка тя не е овладяла и никога няма да овладее. Смята да го мъчи, докато то само се отвори. Пет минути обикновено й стигат при условие, че не е объркана.

Ето че то най-после се отваря. Несправедливо е да се каже, че тя го е отворила. Не, то само се отваря, защото му омръзва да го мачкат и блъскат така грубо; и неизменно се отваря тъкмо тогава, когато тя го държи обърнато надолу. Ако се случите близко до нея и имате възможност да погледнете през рамото й, ще забележите, че златните и сребърни монети се ширят свободно в голямото отделение. В тайното отделение, което е снабдено с някаква секретна пружинка, тя пази медните монети заедно с една пощенска марка и квитаницията от манифактурен магазин, от който преди девет месеца е купила нещо за единадесет пенса и половина

  — Погледнете ей тази там — каза ми той сочейки една нещастница, която по обичайния начин ровеше да намери портмонето си. — Ах, тези жени, те вечно седят на парите си отгоре, сякаш ги мътят като яйца.

Неотдавна видях една жена — додаде той с поверителен тон — да измъква изпод себе си един ключ, тенекиена кутийка с бонбони, кутия за моливи, огромно издуто портмоне, пакетче за фиби и шишенце с амонячна сол. Вие и аз, само за миг да ни сложат да седнем на тези неща, ще си помислим, че ни е сполетяла най-голямата злочестина на света, а жените седят върху тях по цял ден. Предполагам, че свикват. Тури ги да седнат на пухена възглавница, и те с писък ще скочат от нея.

Ката се убедил, че девойката, на която се бил спрял, отговаря на неговите изисквания за съпруга, той се оженил за нея. Тя притежавала всички добродетели, които могат да се очакват от една жена. Нямала недостатъци освен тези, които са неразлъчни от женската природа. С други думи казано — била съвършена. След брака той разбрал, че тя е точно такава, каквато си я бил представял. Само един недостатък имало в цялата работа — не я обичал.