Паскал мисли за дълбочинните животни, когато в двора влиза Миро.

Връща му ситото за пясък.

– Здравей, Паскале! – казва той. – Какво правиш?

– Съществувам – отвръща Паскал.

– Естествено, че съществуваш – непредпазливо казва Миро. – Всички съществуваме.

– Нищо подобно – казва Паскал. – Ти например не съществуваш.

– Що? – интересува се Миро.

– Ако онова, което казва Декарт, е вярно, ти изобщо не съществуваш.

– И какво казва Декарт? – пита Миро.

– Декарт казва: „Мисля, следователно съществувам!“ Ако това е вярно, половината село изобщо не съществува. В това число и ти.

Миро оставя ситото и се обижда.

– Излиза – казва той, – че само ти съществуваш!… Така ли?!?!

– И аз съществувам от дъжд на вятър – отвръща Паскал. – Но има хора, които не съществуват от рождение.

– Йеремия може и да не съществува – казва Миро, – а не съм сигурен, че и Анани не съществува, обаче това, което казваш за мене, не е вярно.

– Но и ти не си виновен – продължава мисълта си Паскал. – Кога да съществуваш? Вдигаш къща, копаеш лозе, бъхташ до мръкнало. Като се прибереш вкъщи, хич не ти се съществува, удряш двеста грама и заспиваш.

– Горе-долу е така – съгласява се Миро. – Бедният човек не може много-много да съществува.

– То това е и целта! – казва Паскал. – Да не съществуваме!… Щото, вземем ли да съществуваме, току-виж сме объркали сметките на някой. Ще вземем да задаваме въпроси, да се съмняваме, да псуваме…

– Аз псувам и без да съществувам! – казва Миро.

– Но без адрес! – подчертава Паскал. –  Ти засягаш една имагинерна майка! Липсва ти конкретност!…

– Така е! – признава Миро. – Прав си.Псувам много общо.
- И става като с корупцията - казва Паскал. - Всички псуват, но на вятъра.
Двамата млъкват и гледат пуйките по двора, които по принцип не съществуват.
-То не е лесно да се съществува! - казва след това Паскал. - Щото всичко е направено тъка, че те принуждава да не мислиш. А само да гледаш, да слушаш и да казваш "ура".
-Мене ме заболя главата - казва Миро, - а и трябва да забъркам бетона. Ако не го забъркам аз , няма кой да го забърка.
И си тръгва.
- Несъществуващ човек! - казва Паскал. - Откогато се е родил , не е съществувал!....