Прочетен: 4594 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2015 10:53
Глава 1
Сър Уолтър Елиът от Келинч Хол в Съмърсет- шир не беше човек, който за собствено удоволствие би чел друга книга освен Хералдиката на баронетите - тя му осигуряваше занимание в миговете, когато го измъчваше безделие, и утеха, когато се чувстваше потиснат. Блажените размисли върху достолепието на предците със синя кръв изпълваха сърцето му е преклонение и дълбока почит, а неприятностите и огорченията в семейния му живот прерастваха съвсем естествено в снизходителност и презрение, докато четеше безкрайния списък на нароилите през последния век поколения. Ако всички останали страници не се окажеха достатъчни да го утешат, той отваряше книгата там, където се разказваше за собствения му род, и всеки път препрочиташе редовете с неотслабващ интерес. Любимият том винаги се отваряше сам на страницата.................
Характерът на сър Уолтър започваше и завършваше със суетата - той бе суетен както по отношение на собствената си особа, така и на тема положение в обществото.
...........
Тази история се разви и завърши само за няколко месеца, но много повече време бе необходимо на Ан, за да я изстрада. Дълго време младостта й бе помрачена от несбъднатата любов и горчивите й съжаления и в крайна сметка тя загуби своята пламенност и жизнерадост.
Тази незначителна и болезнена история беше завършила преди повече от седем години. Времето я беше позаличило, бе поизтрило донякъде дори любовта й, независимо че Ан бе разчитала прекалено много единствено на времето, защото нямаше нищо друго, което да й помогне. Бе останала да живее на същото място , а и в средата, в която се движеше, не бе срещнала никой нов или по-различен от всички останали ухажор. В обкръжението й в Келинч не се бе появил никой, който да издържи евентуално сравнение със спомена за Фредерик Уентуьрт. Единственият успешен, естествен и благополучен лек на тази възраст и в ограничения й кръг от познанства би могла да бъде една нова любов, която да пулсира в съзвучие със сърцето на Ан и да удовлетвори изтънчените й вкусове. На двайсет и две години беше изкушена да промени фамилното си име. Ръката й бе поискана от един младеж, който скоро след отказа й намери по-сговорчива другарка в лицето на сестра й Мери............
Колко красноречива и убедителна бе пред себе си Ан - поне в желанието си да противопостави своята първа истинска любов и някогашната си увереност в бъдещето, на сегашната тревога, напрежение и предпазливост, които й натрапваха по един много оскърбителен начин необходимостта да сдържа чувствата си. Сякаш обстоятелствата предизвикваха съдбата! На младини бе принудена да се придържа към доводите на здравия разум и едва на по-зряла възраст трябваше да осъзнае какво е любовта. Такъвйте естественият резултат от едно неестествено начало в живота.
..............
А що се отнася до нея самата, тя изпитваше толкова дълбоко спокойствие, каквото не помнеше да е изпитвала досега. Какво от това, че Фредерик Уентуърт беше на половин миля от нея и щеше да забавлява всички останали?
Ан би искала да разбере как гледа той на предстоящата им среща. Може би с безразличие, ако при такива обстоятелства можеше да се говори за безразличие. Вероятно все пак с безразличие или неохота. Ако бе поискал някога да я види отново, не бе нужно да чака досега, защото можеше да направи много невъзможни за нея неща, неша, които тя отдавна би направила на негово място. Той вече не зависеше от нишо и притежаваше свободата, която така им бе липсвала на времето.
..............................
В същото време Ан стоеше настрани, завладяна от хиляди чувства, най-утешителните от които бяха. че скоро всичко ще свърши. И то наистина свърши. Чарлз си приготви и две минути по-късно се появиха останалите и влязоха в гостната. Погледите на Ан и капитана се срещнаха, последваха лек поклон и съответно - реверанс - после го чу да казва нещо на Мери - сигурно точно това, което трябва. Каза нещо и на госпожици Масгроув, за да потръгне разговора, и само след миг стаята вече й се виждаше пълна с хора и гласове, кои го след още един миг бяха изчезнали. Чарлз се показа на прозореца да съобщи, че са готови, гостът се поклони и излезе заедно с младите дами, които внезапно решиха да изпратят ловците до края на селото. Стаята остана някак празна и Ан беше оставена да закусва ако може.
- Свърши се, свърши се! - повтаряше си тя изнервена и благодарна. - Най-лошото мина!
Мери й говореше нещо, но тя не я слушаше. Беше го видяла. Бяха се срещнали. Още веднъж бяха стояли в една и съща стая.
След малко започна да разсъждава по-разумно и да се опитва да овладее чувствата си. Бяха минали осем години, почти осем, след развалянето на годежа. Колко нелепо беше да се вълнува за нещо, което бе отминало толкова отдавна и времето го бе стопило в неясни очертания! Какво ли не се случва за осем години! Какви ли не събития, промени, отчуждение, пътуване от място на място - те можеха да съдържат всичко. Колко естествена и неизбежна беше забравата! Беше минали почти една т рета от живота й.
Уви, колкото и да се мъчеше да разсъждава трезво , Ан трябваше да признае, че за силните чувства осем години не са нищо.
Как, как да разбере какво чувства гой? Можеше ли да приеме държанието му като желание да я избягва запита се тя и в следващия миг се намрази заради лекомислието, което й бе продиктувало този въпрос.
Скоро й бе спестено огромното напрежение по още един въпрос, който не би могла да задуши и с най- мъдрите си размисли - малко след завръщането на госпожици Масгроув и след гостуването им в Котидж, Мери безхитростно изтърси:
- Капитан Уентуърт не беше особено внимателен към тебе, Ан, макар че се държа така галантно е мене! На тръгване, Хенриета го попита какво мисли за тебе, а той й каза, че толкова си се променила, че едва успял да те познае.
Мери не успя да каже нищо свястно, с което да успокои наранените чувства на сестра си, гъй като без друго не разбираше, че думите й докосват стара рана.
“Променена така, че едва ме познал.” Унизена и мълчалива, Ан прие казаното съвсем смирено. Несъмнено беше прав, но тя не можеще да му отвърне със същото, защото той никак не се бе променил, или поне не изглеждаше по-зле. Тя тайничко си бе признала този факт и не можеше да мисли друго, въпреки мнението на капитана за нея. Не, годините, съсипали нейната младост и красота, само бяха придали на погледа му повече блясък, откритост и мъжественост, а хубостта Щ никак не бе пострадала. Тя отново бе видяла същия Фредерик.
“Толкова променена, че просто не би я познал!” Тези думи не й излизаха от ума, но въпреки това тя се Зарадва, че ги е научила. Те я отрезвиха и уталожиха възбудата й, в тях имаше нещо успокоително и дори я караха да се радва.
Тези думи, или нещо подобно на тях бе казал Фредерик Уентуърт, без да подозира, че ще й бъда, предадени. Смятаще я за погрозняла и съвсем непринудено бе казал това, което мисли. Той не беше простил на Ан Елиът! Тя се бе отнесла зле с него, беше я напуснала и му бе причинила страдание, и което е още по-лошо - не бе достатъчно силна. А неговият решителен и самоуверен нрав не можеше да го понесе. Тя се бе отказала от него заради желанието си да се хареса на другите. Бе постъпила така, защото се бе поддала на доводите на нечий друг разум. Бе се показала слаба и страхлива.
Той бе влюбен в нея от цялото си сърце. Никога след това не срещна жена, която можеше да се сравни с Ан, но не бе пожелал да я види отново и сега не изпитваше към срещата с нея нищо друго, освен известно любопитство. Ан вече нямаше никаква власт над неговите чувства.
Той си бе поставил за цел да си намери подходяща съпруга. Беше богат и бе останал на сушата с намерението да отседне в собствен дом веднага, щом някоя жена го изкуши да се ожени за нея. Оглеждаше се около себе си, готов бърза да отдаде сърцето си на един ясен ум и безпогрешен вкус. Харесваха му и двете госпожици Масгроув и някоя от тях би могла да го да го спечели; всъщност всяка приятна млада жена наоколо можеше да спечели сърцето му - всяка, с изключение на Ан Елиът. Това беше единственото тайно изключение, което имаше предвид, когато каза на сестра си в отговор на нейните предположения:
- Да, ето ме и мене най-после, София, така глупа- go готов да се оженя. Може да направя предложение на всяка жена между петнайсет и трийсет години. Малко красота, няколко усмивки, добра дума за флота - и аз съм готов. Нали знаеш какво му стига на един моряк? достатъчно е някоя жена да го предразположи към нежност?
.................- Такава жена търся - каза той. Не бих се задоволил с по-малко, но не търся и кой знае какво. Ако разсъждавам глупаво, значи съм истински глупак, защото съм мислил за тези неща много повече от всеки друг мъж.
Глава 8
Оттогава капитан Уентуърт и Ан Елиът непрекъснато се движеха в едно и също общество. Не след дълго бяха трябваше да обядват заедно у семейство Масгроув, тъй като Ан вече не можеше да извини отсъствието си със състоянието на своя малък племенник, а това сложи началото на още много други срещи и обеди, които последваха.
Не беше лесно да се каже с положителност дали у ТЯХ се събуждат старите чувства, но всеки от двамата Неизбежно си спомняше миналото - за тях да не пом-
нят бе просто невъзможно. И при разговор, когато ваше дума за някое описание или незначително събитие се случваше той да спомене годината на годежа. Професията му го бе шлифовала, а и по xapaктep беше общителен; така още първата вечер, която прекараха заедно, в думите му непрекъснато се вмъкваха фрази от рода на „това се случи в осемстотин и та”, „еди-кое-си стана преди да замина по море осемстотин и шеста” - макар че гласът му не трепва: "* и Ан не смяташе, че я поглежда крадешком при думи, тя усещаше колко е невъзможно спомените да го връхлитат със същата сила. Тя го познаваше толкова добре. Мислите им течаха в една и съща посока, но далеч не смяташе, че болката от това бе еднакво силна и за двамата.
Не разговаряха насаме и не си казваха нищо, освен обичайните изрази на учтивост. Някога бяха озчавали толкова много един за друг, а сега не значение нищо! Някога огромната компания, която изпълващ!! сега гостната на Апъркрос, не би им попречила да разговарят непрекъснато.
.................
В думите му тя чуваше гласа на същия човек Щ откриваше същите мисли както някога. В средата, в която се движеха, не разбираха много-много от флотските работи и непрекъснато му задаваха въпроси,
...........
И все пак за мен това си остава добрата стара “Трепетлика”. Корабът правеше всичко, което исках от него. Знаех, че може. Бях сигурен, че или и двамата с него ще отидем заедно на дъното, или той ще ме направи истински капитан.
.........
- когато ни връхлетя ураган; той продължи четири дни и нощи, а само половината от това време би било достатъчно да довърши “Трепетлика” и близостта ни до Великата нация народ съвcем не ни помагаше. Двайсет и четири часа по-късно Щях да се превърна в доблестния капитан Уентуърт и Това щеше да бъде написано в едно ъгълче от вестника. Пък и никой не би се сетил за мене, тъй като щяха да загубят само едно малко военно корабче.
Ан трепна и никой не забеляза това, но госпожи- ЗД* Масгроув бяха така непринудени, колкото и искрена във възклицанията на ужас и жал.
............
На Ан не и бяха нужни повече такива погледи и думи. Студената му учтивост и официалното му държание бяха по лоши от всичко.
.....
След малко броят на присъстващите се увеличи - някой отвори вратата и при тях със замах влетя но- малкото момче, доста дебеличко и здраво дете на две години. То отиде при кушетката да провери какво сдава и си поиска от сладкишите, които по всяка вероя!- ност даваха на брат му.
Сладкиши нямаше и малкият поиска да си трае. но леля му не му разреши да дразни болното си братче. Тогава малкият юнак започна да се закача с нея и както беше коленичила и улисана в грижи около другото дете. малчуганът се хвърли на гърба и тя не можа да го откъсне от себе си. Започна да го увещава, заповяда му да се махне, молеше и настояваше, но не постигна никакъв успех. В един миг малкият се подхлъзна, но с ог- ромно удоволствие побърза отново да се покатери на гърба й.
- Уолтър - помоли гя -- слизай веднага оттам. Много си непослушен и аз съм страшно сърдита.
Уолтър дори не помръдна.
Само след миг обаче Ан усети да я освобождават от тежестта на гърба - някой повдигна детето н малките му здрави ръчички, които я стискаха през шията и бяха привели главата й много надолу, най-после разхлабиха обръча си. Детето се откъснато рязко ог нея. В първия момент Ан не разбра, че този някой беше капитан Уентуърт.
Това откритие така я развълнува, че в първия момент дори не можа да проговори, не успя и да му бдя-
дари................
/и в общи линии това са отношенията им през цялото време /
..........
Ан се обади:
- Мислила съм много за миналото и съм се опитвала да съдя безпристрастно доброто и лошото, което то ми донесе. Убедена съм, че колкото и да съм страдала през всичките тези години, тогава постъпих правило, като се поддадох на въздействието на приятелката си, и вярвам, че с времето и ти ще започнеш да я ха-
ресваш. Тя ми беше като майка, но не искам да ме разбираш погрешно - нямам намерение да твърдя, тя никога не греши в съветите си. Вероятно това е бил един от онези случаи, при които един съвет се оказва добър или лош в зависимост от развоя на събитията, а за себе си вече със сигурност знам, че в случаи, които поне малко приличат на нашия, никога не бих си позволила да давам съвети. Но това, което исках да ти кажа, е, че тогава бях права, като се поддадох на нейните доводи, и че ако бях постъпила по друг начин, ако бях запазила годежа, щях да страдам много повече, отколкото след развалянето му, защото щях де изпитвам угризения на съвестта. Сега нямам в какво да упрекна чувствата си, защото човешката природа не може да бъде безукорна, и ако не греша, силно развитото чувство за дълг не е най-лошото качество у една жена.
Той я погледна, погледна и към лейди Ръсел, после погледът му отново се спря на нея и каза с тон, в който се усещаше преднамерен хлад:
- Засега не мога да й простя, но може би с времето и това ще стане. Смятам, че трябва да се държим великодушно с нейния син. Но аз съшо много съм мислил за миналото и един въпрос възникна някак само себе си, дали тогава не съм имал някой още по-голям враг от тази дама? Така е, и това си бях аз самият. Кажи ми, дали когато две години по-късно се върнах в Англия с няколко хиляди лири и бях назначен за капитан на “Лакония”, ти бях писал, ти щеше да отговориш на писмото ми? Кажи ми простичко, щеше ли да подновиш отново годежа ни?
- Дали шях да го подновя? - беше единственото, което можа да му отговори Ан, но интонацията й говореше сама за себе си.
- Мили боже! - извика той, - щяла си да го подновиш! Аз също се надявах, че е възможно и го желаех много силно,
защото то би увенчавало всичките ми останали успехи в живота, но бях горд, прекалено горд, за да поискам отново ръката ти. Тогава не съм те разбирал. Бях сляп и не исках да те разбера и да се поставя на твое място. Този спомен би ми помогнал да простя по-лесно на всеки друг, отколкото на самия себе си, защото ако бях надвил гордостта си тогава, това щеше да ни спести шесг години страдания. Това е болка, която не съм усещал преди. Бях свикнал с приягното чувство, че мога да имам всичко, което ми доставя удоволствие, гордеех се почетните резултати от упорития си труд и от справедливо присъдените ме награди. Като всички велики люде - каза той и се усмихна- ще трябва да направя усилие, за да подчиня ума си на съдбата и да се науча как мога да понеса повече щастие, отколкото заслужавам.
Глава 24
Кой може все още да се съмнява в развоя на последвалите събития? Когато двама млади си втълпят, че трябва да се оженят, съвсем сигурно е, че с упорито преследване на своята цел рано или късно ще я постигнат, колкото и да са бедни, неблагоразумни или пък неподходящи един за друг.
нека всеки си я види през своята си призма и направи своите си изводи.
Приятен ден и благодаря.
Това от подбора ти ми допада:
Тази история се разви и завърши само за няколко месеца, но много повече време бе необходимо на Ан, за да я изстрада. Дълго време младостта й бе помрачена от несбъднатата любов и горчивите й съжаления и в крайна сметка тя загуби своята пламенност и жизнерадост.
Тази незначителна и болезнена история беше завършила преди повече от седем години. Времето я беше позаличило, бе поизтрило донякъде дори любовта й, независимо че Ан бе разчитала прекалено много единствено на времето, защото нямаше нищо друго, което да й помогне. Бе останала да живее на същото място , а и в средата, в която се движеше, не бе срещнала никой нов или по-различен от всички останали ухажор. В обкръжението й в Келинч не се бе появил никой, който да издържи евентуално сравнение със спомена за Фредерик Уентуьрт.
(Ако тя беше мъж или джентълмен и то ршеителен такъв, може би да)
...
Уви, колкото и да се мъчеше да разсъждава трезво , Ан трябваше да признае, че за силните чувства осем години не са нищо.
(Във времето на Джейн вероятно да, но днес 8 години са "епоха" за всеки човек, може би или поне за мен със сигурност. Убеден съм, че не бих имал силни чувства не след 8, а след 2 години дори, не повече)
...
Смятаще я за погрозняла и съвсем непринудено бе казал това, което мисли. Той не беше простил на Ан Елиът! Тя се бе отнесла зле с него, беше я напуснала и му бе причинила страдание, и което е още по-лошо - не бе достатъчно силна. А неговият решителен и самоуверен нрав не можеше да го понесе. Тя се бе отказала от него заради желанието си да се хареса на другите. Бе постъпила така, защото се бе поддала на доводите на нечий друг разум. Бе се показала слаба и страхлива.
Той бе влюбен в нея от цялото си сърце. Никога след това не срещна жена, която можеше да се сравни с Ан, но не бе пожелал да я види отново и сега не изпитваше към срещата с нея нищо друго, освен известно любопитство. Ан вече нямаше никаква власт над неговите чувства.
(Ако никоя след нея не се е развнила с нея... какъв дефицит на качествени дами в Англия, бих казал на шега :)
(Казват, че гордостта е един от греховете посочен в Библията, която не съм успял досега да прочета и нямам намерение до момента - прощавай това отклонение. Щастливец е на финала и не само той, но и тя, както се случва на финала при Джейн Остин, за разлика от обикновено финалите при Томас Харди, където често има смърт, но независимо от конктраста харесвам двамата автори.)
http://vbox7/play:93d330d528
http://vbox7/play:ma58f8aaaa
И филми по "Джейн" :)
http://vbox7/play:e21fc84a94
Финала на филма
http://vbox7/play:56fe264326
01.10.2015 14:29
В читанка сайта - http://chitanka
мисля, че има "Доводите на разума" и за теб ще бъде по-лесно да копираш текст от там, както и ако праивш други постинги по книги преведени на български
Още веднъж - поклон или кимване или реверанс (но дама не съм:) пред труда да набираш целия текст, имаш тук-таме дребни правописни грешки, които аз в моите постинги има 10 пъти повече от теб! Това не е "кахър".
Всяка жена би оценила един блестящ и упорит характер, съчетан със силен и остър ум и Ан Елиът разбира се добре го е разбрала още тогава, а лейди Ръсел е постъпила по-скоро благоразумно от нейна гледна точка.
нека всеки си я види през своята си призма и направи своите си изводи.
Това би било любопитно за четящите (надявам се, не поради нездраво любопитство), а за мен ще е дори мило - бих чел коментари на читатели по Джейн Остин с голямо удоволствие, особено дамски такива :)
Мисълта ми е - окуражвам те, да споделиш?!
Благодаря на germantiger, че спомена и Рупърт Пенри Джоунс :), къде без него в последната тв версия на Persuasion:))
Всяка жена би оценила един блестящ и упорит характер, съчетан със силен и остър ум и Ан Елиът разбира се добре го е разбрала още тогава, а лейси Ръсел е постъпила по-скоро благоразумно от нейна гледна точка.
Пропуснал съм (как ли, макар да четох всичко в постинга), пропуснал съм да отбележа този фундаментален момент. Не само лейди Ръссел, а може би, хората се "делят" точно така възприемащи коментирания характер - ежедневно срещаме и Ан("ки") и лейди Ръссел("ки") ;) ;)
аз като чета в хартиен вариант ми е по удобно да сканирам това което ми е направило впечетление, а и да го издиря сред страниците. не ми се налага да препрочета целия текст защото долу горе помня какво се случва по страниците. между две страници ми е достатъчно да прочета един ред за да знам какво пише на двете защото вече съм го чела веднъж. а с електрония вариант все още не съм си изработила метод на издирване на това което търся :)
а и от компа вече много ме болят очите та минах само на хартиени книжки :)
толкова ясно описани чувства връхлетели главната героиня. хъм явно авторката е минала през нещо такова за да улови нюансите в усещанията. за да ги опише. "
естествено спделлих първо с Влади :)
не ревнувайте де :)
той си ми е тръпка. просто живота е това което ни се случва докато си правим планове. и някак ми се наложи да приема факта, че ще си живея със чувствата си към Влади.
Влади, не мисли, че не съм опитвала да ги притъпя! не ми се получава :(
и не ми се получава :)
ох :( тъжничко е това което говориш.
може би не си я срещнал все още онази единствената която ще те побърка и подлуди само защото е тя. онази от мисли за която няма да можеш да спиш дори и да мислиш.
пожелавам ти да я срещнеш. много е хубаво да се усети това чувство поне веднъж . о, не ! достатъчно е само веднъж в живота . то просто не избледнява. не си отива.
и най хубавото е когато не си сам в чувствата а има и обратна връзка :)
15:17
(Във времето на Джейн вероятно да, но днес 8 години са "епоха" за всеки човек, може би или поне за мен със сигурност. Убеден съм, че не бих имал силни чувства не след 8, а след 2 години дори, не повече)
ох :( тъжничко е това което говориш.
може би не си я срещнал все още онази единствената която ще те побърка и подлуди само защото е тя. онази от мисли за която няма да можеш да спиш дори и да мислиш.
пожелавам ти да я срещнеш. много е хубаво да се усети това чувство поне веднъж . о, не ! достатъчно е само веднъж в живота . то просто не избледнява. не си отива.
и най хубавото е когато не си сам в чувствата а има и обратна връзка :)
...
Нормално е да сме различни и ралзично да усещаме "нещата".
Може и да съм се изразил не достатъчно добре, какво всъщност казвам:
Аз съм имал и имам пред себе си момиче, жена, преди това дете, което веоятно
ще обожавам цял живот и което е израстнало пред очите ми в продължителни периоди преди няколко години - братовчедка ми, която не е българка и сбира в себе си както красота, така и литература и образование, дори доброта, но това е субективно според мен. Разбира се, любов с нея нямам. Иначе казано имам пред мен пример какво е великолепна девойка със сърце и красота.
...
Мисълта ми е: не мога да чакам никоя 8 години, зщаото няма да го допусна - ще тръгна към нея още след месеци или след година ако я искам и ако според мен си заслужава, както и тя ако ме иска ще се стреми към мен и няма да позволи тези 8 години, не би трябвало да изтърпи и 2 - 3, камо ли 8 - това ми е мисълта.
ЧОВЕК (според мен) НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОЗВОЛЯВА ПАСИВНОСТ АКО СЕ СТРЕМИ КЪМ ДРУГ ИЛИ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОЗВОЛЯВА ДОСАДА АКО Е НЕПРИЯТЕН И НЕЖЕЛАН ОТ ДРУГИЯ - 8 ГОДИНИ днес, ПОВТАРЯМ днес СА НОН-СЕНС.
Не трябва да досаждаш дори месец, ако си нежелан и в тежест на другия.
8 години ДНЕС в днешните времена и нрави, в днешния ритъм и липса в някои (вкл. у мен за жалост) на възпитание са абсурд.
Ако една жена е като богиня за мен, няма начин да живея 8 години в нищо не правене към нея.
Ако една жена иска нещо, то тя трудно би чакала ДНЕС с днешните възможности за комуникация и транспорт дори 1 година.
"Те това е", това казвам :) ясно е.
...
Ще те цитирам:
13. rumyn - чета си аз ,вчера книгата и...
15:10
си мисля " силна книга! много силна.трябва да я споделя :)
толкова ясно описани чувства връхлетели главната героиня
ДА, ЯСНО ОПИСАНИ - без витиеватост и йезуитщина, без еклектика и претенцизоност, без предвзетост - ЯСНО ОПИСАНИ С ТОЧНА ОЦЕНКА
За това Остин е велика, а примерно Айн Ранд е като Пауло Коелю - нещонищо.
радвам се да усетя че съм между тях :)
"7. germantiger - Такива постинги, трябва най-често да бъдат на първа страница в блога, но той си има правила и "правила"
01.10 14:29
СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ, Румин за удоволствието и адмирации за труда!
Поздравления и от мен - Благодаря за постинга!
Благодаря Ви!
аз просто чета и споделям когато ми хареса от прочетеното, от мен :)
тези които са го чели да си го припомнят , а другите се надявам да съм ги заинтригувала поне екранизацията да гледат :)
например скоро четох -на юг от никъде от чарс буковски, но не ми допадна нито стила нито темата която се шири в разказите, затова и си траех . коя съм аз та да оспорвам класиците? може просто да не съм дорасла за него за да го оценя :)
2. Интеграция на YouTube клипове в Blog.bg
3. Категоризация на постингите – Кутии с Тагове
4. Популяризирайте блога си с Dnes.bg
5. Споразумение за ползване
6. Вмъкване на външни постинги в Blog.bg
7. Чернова и отложено публикуване в Blog.bg
8. ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСА
9. Нови функционалности в Blog.bg
10. Блогъри в Blog.bg
11. Претенции върху съдържание
12. Добавяй бързо клипове от YouTube
13. Изтрити блогове
14. Как се определя първа страница
15. Сигнализиране за нередност в Блог.бг
16. ВГРАЖДАНЕ НА ВИДЕО [МУЗИКА] В ПОСТИНГ
17. Как да качим цифрови снимки в интернет?