С МЕН СЕ СЛУЧИ ИСТИНСКО ЧУДО

ГОСПОЖА ДЖОН БЪРГЪР

Аз бях напълно съсипана от безпокойство. Умът ми бе така объркан и изтерзан, че не изпитвах никаква радост от живота. Нервите ми бяха до такава степен опънати, че не можех да спя нощем, нито да се отпусна денем. Трите ми малки деца живееха при роднини. Съпругът ми, който неотдавна се уволни от армията, се опитваше да започне адвокатска практика в друг град. Аз изпитвах на гърба си цялата несигурност на следвоенния период.

Състоянието ми бе опасно за кариерата на съпруга ми, за естественото право на щастлив, нормален дом за децата ми и за собствения ми живот. Съпругът ми не можеше да намери подходящо място за живеене и единствената възможност, която ни оставаше, беше да си построим жилище. Всичко зависеше от това моето състояние да се подобри. Колкото повече го осъзнавах и колкото пo се стараех, толкова повече се страхувах от неуспех. Тогава започнах да се страхувам от планове, свързани с каквато и да е отговорност.

Имах чувството, че вече изобщо не вярвам в себе си. Струваше ми се, че съм се провалила напълно.

В най-мрачния период, когато отникъде не съзирах спасение, майка ми направи нещо, което никога няма да забравя и за което винаги ще й бъда признателна. Тя ме подтикна да се боря. Беше ме възпитавала да отстъпвам, но този път ме накара да се надигна от леглото и да се боря за онова, което имам. Каза ми, че се предавам, че се страхувам от ситуацията, вместо да се изправя лице в лице с нея, че бягам от живо¬та, вместо да го живея.

От този ден нататък започнах да се боря. Същата седмица казах на родителите си, че могат да си заминат, защото аз поемам нещата в ръцете си, и направих нещо, което тогава ми се струваше невъзможно. Останах сама да се грижа за двете си по-малки деца. Вече спях нормално, започнах да се храня по- добре, духът ми укрепна. Една седмица по-късно родителите ми дойдоха да ме видят и ме завариха да гладя, тананикайки си. Имах усещането, че съм добре, защото водех битка и я печелех. Никога няма да забравя този урок... Ако една ситуация ти изглежда непреодолима, изправи се лице в лице с нея! Бори се! Не се предавай!

Оттогава си наложих да работя и се отдадох из-цяло на задълженията си. Събрах децата си и отидох при съпруга си в новия ни дом. Реших, че имам сили да се оправя и да бъда щастлива майка и съпруга. Бях погълната от планове за нашия дом, за децата, за съпруга си, за всичко — освен за мен самата. Прекалено заета бях, за да мисля за себе си. И тогава се случи истинското чудо.

Аз укрепвах все повече, събуждах се като щастлив човек, изпитвах удоволствие да кроя планове за предстоящия ден и гледах с радост на живота. И макар че от време на време изпадах в лека депресия, особено

когато бях уморена, си казвах да не мисля и да не споря със себе си в такива дни — и постепенно случаите станаха все по-редки, докато накрая изчезнаха.

Сега, година по-късно, аз имам щастлив и преуспяващ съпруг, прекрасен дом, в който работя по шестнадесет часа на ден, и три здрави, щастливи деца — и душевен мир!