БЯХ ТОЛКОВА ПРИТЕСНЕНА, ЧЕ ОСЕМНАДЕСЕТ ДНИ НЕ ХАПНАХ ЗАЛЪК

КАТРИН ХОЛКОМБ фАРМЪР

Преди известно време бях така притеснена, че не спах четири нощи и осемнадесет дни не хапнах залък. Дори от миризмата на храна ми прилошаваше. Нямам думи да опиша онова, което преживях. Чудя се дали в ада има по-страшни мъки от онези, които изпитах. Струваше ми се, че ще полудея или ще умра. Не можех да продължа да живея по този начин.

Повратната точка в живота ми настъпи в деня, когато получих сигнален екземпляр на тази книга. През последните три месеца на практика живея е нея, изучавам всяка страница, отчаяно се опитвам да открия нов начин на живот за себе си. Промяната във възгледите и емоционалното ми равновесие е направо невероятна. Сега успявам да понеса битките всеки изминал ден. В миналото едва не полудявах не от днешните проблеми, а от горчивината и тревогите за неща, които се бяха случили вчера, или от страх, че могат да се случат утре.

Но сега, когато усетя, че започвам да се безпокоя за нещо, се заставям да спра и се заемам да приложа някой от принципите, които научих от тази книга. Ако почувствам напрежение заради нещо, което трябва да свърша днес, заемам се да го свърша веднага, за да престана да мисля за него.

Когато съм изправена пред някой от онези проблеми, които някога едва не ме влудяваха, спокойно се опитвам да приложа трите стъпки, описани във Втора глава на Първа част. Задавам си въпроса какво е най- лошото, което би могло да се случи. После се постарабам да го осъзная. Накрая се съсредоточавам върху проблема, за да открия как мога да поправя най-лошото, което вече съм готова да приема, ако се наложи.

Когато разбера, че се безпокоя за нещо, което не мога да променя — а не искам да приема, — спирам и повтарям молитвата:

„Господи, дай ми смирение да приема онова, което не мога да променя, смелост — да променя онова, което мога, и мъдрост — да ги различавам.“

Откакто прочетох тази книга, изживявам един нов, прекрасен живот. Вече не съсипвам здравето и щастието си с тревоги. Спя по девет часа всяка нощ. Наслаждавам се на храната. Сякаш завеса се вдигна пред очите ми или се отвори врата. Вече забелязвам и се радвам на красотата на всичко, което ме заобикаля. Благодаря на Бога за възможността да живея в такъв прекрасен свят!