Вървя си аз, нищо не подозираща. Забързана към моите си дела. Е признавам ти не напускаш мислите ми и за миг. Ежедневието ми е смесица от реалността и мислените разговори с теб.
   От нищото се появи вятъра. Онзи кеде, като че ли беше...