днес, разрових килера на спомените си. открих там един стар забравен куфар със мечти. отупах прахоляка, приседнах до него. отворих го.
от вътре изкочи първо мечтата ми да бъда лекар. погалихя, позагънах я във стари вестници и я върнах обратно. поразрових малко и блесна друга такава съдия. о това е глупава мечта смачках я набързо и я върнах. найзкачаха и други мой мечти незбъднати затрупаха ме . побързах да ги върна обратно в прашния стар куфар на забравата. опитах да го затворя. много ми беше трудно. но успях.
станах отупах се от прхоляка на спомените , огледах се. не можах да намеря последната си мечта. нямаше я до мен. сигурно съм я прибрала по погрешка със всички други. наведох се над куфара решена да си я върна да си я взема в ръце, но спомена за това как ме затрупаха многото ми незбъднати мечти ме изплаши и реших : -да си стои в куфара щом неразумно се е пъхнала там при всички стари мой мечти, значи вече и тя е стара моя незбъдната мечта. някой ден пак ще отворя куфара , тя ще изкочи от там , аз ще си поплача с умиление, ще я погаля нежно и ще я върна на мястото и - в стария прашен куфар на незбъднатите мечти.....