Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 08:29 - дейл карнеги "как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"
Автор: rumyn Категория: Технологии   
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 09.08.2014 10:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПЕТ МЕТОДА, Е КОИТО ПРОГОНИХ БЕЗПОКОЙСТВОТО

ПРОФЕСОР УИАЯМ ЛАЙЪН фЕЛПС

(Имах удоволствието да прекарам един следобед с Били фелпс от „Йейл“ малко преди смъртта му. Ето петте метода, с които той е прогонил безпокойството, според бележките, които си водих по време на нашия разговор.

Дейл Карнеги)

1.               Когато бях на двадесет и четири години, очите ми изведнъж отказаха да ми служат. След като почетях тричетири минути, ги чувствах като пълни с игли. Дори когато не четях, бяха толкова чувствителни, че не можех да погледна към прозореца. Посъветвах се с най-добрите очни лекари в Ню Хейвън и Ню Йорк. Нищо не помогна. След четири следобед просто сядах на един стол в най-тъмния ъгъл на стаята и чаках да стане време за лягане. Бях ужасно изплашен. Страхувах се, че ще трябва да се откажа от учителската си професия, да замина на запад и да стана дървосекач. После се случи нещо странно, което свидетелства за чудотворното въздействие на ума над физическите ни страдания. През онази нещастна зима, когато очите ми бяха най-зле, приех поканата да говоря пред група студенти. Залата беше осветена с огромни газови полилеи. От светлината очите така ме заболяха, че докато стоях на подиума, бях принуден да гледам в пода. Но по време на тридесетминутната си реч не изпитвах абсолютно никаква болка и можех да гледам право в светлината, без дори да мигна. Когато събранието свърши, очите отново ме заболяха.

 

Тогава си помислих, че ако успея да се съсредоточа върху нещо не за тридесет минути, а за една седмица, може да се излекувам. Това несъмнено беше триумф на ума над болното тяло.

ГТодобно нещо ми се случи, докато прекосявах океана. Получих толкова тежка криза на лумбаго, че не бях в състояние да се движа. Изпитвах ужасна болка при всеки опит да се изправя. В това състояние ме поканиха да изнеса лекция. Щом заговорих, болката и сковаността изчезнаха безследно. Аз стоях изправен, движех се нормално и говорих един час. Щом свърши лекцията, се прибрах без проблеми в каютата. За миг си помислих, че съм се излекувал. Но това усещане беше само временно. Скоро болките се възобновиха.

Тези случаи ми показаха колко е важна психическа-та нагласа на човека. Научих колко е важно да се наслаждаваш на живота, докато можеш. Затова сега живея всеки ден така, сякаш ми е първи и последен. Вълнувам се от ежедневното приключение да живея, а никой, обзет от радостно вълнение, не се поддава на безпокойство. Обичам работата си като преподавател. Написах книга, озаглавена „Вълнението да преподаваш“. Преподаването винаги е било за мен повече от изкуство или професия. То е моя страст. Обичам да преподавам така, както художникът обича да рисува, а певецът— да пее. Сутрин, преди да стана от леглото, си мисля с огромно удоволствие за първите студенти, които ще видя. Винаги съм смятал, че една от главните предпоставки за успех в живота е ентусиазмът.

2.               Открих, че мога да прогоня безпокойството си, като се зачета в увлекателна книга. Когато бях на петдесет и девет години, преживях продължителна нервна криза. По това време започнах да чета монументалното произведение на Дейвид Алек Уилсън „Животът на Карлайл“. Книгата много помогна за

възстановяването ми. защото така се увлякох, че забравих унинието.

3.               В друг момент, когато бях много депресиран, си наложих физическа активност почти през целия ден. Всяка сутрин изигравах пет-шест сета тенис, после вземах душ, обядвах и следобед отигравах всичките осемнадесет позиции на игрището за голф. В петък вечер танцувах до един през нощта. Аз съм се убедил в ползата от здравото изпотяване. Установих, че с потта от тялото ми се изпаряваха и депресията, и безпокойството.

4.               Отдавна се научих да избягвам бързането и работата под напрежение. Винаги съм се опитвал да прилагам философията на Уилбър Крос. Когато беше губернатор на Кънектикът, той ми каза: „Понякога, когато ми се струпват прекалено много неща, сядам и се от¬пускам, един час си пуша лулата, без нищо да върша.“

5.               Научил съм, че търпението и времето някак си успяват да решат проблемите ни. Когато съм при¬теснен за нещо, опитвам се да видя неприятности¬те си в перспектива. Казвам си: „След два месеца няма да се безпокоя за тази неприятност. Тогава защо се безпокоя сега? Защо не възприема към проблема отношението, което ще имам след два месеца?“

Накратко, ето петте начина, с които професор фелпс прогонва безпокойството:

1.               Живейте с удоволствие и ентусиазъм. „Живея всеки ден така, сякаш ми е първи и последен.“

2.               Прочетете интересна книга. „При една продължителна нервна криза... се зачетох в „Животът на Карлайл“... И така се увлякох, че забравих унинието.“

3.               Спортувайте. „Когато бях ужасно депресиран, си наложих физическа активност почти през целия ден.“

4.               Почивайте, докато работите. „Отдавна се на-учих да избягвам бързането и работата под напрежение.“

5.               „Опитвам се да видя неприятностите си в перспектива. Казвам си: „След два месеца няма да се без¬покоя за тази неприятност. Тогава защо се безпокоя сега? Защо не възприема към проблема отношението, което ще имам след два месеца?“




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumyn
Категория: Тя и той
Прочетен: 658947
Постинги: 442
Коментари: 950
Гласове: 2021
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031