ЗДРАВОСЛОВНИЯТ СТРАХ

Невротичните защитни механизми пречат на развитието ви и на практика са причина да продължите да се страхувате. Тези механизми са: обсебване, натрапчиви импулси/компулсивност, оправдания, отрицание. Те ви карат да отричате чувствата си и да избягвате опасността или да й реагирате пресилено. Здравословната защита е тази, която ви освобождава и ви екипира да се справите ефективно с каквото и да се случва.

Невротичните защитни механизми ви ограничават; здраво-словните ви освобождават. Пример за здравословна защита е да отстоявате своите граници. Да кажете „ох“ или „стоп“ или (не можеш да се държиш така с мен“ - това също е здравословна защита. Нездравословната реакция е: „Ще търпя и няма да се оплаквам“, „Това всъщност не се случва“ или „Ще й дам да разбере!“

(аз не търпя и се оплаквам :) , но съм решила да ти дам достатъчно време за да осъзнаеш искаш ли да ни има „нас“. А това осъзнаване няма как да се получи без да е минало достатъчно време!)

Видяхме, че когато страхът е здравословен, винаги виждате алтернатива. Когато не виждате изход, това означава, че силите са ви отнети. Когато не виждате изход, това означава, че не виждате цялата картина. Алтернативата е да се изправите и да се борите. Не е нужно да търпя да ме потискат. Може също да означава да отстоявате позицията си, да не капитулирате, отстъпвайки територията си. Вместо да стоите на пътя на страха, намирате друг път и с него идва и радост - радостта, че сте открили алтернатива. Няма нужда да изпитвате болка. Няма нужда да се страхувате. Можете да откриете друг път. (влади, опитвам се да намеря правилния път до сърцето ти. Ти така крещиш искам да бъда обичан и тъка упорито отказваш да го усетиш това в реалността. Влади ти си обичан, тук, сега. Аз те обичам. А това не е чувство което се изтрива, заменя, или дава на друг. Може единствено да бъде приспано. Ти ми го даваш това чувство нищо че отказваш да го назовеш. Не го изричай, думите ти го описват. Хубаво ми е да се завия с твоите думи. Прекрасно ми е да се облегна на теб. Като полет е влади. Толкова е красиво, приятно, неповторимо…)

Здравословният страх ви предупреждава. Ала той може да направи много повече от това: представете си се като кмет на малък град. Посред нощ вестоносецът на града нахлува у вас с викове: „Ела веднага на брега! Наближават ни вражески кораби и трябва да решим какво да правим. Може би ще трябва да предупредим всички и да предприемем действия.“ Ако сте били заспали дълбоко, чевекът ще трябва да вика по-силно, но ако сте се събудили лесно, сте чули думите му. Той е посланик, който ви казва, че се случва нещо опасно. Ако му вярвате, ще го последвате на брега и ще видите как флотилията с черни знамена се приближава, за да атакува. Вестоносецът ви е показал точно откъде идва опасността. Сега се заемате да направите план; събирате всички жители на и града замисляте ненасилствени методи за съпротива. Работата на вестоносеца е свършена. Той отново става един от обикновените граждани, вашите съюзници.

Да приложим тази аналогия към чувството за страх. Той е вестоносецът на града, който ви съобщава какво се случва - при това го прави с по-силен глас/страх, ако сте заспали Дълбоко, т.е. не сте съзнателни, затворени сте, скептични, или прекрасно владеете създаването на рационални обяснения! Здравословният страх на първо място играе ролята на вестоносец. На второ място е гид, който ви сочи къде точно е заплахата. На трето място става ваш съюзник. Здравите хора се нуждаят от вестоносеца. Невротичният подход е когато отричаме, че съществува вестоносец, отричаме, че казва каквото и да било, не излизаме, за да проверим какво става, а просто си оставаме в леглото и спим, докато врагът превземе и града, и дома ни.