ПРИСТЪПИ НА ПАНИКА

Паниката ни обзема, когато си мислим, че сме безсилни. Безсилието означава: не мога да направя това, което тялото ми ме въоръжава да правя чрез производството на адреналин - да се боря или да бягам. Изправяме се срещу опасност, която ни изглежда неизбежна и пред която се чувстваме безсилни. Физически тялото изпраща нервни сигнали към надбъбречните жлези. Те освобождават адреналин (страх) и норадреналин (гняв). За всяка молекула гняв има по четири молекули адреналин! Норадреналинът ни държи будни и ни помага да се концентрираме. Адреналинът ни помага да се подготвим да се бием или да бягаме. Той прави това чрез следните автоматични и успоредни процеси:

* Слюнката и лигавицата изсъхват, за да може повече въздух да стига до дробовете.

* Потта охлажда тялото.

* В мозъка нахлува кръв, кръвното се повишава.

* Белите кръвни телца се борят с инфекциите по-ефективно.

* Дишането се учестява.

* Зениците се разширяват, за да виждаме по-добре.

* Храносмилането се забавя.

* Повече захари нахлуват в кръвния поток, тъй като черният дроб получава сигнал от надбъбречните жлези, че има опасност.

Възстановяването от нахлуването на адреналин отнема десет минути. Когато потискаме страха и гнева, ние спъваме един сложен телесен сценарий, който се стреми да се осъществи. Тъй като потискането отслабва реакцията и възстановяването, адреналинът остава в системата и започва да действа токсично. Дълготрайното производство на адреналин отслабва имунната защита на тялото.

Това описание важи за страха по принцип и за пристъпите на паника. При тях може да преминете през различните етапи на стреса като възбуда, съпротива и възстановяване. Паниката може също да се отдаде на физически проблеми: сърдечни заболявания, депреси, хипогликемия или диабет. Например ако се събудите с паника, това може да е признак за хипогликемия, тъй като кръвната захар е ниска сутрин. Ако пък това се случва по едно и също време всеки ден, може причината да е в храненето или постенето и да е свързана с метаболизма на въглехидратите.

Пристъпите на паника обикновено са кратки и това, което ни съсипва, е психологическият им аспект - унижението и чувството за безсилие, което носят. Чувството, че губите контрол, че полудявате, че всичко се разпада и че заплахата надминава способността ви да се защитите, е нормална реакция по време на тези пристъпи.

В такива ситуации не сте наясно от какво всъщност се страхувате. Умът ви обаче ще се задейства по навик, ще прехвърли всички възможности и ще си избере някакво обяснение. Той се стреми да запълва празнините, за да избегне чувството за безсилие. Ала при истинския пристъп на паника нито едно от тези неща не дава резултат, тъй като става въпрос за механична физическа реакция, която вероятно е подклаждана от неопределен брой сподавени викове, напиращи да бъдат освободени.

Когато се уплашим или паникьосаме, се срещаме с уплашеното дете вътре в нас. Когато пък се заемем да се справим със страха и паниката, признаваме вътрешното присъствие на възрастен, който може да се справи с тези болезнени моменти. Ако семейното или религиозното ви възпитание е било свързано с моделиране на уплашеното дете, а не с подготовката на отговорен възрастен, никога няма да се почувствате способни да се справите с чувствата си. Оставате уплашено дете, което зависи от другите да го възстановяват и подпомагат. Предизвикателството да открием и освободим възрастния аспект от семейната ни среда и минало е много стимулиращо. Колко утешително щеше да е, ако ни бяха уверили, че имаме право да съществуваме и сме добре дошли в тази Вселена, каквото и да става! Трябва да се запитате дали миналото ви ви е дарило този вид увереност. Ако отговорът е да, то е било здравословно; ако не, трябва да се възстановявате от него.

Когато се настроите на вълната на вътрешното си уплашено дете, възрастният у вас откликва автоматично. Ще забележите, че се изпълвате с чувство на утеха и внезапно осъзнаване на алтернативата на зрелостта. Няма нужда да съм зациклил. Няма нужда да се срамувам. Това чувство за алтернатива, преминаването към силата на възрастния показва, че сте успели да намерите изцеление.

Жулиета пита Ромео как е успял да влезе в градината й: „Кажи: защо и как дошъл си тука? Висока е градинската стена и ако нашите те сварят в двора, за теб това място ще е смърт!“ Помните ли, че той отговаря: „Върху криле любовни тук долитнах. Не спират зидовете любовта. Когато нещо е възможно, тя не се поколебава да го стори!“

Любовта е дръзка и много пъти действа, независимо че изпитва страх. Когато обичате себе си и другия, сте готови да поемете този риск. Когато многократно действате дръзко, постепенно ще промените посланието на клетъчно ниво, закодирано у вас от всички приливи на адреналин през живота ви.