СПАСИТЕЛНАТА МРЕЖА

...мрежата, в чийто всеки възел втъкан е диамант.

Аватамсака Сутра

Паякът преде перлен мост, извлечен от самия него. Акробатът прелита през въздуха, а под него има мрежа. Ако егото ни функционира здравословно, значи отрано в живота ни под нас е била изтъкана мрежа. Тя се състои от нишките на ранните ни преживявания - близко привързване и приемащата, топла и постоянна среда на семейството. То идва от огледалното отразяване на майката или бащата, което сте получавали, когато сме демонстрирали жизнената си енергия. Ако сте имали щогоде  добри родители - не е нужно да са били съвършени, вътре в Душата ви е опъната мрежа. Ако паднете, падането е безопасно и дори отскачате. Това е вътрешното състояние на хората, които не са били изпускани в детството. Те не са били доставяни емоционално, а са получавали адекватно огледално отразяване. Родителите са ги обичали, приемайки и потвърждавайки чувствата им. При това всеки път в психическата  им мрежа се е втъкавала нова нишка, за да могат да вярват, както е казано в стихотворението: „Множество ръце обгръщат нас и нещата, които обичаме.“ Те са пораснали със съзнанието, че наистина ги обичат, че им е позволено да паднат и че някой ще се протегне да ги хване. Те дори са можели да скочат напълно позволено. Позволено им е било да се разделят.  позволена им е била индивидуацията. Освобождението от страха е нещо, което започва (или не е започнало) в детството.

Майката на малкото орле го бута от гнездото. Това е Начинът, по които то се научава да лети. Бащата преценява траекторията му, докато то пляска с криле и се опитва да получи въздушното си кръщение. Той отваря широко криле и хваща

малкото на гърба си миг преди да се удари в земята, след кое то го връща в гнездото. Майката отново бута бебето, а бащата се спуска надолу, хваща го и го връща. Всъщност тя го е избрала точно заради това му умение. Височината на гнездото

е преценена съобразно разстоянието, необходимо на орлето за свободно падане, преди да се научи да лети. Всичко е организирано така, че то да може да пада, да бъде хванато и същевременно да се научи да лети. Това се има предвид под изграждане на душевна връзка. Ако сме преживели това, можем да падаме уверени, че под нас ще има мрежа - бащин гръб, който меко да ни поеме.

(или приятел)

Грижовната, пазеща среда от ранното детство води до чувство за сигурност в живота ни като възрастни. Хората, които като малки са получили любов и грижа, никога не биват обсебени от страха, че ще се изгубят в голямата бездна. Независимо от свободното падане всяка тяхна клетка вярва: „Някак си ще оцелея след това.“ Може би невинаги съзнавате това. Понякога може да се съмнявате, но някъде вътре във вас доверието е хванало корен: „Трябва само да продължа и някак всичко ще

се оправи.“ Метафората с орела е подходяща, тъй като това, на което се доверяваме, е природата. Доверяваме се на естествения инстинкт, с който майката природа ни е помогнала  да напуснем гнездото. Тя е знаела точния момент за всеки от нас и е приготвила гръб, на който да се приземим.

Ако мрежата ви не е била изплетена като дете, може да я изплетете сега. Това става, като изживеете без задръжки скръбта по нещата, загубени в детството, работите върху проблемите си (чрез терапия и различни програми стъпка по стъпка) и се радвате на безусловна любов в здравословни взаимоотношения. Мрежата се изплита много здраво и от работата със страха, описана в тази книга. Успешното изплитане всъщност означава да интегрирам архетипа на сирака, да приема че съм сам в тази работа и да забележа, че на прага ми понякога се появява някои, които ми предлага обятията си.

Здравият човек изплита тази мрежа, преди да му е потрябвала. Това означава да работиш върху себе си. Нездравият човек може да започне да я плете едва постфактум. Тук вече става въпрос за възстановяване. Мрежата превръща бездната довела до стагнация, в плодородно място. Тя е плодородна като пустинята, която ражда благоуханни цветя, понякога изцяло незабелязани, както пише Томас Грей:

Колко много от цветята

 напъпват и разцъфват невидени.

Как сладостта и ароматът

в пустинята са пропилени.

Това плодородие може да не бъде забелязано, но постоянно съществува. „Забелязвам, че не падам толкова дълбоко.“ Когато чуете това от човек, който е бил в бездната повече от веднъж, може да сте сигурни, че той има мрежа. Тя не си спестява падането, а само създава гаранция, че то ще протече безопасно.

 Самоубийствените наклонности в случай на криза показват, че у вас няма мрежа. Анорексията, алкохолизмът и др. показват същото. Хората, които изпадат в емоционални разстройства, нямат мрежа. Ако знаете, че нямате такава мрежа, би било добре да не скачате във вътрешните си пропасти или каквито и да било плашещи места в душата си. (хахахахах)Например ако подозирате, че като малко дете сте преживели нещо ужасно, сте наясно, че не притежавате необходимото, за да се справите с преживяното, не се задълбавайте в него. По-добре първо  поработете върху мрежата си.

Има и синтетични мрежи - култове, пристрастявания, сигурни, догматични религии и идеологии. Когато те не насърчават  изявата на собствените ми способности, те са имитации на мрежа и  няма  да      дадат          резултат.  Юнг  има предвид именно това, когато казва: „Религията е форма на защита от религиозното преживяване.“ Това става, когато религията предлага  фалшиво убежище от реалностите на живота на възрастния-  реалностите, които изискват да сме както чувствителни и беззащитни, така и находчиви и активни, ако искаме да съзреем.

Сега бездната се разкрива ясно като безусловното сьществуване, което е истинското ни аз. Във вас има ресурс, който ви позволява да останете в нея и това е мрежата. Усещате как у вас се надига нова вътрешна сила: „Внезапно се появява сила, която надминава рационалните очаквания или надежди“, както пише Дюркхайм. Този процес не е присъщ на мисленето; той е присъщ на природата.

Бездната е място, в което да растем. Ние го нарекохме празнотата, нищото. Сега обаче виждаме, че е простор - същия вид пространство, което е в утробата. Бездната е утробата на майката земя. Тя не е търбух, в който нищо не може да бъде заченато. Тя е утроба, в която се ражда нещо ново - тайно, тихо и плахо. Св. Франциск в пещерата се моли: „Нека се скрия в утробата на тази мокра земя, която ме обгръща в мека, нежна кал. О, земна утробо, скрий ме от очите, които ме карат да се смразявам от страх.“

Вайнамойнен е финландски герой, който останал в утробата на майка си 30 години, преди да се роди. В тази празнина той станал магьосник и музикант. Научил се как да живее в бездната! Всичко, което душата ни иска, е да се роди - а това става именно по този начин. Възможно ли е тогава изоставянето да е необходимо преживяване от духовна гледна точка, както предателството е необходимо от психологическа гледна точка? Без тях може никога да не се вгледаме в себе си. Ако изоставянето не се бе случило, може би щяхме да се осланяме единствено на външния свят с неговите дрънкулки и залъгалки. Точно така бе изоставен Христос на кръста; същото се случва и с нас, когато всичко, на което разчитаме и от което зависим, рухне. Изоставянето ни отрезвява за в сякакви незрели религиозни залитания, чрез които сме търсили утехата на Бога. Тя изчезва и остава единствено Богът на всяка утеха, който невинаги утешава. Бездната представлява  истинското религиозно преживяване: самият момент на тишината на Бог.

(влади, ако автора не вкара малко религия нали се сещаш че губи една огромна част от читателите си. )

Мирча елиаде казва: „ героят изцяло се отказва да се води от личните си ограничения, особености, надежди и страхове. Той престава да се съпротивлява на самозадушаването, което е предпоставка за новорождението чрез осъзнаване на истината и така най-после узрява за великото единение. Личните му анбици се изпаряват; той вече не се опитва да живее, доброволно се отваря за всичко, което би могло да го сполети; по този начин той става анонимен. „Законите на живота пребъдват безпрепятствено в героя; той не таи резерви към тях.“  Бездната ни показва неадекватността, крехкостта, банкрута на собствената ни личност, която е рожба на времето.  Ала вижте как това се превръща в праг на духовното новорождение. Идеалът на йога е да живееш във вечното настояще вън от времето, без да притежаваш лично съзнание за миналото. Когато съзнанието ти не е подхранвано от собствената ти история, то е бистро и спонтанно и ти си неподправен свидетел на настоящето. За да се сдобием с такова съзнание, е необходимо да умрем за човешките неща и да се родим за трансцендентален режим на съществуване. Това означава да очакваш смъртта, за да си осигуриш прераждане в свят живот, т.е. живот, който сега става реален, тъй като включва святото.

Будизмът предугади заключенията, направени неохотно от съвременната психология: вината и тревогата не са придобити от егото, а присъщи нему. Според моята  интерпретация на будизма неудовлетвореността ни от живота произтича от нещо, което е по-непосредствено дори от страха от смъртта - ние потискаме смътното си подозрение, че „аз“ не съм реален. Усещането за моето аз не съществува само по себе си; то е мисловен конструкт, който изживява собствената си необоснованост като липса. Това усещане за липса е в синхрон с откритията на психотерапията по отношение на изконната вина и базовото състояние на тревожност. Обикновено се опитваме да се справим с тази липса, като я опредметяваме по различни начини и правим неща, които не постигат успех, тъй като не се занимават с основния проблем.

И така най-проблематичният ни дуализъм не е животът, който се страхува от смъртта, а крехкото усещане за „аз“, което се ужасява от собствената си необоснованост. Като приемем тази необоснованост и престанем да й се съпротивяваме, ние можем да открием, че винаги сме имали основа - не като някакво същество само по себе си, а като изява на мрежа от взаимоотношения, обгръщаща всичко. Това решава проблема с желанието да го променим. Докато се водим от усещането си за липса, всяко желание се превръща в прилепчива зависимост, целяща да запълни бездънна яма. Без тази липса простотата и чистотата на собствената ни нищожност, т.е. отсъствието на фиксирано естество, ни дават свобода да станем всякакви.

Дейвид Лой

(това тук направо ме хвърли в….

Разбрах че родителите ми са ми дали точно нужното за мен- научили са ме да обичам , да бъда обичана, да имам смелостта да рискувам и да намирам начин да оцелявам. Да  живея. )