СТРАХЪТ И ЛЮБОВТА

Страхът е сигнал, чрез който забелязваме, че още не сме интегрирали нещо. Начинът да интегрирате едно езеро например е като се научите да плувате в него! Да не го интегрирате означава да треперите на брега, че може да се удавите, ако нагазите в него. Ако искате да се научите да плувате, не може да постигнете целта си, като се хвърлите безразсъдно от моста с идеята, че така, щете - не щете, ще проплувате. Ала ако взимате уроци и постепенно напредвате, ще можете да интегрирате предизвикателството на водата и вече няма да се страхувате от нея. Човек се страхува от това, което не допуска в своя опит. В този смисъл страхът е форма на отчуждение. Всичко в човешкия опит може да бъде интегрирано по същия начин. Парите могат да бъдат интегрирани, като се използват като средство и като не се страхуваме да ги печелим, харчим, спестяваме, даваме, получаваме и т.н. Сексът може да бъде интегриран, като му се наслаждаваме отговорно, но без задръжки.

„Проблемите“ в живота са неща, които още не са били интегрирани. Интеграцията се случва, когато признаем проблема, занимаем се с него и го решим. Ако се ожените и при първия проблем започнете да пиете, изневерявате или напуснете съпруга си, вие не сте интегрирали обвързването и посвещението.

човешката личност е изтъкана от противоположности. във връзка с това пред нас стои предизвикателството да създадем  синтез между тях, да родим ред от хаоса, единство - от разнообразието. Ако в нас има страх, трябва да има и безстрашие. Ако има насилие, то има и ненасилие. Ако има недоволно и отмъстителност, има и състрадание и простителност. всяко ваше качество има противоположна страна, а ние разполагаме с потенциала за достъп до нея. Тази наша скрита страна се нарича сянка. Сянката е термин на Юнг, свързан с отречените и скрити елементи от личността ни - позитивната сянка са качествата, които харесваме, а негативната - тези, които са грозни. Ако съзнателните ви решения създават впечатлението, че сте отмъстителни, то в позитивната ви, скрита сянка има не по-малко количество състрадание. Колкото по- насилствено е поведението ви, толкова по-ненасилствен има вероятност да сте. Колкото повече се страхувате, толкова повече любов се крие във вас.

Джоузеф Камбъл казва: „Тази част от нас, която иска да се изяви, е безстрашна.“ Истинското ви аз е там, където е безстрашието. Докато се опитваме да правим това, което искат другите хора, докато се притесняваме от това какво ще си помислят, ние ще се страхуваме. Безстрашието идва, когато направите решение да сте докрай себе си. Понякога изоставяме себе си, за да попречим на другите да се отчуждят от нас! По-добре, вместо да кажем: „Не искам хората да знаят, че съм такъв, понеже иначе няма да ме харесват“, да кажем: „Искам да знаят точно какъв съм, тъй като повече искам да бъда себе си, отколкото те да ме харесват. Искам всички да знаят кой съм аз Наистина, тъй че прекратявам всякакви пози, които съм възприел, за да изглеждам добре.“ Така заемаме чудесната позиция на безстрашието.

«Съвършената любов изпъжда страха.“ Любовта и страхът са противоположности; ето защо безстрашието е друга  дума за любов. Тъй като страхът разкрива това, което още не сме Интегрирали, любовта интегрира всичко. Тя е безусловен  отклик на това, което е, вместо заучена реакция на това,което сме възприели. Любовта е безрезервно „да“. Страхът е „не“. Любовта ни дава достъп до безусловното ни вътрешно същество, носител на безкрайния ни потенциал. Тъй като духовната ни съдба е да даваме израз на богатствата на аза - безусловната/всеобща любов, вечната мъдрост и целителна сила, - пречупвайки ги през призмата на здравословната си личност, достъпът до пълния ни потенциал е от решаващо значение!

Безстрашието носи със себе си убеждението, че всичко в живота ни е част от нашата съдба - той ни носи точно това от което се нуждаем, за да станем тези, които сме. Не само че е добре да бъда себе си, добре е да оставя дори събитията да бъдат себе си. Това означава да се ангажирам безрезервно със своите обстоятелства, вместо постоянно да влизам в пререкания с тях. Страхът спори с обстоятелствата: „Не, не искам това. Не допускай това/не го пускай в себе си.“ Любовта казва: „Нека всичко се случи точно както трябва да се случи.“ Казано с думите на Юнг, „безусловно „да“ на това, което е, без субективен протест“. Реалностите на живота живеят чрез нас с безрезервното ни съгласие.

Едва при това положение става ясно, че да обичаш е същото като да си уязвим.(да влади оязвима съм пред теб, при теб. Ти с една дума с един жест можеш да ме раниш много по вече от колкото предполагаш, но избора ми е да ти се доверя. Да ти вярвам че не би го направил. Избора ми е да съм твоя.)

Да си уязвим означава да пуснеш в себе си болката - не защото я избираш, а защото в момента тя е реалността. Какъв вид болка? Обикновената, нормална болка, която изпитваме във всяко взаимоотношение, когато ни предадат, правят нещо, за да ни наранят, лъжат ни, изоставят ни, искат прекалено много или дават прекалено малко- Всичко това носи болка. Любовта означава уязвимост - предразположеност към болката. „Да, мога да интегрирам всичко това, тъй като то е нещо човешко и всеки възрастен трябва да има начин да го допусне в себе си.“

Тази уязвимост към болката, промяната и загубата ни овластява; прави ни силни. Уязвимостта от типа на жертвата отнема силата ни - “горкият аз, ритай ме, наранявай ме, лъжи ме, искам да страдам“. Тази уязвимост обаче е от типа описан в „Пътят на Дао“: „Когато се защитаваме с любов, сме непобедими.“ Вижте какъв парадокс има тук: вие ставате непобедими, когато сте уязвими за това, което носи любовта.  Да си уязвим означава да си защитен само от това, което интегрира,  което се справя със случващото се. Комбинацията при здравия, зрял  възрастен е следната: той действа находчиво и отстоява себе си, без да се защитава.

Замислете се над този малък стих от Едуин Маркам:

Начерта той кръг, от който ме изключи –

презрян бунтар съм, еретик и несполучил.

Ала двама с любовта намислихме да победим –

 друг кръг начертахме, трима ни обедини!

(и аз ли тъка да направя)

Първо се страхуват от мен, затова „начертават кръг, от който ме изключват“. След това страхът им си търси етикет: „бунтар съм, еретик...“. Те не ме интегрират, не ме пускат. За тях съм „презрян“. Те ме избутват извън техния кръг. Ала любовта вътре в мен обръща нещата наопаки, безусловната любов към тези, които мразят, т.е. отказват да ме интегрират. В проповедта на планината се казва: „Правете добро на тия, които ви мразят. Благославяйте тия, които ви кълнат. Молете се за тия, които ви правят пакост.“ Интегрирайте всичко. Допускайте всичко в себе си. Интегрирайте тези, които ви отчуждават.

( любими, влади,

Добре си ми дошъл във моя храм.

Само покани се. Приехте. Настаних те на моята трапеза. Нахраних те със моята любов. Положих себе си в ръцете ти, като дар за добре си ми дошъл. Не си отивай защото храма ще остане пуст. )