СТРАХ ОТ ИЗОСТАВЯНЕ И ПОГЛЪЩАНЕ

В контекста на интимността се активизират два познати вида страх. Страхът от даване е същият като страха от посвещение и показване на любов. Страхът от получаване е страхът да бъдеш обичан, който, както видяхме по-горе, може да бъде още по-ужасяващ.

 Страхът от даване и получаване може да е страх от поглъщане. ( нама да те погълна!:) )

Страхът от идването и тръгването може да е страх от изоставяне. ( няма да те изоставя. Обичам те! )

Страхът от поглъщане е страхът, че някой ще се приближи прекалено, а страхът от изоставяне е страхът, че някой ще си тръгне и ние няма да можем да го преживеем. (Сега можем да определим идеята, че нещо е не поносимо и „не можем да го преживеем“ като състояние на беззащитност, съчетана с пасивност и недостатъчна находчивост.)  Психологически здравият човек може да има взаимоотощение с друг, без да бъде обзет от страха от изоставяне, ако единият си тръгне и без да бъде обзет от страха от поглъщане, ако другият се приближи твърде много.

Страхът от изоставяне и страхът от поглъщане са най- силните страхове в интимността. Те са израз на най-големите ни съмнения за това дали сме достойни да бъдем обичани.(о довери ми се само ти можеш да получиш моите чувства) Другите не могат да ме обичат постоянно и вярно.( а стига бе! Ти ще можеш , аз няма да мога?) Те ще ме изоставят, щом ме опознаят или им омръзна.“ (не мислиш ли че дори и майка ти не те познава толкова колкото аз те познавам? С кого физически си говорил толкова часове? Я да видим: 6 * 30= 180дни- 6*8 = 180 – 48= 132 дена. 132 * 4 = 528 часа разговор. Това са 22 дена реално само приказване, приказване без да се почива. С кого в реала кажи ми си си разменил по вече от 2-3 изречения?никой не те познава в момента по добре от мен. И не усещам да си ми умръзнал, или доскучал. А и ти ме познаваш вече много добре. Сигурно по добре от колкото аз се познавам. )   Това е страхът от изоставяне. Страхът от поглъщане е свързан с омаловажаване, подценяване на себе си: ( а не! Не ме обиждай с това! Няма как да те погълна.ти си толкова голям, огромен характер, че не е възможно някой да се опита и да успее да го стори. Аз не съм се влюбила в случаен човек! В един незначителен който се нуждае от нечия помощ. Ти не се нуждаеш от нищо за това ти дадох сърцето си. Как си мислиш тъка към 30 години не съм срещала мъже ли? Как точно на теб? Ами тъка! Ти си точното копие на моята представа за мъж. Само че жените преди мен са те ранявали много и това те кара да затвориш себе си за всички, дори и за мен. Даваш ми чувствата си , но отказваш да приемеш моите. )    имам толкова малко, че ако оставя някой наистина да ме докосне на душевно ниво, ще изгубя нещо от себе си. Както се казва в стихотворението „Небесната хрътка“: „Да не би, ако го имам, да остана без нищо в себе си!“

Страхът от изоставяне и страхът от поглъщане често се наблюдават във взаимоотношение, в което единият партньор се страхува основно от изоставяне, а другият - от поглъщане. Тя се страхува, че той ще си тръгне, и затова се вкопчва в него; той се страхува, че тя се приближава прекалено и затова бяга. Това създава между тях един постоянен танц, в който единият преследва, а другият - бяга. Единият партньор е разяждан от отчаяна нужда, а другият е високомерен и го преследват. Формирала се е невротична ситуация и партньорите може да я поддържат с години. Иронията е, че често този, който напуска, е партньорът със страха от избавяне! Тя толкова се страхува от вероятността да бъде сама, че може да си осигури резервен партньор и когато й Се стори, че той предлага всичко, което тя би могла да иска, може да напусне другия заради него.

Изоставянето е основният страх от детството. Ето защо, когато той присъства у нас, чувстваме, че партньорите ни са жизнено необходими за оцеляването ни и свързваме тяхната загуба със смърт.  Това може да стане физически или чрез загубата  на емоционалната им обвързаност с нас. Същевременно Инстинктивният ни импулс към свободата ни кара да ги отблъскваме, ако прекалено държат на близостта ни. Чувството, че си задушен или притежаван и не си способен да се защитиш, може да доведе до страх от поглъщане.( няма ли да се уморя да се опитвам да прескоча, преодолея защитите които изникват пред мен? Буквално изникват! Тъкмо преодолея една и докосна теб ти издигаш нова с която да се справя. Умничоко  си ми и бързо я сътворяваш, но умората няма ли да наделее над желанието да продължа да поитвам? Вярно предизвикателство си е да достигна до теб. Но…. Вече се чувствам изморена, почти гъба вяра в себе си че мога да продължа. )

Страховете от поглъщане и изоставяне може да се пренесат във взаимоотношенията ни като възрастни. През целия живот тревогата от раздялата може да ни кара да се вкопчваме в партньора си или да се стремим да го предразполагаме. Това поведение се дължи на страха от изоставяне, въпреки че може да прилича на любов. Може да чувстваме, че имаме нужда от все по-голяма дистанция във взаимоотношението, и да не искаме да сме прекалено обвързани с някой, за да не изгубим свободата си. Това често се дължи на страха от поглъщане, въпреки че изглежда като отраканост и самостоятелност. Когато си представим болката, която трябва да сме изпитали, за да стигнем до това положение, ще изпитаме съчувствие не само към себе си, но и към другите, които изпитват същите страхове.

Както страхът от изоставяне, така и страхът от поглъщане са страхове фантоми, подобни на болката фантом. Изоставянето и поглъщането вече са се случили в миналото, когато сме били беззащитни деца; те не могат да ни сполетят като възрастни. Възрастният не може да бъде изоставен - него могат само да го напуснат; той не може да бъде погълнат - на него могат само да му дотегнат.

В ранното детство сме изпитвали страха на клетъчно ниво и той е бил наистина реален. Защитните пози са били необходими, но защитите се генерализират на клетъчно ниво и не се изпаряват от само себе си, когато станем възрастни. Необходима е съзнателна работа, за да ги неутрализираме. Иронията е, че дотогава, докато продължаваме да използваме защитите, на практика захранваме първоначалната сила на страха.

Всеки понякога се чувства изоставен или погълнат. Това са реалностите на живота във взаимоотношенията. Възрастните имат разумна програма да се справят с тези чувства- „Когато напуснеш, аз скърбя и те пускам.“ „Когато дойдеш прекалено близо, аз те моля да ми дадеш пространство!“

При изоставянето

С основание се страхуваме от изоставянето, тъй като тогава изгубваме възможността да получаваме отражението, необходимо за оцеляването на нашата идентичност. Страхуваме  се и от скръбта, която ще изпитаме, когато някой напусне. Страхът  от изоставянето може да е страх от скръбта.

Понякога сами изоставяме себе си, т.е. изоставяме тялото, достойнството, принципите или границите си, за да се вкопчим в някой. Когато възприемаме взаимоотношението си с някого като въпрос на живот и смърт, ние абдикираме от част от себе си. Свободата от този страх означава да възстановим лишените от глас психични аспекти на личността си.

Изоставянето е ужасяващо поради още една причина - чувстваме се изключително безсилни, когато ни сполети. Тази комбинация от страх и безсилие от времето на първоначалното преживяване на изоставяне в детството е оставила силен отпечатък в нас.

Когато другият се отдръпне, ни обзема паника и затова започваме да го преследваме още по-ревностно, което пък на свой ред паникьосва него и го кара да ни отблъсне още по-категорично.

Начинът, по който се мъчим да се погрижим за себе си, кара другия да ни изоставя! Това е автогол под прикритието на самозащита.

Страхът от смъртта е свързан и със страха от изоставянето, от окончателната изолация, от загубата на връзките, които ни поддържат. Смъртта ни изглежда страшна, тъй като напомня на изоставяне на тялото от душата.

Съществува жестока ирония във факта, че страхът от интимност е директно пропорционален на страха от изоставяне. Колкото повече се страхуваме да не бъдем изоставени, толкова повече се страхуваме да изпитаме близост. Дали нежността ми не е затворена заедно със страховете ми?

При поглъщането

Когато се страхуваме от поглъщане, може би се страхуваме от това да допуснем интимност с другия или внимание  от негова страна. Вероятно когато в детството са ни обръщали  някакво внимание, то е било под формата на изпитателен, незачитащ личното ни пространство поглед на свръхгрижовен  Родител. Ето защо свързваме вниманието с усещането за унижение или ограничения. По-късно честното емоциона общуване може да ни изглежда като атака или неканено натрапничество. Ето защо страхът от поглъщане понякога се  провокира от простото споделяне на чувства от страна  партньора ни или загрижения му интерес към нас. По някакъв начин тази невинна стъпка към интимност пресъздава ужаса от миналото ни и ние автоматично издигаме барикадите, за да се предпазим от нея.

Понякога чувстваме, че единственият начин да защитим границите си, е да останем на дистанция. Ето защо импулсивно отблъскваме хората с цел безопасност. Близостта и посвещението може да ни изглеждат като заплахи или нахлуване в крехкия интегритет на нашата идентичност.

В ужаса от прекалено силната прегръдка или прекалено силната любов се съдържа порив за бягство, действащ доста подмолно чрез многото форми, които може да приеме: студенина, отказ от посвещение, нужда от повече пространство, повече тайни, безразличие, нетърпимост, липса на гъвкавост, срам от публична демонстрация на обич и т.н. Можем дори да объркаме партньора си, като първо го прелъстим, а след това се държим въздържано и не показваме любовта си.

Този страх може да се изрази и в убеждението, че имаш право другият да ти служи, без да си длъжен да отговаряш със същото. Страхът от поглъщането често крие в себе си надуто его, което е защита срещу уязвимостта и интимността.

Партньорите, които се страхуват от поглъщане, по-рядко напускат, тъй всъщност като са постигнали успех - та нали не са допуснали да ги хванат! Когато ги напуснат, може за пръв път да прогледнат за собствените си страхове от изоставяне. Тогава си дават сметка колко много са изгубили при раздялата с партньора си и откриват колко дълбоко може да ги разяждат  нуждата и самотата. Ако успеят да признаят тези чувства пред себе си и пред бъдещия си партньор, имат реален шанс за свобода от страха от поглъщане и истинска интимност с някои, който да уважава тяхната уязвимост.

И накрая: когато се страхуваме от изоставяне, показваме страха и потискаме гнева си. Когато се страхуваме от поглъщане, показваме гнева и потискаме страха си!

(Не нито ще те погълна- отнема свободата ти . правото да решаваш какво искаш или не искаш. Нито ще те изоставя преди да ми е дошло времето да си ида за винаги. Просто ще съм до теб, както ти си до мен. Толкова време вече ти си до мен. Плътно си до мен. Всеки ден. Дори и днес си до мен. Аз не искам друго искам да съм до теб. Като поискаш да ме усетиш да го направиш. Като поискаш да споделиш да го направиш . като поискаш да … простичко е да позволиш да съм до теб.)