КАК ДА АНАЛИЗИРАТЕ И РАЗРЕШАВАТЕ ПРОБЛЕМИТЕ,

ПОРОДЕНИ ОТ БЕЗПОКОЙСТВОТО

„Слуги аз имам шест па брой от странно естество.

Наричат се Защо, Как. Кой,

Кога, Къде, Какво.“

Ръдиард Киплинг

Дали вълшебната формула на Уилис X. Кериър, описана в Първа част, Втора глава, ще разреши всички проблеми с безпокойството? Не, разбира се, че не.

Къде тогава е отговорът? Отговорът е, че трябва да се подготвим да се справяме с различни видове безпокойства, като усвоим трите основни стъпки за анализ на проблемите. Ето кои са тe:

1. Изяснете фактите.

2.Анализирайте ги.

3.Вземете решение и го изпълнете.

От ясно по-ясно, нали? Да, Аристотел го е проповядвал и прилагал. И ние с вас трябва да го прилагаме, ако искаме да решим проблемите, които ни измъчват и превръщат дните и нощите ни в ад.

Да вземем първото правило: Изяснете фактите.

Защо е толкова важно да изясните фактите? Защото ако не сте наясно с тях, не можете дори да се опитате да решите рационално проблема. Без да знаете фактите, можете само да се люшкате от едната крайност в другата? Моя ли е тази идея? Не, идеята е на покойния Хърбърт Е. Хокс, декан на Колумбийския колеж в Колумбийския университет в продължение на двадесет и две години. Той помага на двеста хиляди студенти да решат проблемите си с безпокойството. Той казваше, че „объркването е главният източник на безпокойството“. формулираше го така: „Половината притеснения на света се дължат на това, че хората се опитват да вземат решение, без да разполагат с достатъчно знания, на които да се опрат. Ето например, ако аз имам проблем, който ще стане актуален в три часа следващия вторник, въобще не се опитвам да взема решение преди този ден. Междувременно съсредоточавам усилията си върху това да изясня всички факти, които имат отношение към проблема. Не се безпокоя, не се измъчвам заради проблема. Не губя от съня си. Просто се съсредоточавам върху това да изясня фактите. И докато дойде вторникът, ако съм наясно с всички факти, проблемът обикновено се решава сам!“

Попитах декана Хокс дали това означава, че изцяло е ликвидирал безпокойството. „Да — отвърна ми той. — Открито мога да твърдя, че сега животът ми е почти изцяло освободен от безпокойство. Установих, че ако човек посвети времето си на това да изясни фактите по безпристрастен, обективен начин, тревогите му обикновено се разсейват на фона на наученото.“

Нека повторим това още веднъж: „Ако човек посвети времето си на това да изясни фактите по безпристрастен, обективен начин, тревогите му обикновено се разсейват на фона на наученото. “

А какво правят повечето от нас? Ако въобще обърнем внимание на фактите — а Томас Едисън твърди най-отговорно, че „няма средство, до което човек не би прибягнал, за да избегне труда да мисли“, — ние като хрътки надушваме онези факти, които подкрепят онова, което вече мислим, и се абстрахираме от всички останали! Опираме се само на фактите, които оправдават действията ни — фактите, с които удобно се самозалъгваме и които оправдават предразсъдъците ни!

Както казва Андре Мороа: „Всичко, което е в съгласие със собствените ни желания, изглежда правилно. Всичко, което не е, ни хвърля в ярост.“

Чудно ли е тогава, че ни е толкова трудно да намерим решение на проблемите си? Няма ли да ни е също толкова трудно да решим математическа задача за второкласници, ако изходим от допускането, че две и две прави пет? Но на света има много хора, които превръщат живота си и този на другите в ад, като настояват, че две плюс две прави пет — или може би петстотин!

Какво тогава да направим? Трябва да не допускаме емоциите да влияят на мисленето ни и както казва деканът Хокс, да изясним фактите по „безпристрастен, обективен начин“.

Това не е лесна задача, когато човек е обзет от безпокойство в кипежа на емоциите. Но ето две идеи, които се оказват полезни, когато се опитвам да погледна на проблемите отстрани, за да ги преценя по-ясно и безпристрастно:

1.        Когато се опитвам да установя фактите, преструвам се, че събирам тази информация не за себе си, а за някой друг. Това ми помага да приемам хладно и безпристрастно данните. Помага ми да елиминирам емоциите.

2.        Докато се опитвам да събера фактите по проблема, който ме безпокои, понякога си представям, че съм адвокат, защитаващ другата страна. С други думи, опитвам се да изясня всички факти, които са против мен, всички факти, които са в разрез с желанията ми и които не мога да приема.

После излагам писмено аргументите на двете страни и обикновено установявам, че истината се намира някъде по средата.

Ето какво се опитвам да ви обясня. Нито вие, нито аз, нито Айнщайн, нито Върховният съд на Съединените щати — никой не е в състояние да вземе решение по какъвто и да е проблем, без първо да установи фактите. Томас Едисън е знаел това. Когато умира, той оставя две хиляди и петстотин бележника, изпълнени с факти по проблемите, които е трябвало да решава.

И така, първото правило за решаване на проблемите е: Изяснете фактите. Постъпете като декана Хокс — дори не правете опит да решите проблем, без преди това да съберете всички факти. Но и наличието на всички факти на света няма да ви помогне ни най-малко, ако не ги анализирате и тълкувате правилно.

От собствен опит съм установил, че е много по- лесно да се анализират фактите, ако са изложени в писмен вид. Всъщност самото написване на фактите на хартия и ясното формулиране на проблема ни отвежда крачка напред към вземането на мъдро решение. Както казва Чарлс Кетъринг: „Добре формулираният проблем е наполовина решен.“

Нека ви покажа как действа това на практика. Тъй като китайците казват, че една картина струва колкото писание от десет хиляди думи, нека ви покажа как един човек приложи на практика точно това, за което говорим.

Да вземем случая с Гейлън Личфийлд, когото познавам от няколко години. Той е един от най-преуспелите американски бизнесмени в Далечния изток. Господин Личфийлд бил в Китай през 1942 г., когато японците нахлуват в Шанхай. Ето каква история ми разказа той, когато веднъж ми гостува у дома:

„Малко след като японците бомбардираха Пърл Харбър, започна Гейлън Личфийлд, Шанхай гъмжеше от тях. Аз бях директор на Азиатската застрахователна компания в Шанхай. Изпратиха ми „военен ликвидатор“ — той всъщност беше адмирал — и ми наредиха да му съдействам в ликвидирането на активите ни. Нямах никакъв избор — трябваше да сътруднича или... А в този случай „или“ се равняваше на сигурна смърт.

Направих всичко, което ми казаха, защото нямах алтернатива. Но имаше една серия ценни книжа на стойност седемстотин и петдесет хиляди долара, които не включих в списъка, който предадох на адмирала. Не ги включих, защото те всъщност принадлежаха на клона ни в Хонконг и нямаха нищо общо с шанхайските активи. Но все пак се страхувах, че ще си имам неприятности, ако японците открият какво съм направил. И не след дълго те разбраха.

Тогава не съм бил в офиса, но моят главен счетоводител е присъствал. Той ми каза, че японският адмирал изпаднал в ярост, тропал с крак и ругал, наричал ме крадец и предател! Бях проявил незачитане към японската армия! Знаех какво означава това. Щяха да ме хвърлят в Бриджхауз!

Бриджхауз! Мястото за изтезания на японското Гестапо! Имах приятели, които се бяха самоубили, за да не попаднат в този затвор. Други бяха загинали там след десет дни разпити и изтезания. И сега мен самия ме очакваше Бриджхауз!

Какво направих ли? Новината научих в неделя следобед. Предполагам, нормално би било да изпадна в ужас. И щях, ако не си бях изработил техника за решаване на проблеми. Години наред, когато ме обземаше безпокойство, сядах пред пишещата машина и написвах два въпроса и отговорите им:

„1. Какво е това, което ме безпокои?“

„2. Какво мога да направя по въпроса?“

Някога се опитвах да си отговоря на тези въпроси, без да ги пиша. Но престанах да го правя преди години. Установих, че написването и на въпросите, и на отговорите прояснява мисленето. Затова въпросният неделен следобед отидох право в стаята си в хотела на Християнската младежка асоциация (УМСА) в Шанхай, извадих пишещата машина и написах:

„1. Какво е това, което ме безпокои? Страхувам се, че утре сутринта ще ме хвърлят в Бриджхауз.“

После написах втория въпрос:

„2. Какво мога да направя, за да го предотвратя?“ Часове мислих и написах четирите възможни линии на поведение и вероятните последици от всяка една от тях.

„1. Мога да се опитам да обясня на японския адмирал. Но той не говори английски. Ако му обясня с помощта на преводач, възможно е да го ядосам още повече. Това може да означава смърт, защото той е жесток и по-скоро ще ме хвърли в Бриджхауз, отколкото да си направи труда да обсъди въпроса с мен.

2. Мога да се опитам да избягам. Невъзможно. Те постоянно ме държат под наблюдение. Следят всяко мое влизане и излизане от стаята ми в хотела на Християнската младежка асоциация (УМСА). Ако се опитам да избягам, вероятно ще ме хванат и разстрелят.

3. Мога да си остана в стаята и да не припарвам до офиса. Но тогава японският адмирал ще ме заподозре и сигурно ще изпрати войници да ме хвърлят в Бриджхауз, без да ми даде възможност да се защитя.

4.В понеделник мога да се явя в офиса както обикновено. Тогава има шанс японският адмирал да е толкова зает, че да не се сети за това, което съм направил. А дори и да се сети, може би ще се е успокоил и няма да ме закача. Ако е така, всичко е наред. Ако все пак се заяде с мен, все още имам шанс да се опитам да му обясня. И така, ако отида както обикновено в офиса в понеделник сутринта и се държа сякаш всичко е наред, това ми дава двоен шанс да избегна Бриджхауз.“

Веднага след като измислих всичко това и реших да приема четвъртия план — да се явя в офиса както обикновено в понеделник сутринта, — почувствах огромно облекчение.

Когато на другата сутрин влязох в офиса, японският адмирал седеше там с цигара в уста. Хвърли ми бегъл поглед както обикновено и нищо не каза. Шест седмици по-късно — слава Богу! — той се върна в Токио и тревогите ми приключиха.

Както вече казах, аз вероятно си спасих живота, като седнах онзи неделен следобед да опиша всички стъпки, които бих могъл да предприема, и вероятните последици от всяка една от тях и спокойно взех решение. Ако не бях го сторил, може би щях да се мятам и колебая и накрая инстинктивната ми реакция да е погрешна. Ако не бях обмислил проблема и не бях взел решение, щях да прекарам целия неделен следобед в безумни притеснения, нямаше да спя през нощта и в понеделник сутринта щях да се появя в офиса с измъчен и притеснен вид — а това може би щеше да е достатъчно да събуди подозренията на японския адмирал и да го подтикне към действие.

Опитът ми доказва за сетен път огромната ценносш на това да вземеш решение. Не друго, а неумението да уточним целта си, да спрем да се въртим във влудяващ порочен кръг, ни докарва до нервни сривове и превръща живота ни в ад. Аз установих, че половината ми притеснения изчезват веднага щом взема ясно и определено решение, а още четиридесет процента, щом се заема да го осъществя.

И така, аз прогонвам деветдесет процента от безпокойството със следните четири стъпки:

1.        Написвам какво точно е това, което ме безпокои.

2.        Написвам какво мога да направя по въпроса.

3.        Решавам как ще постъпя.

4.        Незабавно се заемам да осъществя решението си.“

Гейлън Личфийлд става директор на „Стар, Парк и фрийман“ за Далечния изток и представлява огромни застрахователни и финансови интереси. Това го прави един от най-могъщите бизнесмени в Азия. Той ми призна, че до голяма степен дължи успеха си на този метод за анализ на безпокойството и за посрещането му открито.

Но защо този метод е толкова добър? Защото е ефикасен, конкретен и попада право в същността на проблема. На всичкото отгоре, завършващата му фаза е в четвъртото и незаменимо правило: Направете нещо по въпроса. Ако не предприемем някакви действия, цялото изясняване и анализ на фактите е правено на вятъра и е чиста загуба на енергия.

Уилям Джеймс казва: „След като веднъж вземете решение и се заемете с изпълнението му, забравете всяка грижа за крайния резултат.“ (В този случай Уилям Джеймс използва думата „грижа“ като синоним на „тревога“). Той иска да каже, че след като сте взели добре обмислено решение въз основа на фактите, действайте! Нс губете време в размисъл. Не се колебайте, не се безпокойте, не се връщайте назад. Не се впускайте в съмнения, които пораждат нови съмнения. Не хвърляйте поглед през рамо.

Веднъж попитах Уейт Филипс, един от най-преуспяващите търговци на петрол в Оклахома, как изпълнява решенията си. Той ми отвърна: „Установил съм, че ако от един момент нататък продължа да обмислям проблема, това задължително ме обърква и предизвиква безпокойство. Настъпва момент, когато е вредно да продължаваш да проверяваш и обмисляш. След като веднъж сме решили, действаме неотклонно за изпълнение на целта.“

Защо не приложите техниката на Гейлън Личфийлд към някой от проблемите, които ви безпокоят?

Ето въпрос № 1: Какво е това, което ме безпокои? (Напишете отговора в празното място.)

Въпрос № 2: Какво мога да направя по въпроса?