Незрима сила, Волята човешка,

таз рожба на безсмъртната Душа,

неотклонимо ще ни води към целта,

дори стени от камък да стоят насреща.

Разумът е сравним с градина, която можеш да поддържаш грижливо или да оставиш да буреняса. Но, поддържана или запусната, тя винаги дава плод. Ако не се засее с полезни семена, в нея ще поникнат вредни бурени и ще продължават да се множат.

Както градинарят култивира своя двор, плеви бурените и сади цветята и плодните дръвчета, които обича, така всеки от нас ТРЯБВА да се грижи за градината на ума си, да я чисти от всички грешни, безполезни и нечисти идеи и да развива към съвършенство цветята и плодовете на правилните, полезни и чисти мисли. Като следвате този процес, вие рано или късно ще осъзнаете, че сте градинар на собствената си душа, режисьор на собствения си живот. Освен това ще разкриете, в самия себе си, законите на мисълта и ще започнете да разбирате все по-ясно, как силите на мисълта и стихиите на разума действат за оформянето на характера, благополучието и съдбата ви.

Мисълта и характерът са едно цяло. Характерът може да се изрази и разкрие единствено чрез външните среда и обстоятелства, но той винаги ще бъде хармонично свързан с вътрешното ви състояние. Това не означава, че външният облик на живота ви във всеки момент ще бъде показателен за целия ви характер, а че тези обстоятелства са толкова тясно свързани с някои основни елементи на мисленето ви, че на този етап са неразделна част от вашето развитие.

Вие сте такива, каквито сте, по законите на собствената си природа; мислите, с които сте изградили характера си, са факторът, който ви е довел до сегашното ви състояние. В ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА ЖИВОТА ВИ НИЩО НЕ Е ПЛОД НА СЛУЧАЙНОСТ - всичко е резултат от непогрешими закони. Това важи както за онези, които се чувстват не в хармония с обкръжението си, така и за онези, които са в мир със себе си.

Като прогресивно и развиващо се същество вие сте стигнали до сегашното си състояние, за да се учите и растете, и когато научавате духовните уроци от всяко събитие, то отминава и повлича след себе си други.

Човек страда от обстоятелствата, само докато възприема себе си като същество, подвластно на външните условия. Но, когато осъзнаете, че вие сте съзидателната сила и сте способни да управлявате процесите, които пораждат тези обстоятелства, тогава ще станете истински господар на себе си.

Всеки, който е практикувал самонаблюдение и самоконтрол, знае, че обстоятелствата произтичат от мисълта, защото е забелязал, че всяка промяна в условията му на живот е правопропорционална на промяната в душевното му състояние. Това е толкова универсална истина, че, когато сериозно се заеме да поправи недостатъците на характера си, човек постига незабавен напредък и бързо преминава през серия от промени.

Душата привлича онова, което тайно желае - което обича, но И от което се бои. Тя достига висините на съкровените си копнежи и потъва в дълбините на постоянните си, неосъзнати страхове. Обстоятелствата са начинът, по който душата получава своето.

Всяко семенце мисъл, посято или оставено да проникне в съзнанието, пуска корени, израства и, рано или късно, разцъфтява в действие и дава плодове под формата на възможности и обстоятелства. Добрите мисли дават добри плодове, лошите дават лоши.

Външният свят на обстоятелствата се оформя под въздействието на вътрешния свят на мисълта и, както благоприятните, така и неприятните външни условия са фактори, които работят за доброто на индивида. Като събира това, което сам е засял, човек познава, както страданието, така и блаженството.

Следвайки най-съкровените си желания, стремежи и мисли, които сте допуснали да ви обладаят, вие достигате в крайна сметка до тяхното съзряване и осъществяване във външните условия на живота ви. Законите за развитието и реализирането важат за всичко.

Човек не се озовава на улицата или в затвора по прищевките на съдбата и обстоятелствата, а по пътя на низките си мисли и долни желания. По същия начин човек с чист ум няма да извърши внезапно престъпление под влиянието на някаква външна сила - престъпната мисъл дълго е таена в сърцето му и в часа на удобната възможност е проявила натрупаната си мощ. Условията не правят човека, те само го разкриват пред самия него.

Не могат да съществуват такива обстоятелства, които да ни повлекат надолу към порока и свързаните с него страдания, ако не са собствените ни порочни наклонности. Не съществуват и обстоятелства, които да ни извисят към добродетел, успех и чисто щастие, ако не сме култивирали дълго стремеж за добродетелност и благоденствие. Следователно, като господари на мислите си, ние сме съзидатели на самите себе си, проектанти и строители на средата си.

При раждането душата излиза сама на света и с всяка стъпка при земното си скитане привлича тези комбинации от обстоятелства, които я разкриват, които са отражения на чистотата или не-чистотата й, на силата или слабостта й.

Ние не привличаме онова, което искаме, а онова, което сме. Нашите прищевки, влечения и амбиции срещат препятствия на всяка крачка, но най-съкровените ни мисли и желания се подхранват със собствената си храна, била тя добра или лоша. „Божествената сила, която оформя целите ни“ е в нас самите; тя е самата ни същност. И така, ние сме пленници на самите себе си: собствените ни мисли и действия са тъмничарите на нашата съдба - поробват ни, ако са недостойни; те са и ангели на свободата - освобождават ни, ако са благородни.

Ние не получаваме онова, което желаем и за което се молим, а това, което сме заслужили. Нашите желания и молитви се сбъдват и получават отговор, само когато са в хармония с мислите и действията ни.

В светлината на тази истина, какво тогава е значението на „борбата с обстоятелствата“ в нашия живот? Това означава, че ние постоянно се съпротивляваме срещу едно следствие, а през цялото време пазим и поддържаме причината за него в сърцата си. Тази причина може да бъде под формата на съзнателен порок или несъзнателна слабост. Но, каквато и да е, тя упорито препятства усилията на притежателя си и спешно налага да се вземат мерки.

Всички ние се стремим да подобрим условията си на живот, но не желаем да подобрим себе си - и затова оставаме в безизходица. Ако се подложим на честно самонаблюдение, няма как да не постигнем желанията на сърцето си. Това важи, както за земните, така и за божествените неща. Ако единственият ни стремеж е към богатство, трябва да сме готови за големи лични жертви, преди да достигнем целта си. Това важи с още по- голяма сила за онези от нас, устремени към стабилен и добре уреден живот.

Да погледнем няколко примера.

Има хора, които са на дъното на нищетата. Те отчаяно копнеят средата и домашният им комфорт да се подобрят, но през цялото време кръшкат от работа и мамят работодателите си, защото възнаграждението им било недостатъчно. Тези хора не проумяват простите принципи, лежащи в основата на всяко благосъстояние. Те не само, че са неспособни да се издигнат от окаяното си положение, ами привличат към себе си още по- тежки условия, като се поддават на слаби, лениви и измамни мисли - и действат в съгласие с тях.

Има богати хора, които страдат от мъчителна и упорита болест в резултат на чревоугодничество. Те са готови да платят големи суми, за да се отърват от нея, но не желаят да се откажат от вредния навик да се тъпчат с храна. Искат, хем да задоволяват апетита си с прекомерни количества луксозна храна, хем да имат крепко здраве. Такива хора никога няма да го постигнат, защото не разбират първия принцип на здравословния живот.

Има работодатели, които използват разни хитрини, за да не заплащат справедливо труда на работниците си, като се надяват на по-големи печалби за сметка на намалените надници. Такива хора никога няма да постигнат просперитет, а когато банкрутират и загубят добрата си репутация, обвиняват обстоятелствата, без да осъзнават, че те сами ги създават.

Представям тези три примера, само за да илюстрирам истината, че хората сами предизвикват (макар и често несъзнателно) обстоятелствата, и че, макар да се стремят към добри цели, те постоянно осуетяват постигането им, като насърчават в себе си мисли и желания, които не могат по никакъв начин да се хармонизират с тях. Такива случаи могат да се опишат много и най- разнообразни, но не е необходимо, понеже всеки би могъл, при достатъчно желание, да проследи действието на законите на мисълта в собствения си ум и живот - и, докато това не бъде сторено, простите външни факти не могат да служат като основание за разсъждение.

Обстоятелствата обаче са толкова сложни, мисълта - толкова дълбоко вкоренена, а предпоставките за щастие - толкова различни при всеки отделен човек, че цялото ни душевно състояние (дори да бъде известно на нас самите) не може да бъде оценено от никого, изхождайки единствено от външното проявление на битието ни. Един човек може да постъпва честно в някои ситуации, но да страда от лишения, докато друг да е непочтен в някои отношения и пак да добие богатство. Но обичайното заключение в такива случаи - че единият не е прокопсал заради своята порядъчност, а другият просперира, благодарение на непочтеността си, е резултат от повърхностна преценка, която приема, че непочтеният човек е почти напълно покварен, а почтеният - почти напълно добродетелен.

В светлината на по-дълбокото познание и по- широкия жизнен опит такава преценка се оказва погрешна. Непочтеният човек може да притежава достойни за възхищение добродетели, а почтеният - някои пороци (дори неизявени), които липсват при първия. Почтеният човек получава добрите резултати от честните си мисли и действия, но също изпитва страданията, породени от порока му. По същия начин непочтеният жъне собствените си несгоди и радости.

В суетата си ние сме готови да повярваме, че човек страда заради добродетелите си. Но едва когато прогоним всяка порочна, зла и нечиста мисъл от ума си и измием всяко мръсно петно от душата си, бихме могли да сме сигурни и да твърдим, че страданията ни са резултат от добрите, а не от лошите ни качества. И по пътя към това върховно съвършенство, но много преди да го достигнем, ще открием онзи велик закон, работещ в умовете и живота ни, който е абсолютно справедлив и затова не може да възнаграждава доброто със зло или злото с добро. Въоръжени е това знание, вече можем да осъзнаем, преодолели миналото си невежество и слепота, че животът ни е, и винаги е бил, справедливо подреден и миналите ни преживявания, добри или лоши, са били справедлив резултат от нашата развиваща се, но още недоразвита същност.

Добрите мисли и действия никога не могат да доведат до лоши резултати; лошите мисли и действия никога не довеждат до добри резултати. С други думи, ако сееш царевица, ще пожънеш царевица, а ако засадиш коприва, единственото, което ще порасне, е коприва. Ние разбираме този закон в естествения свят и го използваме; но малцина го разбират в света на съзнанието и морала, макар че и там той действа също толкова просто и неизменно.

Страданието винаги произтича от грешни мисли в някоя насока. То показва, че не сме в хармония със себе си, със закона на съществуването си. Единствената и върховна цел на страданието е да пречиства, да изгаря всичко, що е безполезно и нечисто. То не спохожда чистите души. Както никой не иска да гори златото, след като шлаката е била отстранена, така абсолютно пречистеният и просветен човек не може да страда.

Обстоятелствата, които посрещаме със страдание, са резултат от собствената ни душевна дисхармония. Обстоятелствата, които посрещаме с радост и удоволствие, са резултат от вътрешната ни хармония. Радостта и удоволствието, дори блаженството - а не материалното притежание - са мерилото за правил но мислене. Страданието и нещастието, а не липсата на материална собственост, са мерилото за неправилното мислене. Някои хора са богати, но нещастни; други са бедни, но блажени. Щастието и богатството се събират, само когато благата се използват правилно и разумно; а бедните стават още по-нещастни, ако гледат на съдбата си като на бреме, което им е наложено несправедливо.

Бедността и разгулният живот са двете крайни проявления на нещастието. И двете са еднакво неестествени и са резултат от душевно разстройство. Ние не постигаме идеалните си условия за живот, докато не бъдем щастливи, здрави и благоденстващи - а щастието, здравето и благоденствието са резултат от хармонизирането между вътрешния и външния ни свят, между нас самите и средата.

Ние започваме да се чувстваме щастливи, здрави и благоденстващи, едва след като престанем да се вайкаме и ругаем, и когато започнем да търсим скритата справедливост, която управлява живота ни. И докато се учим да настройваме умовете си към този регулиращ фактор, преставаме да обвиняваме другите, че са причина за състоянието ни, и се изграждаме със силни и здравословни мисли; преставаме да роптаем срещу обстоятелствата и започваме да ги използваме като средство за постигане на по-бърз напредък и за откриване на скритите сили и възможности в нас.

Редът, а не хаосът, е върховният принцип на вселената; справедливостта, а не неправдата, е душата и същността на живота; и добродетелността, а не покварата, е формиращата и движеща сила в духовното управление на света. Затова трябва да поправим себе си, за да разберем, че вселената е правилно устроена; и в този процес ще открием, че като променяме мислите си към света и другите хора, светът и хората ще се променят спрямо нас.

Доказателството за тази истина е във всеки човек и може да бъде проверена лесно чрез системна интроспекция и самоанализ. Нека да променим коренно мислите си, и с удивление ще установим каква бърза промяна в материалните условия на живота ни ще произтече от това. Ние смятаме, че мислите ни могат да останат в тайна, но не е така - те бързо изкристализират в навици, а навиците се реализират в обстоятелствата.

Лошите мисли изкристализират в навици на пиянство и озлобеност, които се реализират в обстоятелства на беди и страдания; разрушителните мисли от всякакъв вид изкристализират в агресивни и изтощаващи навици, които се реализират в неблагоприятни обстоятелства; мислите на страх, съмнение и нерешителност изкристализират в навици на слабост и непоследователност, които се реализират в обстоятелства, носещи неуспех, бедност и зависимост; мислите на леност изкристализират в навици на нечистота и нечестност, които се реализират в обстоятелства на мизерия и бедност; мислите на омраза и укор изкристализират в навици на обвинения и насилие, които се реализират в обстоятелства на нараняване и преследване; егоистичните мисли изкристализират в навици на себичност, които се реализират в обстоятелства на самотност и несрета.

От друга страна, красивите мисли от всякакъв вид изкристализират в навици на доброта и нежност, които се реализират в благоприятни и даващи попътен вятър обстоятелства; конструктивните мисли изкристализират в навици на умереност и самоконтрол, които се реализират в обстоятелства на мир и спокойствие; смелите, самоуверените и решителни мисли изкристализират в силни и продуктивни навици, които се реализират в обстоятелства, носещи успех, изобилие и свобода; енергичните мисли изкристализират в навици на активност и творчество, които се реализират в обстоятелства, носещи удоволствие и развлечение; добрите и незлобливи мисли изкристализират в навици на загриженост, които се реализират в безопасни и здравословни обстоятелства; мислите на любов и самоотверженост изкристализират в навици на саможертва, които се реализират в обстоятелства на траен просперитет и истинско богатство.

Определена нишка на мисли, добри или лоши, следвана последователно, скоро дава своите резултати в характера ни и обстоятелствата. Ние не можем да определяме развитието на живота си пряко, но можем да избираме мислите си и така - косвено, но сигурно, да оформяме обстоятелствата.

Природата работи с нас и чрез нас, като ни възнаграждава за мислите, които най-много насърчаваме в себе си, и ни предоставя възможности, които бързо изкарват на повърхността, както добрите, така и разрушителните мисли.

Веднага щом прогоним отрицателните и деструктивни мисли, целият свят става добър към нас и е готов да ни помага; отървем ли се от слабите и болни мисли, навсякъде изскачат благоприятни възможности, които да подкрепят решителносттани; започнем ли да насърчаваме добрите мисли, никоя зла участ не е в състояние да ни пороби в прегръдката на нещастието. Светът е нашият калейдоскоп и различните комбинации от цветове, които ни предоставя във всеки следващ момент, са картини, фино настроени към постоянно променящите се наши мисли.

В таз пуста дума „ съвпадение “ недей търси за неуспеха напразна някаква утеха, а отмини я със презрение.

Духът владее век, пространство, пропъжда таз тиранка стара, Съдба, и да сведе покорно чело кара тоз самозван владелец, Шанса.

Незрима сила, Волята човешка, таз рожба на безсмъртната Душа, неотклонимо ще ни води към целта, . дори стени от камък да стоят насреща.

И да добавя то мен –

Няма нищо случайно в този живот:)

Всичко е поредица от избори. Осъзнати или не всеки прави избор как да постъпи в следващият момент. И ако две съдби са се срещнали то това се е случило благодарение на техните избори преди това. И дали тези съдби ще продължат в една посока или не, пак са осъзнати избори. Няма такова нещо написано ми е от съдбата. Всичко е в движение и ако избера да тръгна насам а не на там ще срещна различни хора , но точно тези които са избрали да тръгнат на сам :)