12 СТЪПКИ КЪМ БЛИЗОСТ, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ДОВЕРИЕ

Да говорим кратко. Да говорим бавно. Да слушаме внимателно. Да изразяваме признателност и да оставаме положително настроени. Да наблюдаваме вътрешна реч и да култивираме вътрешна тишина. Да изучаваме израженията на лицето на другия човек, жестовете на тялото му, интонацията на гласа му и да ги имитираме, за да изградим невронен резонанс. Да се съсредоточим върху вътрешните си ценности и да ги въвеждаме във всеки разговор, като се съсредоточаваме върху настоящия момент и оставаме възможно най-спокойни. Това са 12-те компонента, които е важно да включите в живота си, ако искате да изграждате съдържателни, солидни, дългосрочни и продуктивни взаимоотношения с околните. Изследванията показват, че ако пренебрегвате който и да е от тях, ще влошите общуването си и ще се повиши рискът от конфликт.

Независимо дали говорим с приятел, любимия, колега в службата, дете, непознат или човек, който страда от емоционално или когнитивно заболяване, тези комуникационни стратегии ще ни гарантират възможно най-добрия диалог. Когато подбираме думите си внимателно и ги съобразяваме с компонентите по-горе, ще повишим нивото на разбиране у слушателя, така че да насърчим създаването на съпричастност и приятелско сътрудничество. Но думите, които изговаряме и които чуваме, са само малка част от комуникационния процес. Онова, което променя всичко, е начинът на говорене и слушане.

За да подобрим уменията си при разговор, трябва да направим няколко неща. Първо, да отчетем, че начинът, по който нормално говорим, не е адекватен. Той е изпълнен със заучени шаблони, повечето от които са се затвърдили по време на юношеството и в младостта. Второ, трябва съзнателно да променяме тези навици при говорене и слушане във всеки удобен случай. Трето, необходимо е да заменим тези остарели стилове на общуване с нови и ефективни. Това изисква практика и тренировки, което отнема време.

За щастие 20-минутното упражнение, което сме съставили и описали в следващата глава, ще ви преведе през тези 12 компонента и ще ви позволи да ги практикувате с партньор. Дори само няколко сесии ще ви осигурят достатъчно опит, за да включите стратегиите в разговорите си у дома и в офиса. Това значително ще подобри способността ви да изпитвате съпричастност към околните и както показват проучванията ни върху подобни видове упражнения, би трябвало да успеете да промените структурата и функционирането на ключови области в мозъка си, които са свързани с подобряването на социалното осъзнаване, повишаването на познавателните способности и засилването на контрола върху емоциите - всичко това в рамките на максимум осем седмици. По този начин всъщност ще препрограмирате мозъка си да общува по-ефективно с околните.

12-те компонента на съпричастната комуникация

В тази глава ще разгледаме доказателствата, потвърждаващи всяка от стратегиите, които искаме да практикувате, когато говорите с околните или ги слушате. Първите шест стъпки са подготвителни. Те са това, което правите преди да влезете в стаята и да започнете разговор с някого, и е най-добре да се извършват в следната последователност:

1.           Отпуснете се

2.           Останете в настоящия момент

3.           Създайте вътрешна тишина

4.           Повишете позитивността си

5.           Мислете за най-дълбоките си ценности

6.           Върнете се към приятен спомен

Тези стъпки създават вътрешно състояние на интензивна осъзнатост и спокойствие, което е от съществено значение за преминаването към най-важния аспект от общуването:

7.           Наблюдавайте невербалните знаци

Ако не забелязвате фините промени в тона на гласа, изражението на лицето и жестовете на тялото на другия човек, е много вероятно да пропуснете важни знаци, които ви казват какво наистина мисли и чувства той. Няма да знаете дали ви разбира или дори дали обръща внимание на това, което казвате. Така че, когато започвате разговор, последователно трябва да се придържате към следните 5 елемента:

8.           Изразявайте висока оценка и признателност

9.           Говорете топло

10.         Говорете бавно

11.         Говорете кратко

12.         Слушайте внимателно

Колко хора всекидневно прилагат съвестно тези техники? Много по-малко, отколкото бихме желали. Това е като отслабването: всички знаем какво се изисква, но лесничко се връщам обратно към старите си навици. Такава е човешката природа и за да се прекъсне привичното поведение, се изисква много невронна енергия. За да изградим нов навик, трябва да го повтаряме стотици пъти. В крайна сметка той ще се превърне във втора природа. Ще поставите началото, като поемете дълбоко дъх няколко пъти и се отпуснете и същевременно съзнателно насочите пълното си внимание към настоящия момент.

Първа стъпка: Отпуснете се

В наши дни се смята, че стресът причинява най-много смъртни случаи. Той създава раздразнителност, гняв, а гневът, от своя страна, нарушава способността ни да общуваме и да си сътрудничим с околните. Така че, преди да започнете разговор с когото и да било, отделете 60 секунди, за да направите някои от вариантите на следните упражнения за релаксация.

Първо, забележете кои части от тялото ви са напрегнати. По скалата от 1 до 10, където 10 е изключително напрегнато, оценете състоянието си на релаксация или стрес. Запишете цифрата на лист хартия.

През следващите 30 секунди вдишвайте дълбоко, докато преброите до 5. Повторете това три пъти. Сега, ако е възможно направете няколко прозявки и обърнете внимание дали нивото  ви на релаксация се е повишило. Оценете го с цифра между 10 и я запишете на листчето си.

Сега бавно се протегнете, така че да ви е удобно и приятно, и се опитайте напълно да се потопите в усещането при всяко притягане. Започнете с мускулите на лицето, като първо ги стегнете а след това ги отпуснете. Продължете с раменете и врата,  като внимателно раздвижвате главата си на двете страни,  а след това напред и назад. Стегнете раменете и ги повдигнете до ушите, а после ги пуснете, като с мускулите си натискате надолу към пода.

След това стегнете всички мускули на ръцете и краката. Задръжте, докато преброите до 10, а после ги отпуснете и разтръскайте ръцете от китките и краката от глезените. Поемете дълбоко въздух още няколко пъти и си починете. Още веднъж оценете състоянието си на релаксация и го запишете, като обърнете внимание какво е подобрението.

Може ли подобно кратко упражнение наистина да извърши такива изменения в мозъка ви, че измеримо да подобри комуникационните ви умения? Да! Няколко изследвания с функционален ЯМР показват, че едноминутно упражнение за релаксация повишава активността в различни области на кортекса, които са отговорни за езика, комуникацията, социалното осъзнаване, регулирането на настроенията и вземането на решения. Ако увеличите продължителността на това упражнение за релаксация, Ще се активират и други части от мозъка, които ви помагат повече да внимавате и да се съсредоточавате в работата си. Спада нивото на кортизола, което означава, че биологичният ви стрес се е понижил.

Проучванията също така показват, че ако просто наблюдавате естествения ритъм на дишането си, това ще предизвика положителни промени в мозъка ви, а ако координирате дишането си на друг човек, има шанс и двамата да станете по-спокойни и  загрижени един за друг. В края на книгата си „Разгадаване на емоциите“ Пол Екман (експертът по разпознаване на израженията на лицето) пише: „Преди не можех да разбера защо съзнателното  съсредоточаване върху дишането може да е благоприятно за емоционалния живот“. Но по-късно „като изневиделица“ получил прозрение:

Дори самото обучение върху това да фокусираме вниманието си върху автоматичен процес, който не изисква съзнателно следене, развива способността да обръщаме внимание и на други автоматични процеси... Създаваме нови невронни пътеки, които ни позволяват да правим това. А най-важното е, че тези умения се прехвърлят върху други автоматични процеси, което оказва благоприятно влияние върху осъзнаването на емоционалното поведение, а при някои хора води до осъзнаване на импулсите.

В разгорещени разговори човекът, който успее да остане спокоен, ще бъде най-облагодетелстван. Така че на всяка цена се научете как да се фокусирате върху релаксирането и дишането си, когато се обсъждат трудни въпроси.

Втора стъпка: Останете в настоящия момент

Когато силно се съсредоточите върху релаксирането и дишането си, вие насочвате вниманието си към настоящия момент. Щом напълно потънете в нещо толкова просто като дишането или релаксирането на конкретна част от тялото, вътрешната реч на ежедневното съзнание спира поне за малко и това ви позволява да осъзнаете фините неща, които се случват непосредствено около вас. Ще чувате звуци, които рядко забелязвате, ще усещате повече неща в тялото си, а ако успеете да вкарате това „присъствие в настоящия момент“ и в разговор, ще чувате по- ясно фините нотки на гласа, които придават емоционално значение на думите на говорещия.

Предлагаме ви едно малко упражнение, разработено от Екхарт Толе, което можете да направите още сега, за да почувствате силата на настоящия момент. Започнете, като се концентрирате върху дясната си ръка и си задайте следния въпрос: „Как мога да знам със сигурност точно в този момент, че ръката ми съществува?“ Колкото повече мислите по този въпрос, докато се фокусирате върху ръката си, толкова повече усещания ще започнете да изпитвате.

Ако не усетите никаква разлика след една-две минути, бавно свийте ръката си в юмрук и го дръжте стиснат здраво в продължение на 30 секунди. След това, през следващите 30 секунди, бавно го отваряйте. Обърнете внимание на всяко усещане, във всеки пръст и в дланта си.

Ще забележите, че в това състояние на дълбока концентрация мозъкът ви е притихнал и ако можехме да извършим измервания, щяхме да установим, че кръвното ви налягане е спаднало. Релаксирането и съсредоточаването върху настоящия момент са благотворни за сърцето ви.

Продължете да се фокусирате върху ръката си и сравнете тази „живост“, както я нарича Толе, с другата си ръка. Като използвате тази техника, можете да достигнете състояние на повишена осъзнатост спрямо всяка част от тялото си винаги когато пожелаете. Така че защо да не приложите тази „живост“ в разговорите си с околните?

С използване на функционален ЯМР можете реално да наблюдавате как това състояние променя работата на мозъка във всеки един момент, като повишава осъзнатостта спрямо вътрешния и външния свят. Всекидневното ни съзнание преминава в състояние на метаосъзнатост, което ни позволява да изживяваме едно по-мащабно и по-обединено възприятие за света.

Ако можем да внесем тази ежемоментна осъзнатост в разговорите си с околните, ще изпитаме взаимодействието с по-голяма яснота и ще е по-малко вероятно емоционалното състояние на другия да ни извади от равновесие. Ще усещаме неговата болка и ще реагираме със съчувствие, защото сме успели да останем спокойни.

Способността да оставаш в настоящия момент оказва интересен страничен ефект: тъй като е по-малко вероятно вие да контролирате разговора, той може да се насочи в неподозирана от вас посока. По принцип, ако на преден план за единия от вас излезе например тъгата и успеете да останете в настоящия момент, то разговорът ще се фокусира върху това чувство и предишната тема ще избледнее. Това е едно много интимно преживяване и следователно много подходящо за разговори с роднини и приятели, но в бизнеса е от съществено значение да задържаме вниманието си върху конкретната тема на обсъждане. Когато оставате в настоящия момент обаче, това ще ви позволи бързо да разберете дали разговорът не започва да се измества встрани от темата.

Трета стъпка: Създайте вътрешна тишина

Повечето от нас успяват да останат отпуснати, спокойни и в настоящия момент само за кратки периоди от време. После се намесва вътрешната реч. Изследванията показват, че можете да потиснете тези разсейващи чувства и мисли, но трябва упорито да се упражнявате, докато постигнете контрол.

Колкото повече съзнателно мислите за това, че не мислите - като официално тренировъчно упражнение - толкова повече печелите волеви контрол върху спонтанната каскада от вътрешна реч и познание в мозъка. Учените в университета „Емори“ установяват, че потискането на мисленето може дори да предпазва мозъка „и да ограничава когнитивния упадък, свързан с нормалното остаряване“.

Ние трябва да развиваме умението да мълчим, за да можем да отдадем пълно внимание на онова, което казва другият. Подсъзнателно той ще разбере, ако се разсейвате с вътрешната си реч, а щом реши, че не проявявате интерес, това ще го накара да се дистанцира от вас. Ето защо при активно общуване мълчанието не е враг. То е ваш приятел.

За много хора е трудно да се научат как да останат в състояние на вътрешна тишина, тъй като темпоралните дялове на мозъка са програмирани непрестанно да се вслушват в нещо. А винаги има нещо, което издава някакъв звук.

Ето една техника, която ние и други лектори използваме, за да покажем на някой как да замълчи и да изгради по-дълбоко състояние на тишина. Ще ви е необходим звънец, който да може да резонира поне 15-30 секунди, след като е звъннал., можете да включите звънец за повишаване на осъзнатото внимание, който ще е идеален за това упражнение. Натиснете копчето, за да „ударите“ звънеца, и след това силно се съсредоточете върху звука. Докато звукът отшумява, ще забележите, че се налага да обърнете повече внимание на слушането. След това, когато звукът изчезне, продължете да слушате тишината, която, както ще установите, е изпълнена с най-разнообразни фини звуци. Може дори да осъзнаете, че чувате звука на дишането си и е чудесно да се съсредоточите върху него, тъй като той е изключително благотворен за мозъка ви.

Натиснете отново звънеца и слушайте дори по-внимателно от преди. Продължете с още няколко опита, докато тренирате да разпознавате онова конкретно състояние на осъзнатост, в което ви въвежда упражнението. Именно това състояние на внимание искаме да използвате, когато слушате друг човек да говори. звънецът ще ви помогне и при практикуването на упражнението за съпричастна комуникация, описано в следващата глава.

Четвърта стъпка: Бъдете по-позитивни

Преди да започнете разговор, мислено направете „инвентаризация“ на настроението си. Как се чувствате - щастливи или депресирани, уморени или свежи, угрижени или спокойни? Всяка негативна мисъл или чувство пречи на онези части от мозъка, които отговарят за обработването и анализирането на езика, слушането и говора.

Проучванията показват, че предходните три стъпки обикновено са достатъчни, за да елиминират отрицателните чувства и мисли. Но ако те все пак са останали, разполагате със следните варианти: повторете упражненията по-горе или помислете дали да не отложите срещата, особено ако е свързана с работата ви. Когато ваш колега, работодател или служител усети у вас преумора или стрес, той ще знае, че способността ви да водите съдържателен и продуктивен диалог е отслабена. Така че защо да поемате този риск?

Дори да се чувствате спокойни и отпуснати, си задайте следния въпрос: „Оптимистично ли съм настроен за тази среща и спрямо човека, с когото ще разговарям след малко?“. Ако отговорът е „не“ - ако таите и най-малкото съмнение, безпокойство, разочарование или дори искрица гняв - е най-добре да отложите разговора. Ако не можете, поне отделете няколко минути, за да се фокусирате върху някоя по-положителна идея, тъй като всяко негативно състояние може да предизвика взаимно недоверие и отбранителност.

Ето какво можете да направите, когато имате опасения за предстояща среща. Мислено репетирайте това, което мислите, че може да се случи. Проведете въображаем разговор с човека, с когото искате да говорите - като актьор, който чете сценарий, и вижте накъде ще тръгне диалогът. Когато направите това, ще е по-лесно да забележите кое от онова, което смятате да кажете, би навредило на вашето намерение и цел.

Ако все още се чувствате разстроени или разтревожени, то преминете на по-високо ниво във въображаемия си разговор и си представете как би могъл да реагира другият, ако му кажете какво всъщност изпитвате в този момент. Ако това не го накара да се усмихне или не го разчувства - ако не го накара да усети, че го уважавате - тогава предварително ще знаете, че има вероятност разговорът да стигне до провал.

За да направите който и да било разговор наистина удовлетворителен и успешен, е необходимо да предизвикате искрена позитивна нагласа спрямо себе си и спрямо другия човек. Както споделя Барбара Фредриксън, професор по психология в Университета на Северна Каролина „позитивността е ваше рождено право“ и можете да я срещнете във всякакви форми и вкусове:

„Мислете си за моменти, в които се чувствате свързани с другите, чувствате се обичани, усещате се палави, находчиви или леко глуповати; моменти, в които се чувствате благословени и в единство с всичко, което ви заобикаля; когато душата ви се разтърсва от абсолютната красота на съществуването; или пък моменти, когато усещате как преливате от енергия и вълнение заради нова идея или хоби. Позитивността царува навсякъде, където положителни емоции като любов, радост, благодарност, спокойствие, интерес и вдъхновение докосват и разтварят сърцето ви.“

Фредриксън идентифицира един от най-важните фактори за прогнозиране на успеха, както в лични, така и в делови взаимоотношения. Той се нарича „съотношението 3 към 1“ и представлява сравнение между броя на положителните и отрицателните мисли, които генерирате, когато участвате в разговор с друг човек. Ако изразите по-малко от три положителни мисли на всяка негативна, взаимоотношението, или взаимодействието, в което участвате, вероятно ще се провали. Това откритие е в корелация с проучванията на Марсиал Лосада по отношение на корпоративните екипи и с изследванията на Джон Готман при съпружески двойки.

Фредриксън, Лосада и Готман са осъзнали, че ако искате деловите или личните ви взаимоотношения да процъфтяват, е необходимо да генерирате поне пет положителни послания на всяко едно негативно изказване, което правите (например „Разочарован съм“ или „Не на това се надявах“ се считат за негативни изрази, също както и ако се намръщите или направите презрителен жест). На човек, чието съотношение на позитивност е под 3 към 1, вероятно може да бъде поставена диагноза „депресия“.

Препоръчваме ви, когато се подготвяте за сериозен разговор, да използвате въображението си и да визуализирате и репетирате диалог, който е изпълнен с позитивизъм, доброта и оптимизъм. Учените в университета „Пърдю“ установяват, че когато влезете в един разговор с оптимизъм, тогава има вероятност и вие, и слушателят да останете по-доволни от взаимодействието помежду си. Ако съзнателно визуализирате успех в бъдещето, това ще повиши мотивацията ви да го постигнете.

Съществуват множество сериозни проучвания по въпроса, които твърдят, че положителните образи могат да понижат негативността, докато отрицателните образи поддържат или засилват негативното настроение. Всъщност, когато се сравнят с други форми на вербален анализ, позитивните мисловни образи оказват по-силно въздействие за понижаване на безпокойството. Негативните образи обаче го усилват.

Това поставя интересен въпрос: можете ли да създадете оптимистично настроение чрез манипулиране на собствените си мисли? Изследователите в Университета на Толедо потвърждават това. Бихте могли дори да „отмените“ негативни спомени от детството, като „пренапишете сценария“ на събитието и си представите различен изход или решение. Ето защо непременно се зареждайте с положителни чувства и мисли, преди да започнете разговор.

Както обаче отбелязва Мартин Селигман, основателят на позитивната психология: „Ако просто си повтаряте положителни изказвания, това няма да подобри особено настроението ви или да повиши постиженията ви. Вместо това е необходимо да вградите в мозъка си оптимизъм „чрез силата на ненегативното мислене“. Това означава, че ще трябва съзнателно да идентифицирате и след това да изкорените негативните убеждения, които стоят складирани несъзнателно в дългосрочната ви памет.

Можете да започнете този процес, като си зададете въпроса: „Какви са доказателствата в подкрепа на негативното ми убеждение или страх?“. Често ще установите, че съмненията ви се основават на преувеличена представа за ситуацията. Ако отделите няколко минути, за да се върнете в настоящия момент, тези остарели негативни гласове ще изгубят силата си.

С течение на времето можете да трансформирате безпомощността и песимистичните си възгледи в реализъм и дълготраен оптимизъм. Това няма да премахне периодите на депресия, безпокойство и съмнения в себе си, но чувствително ще намали броя им. А това ще подобри всеки аспект от взаимоотношенията ви с околните.

Пета стъпка: Мислете за най-дълбоките си ценности

В предходната глава обстойно разгледахме преобразяващата сила на познаването на вътрешните ценности, а за да създадем благотворна атмосфера за всеки разговор, е необходимо съзнателно да обърнем внимание на още две такива: „Коя е най-дълбоката, най-съкровената ми ценност във взаимоотношенията - за мен изобщо и конкретно спрямо човека, с когото след малко ще говоря?“ и „Коя е най-дълбоката, най-съкровената ми ценност в общуването - за мен изобщо и спрямо разговора, който сега ще проведа?“ Тези три ценности заедно ще създадат най-добрия възможен сценарий, когато става въпрос за справяне с проблеми и постигане на желаните цели.

Малко хора възприемат гнева и насилието като част от ценностната си система, но изследванията потвърждават, че социопатите и хората с антисоциално и девиантно поведение ценят най-високо материалните печалби и незабавното удовлетворяване на нуждите си. Понякога парите и удоволствието са единствените им ценности. Очевидно с такива хора е много рисковано да се поддържат взаимоотношения, които изискват доверие, почтеност, честност, доброта и справедливост - ценности, които са ключови в бизнеса и в любовта.

Ако нашите лични ценности, както и онези, свързани с взаимоотношенията и бизнеса, не са в синхрон с ценностите на другия човек, проблемите са неизбежни. Това означава, че би трябвало при първа възможност да попитаме околните какви са най-дълбоките им ценности. Но тук има една уловка - социопатите много добре разпознават какво мислят другите и могат да ви кажат с доста голяма точност именно онова, което се надявате да чуете. Освен това те успяват да маскират невербалните знаци, които показват измама, така че да станат почти неразпознаваеми.

Само че, щом хората се ядосат, те започват да се държат почти като луди. Подобно на социопатите, те стават емоционално непредсказуеми, което затруднява провеждането на конструктивен диалог. Как тогава да общувате съпричастно с ядосани хора, като оставате верни на собствените си вътрешни ценности? Трудно е, но не е невъзможно. Трябва да откриете и след това да „говорите“ на болката и страданието им, които са в основата на всичко. Трябва да погледнете отвъд гнева. Хората с високо ниво на съпричастност могат да правят това и когато и вие успеете, най-вероятно ще отговорите на ядосаното изражение отсреща с лека усмивка.

В идеалния случай, когато избухне гняв, трябва да се вземе почивка. Но понякога не можете да направите това. В подобни ситуации би било полезно да се съсредоточите върху следния въпрос: „Какво ценя най-много у този човек?“ След това „говорете на“ тези качества на човека. Но ако усещате, че самите вие всеки момент ще изгубите търпение или ще избухнете, постарайте се възможно най-бързо да се измъкнете от ситуацията. Обяснете на другия човек, че с удоволствие ще подновите разговора, когато всичко се успокои.

Може да навлезете в един разговор в спокойно състояние, но негативността на другия е по-мощна, тъй като примитивните части на мозъка ни превключват на отбранително и агресивно поведение с цел оцеляване. Това ще ви повлече и позитивността ви ще изчезне. Тогава какво? Изследванията показват, че можете преднамерено да потиснете подобни реакции и да наложите серия от произволни положителни мисли - както на себе си, така и на другия. Доказано е, че тази техника е по-ефективна от повечето други стратегии, които се използват в упражнения за справяне с гнева.

Помнете, че предпоставка за всяко вербално взаимодействие е целенасоченото намерение от страна на говорещия. За да бъде един разговор балансиран и справедлив, е необходимо и двете страни да са ясни и искрени по отношение на своите ценности, намерения и цели. Споделянето им ще направи процеса на общуване по-ефикасен.

Шеста стъпка: Върнете се към приятен спомен

Човек трябва да навлиза в разговор с приканващо изражение, което издава мило отношение, съчувствие и интерес. Но, както обяснихме в предишната глава, това изражение не може да се постави насила. Можете да го предизвикате, като използвате приятен спомен, особено такъв, който включва обичани и уважавани от вас хора. Подобен спомен отпуска мускулчетата около очите ви и води до изгряване на нежна полуусмивка на лицето ви.

Когато друг види това изражение, то стимулира усещане за доверие в мозъка му. Припомнянето на нещо приятно предизвиква и отделянето на химикали на удоволствието в тялото и мозъка ви, а това ще ви доведе до още по-дълбоко състояние на релаксация. След това, като погледнете другия право в очите и като задържате хубавия спомен, той ще иска да говори с вас. Изражението на лицето му ще резонира с вашето, а това ще задълбочи и у двамата усещането за удовлетворение. Изследователи в университета „Лойола“ в Чикаго демонстрират, че задоволството кара и двете страни да бъдат доброжелателни във взаимоотношенията си.

А защо просто да не държим лицето си спокойно и отпуснато? Ами, излиза, че едно прекалено релаксирано изражение изглежда мрачно, поради което и хората във фотографиите от XIX век ни се струват толкова нещастни. По онова време са били необходими няколко минути, за да може образът да се задържи върху фотографската плака, така че най-добрият начин лицето на човека да остане неподвижно било състоянието на дълбока релаксация. В началото на XX век, когато скоростта на затваряне нараснала, фотографите вече успявали да улавят краткотрайни изражения на задоволство.

Сега вече сте готови да започнете съдържателен разговор с друг човек и за това ви е необходима само 4-минутна подготовка: една минута да се протягате, релаксирате и прозявате; още 30 секунди, за да се съсредоточите върху настоящия момент; малко време, за да наблюдавате вътрешната си реч и да я спрете, така че да можете да се насладите на няколко секунди тишина; още една минута, за да изпълните мозъка си с позитивност, докато се фокусирате върху най-дълбоките си ценности и целта си; и накрая - припомнянето на нещо, което ви изпълва с удоволствие и радост.

С повечко практика ще успявате да навлизате в това прекрасно състояние на повишена осъзнатост за по-малко от една- две минути.

Седма стъпка: Наблюдавайте невербалните знаци

„Не изпускай топката от поглед.“ Това е израз, който се използва в спорта и често се прилага в бизнеса, но когато става въпрос за междуличностни взаимоотношения, е важно да не изпускате от поглед човека, с когото разговаряте, за да можете да различавате множеството невербални послания, които той постоянно изпраща. Ала това не означава, че трябва непрекъснато да зяпате другия, защото може да му се стори грубо. Ако обаче поддържате мекота в погледа си, създадена от приятен спомен, другият човек няма да иска да измести погледа си от вас!

Гледането в очите стимулира веригите в мозъка, отговорни за социалните мрежи. То намалява нивото на химикала на стреса кортизол и увеличава окситоцина - неврохимикал, който засилва съпричастността, социалното сътрудничество и положителната комуникация.

Повечето хора разпознават седемте основни изражения на лицето - гняв, страх, тъга, отвращение, учудване, презрение и щастие - въпреки че те се появяват само за няколко секунди. Но, както обяснява Екман, при разговор трябва да останете напълно съсредоточени, така че да не ви разсейват собствените ви вътрешни мисли.

Ако човек иска да прикрие някакво чувство - защото се смущава, неудобно му е или иска да ви заблуди - истинското изражение може да се появи само за четвърт от секундата. Разчитането на микроизраженията не е от най-съществено значение за ефективното общуване, то просто ви дава предимство. Освен това, няма гаранция, че впечатленията ви ще са точни. Ще трябва да търсите допълнителни знаци и след това да попитате човека дали сте прави. Но съществува един проблем: когато правите това, другият може да сметне, че престъпвате някои граници. Доста е обезпокоително да откриеш, че някой може да ти чете мислите.

Микроизраженията могат да ви кажат само че се прикрива някакво истинско чувство, но няма да ви кажат защо. Няма да ви кажат и дали човекът го прикрива съзнателно, или несъзнателно. За да изровите тези важни късчета информация, ще ви се наложи да поговорите по-задълбочено с него.

Екман казва, че когато се научите как да разчитате микро-израженията, „това ви дава предимство в бизнеса, тъй като ви позволява да общувате по-ефективно със своите бизнес партньори“. Препоръчваме ви да посетите уебсайта на Екман, (итги". раикктап.сот), за да проверите колко добре можете да разпознавате микроизражения, като използвате МЕТТ - инструмента за трениране на това умение. Понастоящем Екман използва изследванията си по разпознаване на лицевите изражения, за да помага на хората да постигат емоционално равновесие.

Осма стъпка: Изразявайте висока оценка и признателност

Първите думи, които кажете, ще дадат тон на целия разговор, а един-единствен комплимент може да ви е напълно достатъчен, за да засилите сътрудничеството и доверието. И все пак, малко хора започват разговорите си с положителна нотка. Всъщност ние сме по-склонни да се изкажем, когато нещо ни тормози, без да си даваме сметка, че оплакванията незабавно предизвикват отбранителна реакция у слушателя. Ето защо трябва да се тренираме да вкарваме възможно най-много изрази на висока оценка и признателност в разговора. Всеки подобен коментар е мощна форма на утвърждаване и може да понижи негативното настроение на отсрещната страна.

Разбира се, всички тези изрази трябва да са искрени, да са нещо повече от обикновена формалност или любезност. Както подчертават служителите в световноизвестната клиника „Майо“: „взаимоотношенията изискват грижовно отношение. Трупайте емоционален актив чрез добронамерени думи и действия. Когато критикувате, правете го внимателно и любезно. Давайте на хората да разберат, че сте им признателни за онова, което правят за вас, или пък дори просто, че сте щастливи, че те са част от живота ви“.

Нашата препоръка е: започвайте всеки разговор с комплимент, но не забравяйте да го завършите с друг комплимент, който съдържа дълбоко чувство на признателност към човека и разговора, който току-що сте провели. Проучванията показват, че комплиментите, получени в края на взаимодействието, са по- ефективни от онези, направени в началото на диалога.

За да си гарантирате, че комплиментите и изразите на признателност, които отправяте, са искрени, ви препоръчваме да си зададете следния въпрос: „Какво истински ценя у този човек?“ Докато разсъждавате по този въпрос, запишете всичко, за което се сетите, и след това си задайте още един: „Кое от всички тези качества уважавам най-много?“ Имайте предвид отговора, докато говорите, и потърсете възможност да го споделите. Ако не се отвори такава, помислете дали да не изпратите на този човек лична бележка. Един неочакван знак на признателност рядко може да се възприеме като тактическа маневра.

Бившият ми издател и личен приятел (Марк) - Джереми Тачър, винаги ми правеше комплимент за нещо, което съм написал, а след това ми даваше препоръки как да го подобря. Всеки път комплиментите му звучаха толкова искрено, че с готовност приемах препоръките му. Един ден го попитах: „Искрени ли са комплиментите ти за това, което пиша, или просто казваш онези неща, които един тревожещ се писател има нужда да чуе?“ Отговорът му силно ме учуди: „Марк, наистина не знам!“. Поуката от историята: когато си създадеш навика постоянно да изразяваш висока оценка и признателност, дори и в началото да е любезност или фина манипулация, впоследствие собственият ти мозък започва да вярва, че е истина.

Девета стъпка: Говорете топло

Искаме силно да подчертаем колко е важно да се говори с топлота - така че да предадете своето съчувствие и чувствителност. Върху този елемент на комуникацията обаче не са провеждани достатъчно проучвания. Знаем, че различни езикови центрове на мозъка регистрират и отговарят на различните тонове на гласа, но сме едва в началото на това да идентифицираме кои видове звуци отразяват конкретни емоции и усещания.

През 2003 г. учените се съмняваха, че можем да картографираме човешкия глас така, както Екман направи с лицето, но сега се чувстват по-уверени в твърдението, че емоциите могат да се установяват и чрез невербални звуци. Тези така наречени „афектни вокализации“ вероятно дори превъзхождат лицевите мимики при изразяване на гняв, презрение, отвращение, страх, тъга и учудване. Израженията на лицето обаче, изглежда, са поточни, когато става въпрос за радост, гордост или смущение. Днес вече можем да идентифицираме много от характеристиките на звуците на гласа, които изразяват емоции, и да ги сравним с лицевите мимики на говорещия.

Ние бихме могли да разпознаем честността и искреността на говорещия, както и дали можем да му имаме доверие, като търсим несъответствия между лицето и гласа, но засега не съществува документиран начин да се обучават хората как да разпознават повечето основни емоции, които се крият в тона на гласа ни. Можем обаче да се опрем на някои подсказки от актьори, които често биват използвани за гореспоменатите проучвания. Щом един актьор трябва да предаде топло отношение, той го прави, като си припомня разговор от миналото си, който е бил изпълнен със съчувствие.

Ако понижите тембъра на гласа си и говорите по-бавно, слушателят ви ще ви чува и ще реагира с повече доверие. Тази стратегия е разработена и тествана през 2011 г. във Факултета по комуникационни науки към Университета на Хюстън и е използвана, за да помага на онколози да предават на пациентите си лоши новини, като същевременно им оказват възможно най-голяма подкрепа. Когато докторите забавяли темпото на говорене и понижавали тембъра на гласа си, слушателите ги възприемали като „по-загрижени и съчувстващи“.

Ученият от „Харвард“ Тед Капчък установява още, че топлината в гласа може да удвои лечебните свойства на една терапия. Капчък всъщност използва много от компонентите на съпричастната комуникация, за да подобри здравето на пациентите си и според него ключът към успеха се крие в следните елементи: „топло и дружелюбно отношение; активно слушане; съпричастност;  секунди тишина за размисъл; комуникиране на увереност и положителни очаквания“.

Ние използваме думите си както за да кажем, че сме наранени, така и за да се излекуваме. Ето защо изглежда логично да се упражняваме да влагаме топлота в гласа си с увереност, съпричастност и надежда. Организационните психолози от Университета на Амстердам са единодушни: един силен, груб или доминиращ глас може да принуди другите да се съгласяват с нас, но ще предизвика неприязън, която води до по-лоши резултати в работата на служителите. Един топъл и подкрепящ глас обаче е признак за преобразяващо лидерство и генерира повече удовлетворение, отдаденост и сътрудничество между членовете на екипа.

Силата на емоционалната реч

Изучаването на невронните вериги, отговорни за емоционалната реч, може да ни предостави полезни стратегии за по-съпричастно говорене. Ако например искате да изразите радост, гласът ви трябва да става все по-мелодичен, докато, от друга страна, тъжната реплика се изговаря с равен и монотонен глас. Когато сме ядосани, развълнувани или уплашени, повишаваме тембъра и интензивността на гласа си, като съществуват големи вариации по отношение както на скоростта, така и на тона.

Ако обаче емоцията не съответства на думите, които използвате, това ще обърка слушателя. Можете да го изпробвате, като кажете: „Ядосан съм" с топлота в гласа и мило изражение на лицето. Това създава отчетлив модел на невронен дисонанс. Същото ще е валидно и ако чуете някой да казва „Обичам те", като използва силен и груб тон на гласа. Първоначално посланието ще е объркващо, но тъй като негативната дума или звук са по-силни от положителната реплика, грубостта ще накара мозъците и на двамата участници в разговора да реагират с гняв или със страх.

Десета стъпка: Говорете бавно

Бавната скорост на говорене повишава способността на слушателя да разбере какво казвате и това е валидно както за млади, така и за по-възрастни хора. По-бавното говорене също така ще създаде по-голямо уважение от стана на другия към вас, а ако говорите на човек с някакъв вид езиков недъг, е от съществено значение да забавите скоростта, като артикулирате думите една по една.

Интересно е да се отбележи, че хората, които говорят по- бързо, често се възприемат за по-компетентни от онези, които говорят по-бавно. Но ние вярваме, че това е обусловено от културата убеждение, което лесно може да се използва, за да се замаскират истинските намерения и недостатъците на говорещия. Джеръми Дийн, изследовател в „Юнивърсити Колидж“ в Лондон, препоръчва да сме особено внимателни по отношение на сладкодумците, тъй като „бързата скорост разсейва и може да ни попречи да открием грешките в аргументацията“. Той допълва също, че трябва да забавяме скоростта на говорене, когато се обръщаме към равнопоставени на нас хора по въпроси, които изискват взаимно съгласие.

Бавното говорене не е толкова естествено, колкото може да ни се струва, и като деца ние автоматично говорим бързо. Но можете да научите едно дете да намали скоростта, като вие самите говорите бавно, тъй като детето ще се изравни със скоростта на вашия глас. Бавното говорене оказва успокояващо въздействие върху човек, който се чувства неспокоен, докато един висок и забързан глас предизвиква вълнение, гняв или страх.

Когато провеждаме обучения по съпричастна комуникация, ние молим

признавам, дългичко е!
но първото изречение казва всичко нужно! а останалата част дообяснява защо е нужно да се придържаме към това. и как е по лесно да привикнем да се придържаме.
о, да! животът е много сложен! никой никога не казва че някой трябва на 100% да приложи теорията на практика :) достатъчно е да се опитва. нали?

ценна информация, която е поучителна за контактуване с аудиторията или слушателя, въпреки обемистия материал. Поздрав!

книгата я качвам като вълна при мен :)
но за да е подредена както във книгата се налага да я качвам от пред назад :)
т.е. първо последните глави. останаха ми 6 глави да конвертна и коригирам за да ги кача :)