Да култивираш пълносъзнатостта

ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Популярен автор на пътеписи бил поканен на обяд в дома на заможно японско семейство. Поканени били и други гости, като домакинът ги уведомил, че ще сподели нещо много важно с тях. Менюто включвало и риба балон (фугу), която в Япония е един от най-скъпите деликатеси, отчасти и заради това, че е силно отровна и само най-опитните готвачи знаят как да отстранят съдържащия се в нея тетродоксин. Да ти поднесат такова блюдо се смята за голяма чест.

Поласкан, писателят пристъпил към рибата в чинията си с подобаваща нагласа - да се наслади на всяка хапка. И вкусът й бил наистина несравним!...

- Е, как ви се стори? - попитал го по някое време домакинът.

Гостът не намирал думи да опише възторга си. О, изобщо не преувеличавал, най-хубавото нещо, което бил вкусвал през живота си!... Едва тогава домакинът му разкрил и истината - рибата, сервирана на писателя, всъщност била най-обикновена. На трапезата имало и фугу, но я поднесли на друг гост, който я изял, без изобщо да разбере с какво са го гостили. Та това било и „много важното нещо“, което научил писателят. Така и не опитал редкия и скъп деликатес, но разбрал, че и най-обикновената храна може да бъде изумително вкусна, ако отделяш нужното внимание на всяка хапка...

ЗА ОСЪЗНАВАНЕТО

Изяждайки една обикновена риба, писателят преживява нещо... необикновено. В основата е промяната на вътрешната му нагласа, която се отразява и на начина, по който осъзнава. Съществен принос има и домакинът, който подготвя ситуацията, гарантираща тази промяна. Това е и основната поука от тази книга - ние също можем да се научим да обръщаме подобно внимание на всяко свое преживяване и в резултат да преобразяваме естеството на самото преживяване. Но въпросната нагласа, известна и като пълносъзнатост, е нещо много повече от „обстойно внимание“. Тук подходът е различен, т.е. трябва да променим начина, по който обръщаме внимание на случващото се.

Ако ги попитат, повечето хора ще кажат, че нямат проблеми с вниманието, в противен случай не биха си вършели работата. А тези, които страдат от хронично униние, вероятно ще добавят, че не само внимават, ами са и прекалено възприемчиви, поне по отношение на болката, която изпитват в „лоши“ моменти. Но вниманието ни, особено когато сме депресирани, е крайно ограничено и напомня „тунелно зрение“. Обикновено се насочва към някой проблем, нуждаещ се от разрешение . И всичко останало в съзнанието ни, което няма пряко отношение към проблема, най-често се игнорира и отпада от зрителното ни поле. Пълносъзнатостта обаче ни позволява да преживяваме цялостно всеки миг от живота си, без мислите да ни отвличат и отвеждат там, където изобщо не сме възнамерявали да ходим. Тя може да ни измъкне от капана на руминацията(угризения) и безкрайните „преправяния“ на решението, които ни затварят зад стените на унинието и депресията.

В края на предната глава казахме, че пълносъзнатостта е интенционална(умишлена) и неоценъчна, винаги в настоящия момент и обхващаща нещата такива, каквито са. Вместо да бързаш с корекциите (в които най-често се изразява деловият подход), ти ще бъдеш всичко това, което възприемаш в момента от себе си, т.е. ще разполагаш с цялата информация, която едно преживяване може да ти предложи. Което пък означава, че и следващите ти действия ще бъдат много по-съзнателни. Пълносъзнатост предполага да се откажеш от оценките (поне за момента), както и от непосредствените цели, свързани с бъдещето. Да приемаш настоящето такова, каквото е, а не каквото ти се иска да бъде. Да подхождаш открито към ситуациите, дори и когато ти вдъхват страх. Пълносъзнатост означава да изключваш онзи „автопилот“, чрез който оперираш през повечето време. И вместо да се упрекваш за миналото или да се притесняваш за бъдещето, да се настройваш към нещата, каквито са тук-и-сега - открито, непредубедено и в пълно съзнание. Да знаеш, че мислите ти са едни преходни „ментални епизоди“, а не самата реалност и че осъществяваш много по-плътен контакт с живота, когато възприемаш нещата пълноценно - чрез тялото и сетивата, а не само чрез причините и непотвърдени от опита мисловни модели.

Сигурно ще се изненадате, ако разберете колко ограничено е обичайното ни внимание. Изпробвайте това просто упражнение и ще получите нагледна демонстрация. Ще се изумите колко ярко може да се окаже едно преживяване, когато съзнанието ви следи интенционално(умишлено), но и неоценъчно неговото разкриване. Струва си Да отделите няколко минути за упражнението. Ако точно сега не сте на такава вълна, отложете го за по-късно, когато усетите, че е настъпил подходящият момент.

Пълносъзнатост не означава да обръщаш повече внимание на нещата, а да внимаваш по различен и по-мъдър начин - с цялата си душа и сърце, черпейки от всички ресурси на тялото и сетивата.

Да изядеш една стафида: първият вкус на пълносъзнатостта

1.           Задържане

* Първо, вземете една стафида и я задръжте в дланта си (или между показалеца и палеца).

* фокусирайте се в нея и си представете, че току-що сте паднали от Марс и досега не сте виждали подобно нещо през живота си.

2.           Виждане

* Отделете време, за да я видите наистина - взрете се в стафидата грижливо и с пълно внимание.

* Нека очите ви изследват всяка нейна част - най-ярките, където светлината блести, тъмните кухини, бръчките и гънките, всяка асиметрия или уникална особеност.

3.           Докосване

* Завъртете стафидита между пръстите си и проучете тъканта (примерно със затворени очи, защото това ще подсили сетивните ви възприятия).

4.           Подушване

* Задръжте стафидата под носа си, като със всяко вдишване попивате всеки аромат и ухание, които долавяте, и си отбелязвате какви интересни неща се случват в устата и стомаха ви.

5.           Поставяне

* Сега бавно поднесете стафидата към устните си, като отбелязвате и това - че ръката и китката ви знаят предварително къде и как да я разположат. Внимателно поставете стафидата в устата си (без да я дъвчете) - просто отбележете факта, че стафидата се появява в устата ви. Отделете няколко мига на усещането (проучете я и с езика си).

6.           Вкусване

* Когато сте готови, сдъвчете стафидата, като си отбелязвате как най-добре ще стане това. След това съвсем съзнателно отхапете две-три късчета от нея, като отбелязвате и последвалите усещания (т.е. всяка вкусова вълна, обливаща ви, докато дъвчете). Без да я поглъщате, отбележете си вкуса и усещането за структурата на стафидата в устата ви - и как те се променят във всеки момент, наред с промените в самия обект.

7.           Поглъщане

* Преди да погълнете стафидата, проучете намерението си да направите това и го почувствайте възможно най-реалистично.

8.           Проследяване

* Накрая проверете дали ще успеете да усетите стафидата, движеща се към стомаха ви, а също и как усещате цялото си тяло след това упражнение по „съзнателно ядене“.

АКО имате време, може да продължите упражнението и с друга стафида (дори още по-бавно), като сравнявате усещанията си с тези от първото вкусване, а не ги възприемате поотделно.

А какво ще стане, ако се ангажираме с това простичко упражнение с цялото си същество? Нещо подобно на историята с рибата фугу - ще породи редица важни озарения. Том, участник в курс по пълносъзнатост, е поразен от контраста между упражнението и обичайния му начин на хранене.

  Упражнението със стафидата         може да ни покаже от колко неща лишаваме  като се изолириме от сетивния си опит. 

- Да, знаех, че е стафида ~ казва той, - но усещането бе много по-живо от когато и да било...

В подобен дух е и коментарът на Габриела:

- Бях наясно какво правим. Но досега не бях усещала вкуса на стафидата по този начин. А и честно казано, дори не съм забелязвала как изглежда. В първия момент ми се стори повехнала и мъртва, но после видях, че светлината я озарява по различни начини - като скъпоценен камък. Щом я сложих в устата си, едва се удържах да не я сдъвча на мига. А като започнах да я проучвам с език, усетих и разликата между външните й страни, но още нямах представа за вкуса й. А когато накрая я захапах, той се оказа изумителен! Не бях опитвала такова нещо...

А откъде идва разликата?

- Обикновено не го правя така - обяснява Габриела. - И със сигурност не ям стафидите по този начин. А и не се замислям много-много над действията си. Изпълнявам ги автоматично. Този път обаче наистина бях фокусирана в това, което правех и не мислех за други неща.

С това упражнение по пълносъзнатост Том и Габриела научават от първа ръка едно ново отношение към преживяното. Усетили са контраста между привично действащото съзнание от една страна, а от друга са запазили пълния контакт с всеки отделен миг (с нагласата „да бъдеш“). Изяли са по една стафида, но също така са знаели какво ядат. Яли са съзнателно./да добавя, Влади :) някои неща правя съзнателно, много неща правя съзнателно, почти всичко правя съзнателно/

Забавянето на нещата и съзнателното обръщане на внимание на всеки аспект на сетивното преживяване разкрива неща, които дотогава не сме забелязвали. Уханието на стафидата може да се окаже по-различно от това, което сме си представяли. Същото важи и за проучването с език. Самият вкус ще е нещо, което никога не сме усещали така и най-вероятно по-богат от този на двайсет стафиди, които сме натъпкали несъзнателно в устата си. Този тип осъзнатост може радикално да промени естеството на самото действие ядене.

Но ако пълносъзнатостта може да преобрази по такъв начин яденето, какво да кажем тогава за тъжното настроение? И ако можем да присъстваме пълноценно в нея, по време на нея и за нея, вероятно ще изпадаме и в онова настроение, което съзнанието ни е готово да изпита в настоящия миг, без никакви предварителни очаквания и предположения. А впоследствие стигаме и до един етап, на който вече не приемаме тъгата си като „съдбовен знак“, че целият ни живот се е обезсмислил, а просто като един мимолетен миг, в който сме били тъжни. Сама по себе си, тази промяна няма да ни накара да се почувстваме по-добре. Но спокойно може да ни насочи към друг път, който не води неизменно до депресията...

нека да съм ти опонент.. не че искам;-))
А ако съм в пустинята 10 ден без ядене????? дали вместо да осъзнавам, просто ще се спася изяждайки я?
все едно да не си правил сек година.. и първия път ще е претупан, но животоспасяващ ;-))

Здравей Влади!
радвам се че имаш време и за малко дори и критично мислене , различно от служебните ти ангажименти :)

а Влади, не си ми опонент!
всеки има право да пречупи през своята си призма думите на авторите :)
по важното е дали би открил в думите им нещо което да ти пасва. да те обогати някак ...