Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2014 07:36 - осъзнатият път през депресията
Автор: rumyn Категория: Тя и той   
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
1



ПЪЛНОСЪЗНАТОСТ И ПРИВИЧНИ ДЕЙНОСТИ

 

Просто искаме този нов начин за внимаване да бъде на наше разположение, когато ни потрябва, за да реагираме по-умело на унинието и да живеем по-пълноценно, по-богато и по-свободно. Но как да го постигнем? За начало можем да практикуваме съзнателното обръщане на внимание на личния си опит, докато изпълняваме рутинните си дейности, също като в упражнението със стафидата. Ето как можем да въведем пълносъзнатостта в ежедневието си.

Идеята е да се отнасяме с деликатна съпричастност към всичко, с което се занимаваме. Ако не друго, поне ще присъстваме съзнателно и неоценъчно във всеки миг от настоящето. Целта обаче не е да бъдем свръхчувствителни и да отдаваме прекалено внимание на „самопознанието“ по време на тези рутинни занимания. Всъщност скоро ще открием, че пълносъзнатостта намалява усилията и улеснява избраните действия.

Интересно е да отбележим и друго - вероятно ще ни се стори трудно да направим дори това (наглед) съвсем просто нещо. А как другите се справят с влагането на тази „интенционалност“ и в най-прозаичните дейности? Джена например е упражнявала осъзнаването им. Ето как описва случилото се в Деня на благодарността. Очаквала е обичайната припряност и хаос. Освен това й е предстояло да се нанесе в нов дом до няколко седмици.

- Приготовленията за празника бяха доста изнервящи, да не говорим, че щяхме и да се местим, но аз се справих учудващо добре. Приложих това с осъзнаването. В продължение на пет дни в къщата ми имаше единайсет човека и всичко се въртеше около мен. Затова се фокусирах върху всяка „дреболия“, с която се занимавах, примерно белене на картофи, чистене и т.н., и я възприемах в цялата й пълнота. Фокусирах се във физическото усещане на картофа, който белех. Ето такива неща... И се справих забележително добре. Със сигурност по-добре от обикновено, а къщата бе пълна с хора! Май никога не съм била толкова добра домакиня. Казвам го съвсем сериозно!

А кое е било различното в действията й? Тъкмо фокусът върху  настоящия миг, независимо колко тривиално изглежда заниманието. И това си има своите благотворни последствия, които Джена дотогава не е подозирала. Първо, отърсваш се от склонността си да изживяваш предварително бъдещето. Второ, не позволяваш на ума си да попадне в капана на „деловата“ нагласа - Джена преди все е стремяла да предотврати разни въображаеми катастрофи. Ето и нейното обяснение:

- Мисля, че това е най-важното - вече не мисля за всички онези неща, които може да се случат, ако не направя това или онова. Оставам много по-дълго в настоящия миг от когато и да било. Обикновено се притеснявам предварително: „Ох, ами ако не стане? Ако не успея да го свърша навреме?“... Поне тези притеснения вече са много по-слаби.

Да внесеш съзнателност в рутинните си занимания

Един от начините да практикуваш пълносъзнатостта е като си избереш някоя рутинна дейност, която вършиш всеки ден и да си кажеш, че всеки път, когато я извършваш, ти ще внасяш в нея това ново и свежо качество - деликатното, но и всеобхватно осъзнаване на тази дейност във всеки отделен миг - и да влагаш в него цялото си същество. Осъзнаването на тези обикновени и ежедневни дейности ще ни помогне да разбираме моментално кога сме превключили на автопилот, т.е. на „деловата“ нагласа, за да оценим по достойнство алтернативния вариант („да бъдеш“) и да запазим съответната нагласа. По този начин разбираме напълно какво правим още докато го правим.

Ето и няколко примера за подобни дейности:

1.           Измиването на чиниите.

2.           Зареждането на миялната.

3.           Изхвърлянето на боклука.

4.           Миенето на зъбите.

5.           Взимането на душ.

6.           Прането.

7.           Шофирането.

8.           Излизането от дома (на път за работа)

9.           Прибирането у дома.

10.         Качването по стълби.

11. Слизането по стълби.

- Да вземем преместването - продължава тя. - Живeли сме двайсет години в тази къща. Нямате представа колко неща сме донесли в нея. Затова няколко нощи не можех да мигна от притеснение: „Леле, колко работа имам и всичко мен чака!“... Накрая си казах: „Я стига се вайка, да става каквото ще става. Колкото - толкова.“ Затова и Денят на благодарността мина толкова леко. Поне аз не откривам друга причина...

Да оставим това, че Джена сама е избрала да се притеснява за неща, които още не са се случили, а може би няма и да станат. Причината е много по-проста - когато умът ни витае някъде другаде и губим досег със случващото се около нас, старите ментални навици взимат превес и започват да контролират онова, което виждаме и правим, и то във всеки миг. Това придава съвсем друг колорит на собствените ни преживявания и ги оформя на подсъзнателно ниво. Човек много често се чувства жертва на обстоятелствата, без да си дава сметка, че сам ги създава.

Както вече се разбра, плъзването по наклонената плоскост (към стария модел на мислене) се оказва и основната причина да потъваме в хронично униние. Както и по време на ядене, миене на чинии и изпълняване на списъка със задачи за деня, в опитите си да се справим с проблемите си ние много лесно - и напълно несъзнателно - се отдаваме на всякакви фантазии. А фантазирането, така да се каже, е първи братовчед на руминацията. И ако в миналото сме преживевали дълги периоди на депресия, има голяма вероятност (особено ако се чувстваме нещастни) нашите фантазии да се поемат по утъпканите коловози на негативното мислене. Когато не забелязваме какво всъщност се случва с нас тук-и-сега, настроението ни много бързо се спуска по низходящата спирала на депресията, без дори да усетим това. Ако не искаме това да се случи, първата стъпка е тази - да осъзнаем, че сме превключили на автопилот и тогава напълно преднамерено и под наш контрол да се насочим към една по-разкрепостяваща, самосъстрадателна и по-мъдра нагласа.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumyn
Категория: Тя и той
Прочетен: 658928
Постинги: 442
Коментари: 950
Гласове: 2021
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031