Бях си купил билет и чаках автобуса за Ел Ей, когато внезапно една изумително красива мексиканка в панталони пресече зрителното ми поле. Заедно с други пътници тя слизаше от един автобус, току-що спрял за почивка с мощна въздишка на спирачките. Гърдите й се очертаваха под дрехата стегнати и истински; тесният й ханш изглеждаше прелестно; косата й беше дълга и лъщящо черна; а очите й — бездънни, необятни синеви — таяха свенливост. Как не съм в нейния автобус! И както всеки път, когато срещам момиче, което ми харесва, а то пътува из този преголям свят в обратна на моята посока, болка прободе сърцето ми. По високоговорителя подканиха пътниците от автобуса за Ел Ей. Вдигнах сака си и се качих, и кого да видя седнал вътре сам — мексиканката. Отпуснах се на мястото точно до нейното през пътеката и веднага започнах да кроя планове. Бях тъй самотен, тъжен, уморен, треперещ, отпаднал и убит, че успях да събера смелост, смелостта, необходима да заприказваш непознато момиче, и пристъпих към действие. Но дори при това положение, пропилях пет минути, като се потупвах по бедрата в тъмното, додето автобусът се носеше по пътя.

Ако ще да пукнеш, но трябва да я заговориш! Проклет глупак, хайде де! Какво ти стана? Не си ли опротивял вече достатъчно сам на себе си? И преди да осъзная какво правя, аз се наведох към нея през пътеката (тя се опитваше да заспи) и казах:

— Мис, ако искате, използвайте шлифера ми вместо възглавница.

Тя ме погледна и ми отвърна с усмивка:

— Не, благодаря ви.

Облегнах се назад разтреперан; запалих фас. Изчаках да ме погледне с тъжния бърз поглед на любовта, станах на мига и се наведох към нея.

— Мога ли да седна до вас, мис?

— Щом желаете.

И седнах.

— За къде сте?

— Ел Ей. — Влюбих се в начина, по който каза „Ел Ей“; изобщо ми харесваше как всички от Крайбрежието произнасят Ел Ей; та нали в края на краищата той е единственият им незаменим златен град.

— И аз съм за там! — извиках. — Много се радвам, че ми позволихте да седна до вас, чувствах се безкрайно самотен, напоследък съм пропътувал адски много път. — И започнахме да си разказваме историите.

Без предварително да се питаме, ние вече се държахме за ръце и по същия безмълвен, красив и чист начин решихме, че когато си наема стая в Ел Ей, тя ще дойде при мен. Цялото ми тяло до болка копнееше по нея; зарових глава в красивата й коса. Крехките й раменца ме влудяваха; притисках я и пак я притисках. И на нея й харесваше.

— Харесва ми така, харесва ми — отрони тя, затворила очи. Обещах й красива любов. Поглъщах я с очи. Вече си бяхме разказали историите; притихнахме в мълчание и в сладко очакване. Тъй просто беше

Тъпоумието на страха замъгли разсъдъка ми и аз започнах да се държа дребнаво и недостойно.

— Познаваш ли оня там? — попитах я.

— Кого имаш пред вид, скъпи?

Не задълбах по-нататък. Тя беше бавна и протакаше всичко, което вършеше; трябваше й много време, за да закуси; дъвчеше едва-едва, загледана пред себе си, изпуши цигара и продължи да говори, а аз — същински изтерзан призрак — подозирах, че удължава всяко свое движение, за да печели време. Това май беше болестен пристъп. Изпотих се, докато вървяхме с нея по улицата ръка за ръка. В първия хотел, на който налетяхме, имаше свободни стаи и докато се осъзная, вече заключвах вратата отвътре, а тя седеше на леглото и събуваше обувките си. Целунах я вяло. Най-добре е да не научи. Знаех, че за да се отпуснат нервите ни, имаме нужда от уиски, особено аз. Изхвърчах навън и търчах и се лутах цели дванайсет преки, докато купя половинка уиски от една будка за вестници. Тичах и по обратния път, но вече изпълнен с енергия. Тери беше в банята и се решеше. Налях щедро в една водна чаша и двамата отпихме големи глътки прекрасно благодатно питие, струваше си мъчителния набег. Застанах зад нея и затанцувахме така пред огледалото в банята. Започнах да й разказвам за приятелите си на изток.

— Трябва да те запозная с едно страхотно момиче, което се казва Дори. Знаеш ли каква е дълга — шест фута и е с червена коса. Ако дойдеш в Ню Йорк, тя ще ти помогне да си намериш работа.

— Каква ти е на тебе тази дълга червенокоса жена? — попита Тери подозрително. — Откъде накъде ми разказваш за нея? — С простоватата си душа тя не бе схванала радостната възбуда на думите ми. Не й отговорих. Тя взе да се напива в банята.

— Ела в леглото! — подканих я.

— Двуметрова, значи? А аз си мислех, че си почтено момче, студент, погледнах те, че си с хубав пуловер, и си казах: „Ох, че е симпатичен!“ Ама не! И не! И не! И ти си проклет сутеньор, като всички останали!

— Какво изобщо говориш?

— Не ми разправяй само, че тая, дългата червенокоса, не била „мадам“, та аз подушвам коя жена е „мадам“, щом чуя две думи за нея бе, а ти, ти излезе просто сутеньор като всички, които ми пресичат пътя, всички мъже са сводници.

— Слушай, Тери не съм сутеньор. Кълна ти се в Библията, не съм сутеньор. Откъде накъде? Искам само теб.

— През цялото време си мислех, че съм срещнала порядъчно момче. Толкова се зарадвах, рекох си: браво, Тери, ето едно истинско почтено момче, а не мошеник.

— Тери — умолявах я от все сърце. — Моля те, изслушай ме и разбери, че не съм сутеньор.

Само преди час аз си мислех, че тя е изнудвачка. Колко тъжно. Нашите до лудост обременени съзнания бяха дерайлирали. Проклет живот, колко ли не я убеждавах и придумвах, а после побеснях, рекох си: какво съм седнал да се моля на някаква си малка мексиканска глупачка и направо й го казах: без да му мисля, грабнах червените й обувки, запратих ги във вратата на банята и й изкрещях да се маха „Хайде, изчезвай!“ Щях да поспя и да забравя; имах си свой собствен живот, свой собствен, завинаги тъжен и дрипав живот. В банята настъпи мъртва тишина. Съблякох се и си легнах.

Тери излезе просълзена от покаяние. Със своя простоват, дребен и смешен ум тя бе решила, че един сутеньор не замеря вратите с женски обувки и не гони жените си. В благоговейната, сладка тишина тя се съблече гола и мушна крехкото си тяло между чаршафите при мен. Беше кафяво като грозде. Видях цезаровия белег на нещастния й корем; ханшът й беше толкова тесен, че не би могла да даде живот на дете, без да се разцепи. Краката й бяха като мотовилки. Беше висока само четири фута и десет инча. Любих я в ласкавата умора на утрото. После, като два изтощени ангела, окаяно заседнали в една лосанджелиска плитчина, но открили най-съкровеното и най-сладко нещо в живота, спахме до късно следобед.