Глава 1

Сър Уолтър Елиът от Келинч Хол в Съмърсет- шир не беше човек, който за собствено удоволствие би чел друга книга освен Хералдиката на баронетите - тя му осигуряваше занимание в миговете, когато го из­мъчваше безделие, и утеха, когато се чувстваше потис­нат. Блажените размисли върху достолепието на пред­ците със синя кръв изпълваха сърцето му е преклоне­ние и дълбока почит, а неприятностите и огорченията в семейния му живот прерастваха съвсем естествено в снизходителност и презрение, докато четеше безк­райния списък на нароилите през последния век поко­ления. Ако всички останали страници не се окажеха достатъчни да го утешат, той отваряше книгата там, където се разказваше за собствения му род, и всеки път препрочиташе редовете с неотслабващ интерес. Люби­мият том винаги се отваряше сам на страницата

.................

Характерът на сър Уолтър започваше и завърш­ваше със суетата - той бе суетен както по отношение на собствената си особа, така и на тема положение в обществото.
...........

Тази история се разви и завърши само за няколко месеца, но много повече време бе необходимо на Ан, за да я изстрада. Дълго време младостта й бе помраче­на от несбъднатата любов и горчивите й съжаления и в крайна сметка тя загуби своята пламенност и жизнера­дост.

Тази незначителна и болезнена история беше за­вършила преди повече от седем години. Времето я бе­ше позаличило, бе поизтрило донякъде дори любовта й, независимо че Ан бе разчитала прекалено много единствено на времето, защото нямаше нищо друго, което да й помогне. Бе останала да живее на същото място , а и в средата, в която се движеше, не бе срещна­ла никой нов или по-различен от всички останали ухажор. В обкръжението й в Келинч не се бе появил ни­кой, който да издържи евентуално сравнение със спо­мена за Фредерик Уентуьрт. Единственият успешен, естествен и благополучен лек на тази възраст и в огра­ничения й кръг от познанства би могла да бъде една нова любов, която да пулсира в съзвучие със сърцето на Ан и да удовлетвори изтънчените й вкусове. На двайсет и две години беше изкушена да промени фамилното си име. Ръката й бе поискана от един младеж, който скоро след отказа й намери по-сговорчива дру­гарка в лицето на сестра й Мери.
...........
Колко красноречива и убедителна бе пред себе си Ан - поне в желанието си да противопостави своята първа истинска любов и някогашната си увереност в бъдещето, на сегашната тревога, напрежение и пред­пазливост, които й натрапваха по един много оскърби­телен начин необходимостта да сдържа чувствата си. Сякаш обстоятелствата предизвикваха съдбата! На младини бе принудена да се придържа към доводите на здравия разум и едва на по-зряла възраст трябваше да осъзнае какво е любовта. Такъвйте естественият резул­тат от едно неестествено начало в живота.
..............

А що се отнася до нея самата, тя изпитваше толко­ва дълбоко спокойствие, каквото не помнеше да е из­питвала досега. Какво от това, че Фредерик Уентуърт беше на половин миля от нея и щеше да забавлява всички останали?

Ан би искала да разбере как гледа той на предс­тоящата им среща. Може би с безразличие, ако при та­кива обстоятелства можеше да се говори за безразли­чие. Вероятно все пак с безразличие или неохота. Ако бе поискал някога да я види отново, не бе нужно да ча­ка досега, защото можеше да направи много невъз­можни за нея неща, неша, които тя отдавна би напра­вила на негово място. Той вече не зависеше от нишо и притежаваше свободата, която така им бе липсвала на времето.
..............................

В същото време Ан стоеше настрани, завладяна от хиля­ди чувства, най-утешителните от които бяха. че скоро всичко ще свърши. И то наистина свърши. Чарлз си приготви и две минути по-късно се появиха останалите и влязоха в гостната. Погледите на Ан и капитана се срещнаха, последваха лек поклон и съответно - реве­ранс - после го чу да казва нещо на Мери - сигурно точно това, което трябва. Каза нещо и на госпожици Масгроув, за да потръгне разговора, и само след миг стаята вече й се виждаше пълна с хора и гласове, кои го след още един миг бяха изчезнали. Чарлз се показа на прозореца да съобщи, че са готови, гостът се поклони и излезе заедно с младите дами, които внезапно решиха да изпратят ловците до края на селото. Стаята остана някак празна и Ан беше оставена да закусва ако може.

- Свърши се, свърши се! - повтаряше си тя из­нервена и благодарна. - Най-лошото мина!

Мери й говореше нещо, но тя не я слушаше. Беше го видяла. Бяха се срещнали. Още веднъж бяха стояли в една и съща стая.

След малко започна да разсъждава по-разумно и да се опитва да овладее чувствата си. Бяха минали осем години, почти осем, след развалянето на годежа. Колко нелепо беше да се вълнува за нещо, което бе отминало толкова отдавна и времето го бе стопило в неясни очертания! Какво ли не се случва за осем години! Как­ви ли не събития, промени, отчуждение, пътуване от място на място - те можеха да съдържат всичко. Колко естествена и неизбежна беше забравата! Беше минали почти една т рета от живота й.

Уви, колкото и да се мъчеше да разсъждава трез­во , Ан трябваше да признае, че за силните чувства осем години не са нищо.

Как, как да разбере какво чувства гой? Можеше ли да приеме държанието му като желание да я избягва запита се тя и в следващия миг се намрази заради лекомислието, което й бе продиктувало този въпрос.

Скоро й бе спестено огромното напрежение по _още един въпрос, който не би могла да задуши и с най- мъдрите си размисли - малко след завръщането на гос­пожици Масгроув и след гостуването им в Котидж, Мери безхитростно изтърси:

- Капитан Уентуърт не беше особено внимателен към тебе, Ан, макар че се държа така галантно е мене! На тръгване, Хенриета го попита какво мисли за тебе, а той й каза, че толкова си се променила, че едва успял да те познае.

Мери не успя да каже нищо свястно, с което да успокои наранените чувства на сестра си, гъй като без друго не разбираше, че думите й докосват стара рана.

“Променена така, че едва ме познал.” Унизена и мълчалива, Ан прие казаното съвсем смирено. Несъм­нено беше прав, но тя не можеще да му отвърне със същото, защото той никак не се бе променил, или поне не изглеждаше по-зле. Тя тайничко си бе признала то­зи факт и не можеше да мисли друго, въпреки мнение­то на капитана за нея. Не, годините, съсипали нейната младост и красота, само бяха придали на погледа му повече блясък, откритост и мъжественост, а хубостта Щ никак не бе пострадала. Тя отново бе видяла същия Фредерик.

“Толкова променена, че просто не би я познал!” Тези думи не й излизаха от ума, но въпреки това тя се ^Зарадва, че ги е научила. Те я отрезвиха и уталожиха възбудата й, в тях имаше нещо успокоително и дори я караха да се радва.

Тези думи, или нещо подобно на тях бе казал Фредерик Уентуърт, без да подозира, че ще й бъда, предадени. Смятаще я за погрозняла и съвсем непринудено бе казал това, което мисли. Той не беше прос­тил на Ан Елиът! Тя се бе отнесла зле с него, беше я напуснала и му бе причинила страдание, и което е ощ_е по-лошо - не бе достатъчно силна. А неговият решите­лен и самоуверен нрав не можеше да го понесе. Тя се бе отказала от него заради желанието си да се хареса на другите. Бе постъпила така, защото се бе поддала на доводите на нечий друг разум. Бе се показала слаба и страхлива.

Той бе влюбен в нея от цялото си сърце. Никога след това не срещна жена, която можеше да се сравни с Ан, но не бе пожелал да я види отново и сега не изпит­ваше към срещата с нея нищо друго, освен известно любопитство. Ан вече нямаше никаква власт над него­вите чувства.

Той си бе поставил за цел да си намери подходя­ща съпруга. Беше богат и бе останал на сушата с наме­рението да отседне в собствен дом веднага, щом някоя жена го изкуши да се ожени за нея. Оглеждаше се око­ло себе си, готов бърза да отдаде сърцето си на един ясен ум и безпогрешен вкус. Харесваха му и двете гос­пожици Масгроув и някоя от тях би могла да го да го спечели; всъщност всяка приятна млада жена наоколо можеше да спечели сърцето му - всяка, с изключение на Ан Елиът. Това беше единственото тайно изключе­ние, което имаше предвид, когато каза на сестра си в отговор на нейните предположения:

- Да, ето ме и мене най-после, София, така глупа- go готов да се оженя. Може да направя предложение на всяка жена между петнайсет и трийсет години. Малко красота, няколко усмивки, добра дума за флота - и аз съм готов. Нали знаеш какво му стига на един моряк? достатъчно е някоя жена да го предразположи към нежност?

.................

- Такава жена търся - каза той. Не бих се задово­лил с по-малко, но не търся и кой знае какво. Ако раз­съждавам глупаво, значи съм истински глупак, защото съм мислил за тези неща много повече от всеки друг мъж.

Глава                                     8

Оттогава капитан Уентуърт и Ан Елиът непре­къснато се движеха в едно и също общество. Не след дълго бяха трябваше да обядват заедно у семейство Масгроув, тъй като Ан вече не можеше да извини от­съствието си със състоянието на своя малък племен­ник, а това сложи началото на още много други срещи и обеди, които последваха.

Не беше лесно да се каже с положителност дали у ТЯХ се събуждат старите чувства, но всеки от двамата Неизбежно си спомняше миналото - за тях да не пом-

 

 

 

нят бе просто невъзможно. И при разговор, когато ваше дума за някое описание или незначително събитие се случваше той да спомене годината на годежа. Професията му го бе шлифовала, а и по xapaктep беше общителен; така още първата вечер, която прекараха заедно, в думите му непрекъснато се вмъкваха фрази от рода на „това се случи в осемстотин и та”, „еди-кое-си стана преди да замина по море  осемстотин и шеста” - макар че гласът му не трепва: "* и Ан не смяташе, че я поглежда крадешком при думи, тя усещаше колко е невъзможно спомените да го връхлитат със същата сила. Тя го познаваше толкова  добре. Мислите им течаха в една и съща посока, но далеч не смяташе, че болката от това бе еднакво силна и за двамата.

 

Не разговаряха насаме и не си казваха нищо, освен обичайните изрази на учтивост. Някога бяха озчавали толкова много един за друг, а сега не значение нищо! Някога огромната компания, която изпълващ!! сега гостната на Апъркрос, не би им попречила да разговарят непрекъснато.
.................

В думите му тя чуваше гласа на същия човек Щ откриваше същите мисли както някога. В средата, в която се движеха, не разбираха много-много от флотс­ките работи и непрекъснато му задаваха въпроси,
...........

И все пак за мен това си остава доб­рата стара “Трепетлика”. Корабът правеше всичко, ко­ето исках от него. Знаех, че може. Бях сигурен, че или и двамата с него ще отидем заедно на дъното, или той ще ме направи истински капитан.
.........

-     когато ни връхлетя ураган; той продължи четири дни и нощи, а само половината от това време би било достатъчно да довърши “Тре­петлика” и близостта ни до Великата нация народ съвcем не ни помагаше. Двайсет и четири часа по-късно Щях да се превърна в доблестния капитан Уентуърт и Това щеше да бъде написано в едно ъгълче от вестника. Пък и никой не би се сетил за мене, тъй като щяха да загубят само едно малко военно корабче.

Ан трепна и никой не забеляза това, но госпожи- ЗД* Масгроув бяха така непринудени, колкото и искре­на във възклицанията на ужас и жал.
............
На Ан не и бяха нужни повече такива погледи и думи. Студената му учтивост и официалното му държание бяха по лоши от всичко.
.....

 

След малко броят на присъстващите се увеличи - някой отвори вратата и при тях със замах влетя но- малкото момче, доста дебеличко и здраво дете на две години. То отиде при кушетката да провери какво сда­ва и си поиска от сладкишите, които по всяка вероя!- ност даваха на брат му.

 

Сладкиши нямаше и малкият поиска да си трае. но леля му не му разреши да дразни болното си братче. Тогава малкият юнак започна да се закача с нея и както беше коленичила и улисана в грижи около другото де­те. малчуганът се хвърли на гърба и тя не можа да го откъсне от себе си. Започна да го увещава, заповяда му да се махне, молеше и настояваше, но не постигна ни­какъв успех. В един миг малкият се подхлъзна, но с ог- ромно удоволствие побърза отново да се покатери на гърба й.

-    Уолтър - помоли гя -- слизай веднага оттам. Много си непослушен и аз съм страшно сърдита.

 

Уолтър дори не помръдна.

Само след миг обаче Ан усети да я освобождават от тежестта на гърба - някой повдигна детето н малки­те му здрави ръчички, които я стискаха през шията и бяха привели главата й много надолу, най-после разх­лабиха обръча си. Детето се откъснато рязко ог нея. В първия момент Ан не разбра, че този някой беше капи­тан Уентуърт.

Това откритие така я развълнува, че в първия мо­мент дори не можа да проговори, не успя и да му бдя-

д_ари.
...............
/и в общи линии това са отношенията им през цялото време /
..........

 

Ан се обади:

- Мислила съм много за миналото и съм се опит­вала да съдя безпристрастно доброто и лошото, което то ми донесе. Убедена съм, че колкото и да съм стра­дала през всичките тези години, тогава постъпих пра­вило, като се поддадох на въздействието на приятелка­та си, и вярвам, че с времето и ти ще започнеш да я ха-

 

ресваш. Тя ми беше като майка, но не искам да ме раз­бираш погрешно - нямам намерение да твърдя, тя ни­кога не греши в съветите си. Вероятно това е бил един от онези случаи, при които един съвет се оказва добър или лош в зависимост от развоя на събитията, а за себе си вече със сигурност знам, че в случаи, които поне малко приличат на нашия, никога не бих си позволила да давам съвети. Но това, което исках да ти кажа, е, че тогава бях права, като се поддадох на нейните доводи, и че ако бях постъпила по друг начин, ако бях запазила годежа, щях да страдам много повече, отколкото след развалянето му, защото щях де изпитвам угризения на съвестта. Сега нямам в какво да упрекна чувствата си, защото човешката природа не може да бъде безукорна, и ако не греша, силно развитото чувство за дълг не е най-лошото качество у една жена.

Той я погледна, погледна и към лейди Ръсел, пос­ле погледът му отново се спря на нея и каза с тон, в който се усещаше преднамерен хлад:

-    Засега не мога да й простя, но може би с време­то и това ще стане. Смятам, че трябва да се държим ве­ликодушно с нейния син. Но аз съшо много съм мис­лил за миналото и един въпрос възникна някак само себе си, дали тогава не съм имал някой още по-голям враг от тази дама? Така е, и това си бях аз самият. Ка­жи ми, дали когато две години по-късно се върнах в Англия с няколко хиляди лири и бях назначен за капи­тан на “Лакония”, ти бях писал, ти щеше да отговориш на писмото ми? Кажи ми простичко, щеше ли да под­новиш отново годежа ни?

-    Дали шях да го подновя? - беше единственото, което можа да му отговори Ан, но интонацията й гово­реше сама за себе си.

- Мили боже! - извика той, - щяла си да го под­новиш! Аз също се надявах, че е възможно и го желаех много силно,

 

защото то би увенчавало всичките ми ос­танали успехи в живота, но бях горд, прекалено горд, за да поискам отново ръката ти. Тогава не съм те раз­бирал. Бях сляп и не исках да те разбера и да се поста­вя на твое място. Този спомен би ми помогнал да прос­тя по-лесно на всеки друг, отколкото на самия себе си, защото ако бях надвил гордостта си тогава, това щеше да ни спести шесг години страдания. Това е болка, ко­ято не съм усещал преди. Бях свикнал с приягното чув­ство, че мога да имам всичко, което ми доставя удо­волствие, гордеех се почетните резултати от упорития си труд и от справедливо присъдените ме награди. Ка­то всички велики люде - каза той и се усмихна- ще трябва да направя усилие, за да подчиня ума си на съдбата и да се науча как мога да понеса повече щас­тие, отколкото заслужавам.


Глава 24
                Кой може все още да се съмнява в развоя на пос­ледвалите събития? Когато двама млади си втълпят, че трябва да се оженят, съвсем сигурно е, че с упорито преследване на своята цел рано или късно ще я пос­тигнат, колкото и да са бедни, неблагоразумни или пък неподходящи един за друг.

 

 

 

 

 

 

исках да напиша коментар към книгата, но ще се въздържа :)
нека всеки си я види през своята си призма и направи своите си изводи.

Отдавна не съм я препрочитала тази последна официално книга на Джейн Остин. Също съм гледала 3 телевизионни версии по книгата от различни години и ми е трудно да определя коя тв версия най ми харесва, понеже във всяка си харесах различни неща, които ако се обединят ще направят и версия по мой вкус:)

Приятен ден и благодаря.

Прочетах творбата преди години не на български и благодаря, че ми я припомняш :)

Това от подбора ти ми допада:

Тази история се разви и завърши само за няколко месеца, но много повече време бе необходимо на Ан, за да я изстрада. Дълго време младостта й бе помраче­на от несбъднатата любов и горчивите й съжаления и в крайна сметка тя загуби своята пламенност и жизнера­дост.

Тази незначителна и болезнена история беше за­вършила преди повече от седем години. Времето я бе­ше позаличило, бе поизтрило донякъде дори любовта й, независимо че Ан бе разчитала прекалено много единствено на времето, защото нямаше нищо друго, което да й помогне. Бе останала да живее на същото място , а и в средата, в която се движеше, не бе срещна­ла никой нов или по-различен от всички останали ухажор. В обкръжението й в Келинч не се бе появил ни­кой, който да издържи евентуално сравнение със спо­мена за Фредерик Уентуьрт.

Ако бе поискал някога да я види отново, не бе нужно да ча­ка досега, защото можеше да направи много невъз­можни за нея неща, неша, които тя отдавна би напра­вила на негово място.

(Ако тя беше мъж или джентълмен и то ршеителен такъв, може би да)

...

Уви, колкото и да се мъчеше да разсъждава трез­во , Ан трябваше да признае, че за силните чувства осем години не са нищо.

(Във времето на Джейн вероятно да, но днес 8 години са "епоха" за всеки човек, може би или поне за мен със сигурност. Убеден съм, че не бих имал силни чувства не след 8, а след 2 години дори, не повече)

...

Смятаще я за погрозняла и съвсем непринудено бе казал това, което мисли. Той не беше прос­тил на Ан Елиът! Тя се бе отнесла зле с него, беше я напуснала и му бе причинила страдание, и което е още по-лошо - не бе достатъчно силна. А неговият решите­лен и самоуверен нрав не можеше да го понесе. Тя се бе отказала от него заради желанието си да се хареса на другите. Бе постъпила така, защото се бе поддала на доводите на нечий друг разум. Бе се показала слаба и страхлива.
Той бе влюбен в нея от цялото си сърце. Никога след това не срещна жена, която можеше да се сравни с Ан, но не бе пожелал да я види отново и сега не изпит­ваше към срещата с нея нищо друго, освен известно любопитство. Ан вече нямаше никаква власт над него­вите чувства.

(Ако никоя след нея не се е развнила с нея... какъв дефицит на качествени дами в Англия, бих казал на шега :)

бях горд, прекалено горд, за да поискам отново ръката ти. Тогава не съм те раз­бирал. Бях сляп и не исках да те разбера и да се поста­вя на твое място. Този спомен би ми помогнал да прос­тя по-лесно на всеки друг, отколкото на самия себе си, защото ако бях надвил гордостта си тогава, това щеше да ни спести шесг години страдания. Това е болка, ко­ято не съм усещал преди. Бях свикнал с приягното чув­ство, че мога да имам всичко, което ми доставя удо­волствие, гордеех се почетните резултати от упорития си труд и от справедливо присъдените ме награди. Ка­то всички велики люде - каза той и се усмихна- ще трябва да направя усилие, за да подчиня ума си на съдбата и да се науча как мога да понеса повече щас­тие, отколкото заслужавам.

(Казват, че гордостта е един от греховете посочен в Библията, която не съм успял досега да прочета и нямам намерение до момента - прощавай това отклонение. Щастливец е на финала и не само той, но и тя, както се случва на финала при Джейн Остин, за разлика от обикновено финалите при Томас Харди, където често има смърт, но независимо от конктраста харесвам двамата автори.)

Един от любимците на ard - Рупърт Пенри-Джоунс

http://vbox7/play:93d330d528

http://vbox7/play:ma58f8aaaa

И филми по "Джейн" :)

http://vbox7/play:e21fc84a94

Финала на филма

http://vbox7/play:56fe264326

СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ, Румин за удоволствието и адмирации за труда!

В читанка сайта - http://chitanka

мисля, че има "Доводите на разума" и за теб ще бъде по-лесно да копираш текст от там, както и ако праивш други постинги по книги преведени на български

Още веднъж - поклон или кимване или реверанс (но дама не съм:) пред труда да набираш целия текст, имаш тук-таме дребни правописни грешки, които аз в моите постинги има 10 пъти повече от теб! Това не е "кахър".

" Капитан Уентуърт не притежаваше никакво състояние. Все пак беше достатъчно късметлия да има професия, но не бе натрупал пари, тъй като харчеше съвсем свободно онова, което сам бе спечелил. Кой знае защо беше сигурен, че не след дълго ще забогатее — изпълнен с жизненост и плам, капитанът твърдо вярваше, че скоро ще командва кораб и ще придобие такова положение, което ще удовлетвори всичките му желания. Винаги му беше вървяло и той знаеше, че ще продължава да му върви. За Ан тази увереност беше напълно достатъчна, а и бе властно изказана чрез неговата пламенност и омагьосващо изразена чрез острия му ум, но лейди Ръсел виждаше нещата в съвсем различна светлина. Дръзкият ум и буйният нрав й въздействаха в съвсем противоположно направление и тя ги приемаше единствено като утежняващи обстоятелства и прояви на злото. Те представяха характера му най-вече като потенциално опасен. Беше блестящ и много упорит. Лейди Ръсел нямаше усет към блестящите способности на силния ум и се ужасяваше от всичко, което макар и бегло й напомняше за липса на здрав разум. Тя във всяко отношение отхвърляше подобна връзка като възможна.''

Всяка жена би оценила един блестящ и упорит характер, съчетан със силен и остър ум и Ан Елиът разбира се добре го е разбрала още тогава, а лейди Ръсел е постъпила по-скоро благоразумно от нейна гледна точка.

Това би било любопитно за четящите (надявам се, не поради нездраво любопитство), а за мен ще е дори мило - бих чел коментари на читатели по Джейн Остин с голямо удоволствие, особено дамски такива :)

Мисълта ми е - окуражвам те, да споделиш?!

"Ан не би могла да се пребори с толкова могъщо противопоставяне. Беше още много млада и уязвима. Успя да се опълчи срещу волята на баща си, макар че не срещна подкрепа от сестра си дори с една дума или поглед, но с лейди Ръсел нещата бяха съвсем различни. Ан винаги й бе вярвала и я бе обичала, затова не можеше да допусне, че лейди Ръсел би я разубеждавала така упорито, макар и внимателно, ако нямаше сериозни основания за това. Ан повярва, че е извършила грешка с този годеж, че е сбъркала, като го е обявила открито и че е извършила нещо недостойно, което никога не би се увенчало с успех. Все пак тя не развали годежа, водена единствено от собствените си егоистични съображения за предпазливост. Едва ли би се оставила да бъде разколебана, ако не се ръководеше от убеждението, че прави всичко за негово добро в много по-голяма степен, отколкото в името на собственото си щастие. Тя вярваше, че проявява благоразумие и жертвоготовност именно заради него и при окончателната раздяла това беше единствената й утеха. А Ан се нуждаеше от всякаква утеха, дори и от най-малката, за да се пребори с болката, която й причиняваше той със своето несъгласие. Капитан Уентуърт беше непреклонен, непоколебим и се чувстваше измамен от този принудителен разрив. Не след дълго той напусна Англия. "

Благодаря на germantiger, че спомена и Рупърт Пенри Джоунс :), къде без него в последната тв версия на Persuasion:))

Пропуснал съм (как ли, макар да четох всичко в постинга), пропуснал съм да отбележа този фундаментален момент. Не само лейди Ръссел, а може би, хората се "делят" точно така възприемащи коментирания характер - ежедневно срещаме и Ан("ки") и лейди Ръссел("ки") ;) ;)

благодаря за милите думи Тигре!
аз като чета в хартиен вариант ми е по удобно да сканирам това което ми е направило впечетление, а и да го издиря сред страниците. не ми се налага да препрочета целия текст защото долу горе помня какво се случва по страниците. между две страници ми е достатъчно да прочета един ред за да знам какво пише на двете защото вече съм го чела веднъж. а с електрония вариант все още не съм си изработила метод на издирване на това което търся :)
а и от компа вече много ме болят очите та минах само на хартиени книжки :)

си мисля " силна книга! много силна.трябва да я споделя :)
толкова ясно описани чувства връхлетели главната героиня. хъм явно авторката е минала през нещо такова за да улови нюансите в усещанията. за да ги опише. "
естествено спделлих първо с Влади :)
не ревнувайте де :)
той си ми е тръпка. просто живота е това което ни се случва докато си правим планове. и някак ми се наложи да приема факта, че ще си живея със чувствата си към Влади.
Влади, не мисли, че не съм опитвала да ги притъпя! не ми се получава :(
и не ми се получава :)

(Във времето на Джейн вероятно да, но днес 8 години са "епоха" за всеки човек, може би или поне за мен със сигурност. Убеден съм, че не бих имал силни чувства не след 8, а след 2 години дори, не повече)
ох :( тъжничко е това което говориш.
може би не си я срещнал все още онази единствената която ще те побърка и подлуди само защото е тя. онази от мисли за която няма да можеш да спиш дори и да мислиш.
пожелавам ти да я срещнеш. много е хубаво да се усети това чувство поне веднъж . о, не ! достатъчно е само веднъж в живота . то просто не избледнява. не си отива.
и най хубавото е когато не си сам в чувствата а има и обратна връзка :)

14. rumyn - (Във времето на Джейн вероятно да, ...
15:17
(Във времето на Джейн вероятно да, но днес 8 години са "епоха" за всеки човек, може би или поне за мен със сигурност. Убеден съм, че не бих имал силни чувства не след 8, а след 2 години дори, не повече)
ох :( тъжничко е това което говориш.
може би не си я срещнал все още онази единствената която ще те побърка и подлуди само защото е тя. онази от мисли за която няма да можеш да спиш дори и да мислиш.
пожелавам ти да я срещнеш. много е хубаво да се усети това чувство поне веднъж . о, не ! достатъчно е само веднъж в живота . то просто не избледнява. не си отива.
и най хубавото е когато не си сам в чувствата а има и обратна връзка :)

...

Нормално е да сме различни и ралзично да усещаме "нещата".

Може и да съм се изразил не достатъчно добре, какво всъщност казвам:

Аз съм имал и имам пред себе си момиче, жена, преди това дете, което веоятно
ще обожавам цял живот и което е израстнало пред очите ми в продължителни периоди преди няколко години - братовчедка ми, която не е българка и сбира в себе си както красота, така и литература и образование, дори доброта, но това е субективно според мен. Разбира се, любов с нея нямам. Иначе казано имам пред мен пример какво е великолепна девойка със сърце и красота.

...

Мисълта ми е: не мога да чакам никоя 8 години, зщаото няма да го допусна - ще тръгна към нея още след месеци или след година ако я искам и ако според мен си заслужава, както и тя ако ме иска ще се стреми към мен и няма да позволи тези 8 години, не би трябвало да изтърпи и 2 - 3, камо ли 8 - това ми е мисълта.

ЧОВЕК (според мен) НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОЗВОЛЯВА ПАСИВНОСТ АКО СЕ СТРЕМИ КЪМ ДРУГ ИЛИ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОЗВОЛЯВА ДОСАДА АКО Е НЕПРИЯТЕН И НЕЖЕЛАН ОТ ДРУГИЯ - 8 ГОДИНИ днес, ПОВТАРЯМ днес СА НОН-СЕНС.

Не трябва да чакаш 8 години ако обичаш и другия е стойност.

Не трябва да досаждаш дори месец, ако си нежелан и в тежест на другия.

8 години ДНЕС в днешните времена и нрави, в днешния ритъм и липса в някои (вкл. у мен за жалост) на възпитание са абсурд.

Ако една жена е като богиня за мен, няма начин да живея 8 години в нищо не правене към нея.

Ако една жена иска нещо, то тя трудно би чакала ДНЕС с днешните възможности за комуникация и транспорт дори 1 година.

"Те това е", това казвам :) ясно е.

...

Ще те цитирам:

13. rumyn - чета си аз ,вчера книгата и...
15:10
си мисля " силна книга! много силна.трябва да я споделя :)
толкова ясно описани чувства връхлетели главната героиня

ДА, ЯСНО ОПИСАНИ - без витиеватост и йезуитщина, без еклектика и претенцизоност, без предвзетост - ЯСНО ОПИСАНИ С ТОЧНА ОЦЕНКА

За това Остин е велика, а примерно Айн Ранд е като Пауло Коелю - нещонищо.

Ще линкна постинга ти на около 20 добри познати в сайта :)

Тигре, благодаря ти за това което правиш за приятелите си.
радвам се да усетя че съм между тях :)

Присъединявам се към коментара на germantiger

"7. germantiger - Такива постинги, трябва най-често да бъдат на първа страница в блога, но той си има правила и "правила"
01.10 14:29
СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ, Румин за удоволствието и адмирации за труда!

Поздравления и от мен - Благодаря за постинга!

малко се чувствам засрамена и много поласкана от милите ви думи,
Благодаря Ви!
аз просто чета и споделям когато ми хареса от прочетеното, от мен :)
тези които са го чели да си го припомнят , а другите се надявам да съм ги заинтригувала поне екранизацията да гледат :)
например скоро четох -на юг от никъде от чарс буковски, но не ми допадна нито стила нито темата която се шири в разказите, затова и си траех . коя съм аз та да оспорвам класиците? може просто да не съм дорасла за него за да го оценя :)

"А, че" той Буковски си е боклук, както и Набоков, и Айн Ранд ;)