Носители на Нобелови награди в областта на физиката доказаха, че без всякакво съмнение, физическият свят – това е океан от енергия, който възниква и след милисекунди изчезва, пулсирайки отново и отново.

Нама нищо твърдо – такъв е светът на квантовата физика. Доказано е, че само мисълта ни позволява да събираме и удържаме заедно тези “обекти”, които виждаме в това постоянно изменящо се поле от енергия.

Но тогава защо виждаме човек, а не мигаща сгъстена енергия?

Нека си представим лента с филм. Това е сбор от кадри, които се движат със корост 24 образа в секунда. Кадрите са разделени от времеви интервали. Но благодарение на скоростта, с която един кадър сменя друг, възниква оптична измама и ние мислим, че виждаме непрекъснато движещо се изображение.

Сега да си спомним за телевизията

Електронно-лъчевата тръба на телевизора – това е просто тръба с множество електрони, които се удрят в екрана по определен начин и създават същата тази илюзия за форми и движение.

Ето какви са обектите във всеки случай. Ние имаме пет физически сетива – зрение, слух, осезание, обоняние и вкус. Всяко от тях има определен спектър – например кучето чува звуците в друг диапазон, от нашия, змията вижда света в друг спектър и т.н.

Иначе казано нашите сетива възприемат околното море от енергия от определена ограничена точка и изхождайки от това, построява изображения. Това не е пълната и не е точната картина. Това е само една интерпретация.

Всички наши интерпретации са основани изключително на “вътрешната ни карта” на реалността, сформирана у нас, а не на обективната истина. Нашата “карта” е резултат от натрупания през живота опит.

Нашите мисли са свързани с тази невидима енергия и те определят това, което формира тази енергия. Мислите ни буквално събират от Вселената частица след частица, за да създадат физическия живот.

Да се огледаме  наоколо

Всичко, което виждаме в нашия физически свят е започнало като идея
– идея, която расте пропорционално според това как я споделяме и
изразяваме, докато не порасте достатъчно, та след няколко етапа да
стане физически обект.

Иначе казано:

Ние ставаме това, за което най-често мислим

Нашият живот става онова, в което най-силно вярваме. Светът в
буквалния смисъл е наше огледало, което ни позволява на физическо
ниво онова, което считаме за истина за себе си…докато не изменим
гледната си точка.

Квантовата физика ни казва, че обкръжаващият ни свят не е нещо твърдо и неизменчиво, както ни се струва. Обратното – то е нещо непрестанно променящо се, построено на нашите индивидуални и колективни мисли. Това, което смятаме за истина на практика е илюзия, почти нещо като цирков трик.

За щастие ние вече започнахме да разгадаваме тази илюзия и най-главното – започнахме да търсим възможности да я променим.

От какво са направени телата ни?

От девет системи – кръвообращение, храносмвилане, ендокринната ни система, мускулна, нервна, репродуктивна, дихателна, скелетна и отделителна система.

А те от какво са направени? От тъкани и органи. А от какво се състоят тъканите и органите? От клетки. От какво са направени клетките? От молекули. От какво молекулите? От атоми. От какво са атомите? От субатомни частици. Какъв е състават на субатомните частици? От ЕНЕРГИЯ!

Всички ние сме чиста енергия – светлина в най-красивото и разумно
въплъщение. Енергията под повърхността постоянно се променя, но
под контрола на могъщия ни интелект.

Всеки от нас е едно звездно могъщо човешко Същество.

Ако можехме да се видим под мощен електронен микроскпоп и да проведем експерименти над себе си щяхме да се удебим в това, че сме съставени от постоянно променяща се сгъстена енергия във вид
на електрони, неутрони, фотони и т.н.

Така е и с всичко, което ни обкръжава. Квантовата физика ни казва, че именно актът на наблюдаването на обекта го заставя да бъде там и такъв, където и какъвто го виждаме.

Иначе казано – обектът не съществува самостоятелно от този, който го наблюдава! Така че нашите наблюдения, нашето внимание към нещо, нашето намерение буквално създава конкретния обект.

Това е доказано от науката

Нашият свят се състои от дух, разум и тяло. Всеки от тези три елемента изпълнява функция, която е уникална и недостъпна за останалите. Това, което виждат очите ни и усеща тялото ни, това е физическият свят, който ще наричаме Тяло. Тялото – това е ефект, създаден по някаква причина. Конкретната причина – това е мисълта.

Тялото не може да създава. То може само да усеща и да бъде сетивно – това е неговата уникална функция.

Мисълта не може да усеща. Тя може само да мисли, да създава и да
обяснява. Тя се нуждае от свят на относителността (физическият
свят, тяло), за да усеща себе си.

Тялото няма властта да създава, макар и да се внушава такава илюзия. Точно тази илюзия става причина за много разочарования. Тялото – това е просто резултат и не е в негова власт да стане причина или да създаде нещо.

Ключ в цялата тази информация се явява възможността да се научим да виждаме Вселената по друг начин, за да дадем въплъщение на всичко, което е нашето истинско желание, коментира
webnovinar.com/2016/04/15/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%89%D0%B8/

обичам леба, боба и га е.а. Така де, от всичко най- много мразим да мислим и да работим, а най ми е убаво, га съм пиян и га се празним.