Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2021 08:47 - Емоционалната пластичност - д-р Сюзън Дейвид
Автор: rumyn Категория: Тя и той   
Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ГЛАВА 6

ОТСТОЯВАНЕ НА СВОЕТО „ЗАЩО"

 

Том Шедиак поверява първата голяма роля на Джим К"сри в Ейс Вентура: Зоодетектие, след което го режисира в хитовите продукции Льжльото и Всемогъщият Брус. Ра- Поти също с Еди Мърфи, Робии Уилямс и Морган Фриймаи .

В началото на новия век филмите на Шедиак достигат над 2 милиарда долара сумарни приходи, а самият Шедиак накарва повече от 50 милиона. Притежава имение в Лос Анджелис с площ от 1500 квадратни метра, флотилия от луксозни автомобили и пътува с частни самолети. Според представите на повечето хора е постигнал грандиозен успех в свръхконкурентния бизнес на филмовата индустрия, но не и според собствените му представи.

„Имах добър стандарт на живот - казва той след време, - който обаче не оправда очакванията ми за повече щастие. Гледах на всичко това с безразличие, а в известен смисъл и с неодобрение. Струваше ми се неправилно, когато се замиелях за проблемите на другите хора, които не можеха да посрещнат основните си нужди от храна, лекарства и всичко останало. Ясно е, че никой не идва да ти поднесе на тепсия всички тези пари - трябва да ги поискаш. А да ги поискаш, е същото като да заявиш, че си по-стойностен от другите, че си нещо повече от готвача, от водопроводчика, от метача. Аз обаче не вярвам в това. Знам, че в учебниците по икономика пише друго, но сърцето ми казва обратното.“

Въпреки потвърждението за тази „стойност“, която получава от обществото, Шедиак осъзнава, че се нуждае от нещо различно. Затова той продава имението и се пренася в по-малко жилище (което не означава аскетично) и усеща, че то му приляга повече. Започва да лети е икономична класа на пътническите авиолинии и да използва велосипеда си за придвижване на близки разстояния. Подбира по-внимателно филмовите си проекти и дарява пари на организации, в които вярва. Шедиак не се отказва напълно от материалните си придобивки, но се ограничава до онези от тях, които действително са му необходими, като по този начин посвещава повече време и енергия на истинските си приоритети.

При все това Шедиак дава ясно да се разбере, че пътят, по който е поел, е въпрос на негов личен избор. „Не съдя никого - казва той в интервю. - Просто избрах различен път. Не съм се отказал от всичко. Само че разбрах кои са истинските ми нужди.“

Тъй като Шедиак използва близки на сърцето си принципи, спрямо които да пренастрои живота си, вероятно те ще продължат да му служат неизменно като пътеводни насоки, независимо от случващото се около него. „[Имаме] твърде материален модел на успеха - обяснява той. - Трябва да имаш определен професионален статус, определено благосъстояние. Мисля, че истинският успех е свързан е духовнот, с това, което е присъщо на човека... Любовта. Доброта- и Взаимността.“

Част от холивудските му приятелчета го смятат за изперкал и не се притесняват да му го кажат. Има и такива, които го уважават заради решението му. Но Шедиак не се интересува от мнението мито на едните, ниго на другите. Когато в интервю го питат дали новият начин на живот му носи повече щастие, отговорът му е: „Без всякакво съмнение...“ Той е сигурен, че е направил правилния избор за себе си и това му дава кураж да следва собствения си пъг, независимо дали среща неодобрение или възхищение.

С две думи той намира своето „защо“.

„Да откриеш своето защо“ е изкуството да живееш в съгласие с личните си ценности - убежденията и стила на поведение, които са най-близки до сърцето ти и в които намираш смисъл и удовлетворение. Да осъзнаеш ценностите си - но не наложените отвън или онези, които „би трябвало“ да следваш, а ценностите, които извират от дъното на душата ти - и да се ръководиш от тях във всяко свое действие, е следващата ключова стъпка към емоционалната пластичност.

ВЗИМАМЕ РЕШЕНИЯ, КОИТО НЕ СА НАШИ

 

Невинаги е лесно да осъзнаеш ценностите си и да заживееш според тях. Отвсякъде ни залива канонада от послания - от културната среда, от рекламите, от децата ни, от религиозните ни наставници, от семейството, приятелите и познатите. И всички тези послания ни казват кое е важното и кое ни прави стойностни. Повечето от нас не разполагат с частни самолети и колекция от суперпрестижпи недвижими имоти, но въпреки това всички сме подложени на обществения натиск, който изпитва Шедиак. Проблемът може да е, че съседът кара по-нова Тойота или си купува кафе за 5 долара от Старбькс, вместо да си приготвя Фолгьрс* у дома. Или това, че приятелката ти прекарва отпуската си на по-хубави места, има домашна помощница, по-успешна кариера, по-щастлив брак или се справя по-добре като родител.

Същото се отнася и за навика да правим сравнения. Подобно на Шедиак и неговата холивудска кариера, за която е смятал, че сам е избрал, докато не осъзнава, че този избор не е негов, всички ние имаме склонността да се придвижваме сляпо напред, ден за ден. Потрябва ли ни насока, тогава се оглеждаме наоколо, за да видим какво правят другите и без да се замислим, приемаме за свои онези избори и решения, за които са ни учили, че представляват универсалният ключ към щастието, като например да имаш виеше образование, собствен дом и деца. Но тези неща не са за всеки. Въпросът е в това, че е много по-лесно да вървиш по утъпкания от другите път, вместо да проправиш свой.

Действията и изборите на другите ни влияят във всяко едно отношение, при това много по-силно, отколкото осъзнаваме - едно удивително явление, известно като социална епидемия. Ако терминът подсказва за вирус, който плъзва сред населението, предавайки се от човек па човек, значи, внушава точната идея. Изследвания показват, че някои видове поведение са също като настинката и грипа - прихващат се от други хора. Рискът да надебелееш се увеличава с всеки затлъстял човек, с когото общуваш. По същия начин расте и вероятността да се разведеш - решение, което приемаме за дълбоко лично и индивидуално, - ако в обкръжението ти има и други двойки, които се разделят.

Но оттук нататък положението става наистина странно. За разлика от инфекциозните заболявания, които се предават от човек на човек, заразното поведение може да се „прихване“ от хора, които никога не си срещал. Изследователи откриват", че двойките се разделят по-често не само по примера на приятелите си, но и по примера на приятелите на свои приятели. Точно така: в личния ти живот могат да се намесят дори хора, които не познаваш.

Това важи и за по-маловажните решения. Преподавател от Станфорд наблюдава поведението на повече от четвърт милион самолетни пасажери и установява, че по време на полет един човек е с 30% по-склонен да похарчи пари за нещо, което съседът му но място също си е купил. Когато си приклещен в самолета и няма къде да избягаш, тези 30% могат да те накарат да погълнеш много вредна храна и безсмислени филми, без които иначе лесно би могъл да минеш.

Този тип избори са резултат от несъзнателното взимане на решения - начин на поведение, при който липсва промеждутъкът между стимул и действие, между мислещ и мисъл, и при който се намираме под влияние на стадния инстинкт. Понякога в това няма нищо лошо (тъпият филм в самолета не може да ти навреди); а в някои случаи такова поведение е дори полезно. Ако приятелите ти спортуват редовно, за теб има доста по-големи шансове да се отлепиш от телевизора.

Но когато с течение на времето взимаш прекалено много неосъзнати автоматични решения, накрая ще излезе, че живееш нечий чужд живот, ръководен от ценности, които не са непременно твои. (Да не говорим, че може да се окажеш с няколко излишни килограма от вредните храни в самолета, които дори не си искал, и също да установиш, че си пропилял часове наред, вместо да четеш книгата, която си планирал, но някак не ти е останало време за това.) Както се пее в песента на Толкинг Хедс: „Може да се запиташ , хей... как стигнах дотук?“

Докато „се носим по течението“, целеустремеността постепенно се отцежда от всекидневието и от работата ни, личните и професионалните ни отношения стават все по-крехки и несигурни и почти гарантирано пропиляваме шансовете си да живеем живот, пълен със смисъл. А в резултат може да се простим е нещата, които сме искали да постигнем.

За да взимаш решенията, които ще те изведат на мечтания път, трябва да осъзнаеш кое е най-важното за теб и то да ти служи като пътепоказател. Ако не отделиш време да осмислиш ценностите си, ще се луташ насам-натам без посока, пропилявайки дните си -- в сърфиране в интернет, препращане на върволици от безсмислени имейли и гледане на риалити програми по телевизията, без някога да изпиташ удовлетворение. Липсата на ясно намерение проличава във всяко наше решение (или в липсата на такова) за каквого и да било - от избора на романтичен партньор до място за почивка. (Та нали ако всички харесвахме едни и същи неща, любимият ми малък хотел щеше да се пръска по шевовете от навалица.)

Непознаването на нашите ценности невинаги води до взимането на автоматични решения. Съществува и рискът да направим неподходящ избор, макар че на пръв поглед всичко изглежда добре обмислено и претеглено, като например купуването на семеен дом на два часа път от местоработата, без да си даваме сметка, че така се лишаваме от нещо, на което държим -- повече време е близките си.

Този тип непродуктивни решения изразходват твърде голяма част от енергията ни, която иначе бихме могли да вложим за постигане на целите еи. Не си струва усилието да взимаме решения или да изграждаме отношения, без да разполагаме с ясно осъзнати базови ценности. Това би означавано не само да се борим всеки ден за едни и същи неща, но и и нагаждаме чувствата си към очакванията, които смятаме, че другите имат към нас - например да посрещаме с въодушевление поредното посещение на Уоли Уърлд*, въпреки че предпочитаме да отидем на друго място.

КАК ИСКАМ ДА ИЗГЛЕЖДА ЖИВОТЪТ МИ?

Психолози правят проучване сред група млади хора на около 22-24 години, като искат от тях да напишат писмо до бъдещото си „аз“, в което да говорят за своето сегашно „аз“. Някои са инструктирани да се обърнат към своето „близко аз“, от което ги дели само период от три месеца, а други - да се пренесат две десетилетия напред и да отправят послание към своето „далечно аз“. Насоките, които им дават, са: „Помислете какви ще бъдете [тогава]... и разкажете какви сте сега, кои въпроси са важни и близки на сърцето ви и как възприемате живота си.“ С други думи, участниците трябвало да помислят и да разкрият кое е от значение за тях.

След завършването на писмата двете групи получават въпросници, в които са описани три незаконни ситуации - купуват компютър, за който знаят, че е откраднат; извършват застрахователна измама; или свалят от интернет нелегално съдържание - и трябва да отговорят на въпроса дали биха взели участие в тях. Хората, написали писмо до своето далечно „аз“, показват много по-малко охота да се забъркат в предложените съмнителни дейности.

На пръв поглед изглежда необяснимо как съчиняването на едно писмо - пък било то и до себе си - би могло да промени отношението към поведението ти. До като пишат обаче, участниците създават така наречената приемственост на аз “-а. Свързвайки се е далечното си „аз“ и с ценностите си, те успяват да се възприемат като личности с дълбоки убеждения и морални устои, които ще останат непокътнати дори когато други аспекти и ситуации от живота им се променят.

И обратното, хората, които трябвало да надникнат в близкото бъдеще след три месеца, възприемат своето далечно „аз“ като някакъв въображаем непознат - склонност, която, според това проучване, често проявяваме. Съответно участниците взимат такива решения, сякаш някой друг, а не те, ще понесат резултатите от направения избор. В крайна сметка, ако вярваш, че човекът, който ще бъдеш след период от двайсет години, няма почти нищо общо с този, който си сега, какво от това, че купуваш крадени стоки, мамиш застрахователната компания или - да вземем няколко често срещани примера от реалния живот - пушиш цигари, изхарчваш парите от пенсионния си фонд или изпразваш кредитната си карта?

Създавайки приемственост на „аз“-а, човек не само се предпазва от взимането на лоши решения, но се чувства мотивиран да търси добрите. В друг експеримент участниците на колежанска възраст трябвало да си представят, че най-неочакваио се сдобиват със сумата от 1000 долара. Задачата им била да разпределят парите в четири различни категории: „ще ги използвам, за да купя нещо хубаво на любим човек“, „ще ги инвестирам в пенсионния си фонд“, „ще планирам забавно и шантаво преживяваме“ и „ще ги внеса в байкова сметка“. Но преди участниците да разделят въображаемата сума, изследователите поставят всеки от тях в определени виртуални условия. Половината група вижда дигитален образ на сегашното си „аз“, а другата половина - на себе си, какго биха изглеждали на седемдесет. Както може да се досетите, групата, която вижда своята по-възрастна проекция, заделя два пъти повече от несъществуващите пари за пенсионния си фонд. Мисленето в перспектива води до действия, кои то ни облагодетелстват в дългосрочен план.

Джеф Кипи е автор на поредицата за деца и бестселър Дневникът на един дръндьо (продаден в 150 милиона екземпляра на 45 езика). Въпреки въодушевлението от успеха на идеята му и намерението да продължи да я развива, той знае, че едно-единствено творение не стига за цял живот. „Ако целият ми живот се въртеше около „един дръндьо“ - казва пред Ню Йорк Таймс, - нямаше да е пълноценен. Не искам до края на дните си да продавам калъфки за възглавници с този дръндьо.“

Свързвайки се с бъдещото си „аз“, Кини намира мотивацията да промени пътя си по такъв начин, че да отговаря по-добре на ценностите му. Той открива книжарница в родния си град, където от време на време провежда курсове за карикатуристи и работи извънредно на касата и в кафенето. Смята, че е важно и редно да се отплати на света за всичко, което е получил. „Ако тази книжарница промени живота на едно-единствено дете - казва той, - значи си е струвало.“

Историите на Кини и Шедиак разкриват една важна истина: ако знаеш кои са твоите лични ценности и ги следваш в живота си, най-вероятно се харесваш такъв, какъвто си. Не изпитваш нужда да се сравняваш с другите, защого според собствените си разбирания ти си успял човек. Според Шедиак успехът означава животът ти да е пълен с любов и взаимност; а според Кини - да даваш на останалите. По собствените им стандарти и двамата са успели мъже.

КОИ СА МОИТЕ ЦЕННОСТИ?

Думата „ценности“ може да съдържа назидателно, църковно-нравоучително значение, което понякога звучи непривлекателно. Създава усещането за наложено ограничение, наказание и, дори по-лошо, за осъждане. Постоянно слушаме да се говори за „правилните“ ценности (или пък за грешните), но какво означава това всъщност? И кой определя кои ценности притежават стойност?

Първо, не мисля, че лишените от гъвкавост понятия за правилно или грешно ни помагат особено много. Да не говорим, че нямат място в една книга за емоционалната пластичност! Всъщност аз възприемам ценностите не като правила, на които трябва да се подчиняваме, а като способност за целенасочени действия, която можем да приложим в много сфери от живота си. Не съществуват универсални ценности - това, което е „правилно“ за един, може да не върши работа на друг. Но дефинирайки какво е важно за теб - все едно дали става дума за успех в кариерата, творчески планове, интимна връзка, честност, алгруизъм (списъкът е безкраен), - откриваш безценен източник на приемственост. Ценностите служат като психологическа опора, която ни помага да запазим равновесие.

Не е нужно дори да се ограничаваш до едно-единствено нещо. Един мой колега сравнява ценностите с многобройните „фасети на диаманта“. „Понякога - казва той - ще обърнеш към себе си един фасет, а друг ще се скрие от погледа ти, но пак ще е там, част от цялото и видим през призмата на диаманта.“

Ето още няколко характерни особености на ценностите:

Избират се свободно и не се налагат отвън.

Не са цели; тоест, не са фиксирани и търпят развитие.

Дават насока, без да вменяват ограничения.

Активни са, не са статични.

Позволяват да се доближиш до начина, по който искаш да изживееш живота си.

Освобождават от склонността да се сравняваш с другите.

Укрепват умението за себеприемане, което е ог ключово значение за умственото здраве.

 

Преди всичко, ценностите са нещо, което можем да използваме. Те ни помагат да изберем правилната посока, движейки се по неведомите пътища на съдбата, независимо накъде ни води животът.

Когато пише биографията си Яж, моли се и обичай, Елизабет Гилбърт неведнъж изпитва моменти на съмнение както в себе си, така и по отношение на книгата и на самото писателско начинание. „В главата ми непрекъснато кънтеше като мангра фразата „АМА ЧЕ ГАДОСТ“ - спомня си гя. В миговете на агония тя проклина вселената за това, че я е превърнала в писателка. В крайна сметка обаче успява да се измъкне от омагьосания кръг на негативната самооценка с помощта на една своя ценност, за която не е подозирала.

„Осъзнах нещо много важно - не бях обещала на вселената да пиша блестящо; бях обещала единствено да пиша.“ Така че се взима в ръце и с много труд и пот на челото удържа на думата си.

Като дефинира решението си да бъде творец посредством писането (и му остава вярна), което означава много за нея, тя завършва книгата си. Останалото, както добре знаем, е история.

Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат   да дефинираш ценностите си:

Вглеждайки се дълбоко в себе си, кое е най-важното за мен?

Какви отношения искам да изградя?

В името на какво искам да живея?

Как се чувствам през повечето време? Кои ситуации ме карат да се чувствам иай-жив?

Ако стане чудо и изведнъж всичките ми тревоги и напрежение изчезнат напълно, как ще изглежда животът ми тогава и какви ще са новите цели, които ще преследвам?

Отговорите на тези въпроси биха могли да ти помогнат да откриеш ръководните принципи в живота си, много от които са вътре в теб, дори да не ги осъзнаваш. Има ли определени въпроси, във връзка е които хората търсят редовно твоя съвет или веща преценка? Кой вид работа и кои дейности те зареждат с енергия? Има ли моменти, в които се чувстваш най-близко до себе си?

Трябва да си зададеш въпроса не дали едно нещо е „правилно“ или „грешно“, а дали има място в живота, който искаш за себе си. Когато си наясно какво е най-важно за теб, можеш да се освободиш от маловажното.

Така например, ако държиш да бъдеш добър родител, от първостепенно значение , би трябвало  да осъзнаеш собственото си разбиране за това, вместо да се опитваш да отговориш на всеобщата представа за „добър родител“. По целия свят има толкова много различни родители и не съществува един-единствен правилен начин да бъдеш такъв, нито в страната, нито в града или квартала, където живееш.

Ето някои въпроси, които можеш да си зададеш в тази връзка: Какво искам да забележат хората, когато ме виждат е детето ми?; Какво ще забележа, ако се наблюдавам от-страни?; Има ли логична последователност в поведението ми в различни ситуации?; Отговаря ли то на дълбоките ми убеждения, свързани с образа на добрия родител, или просто проигравам?.

Разбира се, темата за родителството не е единственият пример. Бихте могли да приложите същите въпроси към почти всяка сфера от ежедневието. Като начало всяка вечер преди лягане отговаряйте писмено на един-единствен въпрос: „Замисляйки се за изминалия деи, кои са нещата, които свърших и за които си струваше да отделя време?“ Не става дума кое ви е доставило или не ви е доставило удоволствие през деня; а кое е било ценно за вас.

Ако след няколко седмици установите, че в отговор на този въпрос почти не е останало какво да напишете, опитайте да подходите към проблема от друг ъгъл, като всяка сутрин щом отворите очи, си задавате въпроса: „Ако това беше последният ми ден на земята, какво щях да направя, за да го превърна в страхотен завършек на живота си?“ Например, ако цените отношенията с жена си, но вече не я посрещате сърдечно, щом се прибере у дома след работа, бихте могли да прекъснете заниманието си в момента, в който я видите на прага, и да я поздравите с топла прегръдка. След като опитате нещо ново, ще можете да прецените дали си е струвало усилието и неусетно ще натрупате цял списък с действия и преживявания, които хармониратс вашите ценности.

РАЗОБЛИЧАВАНЕ

На 24 години сержант Джоузеф Дарби служи в армията като войник от запаса. Мобилизиран в първите дни от войната в Иряк, той получава разпределение в никому неизвестния затвор в Абу Гариб, където, без знанието на външния свят, американските войници подлагат задържаните на физически и сексуален тормоз, изтезаване, изнасилване и содомия. Зад затворническите стени това поведение се превръща в нормално и когато в него един след друг се включват всички войници, Дарби си затваря очите за вършещото се насилие. Дори когато другите надзиратели му дават диск със снимки на извършваните извращения, той се забавлява заедно с тях.

„В началото беше забавно“ - разказва Дарби в интервю. Но с времето насилието, на което става свидетел, го кара да осъзнае, че случващото се е „в разрез с всичко, в което вярвам и което съм научил за правилата на войната“. След няколко дни на напрегнат размисъл той предава диска на по-висш офицер, в резултат на което много от войниците на снимките са подведени под съдебна отговорност.

Подчинението и лоялността са ключови понятия от военната етика. Но в условия на стрес членовете на силно сплотените военни единици могат да станат жертва на опасни модели на групово мислене, проявявайки насилие и нехуманно поведение, каквото при други обстоятелства биха осъдили като погрешно. Зверствата, извършени от войниците в Абу Гариб, са класически пример за потресаващите случаи на групово насилие. Нужно е голямо усилие на волята, за да се устои на притегателната мощ на груповото поведение, и Дарби успява да преодолее това въздействие, като се вслушва във вътрешния си глас. Оставайки верен на ценностите си, не просто съумява да разчупи оковите на груповото поведение, но също и да намери куража да направи насилието публично достояние, въпреки че страхът да не бъде изобличен като предател го кара известно време да спи с пистолет под възглавницата.

Въпреки разтърсващите последствия изборът на Дарби бил съвсем простичък. Той притежавал силно вътрешно усещане за добро и зло и затова съвсем естествено взел решението да стане „доносник“.

Когато се свържеш с истинското си „аз“ и с онова, което смяташ за важно, пропастта между емоциите и поведението ти се затваря. Тогава си в състояние да живееш без съжаления и очаквания за бъдещето.

Повечето хора никога няма да попаднат в такива ужасни обстоятелства, каквито преживява сержант Дарби, но затова пък често се изправяме пред необходимостта да избираме: дали да изкарваме прехраната си със съмнителни финансови сделки, къде да живеем, какво образование да осигурим на децата си. Не стига това, ами трябва да взимаме и тривиални решения като: да сготвим ли нещо за вечеря или да поръчаме пица, да повървим ли пеша или да скочим в колата. Както казва Аристотел на сънародниците си много преди да се присъединят към Европейския съюз: „Ние сме това, което правим обикновено.“

Затова ясното осъзнаване на собствените ни ценности е от ключово значение за промяната и благополучието в живота ни. А не просто защото е добре да имаме ценности. Нещо повече, най-новите изследвания показват, че ценностите помагат да изградим по-силна воля и постоянство и служат като антидот срещу заразата на социалния негативизъм. Те ни предпазват от подсъзнателните стереотипи и убеждения, които ни ограничават, без дори да си даваме сметка за това, но които могат да окажат реално негативно въздействие върху способността ни да посрещаме предизвикателствата.

Представи си, че си студентка по медицина първа година и мечтаеш да станеш лекар, но в средата, в която си израснала, си свикнала да чуваш, че „момичетата не ги бива в науката“. И се появява първият неуспех, като например слаба оценка на теста по обща биология. В този момент е твърде вероятно да изоставиш специалността, а също и мечтата си.

Освен ако, разбира се, не си наясно какво е значимо за теб. Едно сериозно проучване сред ученици от малцинствените групи установява, че именно ясното определяне на личните им ценности ги предпазва от приемането на опасното обществено послание, че не могат да постигнат високите академични резултати на своите по-привилегировани връстници. По време на изследването гимназистите с афроамерикански и латински произход получават задачата в рамките на 10 минути да напишат какво е от най-голямо значение за тях. В отговорите си посочват всичко от танци до семейство и политика, а ефектът от това елементарно упражнение е удивителен. Фокусирайки сс върху връзката си със света и останалите хора, децата успяват да повишат успеха си и да заличат разликата в постиженията, която ги дели от белите им съученици. В някои случаи този ефект продължава и след записването им в университет. И всичко това само защого са отделили няколко минути, за да помислят в какво вярват истински.

Подобен сценарий се разиграва и за група студентки, записали се в начален курс по физика - класическа ситуация, в която намират почва свързаните с пола и с академичните способности съмнения. Избраните на случаен принцип студентки, които трябвало да се упражняват в утвърждаване на ценностите си, се справили по-добре на тестовете по физика и по време на целия курс. Замисляйки се за дълбоката си същност, те разкриват истинския си потенциал, противно на културния скептицизъм по отношение на способностите им.

Времето ни на тази планета е ограничено и е най-добре да го използваме разумно, така че да постигнем нещо, което е стойностно за нас. Много са проучванията, които доказват, че ясното осъзнаване на онова, което наистина има значение, е задължително условие не само за повече щастие, по и за по-добро здраве, по-сигурни бракове и по-високи академични и професионални постижения. Участниците в едно такова изследване, които потвърждават дори само една базова ценност, откликват по-адекватно на предупрежденията за потенциални здравословни проблеми (и изразяват готовност за превантивни мерки). Освен това са по-толерантни спрямо различния светоглед на хората от други култури.

Когато взимаме решения въз основа на нашата лична истина и не позволяваме да бъдем подведени от чуждите представи за „правилно“, „грешно“, „важно“ или „страхотно“, тогава можем да реагираме конструктивно при всякакви обстоятелства. В състояние сме да продължим уверено напред, освобождавайки се от всички преструвки и навика да се сравняваме с другите.

ДА ОТСТОЯВАШ СВОИТЕ ЦЕННОСТИ

Отговорът на въпроса кое е най-важното за теб е само част от процеса на отстояване на своето „защо“. Първо трябва да определиш кои са твоите ценности, а после да ги изпиташ на практика. За това е нужна известна доза кураж. И въпросът не е в това да бъдеш безстрашен, а да се изправиш очи в очи със страховете си и с помощта на своите ценности да откриеш кое е най-важното за теб. Куражът не е отсъствие на страх. Куражът е преживяване на страха.

Когато Ирена Сендлер била 7-годишно момиченце, живеещо в Полша, баща й, лекар по професия, й казал: „Ако видиш, че някой се дави, трябва да скочиш и да го спасиш.“ Благодарение на тази дълбоко вкоренена ценност след нахлуването на надпетите в родния й град през Втората световна война тя укрила своя съсед евреин и споделяла храната си с него.

В хода на войната заедно е приятели, изповядващи същите възгледи, Сеидлер подготвя хиляди фалшиви документи и помага на много еврейски семейства да избягат от печално известното варшавско гето. Като се представя за социален работник, който следи за случаи на тиф, самата тя се заема тайно да извежда деца от гетото.

Въпреки заобикалящия я ужас тя не изпитва никакви колебания дори когато е арестувана от Гестапо и осъдена на смърт. След време разказва, че посрещнала тази новина с облекчение; най-сетне можела да се освободи от страха, който бил част от избраното от нея дръзко начинание.

Успяла да избяга с помощта на един пазач и преминала в нелегалност. Но вместо да се скрие на сигурно място и да изчака края на войната, Сеидлер останала вярна на ценностите си и с цената на огромен риск продължила да помага за спасяването на еврейски деца - повече от 2500. Тя не изменила на дълга си, въпреки че било далеч по-лесно и безопасно да се откаже и да избяга. Но Сеидлер знаела, че ако не е облечена в действие, една ценност е по-скоро обикновен стремеж, отколкого отражение на дълбоката ни същност.

Независимо дали основаните на ценностите ни действия са въпрос на живот и смърт, както при Сендлер, или става дума за нещо напълно прозаично, като например „да си легна ли навреме или да прекарам още един час в Нетфликс неизбежно стигаме до момента, който аз наричам точка на избор. Това е метафоричен кръстопът, който ни изправя пред необходимостта да изберем. Но за разлика от много решения - черни или кафяви обувки, лате или капучино - всяка точка на избор представлява възможност да изживеем своето „защо“. Дали ще прегърнем ценностите си и в постъпките си ще бъдем такива, каквито искаме да сме, или ще ги загърбим и ще действаме в противоречие с тях? Колкото повече поведението ни се ръководи от тези ценности, толкова по-пълнокръвен, ползотворен и смислен ще става животът ни. За съжаление, когато сме зарибени от натрапчиви мисли, чувства и ситуации, обикновено предприемаме действия, които ни отдалечават от ценностите ни.

Ако държиш на взаимоотношенията и мечтаеш да се задомиш, би могъл да приведеш в действие тази ценност, като опиташ с интернет запознанства, запишеш се в курс по готварство или по скално катерене или се присъединиш към читателски клуб, където ще имаш шанса да срещнеш някой със сходни интереси. Да се оправдаваш със своята стеснителност или нервност, за да не предприемеш определени действия, е равносилно на отстъпване от ценностите, което влиза в пълно противоречие с онова, което представяш за своя ценност.

Ако искаш да бъдеш по-здрав, можеш да промениш начина си на хранене, да тръгнеш на фитнес или просто да използваш стълбите, вместо асансьора. Но не е достатъчно да го заявиш. Заявлението трябва да се превърне в действие, с други думи трябва да отстояваш своето „защо“. Когато караш колело, можеш да запазиш равновесие само ако се движиш. Същото е и с ценностите.

КОНФЛИКТ НА ЦЕЛИТЕ

Колко пъти сме се разкъсвали между две различни възможности, и двете важни за нас? Работата или семейството? Да се погрижа за себе си или да се погрижа за другите? Духовни потребности или битови нужди? С друг и думи, какво става, когато отделните ценности водят в противоположни посоки?

Ключът към този въпрос е да разглеждаме всички възможности не като по-добри или по-лоши, а като равностойни и различни. Следователно зависи само от нас да открием причината за даден избор, но не защото едната алтернатива е по-добра от другата, а просто защото трябва да се вземе решение. И за да вземем сносно решение, би било от полза да познаваме себе си много добре.

„Изборът - казва философът Рут Чанг - е възможност да отдадем дължимото на една изключителна човешка способност - това, че имаме властта сами да се превръщаме в човека, който сме.“

Често това, което взимаме за конфликт на ценностите, всъщност е конфликт на целите (забележете, че ценностите не са цели), неумение за планиране на времето или за придържане към определено намерение или плам за действие. А може би поради факта, че сме най-обикновени простосмъртни, не можем да бъдем на две места едновременно. Един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскваме, е свързан с баланса между личния и професионалния живот. Много хора - в това число и аз -- непрекъснато се разкъсват между кариерата и нуждата да прекарват повече време с близките си.

Представете си обаче, че не става дума за избор между работата и семейството? Представете си, че всъщност трябва да избираме между пълната отдаденост (както на едното, така и на другото), и възможността да бъдем разкъсвани от противоречия?

Има голяма разлика дали ще кажеш „Държа да бъда любящ родител. Ще внеса тази любов в отношенията си с децата“ и „Държа да бъда продуктивен служител. Ще се старая всеки ден да прилагам това качество в работата си“, или ще заявиш „Държа да бъда любящ родител и каквото ще да стана, ще си тръгвам от работа точно в нет“. В първия случай вече не си в състояние на вътрешен конфликт и разширяваш възможностите си в живота.

Щом като ценностите имат отношение към качеството (и не толкова към количеството) на нашите действия, времето, което отделяме за тяхното реализиране, не е непременно правопропорционално на значението, което им отдаваме, и не ограничава степента на отдаденост, която проявяваме в безценните мигове с близките си или в изпълнение на служебните си задължения. Ако важен проект те задържа в офиса в продължение на дванайсет часа, достатъчно е да изпратиш кратък имейл или съобщение на половинката си, за да запазиш връзката с онази своя ценност, която те кара да бъдеш любящ партньор. (Психолозите помежду си наричат това „социална залъгалка“.) Дори да пътувате по работа, вечер преди лягане бихте могли да се обаждате на децата си и през това време да им отделите цялото си внимание. В името на тези ценности може да се наложи да работите малко по-здраво и ефективно в офиса, за да си тръгнете в час, който минава за приличен. Може да се наложи да се откажете от участие в залозите за Марч Маднес* или от игра с отбора по софтбол на компанията, но тези компромиси не тежат толкова, когато ги правите, за да прекарате повече време със семейството си.

Понякога решенията се оказват доста по-сложни. Ако трябва да заминеш в командировка на рождения ден на сина си, колкото и да държиш на отношенията си с него, просто няма какво да се направи. (Освен това държиш да имаш пари за сметките и за прехраната на детето си.) Но ако за теб е наистина важно да бъдеш любящ родител, ще намериш друг начин да изразиш обичта си - можеш да организираш празненство преди заминаването си, да се погрижиш да получи специален подарък в деня на празника или в разгара на партито да го поздравиш по Скайп.

В зависимост от обстоятелствата всички пребиваваме в полето на действие ту на една, ту на друга ценност, но това не омаловажава никоя от тях дори в момента вниманието ни да е съсредоточено другаде.

Всъщност взимането на трудни решения може да бъде наистина освобождаващо, защото ни помага да разберем кои сме, а също така и да проявим силата, която всеки от нас притежава, да творим живота си сами. Ако си готов да приемеш болката от доброволно пожертваните възможности, ще можеш да живееш спокойно с направения избор и с необременепо съзнание да продължиш напред.

По своята същност ценностите не налагат нито ограничения, нито забрани. Дори напротив, благодарение на крепките основи, които създават в нас, ни осигуряват такава свобода, каквато иначе не бихме си позволили. Осъзнаването на ценностите ни прави гъвкави и отворени за нови преживявания. С тяхна помощ предприемаме повече осъзнати и носещи удовлетворение постъпки и по-малко рефлексивпи и непродуктивпи отстъпки.

Това, че отстояваме ценностите си обаче - или своето „защо“-не ни гарантира живот, лишен от трудности. Всички ние се изправяме пред дилеми, без значение колко непоклатими са убежденията ни и независимо от конкретните решения, които взимаме. Невинаги е лесно и забавно да бъдеш верен на ценностите си, поне не в конкретния момент, в който трябва да направиш избор. Например, ако си стеснителен и получиш покана за парти, какво по-лесно от това да намериш причина да откажеш. Но ако държиш на приятелството и се ръководиш от тази ценност, ще направиш крачка напред и ще кажеш „да“. Щом отидеш на партито, ще изпиташ нов пристъп  на дискомфорт и ще се почувстваш по-зле, отколкото ако си беше останал у дома. Но този първоначален дискомфорт е входната такса за един по-пълноценен живот.

Както открива Елизабет Гилбърт, дори когато се фокусира напълно върху книгата си, писането си остава тежка задача. Сержант Дарби и Ирена Сендлер разбират, че да бъдеш верен на убежденията си означава да вървиш по път, осеян с повече, а не с по-малко трудности. Помня задълбочения разговор, който водих със световноизвестния приматолог Джейн Гудол. Разказа ми, че в знаменитата й кариера, посветена на хуманното отношение към животните, е имало период, когато е плакала доста често. След време говорила за това със свой приятел, който я попитал защо смята, че е била толкова тъжна. „В онзи момент се сепнах от собствения си отговор. Дотогава изобщо не ми беше хрумвало - разказа ми Гудол. - Казах му: „Мисля, че плачех, защото знаех, че се отричам от правото си да бъда себична.“ Точно това му казах. Не е ли странно?“

Един мой колега обяснява състоянието на вътрешна дилема по следния начин: „Умът ти казва: „Мислех, че стига да съм в хармония с ценностите си, вече няма да се чувствам зле, нито ще бъда раздвоен от избора, който съм направил.“ Но истината е, че пак се налага да избираме.“

Загубата е заложена в самата същност на избора. Има един път, по който си отказал да поемеш, и всяка загуба носи със себе си болка, тъга и даже разкаяние. Знаенш много добре защо вършиш едио или друго - припомни си въпроса „Това струваше ли си отделеното време? - и все пак изпитваш безпокойство или тъга. Разликата е, че ще си дал най-доброто от себе си, което ще ти помогне да преминеш с гъвкавост през трудните емоции. Дори изборът да се окаже „грешен“, можеш да намериш утеха в убеждението, че решението е било продиктувано от правилните подбуди. Тогава си в състояние да погледнеш на себе си е кураж, любопитство и себесъстрадание.

Преди време чух историята за жена, която разбрала, че умира. Жената попитала лекаря си:

-       Има ли надежда?

-       Надежда за какво? - отвърнал с въпрос докторът.

Всъщност искал да каже, че дори когато умираме, можем да взимаме почиващи на ценностите ни решения за начина, по който ще изживеем оставащото ни време.

Спомних си тази история, когато Линда Балю - моя приятелка и колега - научи, че страда от фаталното невродегенеративно заболяване амиотрофична латерална склероза. Линда обичаше децата си. Обичаше приятелите си. Обичаше да танцува. Тя страдаше дълбоко е напредване на симптомите, но въпреки болката продължаваше да споделя в социалните мрежи изпълнени с любов и жизненост послания. В момента, в който стигна до точката си на избор, Линда реши да продължи напред и да не се затваря в себе си. Малко преди да бъде приета в хоспис и не много дълго преди да умре, написа следното: „Възнамерявам да посветя оставащите ми спокойни дни на тази земя на размисли за живота и смъртта. Чувствам се късметлийка. Мнозина са изтръгнати от живота, без да имат възможността да се докоснат до мисията си... И, между другото, танцувайте, ако можете.“

Ако знаеш кой си и на какво държиш, ще посрещаш житейските избори с най-мощното от всички оръжия - твоята дълбока същност. Танцувай, ако можеш.




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumyn
Категория: Тя и той
Прочетен: 658403
Постинги: 442
Коментари: 950
Гласове: 2021
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031