КОЕ Е НАЙ-ОЧЕВИДНОТО РЕШЕНИЕ?

Понякога отговорът е толкова очевиден, че просто го пропускаме. Ако се чудите какво да предприемете, къде да намерите търсеното от вас или как да осъществите нещо, запитайте се:

? Кое е най-очевидното решение?

Сами ще се учудите на успешния си ход. Щом веднъж откриете най-очевидното решение, следвайте го, независимо колко странно ви изглежда то. За да поясня, ще ви дам един пример от личния си опит: Шест и половина. Тиха спокойна вечер в дома на Купър. Изведнъж от хола се разнася оглушителен рев.

- Бързо! Бързо! Дават я по телевизията! - се развиква синът ми, който лежи пред телевизора от часове.

С жена ми скочихме от дивана, втурнахме в стаята и видяхме нашата дъщеря на синия екран! Не че работата е чак толкова за чудене. Тя все пак е актриса, нали? В момента правеха кратка презентация на новия й филм, чиято премиера щеше да се проведе същата вечер в големия кинотеатър „Лийдс“ с шампанско и всичко останало. Телевизията бе включила събитието в местната си новинарска емисия и ни предлагаше интервю с режисьора на филма.

Ние нямахме представа, че премиерата е същата вечер. Дъщеря ми играеше малка роля в него и също не знаеше, че голямото събитие е днес. Премиерата беше местно събитие и ние искахме да вземем участие в него. Какво можехме да направим? Жена ми прегледа вестника, за да разбере в колко часа ще започне прожекцията, а синът ми започна да се рови в интернет. И на двете места се съобщаваше за премиерата, но никъде не бе споменат часът. Жена ми се обади на рецепцията на кинотеатъра, но и оттам не можаха да ни дадат информация.

Шест и четирийсет. „Време е за един вълшебен въпрос“, си помислих, отделих се в спалнята на спокойствие и се запитах: „Всички искаме да отидем на премиерата. Кой е най-очевидният начин, по който може това да се случи? Отговорът изскочи сам: да се обадя на режисьора на филма и да го попитам има ли начин да ни осигури билети или покани. Но как да се свържа с него? Отговорът отново ми се натрапи сам - да се обадя на телевизионния канал, където токущо бе свършило интервюто му, и да поискам да говоря с него. Така и направих. (Обърнете внимание на броя на въпросите, които зададох на себе си, докато стигна дотук.) Намерих телефона на йоркширската телевизия в телефонния указател и позвъних.

- Добър вечер, телевизия „Йоркшър“. С какво можем да ви бъдем полезни?

- Бихте ли ме свързали с редакцията, чието предаване тече в момента, моля?

Веднага ме свързаха с редакцията на новинарската емисия.

- Добър вечер. Токущо гледах интервюто ви с режисьора на филма X. Дъщеря ми е една от актрисите, участвали в него. Дали режисьорът е още в студиото?

- За съжаление преди малко тръгна за кинотеатъра. Премиерата започва след трийсет минути - отвърнаха любезно от другата страна.

- Боже мой! Чудя се как бихте могли да ми помогнете да се свържа с него - попитах аз. (Обърнете внимание на употребата на думите „как“ и „помощ“.)

- Ами... не е редно, но мисля, че в този случаи бих могъл да наруша правилата и да ви дам мобилния му телефон - достигна до мен спасителният и леко изненадващ отговор.

Седем без десет. Набрах номера на дадения ми мобилен телефон и чух женски глас - съпругата на нашия режисьор. Обясних подробно ситуацията и помолих любезно за три билета за прожекцията. Изминаха няколко минути, очевидно тя проверяваше нещо, след което чух отговора й:

- Ще оставим на рецепцията три покани за вас. Очаквам с радост да се видим там.

Седем часът. Скочихме в колата и подкарахме като бесни из града. В седем и двайсет вече сядахме на местата си в момента, когато режисьорът благодареше на своя екип, на актьорите и на гостите за вниманието. Три часа по-късно, преливащ от шампанско и бащина гордост, върнах семейството си обратно у дома, припомняйки си с удоволствие подробностите от вечерта.

Като оставим настрана забавната част от историята, важното е да обърнете внимание, че успях да постигна желаното, като си зададох на няколко пъти въпроса: „Кой е най-очевидният отговор“ и го следвах. Не пропускайте да си го зададете и вие, за да имате успех.

АКО ИСКАТЕ ДРУГ ОТГОВОР, ПОПИТАЙТЕ ДРУГ ЧОВЕК

Ако не харесаше получения отговор, можете да опитате отново, като се обърнете към друг човек. Много пъти съм постъпвал по този начин и съм достигал до желания резултат. Той действа еднакво добре и при въпроси от бизнес-характер, и при по-незначителни въпроси от лично естество.

Ако искам нещо да се случи в работата ми или в личния ми живот и моят подход или зададеният от мен въпрос получи отрицателен отговор, първата ми съзнателна мисъл е не да се откажа, а да попитам себе си:

? Кого другиго от компанията или от семейството бих могъл да попитам? Кой би ми дал желания отговор?

От собствен опит знам, че другият човек може да ми даде различен отговор от вече получения по ред причини. Може например първият попитан да е бил в лошо настроение, стресиран, депресиран, пресиран, болен. Може токущо да се е карал с партньора си, с тъщата, свекървата или с началника. Да му е дошло до гуша от работата, да е бързал за заседание, да не е успял да се справи със судокуто в днешния вестник и затова да му е било криво. Или да е искал да ме отпрати по-бързо, за да си гледа футболния мач на портативния телевизор, измъкнат от големия офис и вкаран тайно в кабинета му.

Или пък може просто да не ви харесва. Да няма право да ви даде утвърдителен отговор. Да не разбира какво точно искате (или да не вижда ползата за себе си), а може просто да е гаден тип по рождение, да обича да казва „не“ и да се наслаждава на ефекта на това „не“ върху вас. Има, разбира се, възможност да сте задали въпроса си по телефона или по скайпа и човекът да е натиснал погрешния бутон. Буквално и без да иска.

За разлика от този първи вторият попитан може да има съвсем различно отношение към вълнуващия ви въпрос, да е в отлично настроение, да гори от желание да помага на служителите си и да обича да радва хората, като отговаря с „да“. И ако въпросът ви е достигнал до него чрез компютъра, може би ще натисне правилния бутон.

Нека да разгледаме няколко прости примера. Безброй пъти ми се е налагало да се обръщам към различни компании по бизнес-въпроси в опит да получа услуга или идея за себе си или за мой клиент и съм удрял на камък. В много случаи вместо да се отчайвам, просто вдигам отново телефона, говоря с друг човек от компанията и получавам друг отговор.

Знам какво си мислите сега. Тревожите се, че в една такава ситуация първият човек вероятно ще се ядоса и дори ще се обиди, че сте се обърнали към друг негов колега или че сте предприели нещо през главата му? Наистина понякога става точно така, но понякога - не. Ако човекът се ядоса и се обиди, трябва да си зададете въпроса: „И какво от това?“ Дали е по-добре да получите желания отговор и да се опитате да направите това по възможно най-дипломатичния начин, или да се откажете от своята цел, само за да не се скарате с някого? Решението е ваше.

В личен план ми се е случвало често да звъня в хотели, ресторанти, летища и гари, за да резервирам места или билети, само за да чуя, че всичко вече е предварително заето. В такива случаи затварям и веднага се обаждам втори път или изчаквам, за да съм сигурен, че няма да попадна на същата личност, и пак звъня. Задавам на другия човек същия въпрос и поне в половината от случаите получавам различен отговор.

Много често проверявам по телефона цената на дадена стока или услуга. Ако цифрата не ме устройва, звъня още веднъж по друго време, за да говоря с друг човек. И отново поне в петдесет процента от случаите ми се случва да получа различна, по-разумна цена, без да се пазаря или да притискам служителя.

Наскоро жена ми се обади в една застрахователна компания Във връзка със застраховката на колата и науми, че цената е 916 лири. Предложих й да изпробва моето златно правило и да им се обади отново, като внимава да попадне на друг служител. За моя изненада тя се съгласи. Другият служител й съобщи сумата от 611 лири за същия вид застраховка.

Тя потърси отговора от друг човек и спести 305 лири!

БЪДЕТЕ ГОТОВ ДА ОТГОВАРЯТЕ НА ВЪПРОСИ

Случвало ли ви се е да отидете на интервю за работа и да бъдете засипан с въпроси, на които ви е трудно да отговорите? Колко пъти сте присъствали на заседание и не сте били подготвени за въпросите на вашите колеги? Сигурно ви се е налагало да впрегнете целия си професионализъм, за да измъдрите нещо. Истината е, че винаги ще има такива моменти във вашия живот, когато ще сте от другата страна и ще се пържите на огъня на въпроси, зададени на вас.

С удоволствие ще ви предложа една малка хитрина, която ще ви помогне да намалите рисковете и стреса, които крие подобна ситуация. Трикът отново включва въпроси. Този път те са насочени към вас самите. Така че, ако предполагате, че можете да станете обект на въпросите на другите, запитайте се предварително:

? Какъв въпрос е най-вероятно да ми зададат?

Направете си списък на вероятните въпроси. Ако става дума за интервю за работа, понеже не бихте могли да предвидите всички възможни запитвания, бихте могли да си запишете очевидните възможности. Ако сте в ситуация на продавач, трябва да подготвите въпросите, свързани със стоката или услугата, която предлагате. Запишете всички хрумнали ви въпроси по темата и помислете предварително как най- добре бихте могли да им отговорите.

Ще споделя с вас как научих този малък трик. Може би ще послужи на онези от вас, които някога ще си имат работа с медиите:

Преди години дадох поредица от интервюта за радиото и телевизията във връзка с излизането на пазара

на предишната ми книга. Бях много напрегнат, тичах от студио в студио, справях се някак със слушалките в радиостудията. После препусках към меките дивани на сутрешните телевизионни блокове, притеснен от различните възможни въпроси, с които трябваше да се сблъскам, и реакцията на милионите зрители и слушатели, които биха ме взели за идиот, ако започна да се запъвам.

След първите няколко интервюта осъзнах, че почти всички зададени ми на първото интервю въпроси са сходни с тези от второто и с третото. Реших да се подготвя предварително, като си представих, че аз съм интервюиращият, и направих списък с всички вероятни въпроси, които бих си задал, ако застана срещу себе си, и разиграх възможните отговори. Използвайки тази техника, на следващите интервюта аз не само се представих по-добре, но и намалих значително стреса от преживяването.

Затова следващия път, когато попаднете в ситуация на разпитван, припомнете си това златно правило:

Подгответе предварително отговорите си!

„Ако не зададеш правилни въпроси, няма как да получиш правилни отговори. Правилно зададеният въпрос често съдържа в себе си и правилния отговор. Задаването на въпроси е диагноза. Само онова съзнание, което си задава въпроси, може да решава проблеми.“

Едуард Хонет, американски поет (1841 - 1920)

ПИТАЙТЕ ДРУГ, КОЙТО ЗНАЕ ОТГОВОРА

Има хора, които не обичат да задават въпроси. Ако основната причина за задаването на въпроси е просто да получим информация, защо толкова много от нас правят всичко възможно, за да избегнат това изпитание? Ще ви дам няколко примера:

Имам близък роднина, който категорично отказва да пита хората за посоката, когато шофира из непозната местност. Дори гледа да ме изпревари, когато му предложа да ме следва с колата си, защото познавам пътя.

Имам клиенти, които отказват да ме молят за помощ във връзка с предстояща тяхна презентация, защото ми казват: „Може да решиш, че това, което сме подготвили, не е добро.“

И накрая, имаме приятели, които си патят от обслужването по хотелите в нашия град, защото не са ни попитали предварително кои от тях са добри и кои трябва да се избягват.

Ето от това искам да ви предпазя. В живота ви ще има хиляди ситуации, когато трябва да отидете някъде, да свършите нещо или да вземете решение, без да имате достатъчно информация. Ако попитате другите, които са се сблъсквали с този проблем преди вас и имат повече опит и знания, ще увеличите многократно шансовете си да направите правилния избор.

Не пропускайте да зададете на себе си следния въпрос:

? Кой знае отговора или има повече опит от мен?